Процеса на изпита (времето на изпита) – 91 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Нашите дела се разглеждат в небесните дворове и очакват разрешение. Там представяме своя отчет ден след ден. Всеки ще бъде награден според извършеното. В древността всеизгаряния и жертви не бяха приети от Бога, ако дарението не се принасяше с дух на правда. Самуил каза: „Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй Господу, както слушането Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността – от тлъстината на овни“ (1Петрово 15:22). Всички пари на земята не могат да купят Божието благословение, нито да ни осигурят дори една единствена победа.
Мнозина биха желали да направят всякаква друга жертва, освен единствената нужна – ДА ПОДЧИНЯТ СЕБЕ СИ и волята си на Божията воля. Христос каза: „Истина ви казвам, ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство (Матей 18:3). Ето един истински урок по смирение. Ние всички трябва да се покорим като малки деца, за да наследим царството.
Нашият небесен Баща вижда човешките сърца и познава характерите им по-добре, отколкото те самите се познават. Той знае, че някои са податливи и имат сили, които биха могли да бъдат използвани за негова слава и за подпомагане напредъка на делото Му, ако бъдат развити в правилна посока. Поставя ги на изпитание и в Своето мъдро провидение ги превежда през различни ситуации и обстоятелства. Изпитва ги така, че да могат да разкрият какво крият в сърцето си и кои са слабите места в характера им, останали неразкрити за самите тях. Предоставя им възможност да поправят тези слабости, да изгладят грубите черти на естеството си и да се подготвят за служба Нему, та когато ги призове, да бъдат готови да действат и небесните ангели да присъединят своя труд към техните усилия в предстоящото на земята дело.
На хората, които е определил да заемат отговорни постове, разкрива в милостта Си скритите им дефекти, за да погледнат вътре в себе си, да изследват критично сложните чувства и мисли на сърцето си и да поправят погрешното. Така те могат да оформят своите склонности и да пречистят поведението си. В провидението си Господ завежда хората там, където Той може да изпита моралните им сили и да разкрие подбудите им, за да успеят да развият до съвършенство доброто у тях и да отстранят погрешното. Желае служителите Му да се запознаят с моралния механизъм на собствените им сърца. За да постигне това, често допуска огънят на нещастието да ги обхване, че да бъдат очистени. „Но кой може да издържи деня на пришествието Му? И кой ще устои, когато Той се яви? Защото е като огъня на пречиствач и като сапуна на тепавичари. Ще седне като един, който топи и пречиства сребро, та ще очисти левийците, и ще ги претопи като златото и среброто; и те ще принасят Господу приноси с правда“ (Малахия 3:2, 3).
Очистването на Божиите люде не може да бъде осъществено без страдание. Бог допуска огънят на нещастието да изгори шлака, да отдели малоценното от ценното, за да блесне в края чистият метал. Той ни прехвърля от един огън на друг, изпитвайки по този начин истинската ни стойност. Ако сега не можем да понесем тези изпитания, какво ще правим тогава във времето на скръбта? Ако благополучието или нещастието разкриват фалш, гордост и себелюбие в нашите сърца, какво ще правим, когато Господ изпита всяко човешко дело чрез огън и разкрие тайните на сърцата?
Истинската добродетел изпитва желание да бъде изпитана. Ако не желаем да бъдем проверени от Господа, нашето състояние наистина е сериозно. Бог е Този, Който очиства и пречиства душата. В горещината на пещта плявата се отделя завинаги от истинското сребро и злато на християнския характер. Исус наблюдава изпита. Той знае какво е необходимо, за да се очисти скъпият метал и да отразява сиянието на Неговата божествена любов.

