219. Въпреки всичките претенции за здравна реформа, народът ни като цяло яде твърде много. Угаждането на апетита е най-сериозната причина за физическата и умствената слабост и е в основата на слабостта, която се вижда навсякъде.
ХВБХ, с. 154, 1890 г.

220. Мнозина от възприелите здравната реформа са изоставили всичко вредно, но означава ли това, че могат да ядат колкото си пожелаят? Те сядат на масата и вместо да размислят колко би трябвало да ядат, се отдават на апетита си и стигат до крайности. През останалата част от деня стомахът остава да извърши всичко, което трябва или може, та с мъка да премахне стоварената му тежест. Всичката влязла в него храна, от която тялото не може да извлече полза, затруднява дейността на природата. Пречи на живата “машина”. Организмът се задръства и не може да работи успешно. Жизненоважните органи са претоварени ненужно и силата на мозъка отива към стомаха, за да помогне на храносмилателните органи да извършат работата си за освобождаване от излишната храна…
Как преяждането влияе на стомаха? Той се изтощава, храносмилателните органи отслабват и в резултат идват болестите с всичките съпътстващи ги злини. Ако човек е бил болен преди, трудностите му се увеличават и жизнената му сила намалява с всеки изминал ден. Тази сила бива повикана, за да се заеме с храната в стомаха. Какво ужасно състояние!
Знаем нещо за диспепсията от собствен опит. Имали сме това заболяване в семейството и знаем, че наистина можем да се страхуваме от него. Когато храносмилането на човека се развали съвсем, той започва да страда непрекъснато – психически и физически. Заобикалящите го страдат също, освен ако не са безчувствени като животни.
И все пак казвате: “Не е ваша работа какво ям и как живея!” Нима не страдат онези, които живеят с болни от диспепсия? Само направете нещо, обезпокояващо ги по някакъв начин. Колко естествено е да бъдат раздразнителни! Чувстват се зле и им се струва, че децата им са лоши. Не могат да говорят спокойно с тях, нито да се държат спокойно в семействата си. Всички наоколо страдат от последствията на болестта. Всички търпят последиците от безсилието им. Създават атмосфера на потиснатост. В такъв случай вашите навици на хранене и пиене не засягат ли и други хора? Разбира се, да. Трябва да сте много внимателни да запазвате възможно най-добро здраве, за да отдавате на Бога свята служба и да изпълнявате задълженията си в обществото и в семейството.
Но по отношение на количеството храна могат да грешат дори здравните реформатори. Възможно е да ядат невъздържано дори здравословна по качество храна.
2 С, с. 362-365, 1870г.

221. Господ ми показа, че общо взето прекалено много храна допускаме да влиза в стомаха си. Мнозина се чувстват неразположени от преяждането и това често води до заболяване. Не Господ ги е наказал; те сами са си навлекли наказанието и Бог иска да осъзнаят, че болката е резултат от нарушението.
Мнозина ядат твърде бързо. Други смесват на едно ядене храни, които не са в добро съчетание. Ако хората можеха да запомнят колко силно влияят на душата, като увреждат храносмилането, и как обезславят Христос, когато злоупотребяват със стомаха, биха били по-решителни в себеобуздаването и биха дали на стомаха възможност да възстанови нормалната си работа. На трапезата можем да вършим медицинска мисионска дейност, като ядем и пием за слава на Бога.
Ръкопис 93, 1901 г.

Сънливост по време на църковна служба

222. Когато ядем невъздържано, съгрешаваме срещу телата си. В съботен ден лакомниците седят в Божия дом и спят под изгарящите истини на Божието слово. Те не могат да си държат очите отворени нито да разбират произнесените сериозни проповеди. Мислите ли, че такива хора прославят Бога в телата и в душите си, които са Негови? Не, те Го обезславят. А какво да кажем за болния от диспепсия? Именно по този начин е станал такъв. Вместо да бъде умерен, той е оставил апетитът му да го контролира, като поема храна между две яденета. Ако начинът му на живот е заседнал, може би не получава оживотворяващия небесен въздух, който да помогне на храносмилането; може би не е правил достатъчно физически упражнения, помагащи на здравето.
2 С, с. 374, 1870 г.

