РАЗОБЛИЧАВАНЕ НА ЗАБЛУДАТА ЗА ИЗРАИЛ, СТИЙВ УОЛБЪРГ, ГЛАВА 3, ПОРАЗЯВАЩИЯТ ПРИНЦИП ЗА ДВАТА ИЗРАИЛЯ!

Удряли ли са ви по главата толкова силно, че да започнете да виждате двойно? От това, което съм научил, християнският свят има нужда да бъде ударен силно по главата с истините на Новия Завет! Тогава повече християни ще започнат да виждат двойно въпроса за Израил. Според Новия Завет в момента има два Израиля! Доказателството? Павел пише: „Не всички ония са Израил, които са от Израиля“ (Римляни 9:6, курсивът е добавен). В тази глава ще открием, че има „Израил по плът“ (Римляни 9:3) и „Божий Израил“ (Галатяни 6:16), който се състои от евреи и неевреи, имащи лична вяра в Исус Христос.
Павел пише: „Както с Авраам, който повярва в Бога и му се вмени за правда. Тогава познайте, че тия, които упражняват вяра, те са Авраамови чада“ (Галатяни 3:6, 7). Аргументът на Павел е, че Авраам е имал вяра, следователно онези, които имат вяра, са негови деца. Може да наречем това идеята за „произход според вярата“. Тази истина е като ключ, който може да отвори ключалка в главите ни. Щом ключалката се отвори веднъж, тогава можем да разберем поразяващия принцип за двата Израиля.
Йоан Кръстител разбира и смело проповядва истината за „произхода според вярата“. „В ония дни дойде Йоан Кръстител та проповядваше в Юдейската пустиня.“ „Като видя, че мнозина от фарисеите и садукеите идеха да се кръщават от него, рече им…“ „Не мислете да думате: Авраам е нашия баща; защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраама. А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и тъй всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огъня се хвърля“ (Матей 3:1, 7, 9, 10).
Фарисеите и садукеите са били част от плътския Израил. Те не са имали вяра като Авраам, въпреки че са се смятали за негови деца. Йоан Кръстител разобличава тази илюзия. Той прогласява: „Не мислете така!“ След това Йоан поставя „брадвата“ при корена на дърветата, като казва, че щом като тези хора не принасят „добри плодове“ чрез вяра, както е правил Авраам, те ще бъдат „отсечени и хвърлени в огъня“ (стих 10). Това означава, че естественият произход не е достатъчен. Без вяра и духовна връзка с Бога тези хора са обречени.
Исус Христос заявява същото нещо. Веднъж една група евреи му казва: „Авраам е нашият баща.“ Исус отвръща: „Ако бяхте Авраамови чада, Авраамовите дела щяхте да вършите“ (Йоан 8:39). Те твърдят, че са деца на Авраам, но нямат вяра. С израза „Ако бяхте Авраамови чада“ Исус отрича техните претенции. Христос продължава: „А сега искате да убиете мене, човека, който ви казах истината, която чух от Бога. Това Авраам не е сторил. Вие вършите делата на баща си“ (Йоан 8:40, 41).
Те му отвръщат: „Един Отец имаме, Бог.“ След това „Исус им рече: Ако беше Бог вашият Отец, то вие щяхте да ме любите, защото Аз от Бога съм излязъл и дошъл.“ „Вие сте от баща дявола и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината, защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец и на лъжата баща.“ „Който е от Бога, той слуша Неговите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога“ (Йоан 8:41, 42, 44, 47).
Този текст е като атомна бомба! Тук Исус Христос сам изговаря думи, които разбиват на парченца огромна част от пророческите теории, които евангелският свят поддържа в момента. Исус говори на хора, които твърдят, че са изпраилтяни, деца на Авраам. Те обаче са само плътски Израил! Исус казва, че те изобщо не са деца на Авраам. Тъй като нямат вяра и следват лъжи, техният произход води на практика до Сатана, бащата на лъжите! Скоро ще разграничим Божията истина от лъжите на Сатана, когато видим какво действително се казва в Откровение за Израил, за 140 000, за Вавилон и за Армагедон.
