58. Нуждаете се от бистри, енергични умове, за да получите високо убеждение за възвишената истина, да цените изкуплението и да имате правилно отношение към нещата с вечна стойност. Ако действията ви са погрешни и се пристрастявате към лоши навици в яденето, като по този начин отслабвате силите на интелекта, няма да цените особено много спасението и вечния живот, които могат да ви вдъхновят да живеете в хармония с Христовия живот; няма да правите искрени, себеотрицателни усилия за цялостно придържане към Божията воля – усилия, изисквани от Словото и необходими, да ви подготвят морално за безсмъртието.
2 С, с. 66, 1868 г.

59. Дори да сте стриктни в качеството на храната, прославяте ли Бога в телата и в душите си, които са Негови, ако ядете много? Тези, които допускат да влезе толкова много храна в стомасите и по такъв начин натоварват телата си, не могат да оценят истината, когато слушат разискване по нея. Не могат да събудят притъпените способности на ума, да осъзнаят цената на изкуплението и великата жертва, дадена за падналия човек. За такива хора е невъзможно да оценят славната, скъпоценна и голяма награда, запазена за верните победители. Никога не трябва да оставяме животинската страна на нашето естество да ръководи морала и интелекта.
2 С, с. 364, 1870 г.

60. Някои се отдават на плътски страсти, които воюват против душата и са постоянна пречка за духовния им напредък. Винаги са с обременена съвест и ако започнат да се говорят ясни истини, се обиждат. Постоянно се самоосъждат и мислят, че темата е избрана специално за техния случай. Чувстват се наскърбени и наранени и странят от събранията на светиите. Престават да се събират с другите и смятат, че така съвестта им остава необезпокоена. Скоро загубват интереса си към богослуженията и любовта си към истината. Ако не се преобразят изцяло, ще се върнат назад и ще се присъединят към бунтуващите се, като застанат под черното знаме на Сатана. Когато разпънат плътските страсти, воюващи против душата, ще напуснат пътя, по който са вървели, и стрелите на истината няма да ги нараняват. Но докато се впускат в страстите на плътта, запазвайки своите идоли, ще продължават да бъдат мишена за тях; ще бъдат “ранени” от всяка изговорена истина…
Употребата на неестествени възбуждащи средства води до разрушаване на здравето и влияе притъпяващо на ума. В резултат на това става невъзможно да се оценяват нещата с вечна стойност. Онези, които поддържат подобни идоли, не могат да оценят спасението, издействано от Христос за тях чрез себеотрицание, продължителни страдания, понасяне на укори и накрая отдаване на собствения безгрешен живот, за да бъде загиващото човечество спасено от смърт.
1 С, с. 548, 549, 1867 г.

61. Маслото и месото възбуждат. Те вредят на стомаха и извращават вкуса. Чувствителните нерви на мозъка се “сковават” и животинският апетит се засилва за сметка на моралните и интелектуалните способности. Висшите сили, които би трябвало да контролират всичко, отслабват все повече и вечните неща не могат да бъдат възприети. Духовният живот и посвещението са парализирани. Сатана тържествува, когато вижда колко лесно може да проникне в човека чрез апетита и да контролира разума на хората, сътворени от Създателя за добри и велики дела. [Невъзможност за невъздържаните да оценят изкуплението – т. 119; те не могат да бъдат податливи на освещаващото влияние на истината – т. 780]
2 С, с. 486,1870г.

Въздействие върху възприятията и вземането на решения

62. Всяко нещо, което намалява физическата сила, отслабва разума и го прави по-малко способен да различава доброто от злото. Ние ставаме по-малко способни да избираме доброто; отслабва и силата на волята да вършим неща, които знаем, че са правилни.
Лошото използване на физическите сили скъсява времето, през което животът ни може да бъде използван за Божия слава. Така не сме в състояние да завършим делото, възложено ни от Бога.
ПХ, с. 346, 1900г.

63. Онези, които въпреки че познават въпроса за скромното хранене и обличане, изискващ послушание към моралните и физическите закони, обръщат гръб на светлината, посочваща задълженията им, ще отбягват и други задължения. Като отбягват кръста, който трябва да носят, за да бъдат в хармония с природните закони, те приспиват съвестта си. За да избягнат укори, биха нарушили и десетте заповеди. Някои са категорично несъгласни да понесат кръста и да пренебрегнат позора.
ХВБХ, с. 159, 1890 г.