223. Не трябва в съботен ден да набавяме повече или по-голямо разнообразие от храни, отколкото в другите дни. Вместо това храната трябва да бъде по-проста и да се яде по-малко, за да бъде умът бистър и енергичен, така че да разбира духовните неща. Задръстен стомах означава “задръстен” мозък. И най-ценните чути истини могат да останат неразбрани, защото умът е объркан от неподходяща диета. Преяждайки в събота, мнозина накърняват много повече, отколкото предполагат, годността си да получат съботните благословения. [Сънливост по време на съботните служби – т. 93; въздържателната диета придава умствена и морална енергия – т. 85, 117, 206; влиянието на преяждането върху духовния живот – т. 56, 57, 59, 251; влиянието на преяждането върху разума – т. 74; преяждане по време на лагерни събрания – т. 57, 124; самоубийствени навици – т. 202; десертите изкушават към преяждане – т. 538, 547, 550; източник на изпитания за църквата – т. 65; лакомията – основен грях на епохата – т. 35; преяждането води до поквара – т. 244; опазване на чиста съвест – т. 263; невъздържаността и преяждането, насърчавани от майките – т. 351, 354]
СВЛ, с. 307, 1905 г.

Причина за лоша памет

224. Господ ми даде светлина за тебе по въпроса за въздържанието. Ти не си умерен в храненето. Често допускаш да влезе в стомаха ти двойно повече храна, отколкото тялото изисква. Тя се разлага, дъхът ти става противен, трудностите с дишането се увеличават, стомахът ти се претоварва. Жизнена енергия, която да движи воденицата, мелеща влезлия в стомаха материал се взема от мозъка. По този начин показваш, че нямаш никаква милост към себе си.
На трапезата си лакомник. Това е една от основните причини за твоята забравливост и загуба на паметта. Казваш неща, за които, знам, после забравяш и заявяваш, че си казал нещо съвсем различно. Знаех това, но не го споменавах, защото е резултат от преяждането. Какъв е смисълът да ти говоря? Злината няма да се премахне.
Писмо 17, 1895 г.

Съвет към библейските работници и проповедниците със заседнал начин на живот

225. Преяждането е особено вредно за хора със спокоен темперамент. Те трябва да ядат по-малко и да правят много физически упражнения. Притежават превъзходни природни дарби, обаче не постигат и половината от възможностите си, тъй като нямат самоконтрол и не се отричат от апетита.
Мнозина писатели и оратори се провалят, що се отнася до този въпрос. След като се нахранят обилно, те се впускат в занимания, които не изискват движение – четене, изучаване или писане, и не отделят никакво време за физически упражнения. В резултат на това свободният поток на мисли и думи спира. Не могат да пишат и говорят с необходимите сила и енергия, за да стигнат до сърцата; усилията им са плахи и безплодни.
Хората, върху които лежат сериозни отговорности – най-вече пазителите на духовността, трябва да бъдат с ясни мисли и бързи възприятия. Повече от всички други те се нуждаят от умереност в яденето. На масите им не бива да намират място тлъсти и деликатесни храни.
Всеки ден хората на особено важни постове вземат решения, които могат да имат изключително решаващи последици. Често се налага да преценяват бързо и това могат да постигнат само практикуващите стриктно въздържание. Мисълта укрепва под правилното ръководство на физическите и умствените сили. Ако напрежението не е прекалено, при всяко натоварване идва нова енергия. Често обаче работата на хората, които трябва да обмислят и да вземат важни решения, се влияе зле от неподходящо хранене. Разбуненият стомах води до смущение и обърканост на ума – често причина за раздразнителността, грубостта и несправедливостта. Много планове, които биха били благословение за света, са изоставени, много несправедливи, потиснически и дори жестоки мерки са били предприемани като резултат от болестното състояние, дължащо се на лоши навици в храненето.
Ето едно предложение за всички, чиято работа е заседнала или предимно умствена; нека го приложи всеки, който има достатъчно решителност и самоконтрол. На всяко хранене яжте само два или три вида проста храна, не повече от необходимото за задоволяване на глада. Всеки ден правете активни физически упражнения и ще видите дали няма да имате голяма полза.
Силните мъже, заети с активна физическа работа, не са длъжни да внимават толкова на качеството или количеството на храната си, колкото хората със застоял начин на живот. Но дори и те биха имали по-добро здраве, ако се контролират в яденето и пиенето.
Някои искат да им се даде точно правило за начина на хранене. Те преяждат и после съжаляват, а след това пак мислят какво да ядат и пият. Не трябва да бъде така. Един човек не може да даде точно правило за друг. Всеки трябва да използва разума си, да се самоконтролира и да действа от принципни съображения. [Късното вечеряне е особено вредно – т. 270]
СВЛ, с. 308-310, 1905г.