Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Примерът на Данаил – 4 – Съвети за диетата и храненето – Елена Вайт (Елън Уайт)

Примерът на Данаил – 4 – Съвети за диетата и храненето – Елена Вайт (Елън Уайт)

33. За да разберем правилно въпроса за въздържанието, трябва да го разглеждаме от библейска гледна точка. Никъде другаде не можем да намерим по-цялостно и убедително доказателство за истинското въздържание и за благословението от него, както в историята на пророк Даниил и неговите приятели евреи във вавилонския царски двор…
Бог е винаги на страната на правото. Най-обещаващите младежи от всички страни, покорени от великия завоевател, били събрани във Вавилон. И все пак еврейските пленници нямали равни на себе си. Изправената стойка, твърдата гъвкава стъпка, благородната външност, острите сетива, приятният дъх – всички тези качества били доказателства за добри навици, знак за благородство, с което природата удостоява хората, спазващи нейните закони.
Историята на Даниил и неговите другари е записана на страниците на Свещеното писание за полза на младежите от всички следващи векове. Каквото е било направено в миналото, може да бъде направено и сега. Не останаха ли тези млади евреи твърди пред големите изкушения и не дадоха ли благородно свидетелство за истинското въздържание? Съвременните младежи могат да свидетелстват същото.
Добре ще бъде да размислим върху представения тук урок. За нас опасността не идва от недоимъка, а от излишеството. Постоянно сме изкушавани да прехвърляме нормата. Онези, които искат да запазят силите си непокътнати за служба на Бога, трябва да използват със строго въздържание Неговите изобилни дарове, както и да се въздържат напълно от всяка вредна и покваряваща прищявка.
Новото поколение е заобиколено от примамки, изкусителни за апетита. Особено в нашите големи градове всяка форма на угаждане е лесно постижима и привлекателна. Хората, които подобно на Даниил отказват да се осквернят, ще получат награда за навиците си на въздържание. С по-голямата си физическа енергия и издръжливост те имат депозит, от който могат да взимат в случай на спешна нужда.
Правилните физически навици допринасят за умственото превъзходство. Интелектуалните способности, физическите сили и продължителността на живота зависят от непроменимите закони. Няма хазарт, няма шанс в тази област. Богът, сътворил природата, няма да се намеси, за да запази хората от последиците на нарушените природни закони. Ценна истина се съдържа в поговорката: “Всеки е архитект на собствената си съдба”. Както е вярно, че родителите са отговорни за оформянето на характера и за образованието на своите синове и дъщери, така също е вярно, че нашето положение и полезност за света зависят до голяма степен от собствените ни действия. Даниил и неговите другари се радваха на предимствата от правилното обучение и възпитание в ранните си години, но сами по себе си тези предимства не биха ги направили такива, каквито бяха в зрелите си години. Дойде времето да действат сами – време, когато бъдещето им зависеше от тяхното поведение. Тогава решиха да бъдат верни на дадените им в детството уроци. Основата на тяхното величие бе страхът от Бога, който е начало на мъдростта. Божият Дух придаде сила на всяко добро намерение, на всяко благородно решение.
ХВБХ, с. 25-28, 1890 г.

