Призив за себевладение – 51 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Увещанието на Петър е изключително важно за всички, които се стремят към безсмъртие. Във 2 Петрово 1:1-11 той се обръща към своите събратя по вяра:
„Петър, апостол Исус Христов, до избраните пришелци, пръснати по Понт, галатия, Кападокия, Азия и Витиния, избрани по предузнанието на Бога Отца, чрез освещението на Духа, за да сте послушни и да бъдете поръсени с кръвта Исус Христова; благодат и мир да ви се умножи. Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исус Христос от мъртвите, за наследство нетленно, неоскверняемо, и което не повяхва, запазено на небесата за вас, които с Божията сила сте вардени чрез вяра за спасение, готово да се открие в последно време. В което блаженство се радвате, ако и за малко време да скърбите сега, (ако е потребно), в разни изпитни, с цел: изпитването на вашата вяра, като е по-скъпоценно от златото, което гине, но пак се изпитва чрез огън, да излезе за хвала и слава и почест, когато се яви Исус Христос; Когото любите, без да сте Го видели; в Когото като вярвате, без сега да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост, като получавате следствието на вярата си, спасението душите си. За това спасение претърсиха и изследваха пророците, които пророкуваха за благодатта, която бе назначена за вас; като издирваха кое или какво време посочваше Христовия дух, Който беше в тях, когато предизвестяваше Христовите страдания и след тях славите.“
Ние живеем в свят на изобилна светлина и знание и въпреки това не са малко онези, които претендират, че имат същата скъпоценна вяра, а по собствено желание стоят в невежество. Светлината е около тях, но те не я прилагат за себе си, дори не смятат, че се отнася и за тях. Много родители не чувстват необходимостта да се образоват, да придобиват знания и да ги прилагат на практика в семейния си живот. Ако следваха увещанията на апостола и живееха според описаните от него предписания, нямаше да бъдат безплодни в познанието на нашия Господ Исус Христос. Мнозина за съжаление не разбират делото на освещението. Те изглежда смятат, че са го постигнали, а всъщност са научили само първите уроци на „събирането“ (т.е. още са първо от деленци, не са научили още умножение и пр.) Освещението е постоянно развиващо се дело. То не се постига за час или за ден, а след това да се поддържа без особено усилие.
Много родители не са придобили познанието, което би трябвало да имат в семейния си живот. Те не са защитени срещу стремежа на Сатана да ги използва и да завладее ума и живота им. Не разбират, че Бог иска от тях да избягват в семейния си живот всичко прекалено. Много малко християни считат за свой религиозен дълг да владеят страстите си. Те са се съединили чрез брак с избрания от тях човек и смятат, че това им дава право да задоволяват низките си страсти. Срещат се дори мъже и жени, които изповядват благочестие, а отпускат юздите на похотливите си страсти и изобщо не им минава през ума, че Бог ги държи отговорни за изразходването на жизнената енергия, защото то отслабва активността и изтощава целия им организъм.
Брачният договор може да послужи за прикритие на много тъмни грехове. Не малко християни изповядват набожност, а унижават собствените си тела като задоволяват покварените си страсти и по този начин се принизяват до животните. Те злоупотребяват със силите, които Бог им е дал да съхраняват в святост и чистота. Здравето и животът биват жертвани на олтара на низките страсти. По-висшите и благородни сили се подчиняват на животинските наклонности. Всички, които съгрешават по този начин, не са запознати с последиците от своето поведение. Ако можеха да видят огромните страдания, които си причиняват, задоволявайки греховните си страсти, биха се обезпокоили и в края биха се отрекли от покварения си живот, чиято заплата е толкова ужасяваща. Голям брой хора са наследили такова жалко съществувание, че предпочитат смъртта пред живота. Мнозина наистина умират преждевременно и животът им бива пожертван безславно в прекалено отдаване на животински страсти. Тъй като са женени те смятат, че не правят никакъв грях.

Лъжливо разбиране за любовта
Мъже и жени, вие ще научите един ден що е похот и какви са последиците от нейното задоволяване. Страст от най-долно естество, характерна за извънсемейните отношения, може да се срещне и вътре в семейството. Апостол Павел увещава съпрузите да обичат жените си „както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея“ (Ефес. 5:25, 28, 29). Не е чиста любовта, която кара мъжа да превръща жена си в инструмент за задоволяване на неговата похот. Само животинските страсти се нуждаят от задоволяване.