64. Онези, които си навличат болест, като задоволяват апетитите, нямат здрави тела и умове. Те не могат да преценяват доказателствата за истината и да разбират Божиите изисквания. Нашият Спасител няма да протегне ръката Си надолу, за да вдигне такива деградирали хора, докато упорстват в своя път и затъват все по-дълбоко.
От всички се изисква да направят възможното, за да запазят телата си здрави и умовете си бистри. Ако насищат вреден апетит и по този начин притъпяват сетивата и замъгляват способностите си за възприемане, така че да не са способни да оценят възвишения характер на Бога или да се наслаждават от изучаването на Божието слово, могат да бъдат сигурни, че Бог няма да приеме техния недостоен дар по-добре от дара на Каин. Бог изисква да се очистят от всяка нечистота на плътта и духа, усъвършенствайки се в святост със страх от Бога. След като човек направи всичко по силите си за доброто здраве, отричайки се от апетита и греховните страсти за да има здрав разум и осветени мисли, тогава бива спасен единствено от чудото на Божията благодат, както бе спасен Ноевият ковчег, носещ се по ревящите вълни. Ной бе направил всичко, което Бог бе поискал от него, за да изработи сигурен кораб; едва тогава Бог извърши невъзможното за човека и запази кораба с чудната Си сила.
ДД, т.4, с. 148, 149, 1864г.

65. Уврежданията на стомаха, причинявани чрез удовлетворяване на апетита, са източник на много от изпитанията за църквата. Хората, които ядат и се трудят неумерено и нерационално, говорят и действат нерационално. Невъздържаният в храненето човек не може да проявява търпение. Не е задължително да пие алкохолни питиета, за да бъде невъздържан. Грехът на невъздържаното, честото или обилното хранене с мазна и нездравословна храна унищожава доброто храносмилане, влияе на ума, замъглява разсъдъка и пречи на рационалното, спокойното и нормалното мислене и поведение. Той е непрекъснат източник на изпитания за църквата. Следователно, за да бъдат Божиите чада способни да прославят Господа с телата и с душите си, които са Негови, трябва с усърдие и с постоянство да се отказват от страстите си и да бъдат умерени във всичко. Едва тогава ще могат да разберат истината в нейната красота и чистота, да я приложат в живота си и с мъдър, разумен, непорочен начин на живот да отнемат от противниците на вярата повода за укор против делото й.
1 С, с. 618, 619,1867г.

66. Брат и сестра Г., събудете се, умолявам ви. Вие не сте приели светлината на здравната реформа и не живеете според нея. Ако бяхте ограничавали апетита си, бихте спестили много излишен труд и разходи, но е още по-важно е, че бихте запазили в много по-добро състояние здравето и интелектуалната си сила, които да ви помогнат да оцените вечните истини. Бихте имали по-бистър ум, за да прецените доказателствата за истината и бихте се подготвили по-добре да обяснявате на други причината за вашата надежда.
2 С, с. 404,1870г.

67. Някои хора се подиграват с реформаторското дело. Казват, че е ненужно и отклоняват умовете от истината за сегашното време. Твърдят, че се е стигнало до крайности. Такива хора не знаят какво говорят. Как може личности, твърдящи, че са благочестиви, а в същото време са болни от главата до петите, чиито физически, умствени и морални сили са отслабени от задоволяване на извратен апетит и прекалено изнурителен труд, да преценяват доказателствата за истината и да разбират Божиите изисквания? Ако моралните и интелектуалните им способности са помрачени, те не са в състояние да проумеят стойността на изкуплението или възвишеното естество на Божието дело, нито могат да се наслаждават на изучаването на Господнето слово. Как може нервен човек, страдащ от диспепсия, да бъде винаги готов да отговори със смирение и богобоязливост на всеки, който го пита за основанията на неговата надежда? Няма ли да се обърка и възбуди и чрез болното си въображение да започне да представя нещата в съвсем погрешна светлина, като без смирението и спокойствието, характерни за Христовия живот, опозори църквата си, спорейки с безумни хора? Ако разсъждаваме върху всичко от религиозна гледна точка, трябва да бъдем цялостни реформатори, за да приличаме на Христос.
Видях, че нашият небесен Отец ни е дарил с голямо благословение – познания върху здравната реформа, за да можем да се подчиним на изискванията Му и да Го прославим в телата и душите си, които са Негови, а накрая да застанем без недостатък пред Божия трон. Вярата ни изисква да повишим стандарта и да бъдем винаги с една крачка пред другите. Съмняващите се в начина на действие на други здравни реформатори, като разумни хора трябва сами да направят нещо. Човечеството е в окаяно състояние и боледува толкова много. Мнозина страдат от наследствени болести и поради лошите навици на родителите си. Въпреки това те и децата им действат също погрешно, както се е действало спрямо тях. Невежи са по отношение на себе си. Болни са и не знаят, че големите им страдания са причинени от вредните привички.
Все още са малко на брой хората, събудили се да разберат колко тясна е връзката между начина на хранене и здравето, характера, полезността им за света и вечната им участ. Видях, че онези, които са получили светлина от небето и са разбрали ползата от съобразяването с нея, са задължени да проявяват по-голям интерес към страдащите от незнание. Пазещите съботата и очакващите скорошното идване на своя Спасител трябва да са първи в интереса към великото дело на здравната реформа. Хората трябва да бъдат обучавани, а проповедници и миряни да чувстват отговорността си да говорят по този въпрос и да го споделят с други.
1 С, с. 487-489, 1867г.

