ПРОРОЧЕСКАТА ДАРБА – 02 – Живот и дейност на Елена Вайт – (Елън Уайт)

ПРОРОЧЕСКАТА ДАРБА
В началото човекът е бил сътворен и поставен в райската градина. Той е можел да разговаря със своя Творец и с ангелите лице в лице. Когато е навлязъл грехът, тази привилегия му е била отнета. Човекът е станал смъртен и вече не е бил в състояние да гледа чудната Божия слава, нито да живее в Неговото присъствие.
Но макар падналите в грях хора да не можели да говорят пряко с Бога, любещият небесен Баща винаги е поддържал връзка и общение с човешкото семейство. Чрез службата на ангелите Той им е осигурявал закрила от влиянието на злото и им е помагал да живеят в съгласие с Неговата воля. А чрез Своя Свят Дух е говорил на сърцата им и е направил възможно дори и най-грешните и невежите да намерят пътя, който води към правдата и към вечния живот.
Бог е говорил на падналата раса и чрез Свои избрани инструменти, на които е давал познание за целите Си под формата на видения и сънища. Тези вестители на Божията воля са известни като святи хора или пророци, призвани от самия Господ за специалното дело да приемат и предават на човечеството истината от Небето. „Ако има пророк между вас – заявява Бог, – Аз, Господ, ще му стана познат чрез видение, насън ще му говоря“ (Числа 12:6).
Библията е съставена от писанията на хора, почетени по този начин. На човечеството от древността тези хора са носили вести от Бога. Поучавали са го на духовни истини и са давали съвети и предупреждения за църквата от бъдещите векове. На пророците е било открито, „че не за себе си, а за ВАС служеха те в това, което сега ви се извести чрез проповядващите благовестието…“ (1Петрово 1:10-12).

В патриархалната ера
Пророческата дарба не е ограничена само до определен век. Още отрано в боговдъхновеното Писание намираме случаи на нейната изява. Енох, седмият от Адам, е бил пророк. Гледайки напред през вековете, той е видял в пророческо видение идването на Господа и последния съд над нечестивите (Юда 14, 15).
На Авраам, на Исаак и на Яков Господ се е явявал във видение, за да предскаже благословенията, които трябвало да дойдат над тяхното потомство. С тях Той подновил завета Си и те можали да погледнат напред към великата награда на праведните и да видят славата на оня небесен град, чийто Строител и Архитект е сам Бог (Евреи 11:10).
Мойсей, избран от Бога да изведе израилтяните от египетско робство в Ханаанската земя, бил мощен пророк. Предсказвайки идването на Месия, той казал: „Господ, твоят Бог, ще ти въздигне отсред тебе, от братята ти, пророк, както е въздигнал мене. Него слушайте“ (Второзаконие 18:15). На този верен човек Бог дал много откровения. И макар Божията слава да не му била разкрита напълно, Писанието заявява, че Бог е говорел с него „лице в лице“ (Второзаконие 34:10).
След като израилтяните се установили в Ханаан, влиянието на идолопоклонниците, с които били обкръжени, ги отклонило от истинския Бог към поклонение на слънцето, луната, звездите и към поклонение на идоли от злато, сребро, дърво и камък. Така те престъпили заповедите, дадени им от Небето за тяхно добро. Божието любещо сърце скърбяло, когато гледало, как избраната нация се отклонява от своя Творец и Благодетел и тръгва по път, който води към гибел.
Сред общото отстъпничество имало хора, които поддържали верността си към Йехова. Именно от тях Бог избирал пророци и ги изпращал да призовават непокорния народ към покаяние и да го предупреждават за злините, които неговото зло поведение със сигурност щяло му докара. „Господ, Бог на бащите им, ги предупреждавал чрез Своите посланици, „като ставаше рано и ги пращаше, защото жалееше людете Си и обиталището Си“ (2Летописи 36:15).
Видни пророци в Израил били Самуил, Илия, Елисей, Исая, Еремия, Езекиил и Даниил. Със стряскащи думи те призовавали народа да се върне от злите си пътища, като в същото време давали уверението, че Господ милостиво ще ги приеме, ще ги благослови и ще изцели тяхното отстъпничество. Някои от писанията на тези пророци имат специално приложение за времето, в което живеем. Те описват неща, които ще „станат в последните дни“, във „времето на края“ (Исая 2:2; Даниил 12:4).

При Първото пришествие на Христос
Последният от старозаветните пророци е бил пророк Малахия. Във времето на духовен формализъм преди първото идване на Христос, доколкото съществуват доклади за това, не е имало прояви на пророческа дарба. Но пророци са били изпратени, за да подготвят пътя за Месия. Захария, бащата на Йоан Кръстител, „бе изпълнен със Светия Дух и пророчестваше“ (Лука 1:67). Симеон, „човек праведен и благочестив“, който „чакаше утехата на Израиля“, дойде, подбуден от Духа, в храма и пророчества за Исус, че Той ще бъде светлина „да просвещава народите и слава на Твоите люде Израил“. Анна, пророчица, „говореше за Него на всички, които ожидаха изкуплението на Ерусалим“ (Лука 2:25,32,38). Но в никой век не е имало по-голям пророк от Йоан Кръстител, избран от Бога, за да прогласи на Израил идването на „Божия Агнец, Който взема греха на света“ (Йоан 1:29).