34. В процеса на обучение младежите [Даниил, Анания, Мисаил и Азария] не само бяха допускани в царския дворец, но и бе наредено да се хранят от месото и да пият от виното на царската трапеза. С това царят си мислеше, че им оказва голяма чест и им осигурява възможното най-добро физическо и умствено развитие.
Сред сложените пред царя храни имаше свинско и други видове меса, обявени от Мойсеевия закон за нечисти. Евреите имаха категоричната забрана да не ядат от тях. Даниил се изправи пред голямо изпитание. Трябваше ли да се придържа към ученията на отците си относно храните и питиетата и да обиди царя, загубвайки може би не само поста, но и живота си, или да пренебрегне Божиите заповеди и да си осигури царската благосклонност, големи интелектуални придобивки и най-добри перспективи за развитие?
Даниил не се колеба дълго. Реши да бъде твърд и верен независимо от последиците. “… реши в сърцето си да не се оскверни от изрядните ястия на царя, нито от виното, което той пиеше.”
Много от днешните християни по име биха решили, че Даниил е прекалено стриктен и биха го обявили за тесногръд и фанатичен. Според тях въпросът за яденето и пиенето е толкова маловажен, че не си заслужава да се заема такава твърда позиция, която би изисквала да се пожертват всички земни привилегии. Но в деня на съда така разсъждаващите хора ще разберат, че са се отклонили от ясните Божии изисквания и са поставили личното си мнение като мерило за право и погрешно. Ще открият, че незначителното за тях съвсем не е било оценявано така от Бога. Неговите изисквания трябва да бъдат свято спазвани. Онези, които приемат и следват една от заповедите Му, защото така е удобно, а отхвърлят друга, защото изпълнението й би изисквало жертви, понижават стандарта за добро и с примера си водят други до несериозно отношение към святия Божи закон. “Така казва Господ” трябва да бъде нашето правило във всичко…
Данииловият характер е представен на света като удивителен пример за това, какво може да направи Божията благодат с паднали по естество и покварени от греха хора. Докладът за благородния му живот на себеотрицание окуражава нас, обикновените хора. От него можем да получим сила за благородно противопоставяне на изкушението и в благодатта на смирението твърдо заставане на страната на доброто дори в най-жестоко изпитание. Даниил би могъл да намери убедително извинение, за да се отклони от строгите си въздържателни навици, но Божието одобрение му бе по-скъпо от благосклонността на най-мощния земен владетел, по-скъпо дори от живота. С учтивото си поведение Даниил спечели благосклонността на Мелзар, служителя отговорен за еврейските младежи, и го помоли за възможността да не яде от храната и да не пие от виното на царя. Мелзар се уплаши да не би, ако уважи молбата, да предизвика царското неодобрение и това да застраши живота му. Подобно на съвременните хора си мислеше, че въздържателната диета би направила младежите бледи, с болнав външен вид и със слаби мускули, и обратно, изисканата храна от царската трапеза би ги направила румени и красиви и би им дала по-големи физически сили.
Даниил помоли въпросът да бъде решен с десетдневен изпит: през този кратък период на еврейските младежи да бъде разрешено да се хранят с обикновена храна, а приятелите им да ядат от царските деликатеси. Молбата бе удовлетворена и Даниил се почувства сигурен, че е спечелил. Макар и млад, той бе видял пагубните последици от виното и разкошния живот върху физическите и умствените сили.
В края на десетте дни резултатът бе съвсем различен от очакванията на Мелзар. Не само във външен вид, но и във физическа сила и умствени способности въздържаните в своите навици показаха забележимо превъзходство над другарите си, отдали се на апетита. След изпитанието на Даниил и неговите приятели бе разрешено да продължат простата си диета през целия курс на обучение за изпълнение на административните им задължения.
Спечелване на Божието одобрение

Господ одобри твърдостта и себеотрицанието на тези еврейски младежи и ги дари с благословението Си. “А на тия четири юноши Бог даде знание и разум във всяко учение и мъдрост; и Даниил можеше да проумява всички видения и сънувания.” В края на тригодишния период на обучение царят изпита техните способности и придобити знания и видя, че “между всички тях не се намери подобен на Даниила, Анания, Мисаила и Азария; затова те стояха пред царя. И във всяко дело, което изискваше мъдрост и проумяване, за което царят ги попита, намери ги десет пъти по-добри от всичките врачове и вражари, които бяха в цялото му царство”.
Тук поуката е за всички, но особено за младите. Стриктното придържане към Божиите изисквания е благотворно за телесното и умственото здраве. За да стигнем до най-високите стандарти на морала и на интелекта, необходимо е да търсим мъдрост и сила от Бога и да спазваме строго въздържание във всички житейски навици. Случаят с Даниил и неговите другари е пример за триумф на принципа над изкушението да се отдадем на апетита. Показано ни е, че благодарение на религиозните принципи младежите могат да победят плътските страсти и да останат верни на Божиите изисквания дори това да им струва големи жертви. [Диетата на Даниил – т. 117, 241, 242]
РХ, 25 януари 1881 г.