Исус показваше пътя
Бог приближава Своите деца до Себе Си чрез тежки, изпробващи изпити, като им показва личните слабости и неспособности и ги учи да уповават на Него като на единствената помощ и защита. Тогава Божията цел е постигната. Те са подготвени да бъдат използвани във всяко трудно обстоятелство, да заемат важни постове на доверие и да изпълняват великите цели, за които са им били дадени способностите. Бог постави хората на проверка. Изпитва ги отляво и отдясно и така те биват възпитавани, обучавани и духовно усъвършенствани. Исус, нашият Изкупител, Представителят и Главата на човека, Сам преживя този процес на проверка. Той пострада повече, отколкото ние бихме могли да бъдем призовани да страдаме. Понесе нашите слабости и бе във всяко отношение изкушаван като нас. Изтърпя тези страдания не заради Себе си, а заради нашите грехове, и сега, уповавайки се на заслугите на нашия Победител, можем да станем последователи в Неговото име.
Божието дело на очистване и преобразяване трябва да продължи, докато Неговите служители станат така смирени и така мъртви за личното Аз, че когато бъдат призовани за активна служба, погледът им да бъде насочен само към славата Му. Тогава Бог ще приеме техните усилия. Те няма да се хвърлят безразсъдно да действат от импулс и да поставят в опасност Господнето дело като роби на изкушенията и страстите, следвайки плътския си ум. О, колко ужасно са било навреждали на Божието дело извратената воля на човека и непокорното му естество! Колко много страдание си е нанесъл човекът, като е следвал собствените си воля и страсти! Бог смирява хората отново и отново, увеличавайки натиска до мига, когато съвършеното смирение и преобразеният характер ги доведат в хармония с Христос и с духа на Небето и те победят себе си.
Бог призовава хора с различно положение и ги поставя на изпит и проверка, за да види какъв характер биха развили, може ли да им бъде поверено да пазят крепостта, биха ли допълнили, или не, онова, което не достига на другите и биха ли избегнали примера на недостойните да бъдат ангажирани в най-святото дело на Бога, виждайки грешките на тези хора. Той придружава човека с постоянни предупреждения, изобличения и съвети и излива голяма светлина над онези, които са на служба в Неговото дело, за да бъде пътят пред тях ясен. Ако предпочитат обаче да следват собствената си мъдрост, презирайки светлината, както направи Саул, сигурно ще се заблудят и ще завлекат Божието дело в смущение и затруднения. Светлината и тъмнината са били представяни пред тях, но те твърде често са избирали тъмнината.

Лаодикийската вест
Лаодикийската вест се отнася до Божия народ, който изповядва, че вярва в истината за това време. По-голямата част от вярващите са хладки и са вярващи само по име. Бог известява, че желае хората да поправят състоянието на нещата в самото сърце на делото и да застанат като верни стражи на своя пост там, където дългът ги зове. Той им е дал светлина по всеки въпрос, за да ги наставлява, окуражава и подкрепя според изискванията на случая. Въпреки всичко това онези, които би трябвало да бъдат верни и истинни и да горят от християнско усърдие, да имат благ характер, да познават и да любят Исус дълбоко, всъщност подпомагат неприятеля, като отслабват и обезкуражават онези, които Бог употребява за изграждане на делото Му. Названието „хладък“ се прилага точно за тази група вярващи. Те изповядват, че обичат истината, но въпреки това им липсват християнска жар и посвещение. Не смеят да се откажат изцяло от нея и да поемат риска да станат невярващи, но и не желаят да умрат за личното Аз и да последват напълно принципите на своята вяра.