Колко малко са мъжете, изразяващи любовта си по определения от апостола начин (ст. 25-27). Това е образецът на брачната любов, която Господ признава за свята. Любовта е чист и свят принцип, а похотливата страст не се обуздава и контролира от разума. Тя е сляпа за последствията и не проследява фактите от причина до следствие. Много жени страдат от голямо изтощение и имат сериозни оплаквания поради незачитане и престъпване на природните закони на естеството им. Нервната система на много мъже и жени е била прахосвана, като е била заставяна да извършва неестествена работа за задоволяване на низките страсти. И тази чудовищно отвратителна, унизителна, долна страст си присвоява нежното име ЛЮБОВ!
Във видение ми бяха показани много християни, които минаваха покрай мене и изглеждаха лишени от всякаква морална задръжка. Естеството им беше повече животинско, отколкото божествено. Всъщност бяха почти изцяло животни. Мъжете от този тип унижаваха жената, която бяха обещали да уважават и почитат. Тя бе превърната в инструмент за задоволяване на низките им похотливи страсти и наклонности. А и много от жените се оставят да бъдат превърнати в робини на мъжката похот. Те не държат тялото си чисто и свято. Съпругата не запазва достойнството и почитта, които е имала преди брака. Този свят институт е трябвало да съхрани и да увеличи уважението към нейната чест и достойнство, а всъщност женствеността с нейното целомъдрие, авторитет и благочестие е изгоряла на олтара на низките страсти. Била е пожертвана, за да угоди на съпруга. Много скоро той загубва всякакво уважение към нея, като не зачита законите, на които се подчинява дори и едно животно. Съпружеският живот се превръща в горчиво робство, тъй като любовта умира и се замества често от недоверие, ревност и омраза.

Разпуснатост в половия живот и последиците от нея
Никой мъж не може да обича жена си, когато тя търпеливо се съгласява да стане негов роб и инструмент за обслужване на покварените му страсти. Подчинявайки се безропотно, тя губи стойността, която е имала някога в очите му. За него у нея няма нищо възвишено, принизена е до едно ниско равнище и много скоро той започва да си внушава, че ако й се отдаде случай, тя ще се съгласи със същата готовност да бъде унижавана и от друг, както от него. Той се съмнява в нейната вярност и чистота, бързо й се насища и търси други обекти, които да възбуждат и подсилват ужасните му страсти. Божият закон бива незачитан. Такива мъже са по-лоши и от животни. Те са демони в човешки образ, които не познават възвишените и облагородяващите принципи на истинската и осветена любов.
И съпругата започва да ревнува съпруга си и да се изпълва със съмнения, че ако му се отдаде случай, със същата готовност той би ухажвал друга жена. Тя вижда, че мъжът й не се управлява от съвест или от страх Божи. Това са освещаващите прегради, повалени обаче от похотливите страсти. Всичко благочестиво в съпруга е заробено от унизителната, животинска похот.
Светът е изпълнен с мъже и жени от този тип. Много спретнати, подредени с вкус луксозни домове са всъщност истински пъкъл. Опитайте се да си представите, ако можете, какво поколение ще излезе от такива родители. Няма ли децата да затънат още по-ниско? Характерът на родителите се отпечатва върху децата им. Затова родените от такива родители наследяват качествата на ума от това ниско, унизително естество. Сатана от своя страна подхранва и усилва всяка склонност към поквара. Сега трябва да се разреши въпросът трябва ли съпругата да се чувства задължена да се подчинява безусловно на изискванията на своя съпруг, когато вижда, че той се ръководи единствено от низките си страсти. Трябва ли да се подчинява, когато разумът й е преценил, че това вреди на тялото, което Бог й е поверил да поддържа в святост и чистота, за да бъде съхранено като жива жертва пред Бога.
