241. Силата на съблазънта да се поддаваме на апетита може да бъде превъзмогната само чрез дадената от Бога помощ. За всяко изкушение имаме Божието обещание за изход. Защо тогава толкова много хора биват победени? Защото не се уповават на Бога. Не се възползват от средствата, осигуряващи тяхната безопасност. Затова посочваните оправдания за задоволяването на извратения апетит нямат никаква стойност за Бога.
Даниил ценеше човешките си способности, но не се уповаваше на тях. Вярата му бе в силата, обещана от Бога на всички, които дойдат при Него със смирение, разчитайки изцяло на Божествената сила.
Даниил реши в сърцето си да не се оскверни с царските ястия, нито с виното на царя, защото знаеше, че такава диета няма да увеличи физическите му сили и умствените му способности. Той не искаше да употребява вино, нито какъвто и да е друг неестествен дразнител; не желаеше да направи нищо, с което би замъглил съзнанието си. И Бог му даде “знание и разум във всяко учение и мъдрост”, а също и “да проумява всички видения и сънувания”.
Родителите на Даниил бяха възпитали в младостта му навици на стриктно въздържание. Бяха го научили във всичките си навици да се придържа към природните закони, бяха го научили, че яденето и пиенето влияят пряко върху физическото, умственото и моралното естество и че той е отговорен пред Бога за способностите си. Оценяваше ги като дар от Бога и не искаше по никакъв начин да ги намалява или поврежда. В резултат на това възпитание Божият закон бе издигнат в съзнанието и почитан в сърцето му. През първите години от пленничеството Даниил премина през изпитание, за да бъде запознат с дворцовия разкош, с лицемерието и с езичеството. Наистина необикновено училище, което да го направи годен за живот на трезвеност, трудолюбие и вярност! И все пак, макар и обгърнат от атмосферата на злото, той живя непокварено.
Животът на Даниил и неговите млади другари илюстрира ползата от въздържателната диета и какво Бог може да направи за всички, които искат да Му сътрудничат в очистването и издигането на душата. Те бяха слава за Бога и ярка, блестяща светлина във вавилонския двор.
В тази история чуваме Божият глас да се обръща към всеки от нас поотделно и да ни съветва да съберем всички ценни лъчи от светлина по въпроса за християнското въздържание и да заемем правилно становище към законите на здравето.
ХВБХ, с. 22, 23, 1890г.

242. Какво щеше да стане, ако Даниил и неговите другари бяха направили компромис с езическите служители и се бяха поддали на принудата да ядат и пият според обичая на вавилонците? Това единствено отклонение от принципите би отслабило чувството им за правда и отвращението им от греха. Угаждането на апетита би жертвало физическата енергия, бистротата на ума и духовната сила. Една погрешна стъпка би довела сигурно и до други, докато накрая връзката с небето се прекъсне и те бъдат пометени от изкушението. [Бистротата на Данииловия ум, дължаща се на проста диета и живот на молитва – т. 117; повече за Даниил – т. 33, 34, 117]
РХ, 25 януари, 1881 г.; ЗС, с. 66

Нашето християнско задължение

243. Когато осъзнаем Божиите изисквания, ще видим, че Бог иска от нас да бъдем въздържани във всичко. Целта на сътворяването ни е да Го прославим в телата и в душите си, които са Негови. Как можем да направим това, когато се отдаваме на апетита и увреждаме физическите и моралните си сили? Бог изисква да представим телата си като жива жертва. Следователно в отговор сме длъжни да ги пазим във възможно най-добро здравословно състояние, за да отговаряме на Неговите изисквания. “И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава.”
2 С, с. 65, 1868 г.

244. Апостол Павел пише: “Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите. И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние нетленен. И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха; но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен” (1Кор. 9:24-27).
Много хора в света се отдават на гибелни навици. Апетитът е законът, който ги управлява. Лошите им привички притъпяват моралните сетива и силата да различават святите неща намалява до голяма степен. За християните обаче е необходимо да спазват строго въздържание. Те би трябвало да поставят високи образци. Особено важно е въздържанието в яденето, пиенето и обличането. Би трябвало да управляват принципите, а не апетитът или модата. Ядящите прекалено много или пък други, чиято храна е със съмнително качество, се поддават лесно на разврат и на различни “глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел” (1Тимотей 6:9). “Съработниците на Бога” трябва да използват цялото си влияние, за да насърчават разпространяването на истинските въздържателни принципи.
Изключително важно е да бъдем верни на Бога. Изискванията Му са към всички, включили се в служба за Него. Бог иска ума и тялото да бъдат запазени във възможно най-доброто здравословно състояние, всички сили и способности да бъдат под Божествения контрол, и то така изпълнени с енергия, както може да се постигне само при строго въздържание. Ние сме задължени пред Бога да Му се посветим изцяло в тяло и в душа с всичките си способности, поверени ни от Него, за да Му служим.
Всичките ни сили и таланти трябва да бъдат постоянно увеличавани и подобрявани по време на този период на изпитание. За отговорни задачи в това дело би трябвало да бъдат избирани само онези, които ценят посочените принципи и са били обучени да се грижат за телата си разумно и със страх от Бога. Хората, приели от дълго време истината, но неспособни да направят разлика между чистите принципи на правдата и принципите на злото и чието разбиране по отношение на Божията справедливост, милост и любов е изкривено, трябва да бъдат освобождавани от отговорности. Всяка църква се нуждае от ясно, недвусмислено свидетелство, даващо определен звук на тръбата*.
Ако можем да събудим моралните сетива на нашия народ по въпроса за въздържанието, би била спечелена голяма победа. Необходимо е да бъде проповядвано въздържание във всичко. Въздържанието в яденето, пиенето, съня и обличането е един от основните принципи на религиозния живот. Истината, въведена в светилището на душата, ще показва как да се отнасяме към тялото. Не бива да бъдем безразлични към нещата, свързани с човешкото здраве. Вечното ни благополучие зависи от това, как сме използвали в живота времето, силата и влиянието си.
6 С, с.. 374, 375, 1900 г.