Единствената надежда за лаодикийците е да добият ясна представа за състоянието си пред Бога и да разберат естеството на болестта си. Те не са нито студени, нито горещи във вярата, заемат неутрално положение, като се ласкаят, че не се нуждаят от нищо. Верният Свидетел мрази тази хладкост. Отвращава се от безразличието им, Той казва: „Зная делата ти, че не си студен, нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл“ (Откр. 3:15). Като хладката вода са отвратителни за Неговия вкус. Не са нито незаинтересувани, нито себелюбиво упорити, не се заемат цялостно и сърдечно с Божието дело, уеднаквявайки се с Неговите интереси, а стоят настрана и са готови да напуснат поста си, когато земни лични интереси изискат това. Липсва вътрешното действие на благодатта в сърцето им. За тях е казано: „Понеже казваш: „Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо“ (ст. 17), а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол.“

Божието лекарство
Вярата и любовта са истинските богатства и чистото злато, което Верният Свидетел съветва хладките да си купят. Колкото и богати да сме със земни съкровища, цялото ни богатство не е достатъчно, за да си купим скъпите лекарства за болестта на душата, наречена хладкост. Интелектът и земните богатства са безсилни да премахнат дефектите на лаодикийската църква или да я излекуват от нейното плачевно състояние. Лаодикийците са слепи, а се чувстват добре. Божият дух не осветлява умовете им и те не схващат своята греховност, затова не чувстват нужда от помощ.
Да бъдем без плодовете на Божия дух е наистина тъжно. Но по-ужасно е онова състояние, при което сме лишени от духовност и от Христос и въпреки това пак се оправдаваме, като казваме на онези, които се безпокоят за нас, че не се нуждаем от техните страхове и съжаления. Ужасна е силата на себеизмамата човешкия ум. Каква слепота! Да се приема светлината за тъмнина, а тъмнината – за светлина! Верният Свидетел ни съветва да си купим от Него злато, пречистено през огън, бяла дреха и колурий. Златото, препоръчано тук като пречистено от огъня, е вярата и любовта. То прави сърцето богато, тъй като е било очиствано, докато е станало чисто. Колкото повече е изпитвано, толкова по-силен е неговият блясък. Бялата дреха е чистотата на характера – Христовата правда, вменена на грешника. Това е наистина дреха от небесна материя, която може да бъде купена само от Христос в замяна на един живот на пълно послушание. Колурият е мъдростта и благодатта, които ни дават възможност да различаваме злото и доброто и да откриваме греха под каквато и дреха да е скрит. Бог е дал на църквата си очи, които желае да бъдат помазани с мъдрост, за да виждат ясно. Мнозина обаче биха желали да извадят очите на църквата, ако можеха, защото не искат делата им да излязат на светлина и да бъдат изобличени. Божественият колурий придава яснота и проницателност на погледа. Христос е Съхранителят на всички дарби. Той казва: „Купете си от Мене.“

Някои пресяти
Възможно е някои да кажат, че очакваме благоволение от Бога заради добрите си дела. Ако това беше така, би означавало, че величаем собствените си заслуги. Наистина не сме в състояние да купим нито една победа чрез собствени дела, но все пак не можем да бъдем и победители без тях. Покупката, която Христос ни препоръчва, е съобразяване с определените от Него условия. Истинската благодат, която ще издържи на изпитанията и нещастията, е с неоценима стойност и може да се получи само чрез вяра и смирено молитвено послушание. Добродетелите, които издържат изпита на огорченията и преследванията и доказват своята стабилност и искреност, са златото, изпитано в огъня и оценено за истинско. Христос предлага да продаде това скъпо съкровище на човека: „… съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън…“ (ст. 18). Мъртвото, бездушно изпълнение на дълга не ни прави християни. Необходимо е да излезем от хладкото състояние и да преживеем истинско духовно обръщане, в противен случай ще изгубим Небето.
Беше ми посочено провидението на Бога сред Неговия народ и че всяко изпитание, допуснато в процеса на пречистването, на което са подложени християните, открива, че някои от тях са плява. Не винаги се явява чистото злато. Във всяка религиозна криза някои падат, повалени от изкушението. Божието пресяване отвява цели множества като сухи листа. Благополучието увеличава броя на вярващите по име. Нещастията ги отделят от църквата. Общо взето духът им не е верен на Бога. Те си отиват от нас, защото не са от нас; защото когато дойдат изпитания или преследвания поради Словото, се съблазняват.
