Търсене по ключови думи в книги от библиотеката
Примерът на Данаил – 36 – Съвети за диетата и храненето – Елена Вайт (Елън Уайт)
Примерът на Данаил – 36 – Съвети за диетата и храненето – Елена Вайт (Елън Уайт)
Даниил ценеше човешките си способности, но не се уповаваше на тях. Вярата му бе в силата, обещана от Бога на всички, които дойдат при Него със смирение, разчитайки изцяло на Божествената сила.
Даниил реши в сърцето си да не се оскверни с царските ястия, нито с виното на царя, защото знаеше, че такава диета няма да увеличи физическите му сили и умствените му способности. Той не искаше да употребява вино, нито какъвто и да е друг неестествен дразнител; не желаеше да направи нищо, с което би замъглил съзнанието си. И Бог му даде “знание и разум във всяко учение и мъдрост”, а също и “да проумява всички видения и сънувания”.
Родителите на Даниил бяха възпитали в младостта му навици на стриктно въздържание. Бяха го научили във всичките си навици да се придържа към природните закони, бяха го научили, че яденето и пиенето влияят пряко върху физическото, умственото и моралното естество и че той е отговорен пред Бога за способностите си. Оценяваше ги като дар от Бога и не искаше по никакъв начин да ги намалява или поврежда. В резултат на това възпитание Божият закон бе издигнат в съзнанието и почитан в сърцето му. През първите години от пленничеството Даниил премина през изпитание, за да бъде запознат с дворцовия разкош, с лицемерието и с езичеството. Наистина необикновено училище, което да го направи годен за живот на трезвеност, трудолюбие и вярност! И все пак, макар и обгърнат от атмосферата на злото, той живя непокварено.
Животът на Даниил и неговите млади другари илюстрира ползата от въздържателната диета и какво Бог може да направи за всички, които искат да Му сътрудничат в очистването и издигането на душата. Те бяха слава за Бога и ярка, блестяща светлина във вавилонския двор.
В тази история чуваме Божият глас да се обръща към всеки от нас поотделно и да ни съветва да съберем всички ценни лъчи от светлина по въпроса за християнското въздържание и да заемем правилно становище към законите на здравето.
ХВБХ, с. 22, 23, 1890г.
242. Какво щеше да стане, ако Даниил и неговите другари бяха направили компромис с езическите служители и се бяха поддали на принудата да ядат и пият според обичая на вавилонците? Това единствено отклонение от принципите би отслабило чувството им за правда и отвращението им от греха. Угаждането на апетита би жертвало физическата енергия, бистротата на ума и духовната сила. Една погрешна стъпка би довела сигурно и до други, докато накрая връзката с небето се прекъсне и те бъдат пометени от изкушението. [Бистротата на Данииловия ум, дължаща се на проста диета и живот на молитва – т. 117; повече за Даниил – т. 33, 34, 117]
РХ, 25 януари, 1881 г.; ЗС, с. 66
Нашето християнско задължение
243. Когато осъзнаем Божиите изисквания, ще видим, че Бог иска от нас да бъдем въздържани във всичко. Целта на сътворяването ни е да Го прославим в телата и в душите си, които са Негови. Как можем да направим това, когато се отдаваме на апетита и увреждаме физическите и моралните си сили? Бог изисква да представим телата си като жива жертва. Следователно в отговор сме длъжни да ги пазим във възможно най-добро здравословно състояние, за да отговаряме на Неговите изисквания. “И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава.”
2 С, с. 65, 1868 г.
244. Апостол Павел пише: “Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите. И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние нетленен. И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха; но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен” (1Кор. 9:24-27).
Много хора в света се отдават на гибелни навици. Апетитът е законът, който ги управлява. Лошите им привички притъпяват моралните сетива и силата да различават святите неща намалява до голяма степен. За християните обаче е необходимо да спазват строго въздържание. Те би трябвало да поставят високи образци. Особено важно е въздържанието в яденето, пиенето и обличането. Би трябвало да управляват принципите, а не апетитът или модата. Ядящите прекалено много или пък други, чиято храна е със съмнително качество, се поддават лесно на разврат и на различни “глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел” (1Тимотей 6:9). “Съработниците на Бога” трябва да използват цялото си влияние, за да насърчават разпространяването на истинските въздържателни принципи.
Изключително важно е да бъдем верни на Бога. Изискванията Му са към всички, включили се в служба за Него. Бог иска ума и тялото да бъдат запазени във възможно най-доброто здравословно състояние, всички сили и способности да бъдат под Божествения контрол, и то така изпълнени с енергия, както може да се постигне само при строго въздържание. Ние сме задължени пред Бога да Му се посветим изцяло в тяло и в душа с всичките си способности, поверени ни от Него, за да Му служим.
Всичките ни сили и таланти трябва да бъдат постоянно увеличавани и подобрявани по време на този период на изпитание. За отговорни задачи в това дело би трябвало да бъдат избирани само онези, които ценят посочените принципи и са били обучени да се грижат за телата си разумно и със страх от Бога. Хората, приели от дълго време истината, но неспособни да направят разлика между чистите принципи на правдата и принципите на злото и чието разбиране по отношение на Божията справедливост, милост и любов е изкривено, трябва да бъдат освобождавани от отговорности. Всяка църква се нуждае от ясно, недвусмислено свидетелство, даващо определен звук на тръбата*.
Ако можем да събудим моралните сетива на нашия народ по въпроса за въздържанието, би била спечелена голяма победа. Необходимо е да бъде проповядвано въздържание във всичко. Въздържанието в яденето, пиенето, съня и обличането е един от основните принципи на религиозния живот. Истината, въведена в светилището на душата, ще показва как да се отнасяме към тялото. Не бива да бъдем безразлични към нещата, свързани с човешкото здраве. Вечното ни благополучие зависи от това, как сме използвали в живота времето, силата и влиянието си.
6 С, с.. 374, 375, 1900 г.