Бъдещето жилище на праведните и вечната им награда са възвишените и облагородяващи теми, върху които младежите трябва да разсъждават. Мислете постоянно за удивителния спасителен план, за великата жертва, направена от Царя на славата, за да можете вие да бъдете въздигнати (издигнати) чрез заслугата на Неговата кръв и чрез послушание накрая да бъдете възвишени до Христовия престол. Този предмет (Тази тема) трябва да ангажира най-благородните ви мисли. Каква привилегия е само да получиш Божието благоволение!…
Млади приятели, видях, че когато се занимавате с тези неща и през свободното си време се развличате по този начин, само тогава можете да бъдете щастливи. Но причината да сте неспокойни е, че не търсите истинският източник на щастие. Постоянно се опитвате да намерите ВЪН ОТ ХРИСТОС (ИЗВЪН ХРИСТОС) радостта, която се намира само В НЕГО. В Него няма разочаровани надежди. Молитвата – о, как се пренебрегва тази скъпоценна привилегия! Четенето на Божието Слово подготвя ума за молитва. Една от най-големите причини да имате толкова малко предразположение за приближаване по-близо до Бога чрез молитва е, че сте направили себе си негодни за тази свещена работа (дело) чрез четенето на омайващи истории, които са възбуждали въображението и са предизвиквали несвяти страсти. Божието слово става безвкусно и часът за молитва се забравя. Молитвата е силата на християнството. И когато е сам, той всъщност не е сам; чувства присъствието на Един, който казва: “Ето, Аз съм винаги с теб”.
На младежите им липсва точно онова, което нямат; именно РЕЛИГИЯ. Нищо не може да замести тази нужда. Само изповядването не представлява нищо. Имената може да са регистрирани в църковните книги тук на земята, но не и в Книгата на живота. Видях, че от младежите няма и един на (от) двадесет, който да знае от опит какво е религия. Те служат на себе си, а изповядват, че са служители на Христос; но ако не се строши омайването, което ги е завладяло, скоро ще осъзнаят, че техният дял (участ) ще бъде делът на престъпниците. Когато се касае за себеотрицание и жертване за истината, те са намерили един по-лесен път, извън всичко това. Що се отнася за сериозното умоляване (молитва) със сълзи и силен вик към Бога за Неговата прощаваща благодат и за сила от Него да се противопоставят на изкушенията на Сатана, те намират, че не е необходимо да бъдат толкова сериозни и ревностни; могат да минат и без това. Христос, Царят на славата, често отиваше самичък на планините и пустинните места, за да излива душата си в просби (душевните си прошения) пред Своя Отец; а греховният човек, който не притежава никаква сила, мисли, че може да живее без толкова много молитва (“Свидетелства”, т. I, стр. 503-505).

Примерът на Исус
Исус укоряваше егоизма във всичките му форми и въпреки това бе общителен по естество. Приемаше гостоприемството на всички класи хора, посещаваше домовете и на бедните и на богатите, на учените и невежите, и се стремеше да въздига мислите им от обикновените въпроси на живота до нещата, които са от вечно и духовно естество (до духовните и вечни неща). Не позволяваше никаква разпуснатост и никаква сянка от светско лекомислие не опетняваше Неговото поведение; и въпреки това намираше удоволствие в сцените на невинно щастие и чрез присъствието си одобряваше социалните събирания (“Живота на Исус Христос”, стр. 150,151).