Неподготвени за високия вик

35. Беше ми показано, че здравната реформа е част от Тройната ангелска вест и е така тясно свързана с нея, както ръката и китката са свързани с човешкото тяло. Проповедници и народ трябва да действат съгласувано. Божият народ не е подготвен за високия вик на третия ангел. Божиите чада трябва да извършат за себе си работа, а не да оставят Бог да извърши вместо тях. Тя им е възложена от Него. Делото е лично; човек не може да го извърши вместо друг. “И тъй, възлюбени, като имаме тия обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост със страх от Бога.” Лакомията е основният грях на този век. Покварата и апетитът правят хората роби, замъгляват интелекта и притъпяват моралната им сетивност до такава степен, че святите, възвишени истини на Божието слово не се ценят. Низките наклонности ръководят хората.
За да бъдат подготвени за преобразяване, Божиите чада трябва да опознаят себе си. Необходимо е да разберат, че по отношение на собствената си физика трябва да могат да възкликнат заедно с псалмиста: “Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен”. Апетитът трябва да бъде винаги подчинен на моралните и интелектуалните сили. Важно е тялото да служи на ума, а не ума на тялото.
1 С, с. 486, 487,1867г.

Подготовка за освежаването

36. Бог изисква народът Му да се очисти от всяка плътска и духовна нечистота, усъвършенствайки се в святост със страх от Бога. Безразличните и посочващите оправдания, за да не извършат своя дял, очаквайки Господ да го извърши вместо тях, в деня на Господния гняв ще бъдат оценени за недостойни, докато смирените от земята, подчинили се на Божиите преценки, ще бъдат запазени.
Показано ми бе, че Божиите чада не правят никакви усилия, а очакват да дойде обновяването и то да премахне беззаконието и да поправи грешките им. Ако разчитат на Бога, за да се отстранят нечистотата на плътта и духа и да се подготвят за високия вик на третия ангел, ще бъдат определени за недостойни. Освежаването, т.е. Божията сила, идва само за онези, които са се подготвили, като са извършили даденото от Бога дело – очистване от нечистотата на плътта и духа, усъвършенствайки се в святост със страх от Бога.
1 С, с. 619, 1867 г.

Апел към колебаещите се

37. Историята на Божия народ е помрачена от неуспеха му да следва разумни принципи. Има продължително отстъпление от здравната реформа и в резултат на това, поради голямата липса на духовност Бог бива обезславян. Издигнати са бариери, които никога нямаше да се появят, ако Божият народ живееше според светлината.
Трябва ли ние, които сме имали толкова големи възможности, да допускаме светските хора да ни изпреварват в здравната реформа? Нима ще понижим способностите на умовете си и ще унищожим талантите си чрез погрешно хранене? Ще нарушаваме ли Божия свят закон, като следваме егоистични навици? Ще станем ли пословични с нашата непоследователност? Ще водим ли такъв нехристиянски живот, че Спасителят да се срамува да ни нарича “братя”?
Не е ли по-добре да вършим медицинска мисионерска дейност, която е евангелието на практика, и да живеем така, че да е възможно Божият мир да владее сърцата ни? Не трябва ли да махаме всеки камък за препъване пред нозете на невярващите, като никога не забравяме какво значи да изповядваме християнството? По-добре се откажете от името християнин, отколкото да го носите и в същото време да се отдавате на апетит, водещ до нечисти страсти.
Бог призовава всеки църковен член да посвети живота си в безрезервна служба на Господа. Призовава ни за решителна реформация. Цялото творение стене под проклятието. Божиите люде трябва да бъдат там, където биха могли да израстват в благодат, осветени чрез истината в тяло, душа и дух. Когато изоставят разрушаващите здравето прищевки, ще разбират по-ясно какво означава истинско благочестие. Чудна промяна ще се види в религиозния живот.
РХ, 27 май 1902 г.; ЗС, с.578,579