Религията в семейството – 23 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Показано ми беше високото и отговорно положение, което трябва да заемат Божиите чада. Те са солта на земята и светлината на света и трябва да ходят така, както ходеше Христос. Ще минат през голямата скръб. Настоящето е време на воюване и изпитване. Нашият Спасител казва в Откр. 3:21: „На този, който победи, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол.“ Наградата няма да се даде на всички, които изповядват, че са Христови последователи, а само на тези, които победят, както Той победи. Трябва да изучаваме живота на Христос и да се научим какво значи да Го изповядваме пред света.
За да стане това, ние трябва да Го имаме в себе си, Той да се проявява чрез нас. Никой не може истински да изповядва Христос, ако Христовият ум и дух не са в него. Ако изповядването на Христос означаваше само формална набожност или само познаване на истината, ние можехме да кажем: „Широк е пътят, който води към живот, и мнозина са, които вървят по него.“ Трябва да разберем какво означава да изповядваме Христос и същевременно да Го отричаме. Възможно е с устните си да Го изповядваме, а с делата си да Го отричаме. Плодът на Духа, проявен в живота – това означава да Го изповядваме. Ако сме изоставили всичко друго заради Него, животът ни ще бъде смирен, разговорите ни – духовни, поведението ни – безупречно. Мощното очистващо влияние на истината в душата и Христовият характер, служещ за пример в живота – това означава да изповядваме Христос. Ако думите на вечния живот са посадени в сърцата ни, плодът е правда и мир.
Ние можем да отричаме Христос в живота си, като търсим спокойствието или даваме свобода на себелюбието си, като се шегуваме и надсмиваме или като търсим почитта на света. Също можем да Го отричаме с външния си вид чрез съобразяване със света, чрез надменни обноски или скъпо облекло. Само с постоянна бдителност и непрестанна молитва ще можем да изявяваме в живота си Христовия характер и освещаващото влияние на истината. Много християни прогонват Христос от семейството си, поддържайки у себе си нетърпелив и избухлив дух. В това отношение те имат да побеждават още много неща.
Представено ми бе окаяното състояние на човешкото семейство днес. Всяко следващо поколение става все по-слабо и болести от всякакъв вид сполетяват човешкия род. Хиляди нещастни смъртни същества с обезобразени, болни тела, разбити нерви и замъглени умове се влачат, водейки жалко съществуване. Сатанинската власт над хората нараства все повече. Ако Господ не дойде скоро и не унищожи тази сила, земята ще бъде обезлюдена.
Показано ми бе, че Сатана прилага силата си особено много над Божиите чада. Много от тях се намират в състояние на съмнение и отчаяние. Немощта на тялото влияе върху ума. Хитър и мощен враг следи всяка наша стъпка и използва цялата си сила и умение, за да ни отклони от правия път. Много често се случва така, че Божият народ не е на своя пост, затова и не може да разбере вражеските примки. Сатана действа със средства, които най-добре го скриват от погледа ни, и затова толкова често постига целта си.
Някои братя влагат пари в патенти и в разни начинания, а карат и други, които обаче не могат да понесат притесненията и грижите по сделките, да се присъединят към тях. Неспокойните, претоварени умове на тези техни приятели повлияват сериозно на и без това болните им тела. Тогава те отпадат духом и се отчайват, напълно губят доверие в себе си и смятат, че Бог ги е изоставил. Не смеят да вярват, че Той ще бъде милостив към тях. Тези бедни души няма да бъдат изоставени под контрола на Сатана. Те ще преминат през мрака и отново ще закрепят треперещата си вяра за Божиите обещания. Бог ще ги освободи и ще превърне скръбта и тъгата им в мир и радост. Беше ми показано обаче, че такива хора трябва да се научат по пътя на страданието да изоставят напълно всякакви патенти и подобни предприятия. Те не трябва да допускат дори братята им да ги въвличат в такива сделки, защото очакванията им няма да се осъществят и тогава ще бъдат хвърлени на вражеското бойно поле, без да са въоръжени за битката.
Средствата, които би трябвало да се вложат в съкровищницата на Бога за напредъка на Неговото дело, са всъщност повече от загубени, когато бъдат вложени в някои от тези съвременни (подобрения)предприятия. Ако някой, който изповядва истината, се чувства свободен и способен да се ангажира с тези патенти и изобретения, той не трябва да отива сред братята си и да ги прави свое поле на действие, а да работи само сред невярващите. Нека вашето име и изповедание като адвентист не примамва братята ви, които желаят да посветят средствата си на Бога. Идете в света и карайте невярващите, които не се интересуват от напредъка на Божието дело, да влагат парите си.