В дните на апостолите
Началото на християнската ера е било отбелязано с изливането на Светия Дух и с появата на различни духовни дарби. Сред тях е бил и дарбата на пророчеството. В книгата „Деяния на апостолите“ четем боговдъхновените слова на ап. Петър, на дякон Стефан и на други личности, свързани с ранната християнска църква, също и на четирите дъщери на Филип, „девици, които пророчестваха“, и на пророк на име Агав (Деяния 21:9, 10).
Апостол Павел е имал видение за небесната слава (виж 2Коринтяни 12:1-7). Писал е надълго и нашироко в 12 глава на Първото послание към коринтяните за дарбите на духа, които са били давани не само за определен век или време, но „докле всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълното мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота“ (Ефесяни 4:13). „Бог е поставил някои в църквата да бъдат първо апостоли, второ ПРОРОЦИ, трето учители, други да правят чудеса, някои имат изцелителни дарби, други дарби на управлявания, на говорене разни езици“ (1Коринтяни 12:28).
Йоан, последният останал жив от дванадесетте апостоли на Исус, е бил пророк. В заключителната книга на Библията той говори за виденията, дадени му, докато е в изгнание на остров Патмос. Записвайки тези видения, той заявява, че са „откровение на Исуса Христа, което Господ Му даде, за да покаже на Своите слуги неща, които трябва скоро да станат“. И добавя, че Христос „прати, та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Йоан, който възвести Божието слово и свидетелството Исус Христово, и всичко, що е видял“ (Откровение 1:1, 2).

Изчезване по време на голямото отстъпничество
Библията предсказва времената на голямо отстъпничество, което започнало да се проявява сред някои фалшиви братя в църквата още в дните на апостолите. В края то ще прерасне в „отстъпление“, когато ще се разкрие „човекът на греха, синът на погибелта“, за когото апостол Павел пише в Посланието към солунците (2Солунци 2:1-7).
В изпълнение на тези предсказания (както свидетелства и историческият доклад след смъртта на последния от Исусовите апостоли) някои членове на християнската църква започнали да се отклоняват от простотата на истината, каквато е била проповядвана от Христос. Постепенно те стигнали дотам, че да се съединят със света в неговите езически практики.
В течение на годините, с количествения растеж на църквата и с разширяването на нейната популярност мнозина ставали все по-малко и по-малко стриктни в съобразяването си с библейските учения, докато накрая в V и VI в.сл.Хр. мнозинството от изповядващите християнска вяра всъщност не живеели в хармония с ученията на Христос. В продължение на много векове след това взела превес отстъпническа форма на християнство. Истината била потъпкана и изгубена от поглед, невежеството доминирало.
Това време на отстъпничество правилно е назовано от историята „тъмни векове“. Били правени опити да се променят или да се премахнат много от основните учения на Библията. При тези обстоятелства съвсем не е изненадващо, че, подобно на столетията, предшестващи първото идване на Христос, пророческата дарба почти напълно изчезнала.

Възстановена в последните дни
Макар да предсказват това ужасно отстъпничество, Писанията в същото време ясно заявяват, че точно преди Второто идване на Христос мнозина ще бъдат освободени от мрака на заблудата и духовното потисничество. Още веднъж земята ще се просветли от Божията слава. Чистите истини на Библията трябва да блеснат ясно. В това време на Божествено просветление, отбелязващо приближаването на края, пророческата дарба още веднъж ще се прояви в истинската църква. „И в последните дни, казва Бог, ще излея от Духа Си на всяка твар; и синовете ви, и дъщерите ви ще пророкуват; юношите ви ще виждат видения и старците ви ще сънуват сънища; още и на слугите Си, и на слугините Си ще изливам от Духа Си. И в ония дни ще пророкуват“ (Деяния 2:17, 18; Йоил 2:28, 29).
С ясни думи Йоан, пророк и апостол, говори за „остатъка“ (последната църква) като за хора, които „пазят Божиите заповеди и имат свидетелството на Исус Христос“ (Откровение 12:17). В друг пасаж той дава ясно определение на онова, което има предвид под „свидетелството на Исус“. Когато във време на едно пророческо видение Йоан искал да се поклони на ангела, явил му се във видението, същият казал: „Недей! Аз съм съслужител на тебе и на братята ти, КОИТО ИМАТ СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ИСУС; поклони се Богу“ (Откровение 19:10).
При подобни обстоятелства същият ангел казал, както е записано на друго място: „Недей! аз съм съслужител на тебе и на братята ти ПОРОЦИТЕ“ (Откровение 22:9).
Мисълта, изразена в двата пасажа, е една и съща. В единия обаче се казва, че Йоановите „братя“ имат свидетелството на Исус“, а в другия тези „братя“ са наречени „пророци“.
Следователно пророците са, които имат „свидетелството на Исус“. Ангелът, който се е явил на Йоан, е очевидно специалният пратеник, предаващ наставления на всички пророци – без съмнение ангел Гавриил, споменат като явил се и на пророк Даниил (виж Даниил 8:16, 9:21). Същият ангел по-нататък казва на Йоан: „СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ИСУС Е ДУХЪТ НА ПРОРОЧЕСТВОТО“ (Откровение 19:10).
Като сравним библейския израз „свидетелството на Исус“ с изявлението от Откровение 12:17 за „остатъка…, който пази заповедите Божии и има свидетелството на Исус Христос“, стигаме да заключението, че преди Второто идване на Христос, Неговата вярна църква ще пази Божиите заповеди и ще има Духа на пророчеството.
Бързото изпълнение на библейските предсказания по отношение знаците и събитията, отбелязващи заключителните сцени от земната история, е сигурно доказателство, че живеем в тези последни дни. Затова именно днес трябва да съществува християнско общество, което пази Божиите заповеди и има свидетелството на Исус Христос. Къде може да бъде намереното?