Има разлика между развлечение и забавление. Развлечението, когато отговаря на името си (на английски “пресъздаване” – бел. прев.) пресъздава, увеличава силата и гради. Отвличайки ни от обикновените грижи и занимания, то позволява умът и тялото да бъдат ободрени и с нова сила да се завърнем към сериозната работа в живота. Забавлението, от друга страна, се търси заради удоволствието и често стига до крайност; то поглъща силите и енергията необходима за полезна работа, и се оказва пречка към истинския успех в живота (“Възпитание”, стр. 207).

СТОЙНОСТТА НА РАЗВЛЕЧЕНИЕТО
Не трябва да има по-весели и щастливи хора в този живот от християните. Защото имат съзнанието, че Бог е техен баща и техен вечен приятел.
Но много от така наречените християни не представят правилно християнската религия. Изглеждат мрачни като под облак. Често говорят за големите жертви, дето са направили, за да станат християни. Апелират към онези, които не са приели Христос, представяйки чрез собствения си пример и разговор, че трябва да се откажат от всичко, правещо живота приятен и весел. Хвърлят мрачен покров върху блажената надежда на християнина. Създава се впечатлението, че Божиите изисквания са товар даже и за склонните към вяра в Бога души и че всичко, което доставя удоволствие и което би задоволило вкуса, е необходимо да се пожертва.
Без колебание трябва да кажем, че такава класа християни всъщност не са истински християни. Бог е любов. Който пребъдва в Бога, пребъдва в любовта. Всички, които наистина се запознаят от опит с любовта и съчувствието на нашия небесен Баща, ще пръскат светлина и радост навсякъде, където се намират. Тяхното присъствие и влияние ще бъде за приятелите им като сладкото ухание на цветята, защото и чистотата, и възвишената прелест на небето се предават чрез тях на всички, които бъдат доведени под влиянието им. Това ги прави да бъдат светлината на света, солта на земята. Те са наистина ухание от живот за живот, а не от смърт за смърт.

Християнско развлечение
Привилегия и задължение на християните е да се стремят да освежават духа си и да укрепват тялото си чрез невинни развлечения, използващи физическите и умствените си сили за Божия прослава. Нашите развлечения не трябва да бъдат сцени на безсмислено веселие, защото развлечението не представлява нещо отделно от здравия смисъл. Можем да направляваме развлеченията си така, че те да бъдат полезни и да издигат онези, с които сме свързани, подготвяйки и нас, и тях за по-успешно изпълнение на възложените ни като християни задължения.
Нямаме извинение пред Божиите очи, ако участваме в забавления, които имат ни правят негодни за вярното изпълнение на обикновените житейски задължения и така намаляват склонността ни към размишляване за Бога и небесните неща. Християнската религия е ободряваща и въздигаща по своето влияние. Тя стои над всякаква лекомисленост и шегуване, празно и глупаво бъбрене. По време на нашите развлечения можем да черпим от Божествения източник на сила нов кураж и сила, за да можем по-успешно да издигаме живота си към чистота, истинска доброта и святост.

Любов към красивото
Дори и великият Бог обича красивото. Чрез делата на ръцете Си Той ни е дал безпогрешно доказателство за това. В рая насади за нашите първи родители красива градина. Бе направено величествени дървета от всички видове да израснат от земята, за да бъдат полезни и да служат за украшение. Бяха създадени красиви цветя с рядка прелест по цвят и оттенък, които изпълваха въздуха с ароматно ухание. Весели малки певци с най-пъстрата перушина пееха радостните си песни за възхвала на своя Творец. Бог възнамеряваше хората да получат щастие, занимавайки се с грижата за нещата, които Той бе сътворил, и нуждите им да бъдат задоволявани от плодовете на градинските дървета.
Бог, Който направи райския дом на нашите първи родители така превъзходно прекрасен, е дал също благородните дървета, омайните цветя и всичко удивително в природата за наше щастие. Дал ни е тези знаци на Неговата любов, за да имаме правилни възгледи за характера Му.
Всадил е в сърцата на Своите деца любовта към красивото. Но при много хора тази любов е била изопачена. Те са започнали да боготворят благата и красотите, с които Бог ни е надарил, и са забравили славния Дарител. Това е глупава неблагодарност. Нека да признаваме любовта на Бога към нас във всички Негови сътворени дела и сърцата ни да откликват на тези доказателства, като Му отдаваме най-хубавите си и най-светите си сърдечни чувства.

Майсторът художник
Бог ни е обкръжил с дивна природа, великолепни пейзажи, за да привлече и заинтересува ума ни. Намерението Му е да свързваме славата на природата с Неговия характер. Ако честно изследваме книгата на природата, ще открием, че тя е плодоносен източник за съзерцание на безпределната любов и мощ на Бога.
Много хора превъзнасят умението на художника да създава прекрасни картина върху платното. Всичките сили на човека могат да бъдат посветени на изкуството и все пак колко далеч остава то от природните творения. Изкуството никога не може да постигне съвършенството, което наблюдаваме в природата. Много изповядващи се за християни стигат до екстаз пред нарисувания залез. Покланят се пред умението на художника; но отминават с безразличие действителния славен залез, който е тяхна привилегия да наблюдават всяка безоблачна вечер.
Къде намира художникът модела за своята картина? В природата. Но великият майстор художник е нарисувал върху подвижното, променящо се платно на небето славните красоти на залязващото слънце. Той е украсил и позлатил небето със злато, сребро и пурпур, като че портите на най-висшите небеса са се отворили широко, за да можем да видим проблясъци оттам и въображението ни да добие известна представа за славата, която се намира вътре. Много хора небрежно отминават тази нарисувана от Небето картина. Не успяват да проследят безпределната любов и сила на Бога в превъзходните красоти, които могат да се видят в небесата, а почти се захласват, когато гледат с обожание несъвършените картини, имитиращи делата на великия майстор художник (“Ривю енд Хералд”, 25 юли 1871 г.).

Неподготвени да се съпротивляват на изкушението
Не си въобразявайте, че можете да се сближите с хора, които обичат забавленията, веселящи се и обичат удоволствията, и в същото време да сте способни да се съпротивлявате на изкушението (“Знамения на времето”, 20 юни 1900 г.).