Показано ми бе, че е необходимо да отворим вратите на домоветe и на сърцата си за Господа. Когато започнем да работим сериозно за себе си и за своите семейства, тогава и Бог ще ни помогне. Показано ми бе, че само спазването на съботата и молитвата сутрин и вечер не е истинско доказателство, че сме християни. Тези външни форми могат да бъдат много строго съблюдавани и въпреки това да липсва истинската набожност. „Който даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и очисти за Себе Си люде за Свое притежание, ревностни за добри дела“(Тит 2:14). Всички, изповядващи, че са Христови последователи, трябва да владеят духа си и да не си позволяват да говорят раздразнително или нетърпеливо. Съпругът и бащата трябва да спре прибързаните думи, които са на езика му. Да обмисли предварително влиянието на думите си, да не би да причинят тъга или да създадат тежка атмосфера.
Жените са особено податливи на слабост и болести. Щастието на семейството зависи до голяма степен от съпругата и майката. Ако е слаба и изнервена, ако й се позволява да се преуморява с работа, умът й се угнетява, защото умората на тялото се пренася и върху него. Освен това тя твърде често е посрещана със студена сдържаност от своя съпруг. Ако не всичко върви така, както той желае, започва да обвинява за това съпругата и майката. Нейните грижи и тежести са му почти напълно непознати и не винаги може да й съчувства. Той не разбира, че по този начин подпомага големия неприятел в неговото погубително дело.

Внимателният съпруг
Чрез вяра в Бога съпругът трябва да издигне знаме срещу Сатана, но той сякаш е сляп за собствените си интереси и за интересите на съпругата си. Отнася се към нея с безразличие и не осъзнава какво върши. Всъщност действа срещу своето щастие, а унищожава и щастието на семейството си. Съпругата отпада духом и се обезкуражава. Надеждата и куражът й отлитат. Тя върши всекидневните си задължения механично само защото вижда, че работата все пак трябва да бъде свършена. Но липсата у нея на бодрост и настроение се отразяват на цялото семейство. Има много такива нещастни семейства в редиците на пазителите на съботата. Ангелите отнасят тъжните известия на небето и записващият ангел води точен доклад за всичко.
Съпругът би трябвало да проявява голям интерес към семейството си. Да бъде особено нежен към слабата си съпруга. По този начин може да затвори вратата на много болести. Любезните, ободрителни и насърчителни думи ще въздействат много по-силно, отколкото най-ефикасните лекарства. Те ще възвърнат куража на отпадналото и отчаяно сърце, а щастието и слънчевата светлина, внесени в семейството, ще възнаградят усилията десетократно.
Съпругът нека да помни, че по-голямата част от товара на възпитанието на децата лежи върху майката и че на нея й е много трудно да оформя умовете им. Това трябва да предизвика у него проявата на най-нежни чувства и да го кара грижливо да облекчава товара й. Той трябва да я насърчава тя да се обляга на неговата голяма привързаност и да насочва ума й към Небето, където има сила, мир и пълна почивка за уморените. Не трябва да се прибира с навъсено чело, а с присъствието си да внася слънчева светлина в семейството и да окуражава съпругата си да гледа към Бога и да вярва в Него. Съединени, те могат да претендират за Божиите обещания и да получат Неговите богати благословения. Нелюбезността, оплакването и гневът прогонват Исус от дома. Аз видях, че Божиите ангели бягат от дом, където има неприятни думи, раздразнителност и спорове.

Окуражаващата съпруга
Показано ми бе, че съпругата също допуска голяма грешка, като не полага сериозни усилия да овладее духа си и да направи дома си щастлив. Често пъти тя е раздразнителна и се оплаква без причина. Съпругът се връща от работа уморен и загрижен и вместо ободряващи, окуражаващи думи среща намръщеното лице на жена си. Той също е просто човек. Любовта му към неговата съпруга отслабва, неприятно му е да се прибира у дома, животът му става мрачен и куражът му се сломява. Загубва самоуважението си и онова възвишено положение, което Бог му е отредил. Съпругът е глава на семейството, както Христос е глава на църквата. Всяка постъпка на съпругата, чрез която тя се стреми да намали неговото влияние и да го накара да слезе от високото и отговорно положение, което той заема в дома, не е угодна на Бога. Дълг на жената е да подчинява желанията и волята си на своя съпруг. И двамата трябва да бъдат отстъпчиви, но Божието слово дава предимство на мнението на съпруга. Достойнството на жената съвсем няма да се накърни, ако тя отстъпва пред онзи, когото е избрала за свой другар, съветник и закрилник.
