“Вашето украшение да не е вънкашно, сиреч плетене косата, кичене със злато, или обличане със скъпи дрехи, но скришният в сърцето живот с нетленното украшение на кротък и тих дух, което е скъпоценно пред Бога.”
Човешките разсъждения винаги са се опитвали да заобиколят или отстранят простите, прями наставления на Божието слово. Във всеки век мнозинството от изповядващите се за последователи на Христос са пренебрегвали предписанията, които изискват себеотрицание и смирение, скромност и простота в разговор, държание и външен вид. И резултатът винаги е бил същият – отстъплението от ученията на евангелието води до възприемане на модите, обичаите и принципите на света. Живото благочестие отстъпва на мъртвия формализъм. Присъствието и силата на Бога, оттеглили се от тези обичащи света кръгове, се намират при онази класа смирени поклонници, които с готовност се покоряват на ученията на свещеното Слово. Този начин на действие се повтаря от поколение на поколение. Една след друга са се въздигали различни деноминации, които след като отстъпят от своята простота, загубват до голяма степен и първата си сила.

Примка за Божия народ
Като виждаме любовта към модата и външния показ сред изповядващите се за вярващи в настоящата истина, с тъга се запитваме: Нищо ли няма да научи Божият народ от историята? Много малко са хората, които разбират собствените си сърца. Суетните и лекомислени любители на модата може да претендират, че са последователи на Христос; но облеклото и разговорите им показват кое занимава ума им и ангажира чувствата им. Животът им издава тяхното приятелство със света и той ги счита за свои.
Как може човек, вкусил някога от Христовата любов, да се задоволява с глупостите на модата? Сърцето ме боли като гледам изповядващите се за последователи на кроткия и смирен Спасител така жадно да се стремят да се съобразяват със светския образец на обличане. Въпреки че изповядват благочестие, те едва могат да бъдат различени от невярващите. Не намират наслада в религиозния живот. Времето и средствата им се посветени на единствената цел да се обличат за показ.
Гордостта и екстравагантността в облеклото са грях, към който са склонни особено жените. Затова и наставлението на апостола ги засяга пряко: “Така и жените да украсяват себе си със скромна премяна, със срамежливост и целомъдрие, не с плетена коса и злато или бисери, или скъпи дрехи, а с добри дела, както прилича на жени, които са се посветили на благочестието.”

Нужна е реформация
Виждаме в църквата зло, което постоянно да печели почва и което Божието слово осъжда. Какво е задължението по този въпрос на църковните авторитети? Ще бъде ли влиянието на църквата такова, каквото трябва да бъде, докато много от нейните членове се подчиняват на диктата на модата, а не на ясно изразената Божия воля? Как можем да очакваме присъствието и помощта на Светия Дух, докато допускаме съобразяване с модата? Можем ли да мълчим, когато ученията на Христос се отхвърлят от изповядващите се за Негови последователи? Подобно отношение наскърбява и тревожи онези, на които е поверена Божията църква. Няма ли моите християнски сестри сами да поразмислят откровено и с молитва по този въпрос? Няма ли да се оставят да бъдат водени от Божието слово? Време, прахосано за приготвянето на облекло, съответстващо на светските моди, трябва да бъде посвещавано на по-дълбоко изпитване на сърцето и на изучаване на Писанията. Часовете, употребени за приготовляването на ненужни украшения, биха могли да се превърнат в по-ценни и от злато, ако се бяха положили на старания за усвояване на прави принципи и за солидни постижения. Сърцето ме боли, като виждам млади жени, изповядващи се за последователки на Христос, които са практически невежи по отношение на Неговия характер и воля. Те са се задоволявали да се хранят с рошкови. Лъскавите дрънкулки на света им изглеждат много по-ценни от вечните богатства. Умствените сили, които биха могли да се развият чрез мислене и изучаване, са оставени в спящо състояние и чувствата са недисциплинирани, защото външното облекло се смята за по-важно нещо от духовната прелест или умствената енергия.

Вътрешното украшение
Ще пожелаят ли Христовите последователи да придобият вътрешното украшение, кроткия и тих дух, който според Бога е много ценен, или ще прахосат малкото кратки благодатни часове в ненужен труд за външен показ? Господ би искал жените постоянно да се стремят към умствено и сърдечно усъвършенстване, придобивайки интелектуална и морална сила, за да могат да водят полезен и щастлив живот – да бъдат за благословение на света и чест на своя Творец.
Бих желала да запитам днешните младежи, изповядващи се за вярващи в настоящата истина, от кое от собственото “аз” се отричат заради истината. Когато наистина желаят някой предмет или дреха, или някое украшение, или удобство, поставят ли въпроса пред Господа в молитва, за да разберат дали Неговият Дух ще одобри похарчването на тези средства? При приготовлението на облеклото си внимават ли да не безчестят своето вероизповедание? Могат ли да искат Божието благословение за така употребеното време? Едно е да се присъединиш към църквата, съвсем друго е да се съединиш с Христос. Неосветените, обичащите света християни представляват една от най-сериозните причини за слабост в Христовата църква.
Сега в света съществува безпрецедентна мания за удоволствия. Навсякъде преобладават разсипничество и безумна екстравагантност. Тълпите са жадни за забавления. Умът става несериозен, повърхностен, защото не е свикнал да мисли, нито пък е дисциплиниран да учи. Шири се невежа сантименталност. Бог изисква всяка душа да се култивира, пречисти, издигне и облагороди. Но твърде често всяко ценно постижение се подценява заради моден показ и леки удоволствия. Чрез следване на мода жените оставят душите си да гладуват и да не се доразвиват. Така стават по-скоро проклятие за обществото, отколкото благословение (“Ривю енд Хералд”, 5 декември 1881 г.).