Нека такива вярващи се върнат няколко месеца назад във времето, когато са седели на местата на други в подобно състояние. Нека внимателно си припомнят какви мисли са ги вълнували по отношение на тези изкушавани хора. Ако тогава някой им кажеше, че въпреки ревността и усилията им да изправят другите, ще се намерят накрая в същото състояние на тъмнина, сигурно щяха да кажат, както Азаил каза на пророка: „Но що е слугата ти, кучето, та да извърши това голямо нещо?“ (4Царе 8:13).
Те са измамени! Каква твърдост проявяват, когато времето е спокойно. Колко безстрашни моряци са! Но дойдат ли ужасните бури на изпитанията и изкушенията, душите им претърпяват корабокрушение. Човек може да има прекрасни дарби, добри способности и отлична подготовка, но един единствен дефект или тайно подхранван грях ще причини на характера това, което проядената от червеи дъска причинява на кораба – пълна катастрофа и гибел.

Нуждата от постоянно израстване
Хората на отговорни постове трябва да израстват постоянно. Нека не се закотвят върху някоя стара опитност и да смятат, че не е необходимо да растат като просветени работници. Когато идва на света, човекът е най-безпомощното от Божиите създания и най-извратен по естество, но въпреки това има способността да се развива постоянно. Той може да бъде осветлен чрез знанието, облагороден чрез добродетелта и все повече и повече да напредва умствено и морално, докато достигне съвършена интелигентност и чистота на характера, малко по-ниски от съвършенството и чистотата на ангелите. Не можем да си представим какво би станало от човека и какво велико дело би извършил той със светлината на истината, осветляваща ума, и с Божията обич, излята в сърцето му.
Зная, че човешкото сърце е сляпо за истинското си състояние, но не бих могла да ви оставя, без да положа усилие да ви помогна. Обичаме ви и бихме желали да ви видим да се стремите към победата. Исус ви обича. Той умря за вас и желае да бъдете спасени. Нямаме намерение да ви задържаме в………, но копнеем цялостно да се преобразите духовно, да поправите всеки недостатък, загнездил се в душата, и да положите усилие да овладеете личното Аз, за да не изгубите Небето. Нямате интерес от тази загуба. Заради Христос, съпротивете се на дявола и той ще избяга от вас.

___________
Работата, която трябва да се извърши, за да постигнем необходимото очистване и преобразяване и да станем годни за Небето, е огромна и ще ни струва много страдания и изпитания, тъй като нашата воля не е подчинена на Христовата. Трябва да минем през пещта, докато огънят изгори плявата, а ние бъдем очистени и започнем да отразяваме Божия образ. Всеки, който се ръководи от своите наклонности и от външния вид на нещата, не може да бъде добър съдия за онова, което Бог върши. Той е изпълнен с недоволство, вижда неуспех там, където всъщност има истински триумф, и голяма загуба там, където има печалба. Като Яков е готов да възкликне: „Върху мене падна всичко това!“ (Битие 42:36). Истината е, че самите неща, от които се оплакваме, всички заедно, действат за наше добро.
Ако няма кръст, няма да има и корона. Как може някой да бъде силен в Господа без изпитания? За да получим сила, трябва да бъдем поставени в обстоятелства, при които вярата ни ще бъде развита. Малко преди мъченическата си смърт апостол Павел увещаваше Тимотей така: „И тъй, не се срамувай да свидетелстваш за нашия Господ, нито се срамувай от мене – затворник за Него, но участвай в страданията за благовестието по силата, дадена от Бога…“ (2Тимотей 1:8). Само чрез много скърби ще влезем в Божието царство. Нашият Спасител беше изпитан по всички възможни начини и въпреки това постоянно триумфираше в Бога. Наша привилегия е да бъдем силни със силата на Бога при всички обстоятелства и да се хвалим с кръста Христов.