68. Физическите навици са свързани с успеха на всяка личност. Колкото по-внимателни сте в храненето, колкото по-проста и невъзбуждаща е храната, която поддържа хармоничните действия на тялото, толкова по-ясно ще разбирате задълженията си. Необходим e внимателен преглед на всеки навик, на всеки обичай, да не би лошото състояние на тялото да помрачи всичко.
Писмо 93, 1898 г.

69. Нашето физическо здраве се поддържа от това, което ядем. Ако апетитът ни не е под контрола на осветен ум, ако не сме въздържани в яденето и пиенето, няма да имаме умствена и физическа възможност да изучаваме Словото, за да научим какво казва Свещеното писание и какво трябва да направим, та да наследим вечен живот. Всеки лош навик довежда тялото до недобро състояние и деликатната жива машина на стомаха се поврежда и изгубва способността да работи правилно. Храненето е свързано с предразположението към поддаване на изкушение и извършване на грях.
Ръкопис 129, 1901 г.

70. Ако Спасителят на човечеството чувстваше нужда от молитва въпреки Божествената си сила, колко повече слабите, грешни, смъртни хора трябва да изпитват необходимост да се молят с горещи, непрестанни молитви! Когато бе изкушаван най-силно, Христос не ядеше нищо. Предаваше се на Бога и излизаше от битката победител чрез искрена молитва и съвършено подчиняване на волята на Своя Отец. Вярващите в истината за последните дни би трябвало в молитвите си да подражават на великия пример повече от всички останали християни.
“Доста е на ученика да бъде като учителя си и слугата като господаря си.” Често пъти нашите маси са отрупани с деликатеси, които не са нито здравословни, нито необходими, но ние ги обичаме повече от себеотрицанието, свободата от болести и чистотата на ума. Исус искрено молеше Своя Отец за сила. Божият Син смяташе това за по-важно – дори за Себе Си – от седенето на най-изисканата трапеза. Той ни е засвидетелствал, че молитвата е необходима, за да получаваме сила, с която да се борим срещу силите на тъмнината и да вършим възложената ни работа. Нашата собствена сила е всъщност слабост, но силата, давана от Бога, е огромна и може да направи повече от победител всеки, който я получи. [Отдаването на апетита прави ума нестабилен – т. 237; притъпява съвестта – т. 72]
2 С, с. 202, 203,1869г.

Ефектът на храненето върху влиянието и полезността на човека

71. Колко жалко е, че много често, когато трябва да се прояви голямо себеотрицание, стомахът е натъпкан с купчина нездравословна храна, която стои там и се разлага. Злоупотребата със стомаха влияе и на мозъка. Хранещият се неразумно човек не осъзнава, че става неспособен да дава мъдри съвети и да прави планове за добрия напредък на Божието дело. Това наистина е така. Той не може да преценява духовните неща и по време на заседания вместо да каже “да” и “амин”, казва “не”. Прави погрешни предложения. Приетата храна е намалила умствените му способности.
Себеугаждането прави човека неспособен да свидетелства за истината. Благодарността, която отправяме към Бога за Неговите благословения, се опорочава до голяма степен от натрупаната в стомаха храна. Отдаването на апетита е причина за раздори, борби, разпри и много други злини. Изговарят се гневни думи, вършат се недобри неща, следват се лоши навици, проявяват се страсти – и всичко това става само защото мозъкът е обременен от купчината храна в стомаха.
Ръкопис 93, 1901 г.

72. Някои не могат да разберат, че е необходимо да се яде и пие за Божия слава. Угаждането на апетита влияе върху житейските им взаимоотношения, което проличава в семействата, в църквите, в молитвените събрания и в поведението на децата им. Това е и проклятието на техния живот. Не можете да ги накарате да разберат истините за последните дни. Бог се е погрижил премного за живота и щастието на всички Свои създания. Ако Неговите закони никога не бяха нарушавани и всички хора действаха в хармония с Божията воля, щеше да има здраве, мир и радост, а не мизерия и непресекващи злини.
2 С, с. 368, 1870 г.

73. Изкупителят на света знаеше, че задоволяването на апетита ще доведе до физическа слабост и така ще притъпи сетивата, че святите и вечните неща няма да бъдат различавани. Христос знаеше, че светът се е отдал на лакомия и че това ще доведе до израждане на моралните сили. Ако угаждането на апетита бе така завладяло хората, че Божият Син трябваше да пости заради тях почти шест седмици, какво дело стои пред всеки християнин, за да стане победител подобно на Христос! Силата на изкушението да наситим извратения апетит е съизмерима единствено с неизразимата мъка на Христос по време на дългия пост в пустинята.
Той знаеше, че за да осъществи спасителния план, трябва да започне изкуплението точно там, където започна провалът. Адам падна, защото задоволи апетита си. За да покаже на човека задължението му да спазва Божия закон, Христос започна изкупителното дело с реформиране на физическите навици у хората. Упадъкът на морала и дегенерацията на човечеството се дължат обикновено на