Любовта, която кара съпругата да удовлетворява животинските наклонности на своя съпруг във вреда на здравето и живота, не е чиста и свята. Ако го обича истински и е мъдра, тя ще се стреми да отклонява ума му от желанието да задоволява животинските си страсти и да го насочва към възвишени теми, привличайки вниманието му към интересни духовни въпроси. Може би ще бъдат необходими увещания, изричани с нежност и смирение, дори с риска да не му угоди, че тя не може да унижава тялото си, отдавайки се на полова извратеност. Необходимо е нежно, мило да му напомня, че Бог има първата и най-висша претенция върху съществото й и тя не може да не я зачете, тъй като във великия ден на Господа ще й се иска сметка. „Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух…?“ (1Коринт. 6:19).
Ако желае да извиси чувствата си и в освещение и святост да съхрани финото си женско достойнство, жената може да постигне много, като въздейства чрез своята разсъдливост върху съпруга си, за да го освети и така да изпълни възвишената си мисия. Като прави това, тя може да спаси и съпруга си, и себе си. За решаването на този толкова деликатен и толкова труден въпрос са необходими мъдрост и търпение, морална сила и твърдост. Сила и благодат могат да се получат само чрез молитва. Ръководният принцип на сърцето трябва да бъде искрената любов. Любовта към Бога и любовта към съпруга са единственото правилно поле на действие.
Ако съпругата смята, че съпругът й има пълно право над тялото й и правото да обработва ума й, за да задоволява всички негови прищевки, ако остане на неговото ниско равнище, тя ще загуби своята индивидуалност, личността й ще бъде погълната от личността на съпруга й. Ще представлява просто машина, движена и управлявана от неговата воля, безволево същество, създадено само за негово удоволствие. Той мисли вместо нея, решава вместо нея и действа вместо нея. Заемайки пасивни позиции, тя обезславя Бога. Отговорността й пред Него е лична и неин дълг е да я запази.
Когато съпругата подчинява тялото и ума си на контрола на своя съпруг, като остава пасивна и изпълнява волята му във всичко, жертвайки съвест, достойнство и дори индивидуалността на своята личност, тя пропуска възможността да упражнява онова мощно влияние за добро, което би трябвало да притежава, за да издига своя съпруг. Тя би могла да смекчава суровото му естество. Би могла да влияе освещаващо по пречистващ, деликатен начин, карайки го сериозно да се стреми да овладява страстите си и да бъде по-духовен по ум, за да могат заедно да участват в Божественото естество, избягвайки покварата в света.

Себеотрицание и въздържание
Влиянието притежава огромна сила и може да води ума към възвишени и благородни теми, а не към ниските, похотливи наслади, към които се стреми необновеното сърце. Ако жената чувства, че трябва да се принизи до равнището на съпруга си, за да му угоди, когато животинската страст е основата на неговия живот и ръководи всичките му действия, тя трябва да знае, че така не угажда на Бога, защото пропуска да влияе освещаващо върху съпруга си. Ако чувства, че трябва да се подчини на животинските му страсти без нито една дума на възражение, тя не разбира дълга си нито към него, нито към Бога. Половата разпуснатост със сигурност ще унищожи любовта към молитвените посвещения, ще намали извънредно много участието в служенето на Бога, ще отнеме от мозъка енергия, необходима за поддържането на организма, и като сигурен резултат от това ще изчерпи жизнената му сила. Никоя жена не трябва да подпомага съпруга си в себеунищожението си. Тя няма да прави това, ако е просветена в това отношение и го обича истински.
Колкото повече биват задоволявани животинските страсти, толкова по-силни стават те и желанието да бъдат удовлетворявани става все по-натрапчиво. Нека богобоязливите мъже и жени осъзнаят своя дълг. Мнозина християни страдат от парализа на нервно-мозъчната дейност поради невъздържание в това отношение. Гнилост се намира в костите и в костния мозък на мнозина, считани от другите за добри хора, които се молят, плачат и стоят на високи места, но опетнените им тела никога няма да преминат през портите на небесния град.
О, да можех да помогна на всички да разберат задължението си пред Бога да пазят умствения и физическия си организъм в най-добро състояние, за да могат да принасят съвършена служба на своя Създател! Нека съпругата християнка се старае да въздържа, както на думи, така и на дело, животинските страсти на своя съпруг. Много хора изобщо не разполагат с излишни сили, които да изразходват по този начин. Още от най-крехка възраст задоволяването на животинските страсти е отслабило ума и е изсмукало жизнените сили на организма. Себеотрицание и въздържание – това трябва за бъде лозунгът в нашия брачен живот.