Исус Христос изразява същата идея за „произхода според вярата“ в първата глава на Йоан. Един духовен евреин на име Натанаил се чуди дали Исус от Назарет е действително Месия. Почивайки на любимото си място под смокиновото дърво, той се моли за отговор. Скоро негов приятел го запознава със Спасителя. Когато Исус вижда Натанаил да идва към Него, Той казва: „Ето истински израилтянин, в когото няма лукавщина!“ (Йоан 1:47).
Естественият произход на Натанаил води към Авраам. Натанаил обаче има още нещо. В духовния си живот има спечелена победа над лукавството, което означава измама. Когато Исус разпозна духовната връзка на Натанаил с Авраам и Яков, Той го нарича „истински израилтянин“. Следователно както човекът Яков е станал духовен Израил, така този мъж Натаниил става истински израилтянин. Той е част от Божия истински духовен Израил.
Както има два Израиля, така има и два вида евреи. Има евреи по плът и евреи по Дух. Когато предупреждава някои от тях, които нарушават десетте заповеди, Павел пише: „Но ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закон, хвалиш се с Бога.“ „Понеже обрязването наистина ползва, ако изпълняваш закона; но ако си престъпник на закона, тогава твоето обрязване става необрязване. И тъй ако необрязаният пази наредбите на закона, не ще ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване?“ „Защото не е юдеин оня, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно в плътта; но юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата, чиято похвала не е от човеците, а от Бога“ (Римляни 2:17, 25, 26, 28, 29).
Разбрахте ли това? Човек, който се „нарича юдеин“, защото е физически потомък на Авраам, но нарушава закона, „не е юдеин“. Неговото „обрязване става необрязване“. За Бога той е езичник. Вярващият езичник, който чрез вяра пази „наредбите на закона“, неговото необрязване „му се вменява за обрязване. За Бога той е юдеин. Ученията на Йоан Кръстител, Исус Христос и Павел са на едно и също мнение, че естественият произход не е достатъчен. Дали някой е „истински израилтянин“, или не, зависи от вярата на отделната личност и от духовния му характер. Павел обобщава: „Защото ние сме обрязаните, които с Божия Дух се кланяме, и се хвалим с Христа Исуса и не уповаваме на плътта“ (Филипяни 3:3). Днес всеки един може да стане един от тези „юдеи“, дори баща му да е Адолф Хитлер!
Идеята за „духовния произход“, считането на евреите за езичници и на езичниците за евреи, ни води към един от най-големите проблеми, които стоят пред евангелския свят. Това становище е в сърцето на пророческото тълкуване. Изправени сме пред две възможности. Едната е истина, другата – лъжа. Едната води към небето, а другата – вероятно към ада.
Големият въпрос е: „Какво може да се каже за Божиите обещания към Израил в Стария Завет?“ Ако направим заключението, че тези обещания трябва да се изпълнят за плътския Израил, трябва да направим извода, че Ерусалим и съвременната еврейска нация ще станат център на последната битка в Армагедон. Ако обаче заключим, че тези обещания основателно се изпълняват за духовния Израил на Бога, тогава трябва да изучим отново книгата Откровение и да открием как пророчествата за последното време се прилагат за християните.
Павел говори по тази силно експлозивна тема в Римляни 9:2-8. Думите му изискват внимателно обмисляне. С „непрестанна мъка“ в сърцето, Павел пише за еврейските „роднини по плът; които са израилтяни, на които принадлежат осиновени ето и славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията“ (стих 2-4, курсивът е добавен). Бог действително дава обещания на Израил в Стария Завет. Какво обаче става, ако някои евреи не вярват в Него? Може ли Бог да изпълни обещанията Си за невярващия плътски Израил? Ако не, пропада ли Словото Му?
