Нито един, който се бои от Бога, не може безопасно да се свърже с такъв, който не се бои от Него. “Могат ли двама да ходят заедно, ако не са съгласни?” Щастието и благополучието (просперитета) на брачните отношения зависят от единството на страните; но между вярващите и невярващите съществува основна разлика във вкусове, наклонности и намерения. Те служат на двама господари, между които не може да има никакво съгласие. Колкото и чисти и правилни принципи да има някой, влиянието на невярващия партньор ще има тенденцията да го отклони от Бога.
Който е встъпил в брачни отношения, докато е бил още непокаян, чрез обръщането си е поел силното задължение да бъде верен на своя партньор, колкото и голяма да е разликата им по отношение на тяхната религиозна вяра; и все пак Божиите изисквания трябва да бъдат поставени над всяка земна връзка, даже и ако това има за резултат изпитания и преследване. С дух на любов и кротост тази верност може да окаже влияние за спечелването на невярващия. Но бракът на християни с невярващи е забранен в Библията. Нареждането на Господа е: “Не се съвпрягайте неподобно с невярващите”.
Исаак беше високо почетен от Бога, като бе избран за наследник на обещанията, чрез които трябваше да бъде благословен света; но въпреки това, когато стана на четиридесетгодишна възраст, той се подчини на преценката на баща си, да натовари своя опитен, богобоязлив слуга да му избере жена. И резултатът от този брак, така както е представен в Писанията, е нежна и красива картина на домашно щастие: “Исаак я въведе в шатра на майка си Сара; и взе Ревека, и тя му стана жена, и я обикна; и се утеши Исаак след смъртта на майка си”.
Какъв контраст между поведението на Исаак и това на днешните младежи, даже и сред изповядващите се за християни! Младите хора често чувстват (считат), че отдаването на техните чувства е въпрос, по който те трябва да се съветват единствено със себе си – въпрос, по който не трябва да бъдат мъдро контролирани нито от Бога, нито от техните родители. Дълго още преди да са станали зрели мъже или жени, те се считат за компетентни сами да правят избор, без помощта на родителите си. Няколко години брачен живот обикновено са достатъчни, за да им покажат заблудата, но често пъти вече е твърде късно, за да се предотвратят жалките резултати. Защото на същата липса на мъдрост и себеконтрол, която е диктувала прибързания избор, се позволява да увеличи злото, докато брачните отношение се превърнат в горчив хомот. По този начин мнозина са разбили (провалили) щастието си в този живот, а и надеждата си за бъдещия.
Ако има някакъв въпрос, който трябва внимателно да се обсъжда и по който трябва да се търси съвета на по-възрастните и по-опитните, то е въпросът за брака; ако някога Библията е била нужна като съветник, ако е трябвало да се търси някога Божественото ръководство с молитва, то е преди предприемането на стъпката, която свързва двама души за цял живот.
Родителите никога не трябва да губят от предвид собствената си отговорност за бъдещото щастие на техните деца. Уважителното отношение (Почитанието) на Исаак към преценката на своя баща, бе резултат от обучението, което го бе научило да обича (да му е приятен) животът на послушание. Макар Авраам да изискваше от децата си да почитат родителския авторитет, неговият ежедневен живот свидетелствуваше, че този авторитет не е себелюбив или своеволен контрол, но е основан на любов и има предвид (цели) тяхното благополучие и щастие.
Бащите и майките трябва да чувстват, че им е прехвърлено задължението да ръководят (направляват) чувствата на младежите, за да могат те да бъдат отдадени на онези, които ще им бъдат подходящи другари. Трябва да чувстват за свое задължение, чрез собственото си поучаване (поучение) и пример, с помощта на Божията благодат, така да оформят характера на децата още от най-ранните им години, че те да бъдат чисти и благородни и да се привържат към доброто истинното. Подобният привлича подобният; подобният цени подобният си. Нека любовта към истината, чистотата и добротата да бъде още от рано всаждана в душата, та младежите да търсят обществото на онези, които притежават такива характерни черти…
Истинската любов е висш (възвишен) и свят принцип, напълно различен по характер от онази любов, която се пробужда по импулс и която внезапно угасва, когато бъде тежко изпитана (когато бъде подложена на тежко изпитание). Чрез верността към задълженията в родителския дом, младежите трябва да се приготвят за своите собствени домове (за свои домове). Нека практикуват себеотрицание и проявяват любезност, учтивост и християнско съчувствие. Така любовта ще бъде запазена топла в сърцето и който излиза от такъв дом, за да застане начело на свое собствено семейство, ще знае как да съдейства за (увеличаването на) щастието на тази, която е избрал за другарка за цял живот. Бракът вместо да бъде край на любовта, ще бъде само нейното начало (“Патриарси и пророци”, стр. 174-176).