Отговорът на Павел на тези важни въпроси е ясен. „Обаче не че е пропаднало Божието обещание, защото не всички ония са Израил, които са от Израиля“ (стих 6). Обърнете внимание, че становището за „двата Израиля“ е уверението на Павел, че Божието слово няма да пропадне! Забележете внимателно: „защото не всички ония са Израил [Божий Израил], които са от Израиля [еврейската нация].“ По този начин евреин може да принадлежи на еврейския народ, като същевременно не е част от Божия Израил. Следва силно експлозивния въпрос: „За кой Израил Бог ще изпълни обещанията Си?“
Павел продължава: „Нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но в „Исаака“ каза Бог ще се наименува твоето потомство“ (стих 7). Тъй като не всички физически наследници на Авраам са автоматично Божии деца, следователно Неговите обащания са за онези „в Исаак“. Авраам е имал двама сина. Първият е Исмаил, който се е родил по плът. Вторият е Исаак и се е родил след като Авраам повярвал Божието обещание (Битие 16:1-3, 15; 21:1-3; Римляни 4:18-21). В Галатяни 4:22-31 Павел разкрива, че Исмаил представлява невярващите евреи, докато Исаак представлява евреите и езичниците, които имат вяра! „А ние, братя, както Исаак, сме чада по обещание“ (Галатяни 4:28). Децата по обещание са онези, които „приемат обещания Дух чрез вяра“ (Галатяни 3:14). Следователно Израил, който е „в Исаак“ е Божия Израил по Дух!
Павел заключава: „Значи не чадата родени по плът са Божии чада; но чадата, родени според обещанието, се считат за потомство“ (Римляни 9:8). Ето резюмето на разсъжденията на Павел:
(1) в Стария Завет Бог дава обещания на „потомството на Авраам“
(2) това „потомство“ ще продължи „в Исаак“
(3) Исаак е роден чрез вяра
(4) Исаак представлява хората, които имат вяра
(5) всички, които имат вяра – евреи и езичници, „се считат за потомство“
(6) това потомство е Божият „Израил“
(7) Бог ще изпълни обещанията Си за този Израил
(8) и следователно „Божието слово“ към Израил „не е пропаднало“, независимо че някои евреи не вярват!
Так получаваме отговор на проблема, който има огромно значение в тълкуването на пророчествата. Библията е ясна. Бог ще изпълни обещанията Си, дадени в Стария Завет на онези, които са „в Исаак“, което ще рече на Своя Израил по Дух. Тези, които са само „чадата родени по плът, не са Божии чада, но чадата, родени според обещанието, се считат за потомство“ (Римляни 9:8, курсивът е добавен). Не бива да очакваме, че Бог ще изпълни обещанията Си за невярващия Израил, освен ако разбира се тези естествени израилтяни не изберат да повярват в Исус Христос.
Преди да приключим тази глава ще разгледаме още един атомен сектор. Какво можем да кажем за въпроса на Павел „Отхвърлил ли е Бог Своите люде?“ Този стих се цитира по цял свят, за да се докаже, че Бог не е отхвърлил плътския Израил. Обърнете внимание на отговора на Павел: „Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин от Авраамовото потомство.“ Забележете, че Павел използва себе си като пример, за да докаже, че Бог не е „отхвърлил Своя народ“. Кой е „Неговият народ“?
В следващите три стиха Павел се позовава на древното отстъпничество на Израил от дните на Илия. Бог казва на Илия: „Оставил съм си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваала“ (стих 4). И по времето на Илия е имало два Израиля. Единия се е покланял на Ваал, а другият е следвал Бога. Павел прави следния извод: „Така и в сегашно време има остатък, избран по благодат“ (стих 5). Както по времето на Илия е имало верен остатък от Израил, така и по времето на Павел има също верен остатък от вярващи евреи, които подобно на него са били спасени по благодат. Това е Божият народ. Това е верният остатък на духовния Израил, който Бог не е отхвърлил със сигурност.
След малко в Откровение ще видим именно този проблем. Както в дните на Илия в момента живеем във време на ужасно отстъпничество. И днес обаче Бог има „седем хиляди“, които не са „преклонили коляно пред Ваала“. Те са Неговият верен остатък, Неговият Израил по Дух. Подобно на Илия те са на страната на Исус Христос и на истината за Армагедон!