От съпруга се изисква да поддържа положението си в семейството с кротост, но все пак с решителност. Някои са си задавали въпроса трябва ли непрестанно да се наблюдавам и да се обуздавам. Показано ми, че пред нас стои трудна задача – да изследваме сърцата си и да наблюдаваме себе си с ревностна загриженост. Необходимо е да разберем къде грешим и тогава да бдим в това отношение. Трябва напълно да овладеем духа си. „А който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло“ (Яков 3:2).
Светлината, която е огряла нашия път, и истината, която призовава нашата съвест, или ще осъдят и погубят душата ни, или ще я осветят и преобразят. Живеем съвсем близо до края на благодатното време, за да се задоволим само с повърхностно дело. Същата благодат, която в миналото сме считали за достатъчна, днес не може вече да ни поддържа. Нашата вяра трябва да расте и все повече да приличаме на Христос в поведение и обноски, за да издържаме и успешно да се съпротивляваме на сатанинските изкушения. Божията благодат е достатъчна за всеки Христов последовател.

Атаките на Сатана в дома
Усилията ни да се съпротивляваме на атаките на Сатана трябва да бъдат сериозни и упорити. Неприятелят влага цялата си сила и умение, за да ни отклони от правия път. Наблюдава нашето поведение, за да намери случай да ни причини страдание или да ни погуби. Той работи много по-успешно в тъмнината, като наранява онези, които не познават неговите примки; защото атаките му се провалят, ако начинът му на действие бъде разкрит. Инструментите, които използва, за да постигне целите си и да хвърли огнените си стрели, са често пъти членовете на собственото ни семейство.
Понякога нашите мили говорят или действат необмислено и това може дълбоко да ни засегне, макар те да не са имали такова намерение. Но Сатана преувеличава техните думи и постъпки и по този начин ни пронизва със стрелата си. Ние започваме да се противопоставяме на онзи, за когото мислим, че ни е уязвил, и така улесняваме сатанинските изкушения. Вместо да се молим на Бога да ни даде сила да се съпротивляваме на Сатана, ние допускаме щастието ни да бъде разрушено, като се опитваме да защитаваме онова, което наричаме „наше право“. По този начин позволяваме на Сатана да спечели двойно предимство. Действаме според засегнатите си чувства и той ни използва като свои инструменти, за да оскърбяваме и правим нещастни близките си, които не са имали намерение да ни уязвят. Понякога на съпругата може да й изглежда неразумно онова, което съпругът й изисква. Но когато тя спокойно и непредубедено разгледа отново въпроса във възможно най-благоприятната за него светлина, ще види, че ако се откаже от собственото си мнение и се подчини на неговото, дори и да е в разрез с чувствата й, това ще предпази и двамата от нещастието и ще им донесе пълна победа над изкушенията на Сатана.
Видях, че Сатана ще оспорва както полезността, така и живота на вярващите и ще се опитва да нарушава техния мир, докато живеят на този свят. Но неговата сила е ограничена. Той може да нагорещи пещта, но Исус и Неговите ангели закрилят вярващите християни, за да не бъде изгорено нищо, освен плявата. Огънят, запален от Сатана, няма сила да унищожи, нито да повреди истинския метал. Много е важно да се затваря всяка врата, през която може да влезе неприятелят. Предимство на всяко семейство е да живее така, че той да не може да се възползва от техните думи или действия, за да ги поваля един след друг. Всеки член от семейството трябва да помни, че разполага с достатъчно твърдост, за да се съпротиви на лукавия. Със сериозна молитва и неотслабваща вяра всеки трябва да се уповава на заслугите на Христовата кръв и да претендира за Неговата спасяваща сила.

Ходене чрез вяра
Силите на мрака се събират около вярващия и скриват Исус от погледа. От време на време ние можем само да чакаме в скръб и учудване, докато облакът премине. Понякога тези дни са ужасни. Надеждата като че ли е изчезнала и отчаянието ни е завладяло. В тези страшни часове трябва да се научим да се доверяваме, да зависим изцяло и да се осланяме единствено на заслугите на изкуплението, с цялата си безпомощност и недостойнство да се облегнем на жертвата на разпнатия и възкръснал Спасител. Никога няма да загинем, ако правим това – никога! Когато светлината осветява пътя ни, не е трудно да бъдем силни в силата на благодатта. Но да чакаме търпеливо и с надежда, когато ни обгръщат облаци и всичко наоколо е тъмно – това изисква вяра и покорство, които ще допринесат за уеднаквяването на нашата воля с Божията воля. Ние твърде бързо се обезкуражаваме и усилено молим Бога да ни избави от изпитанието, а би трябвало да се молим за търпение и благодат, за да издържим.
Без вяра е невъзможно да се угоди на Бога. Можем да имаме Божието спасение в семейството си, но трябва да вярваме в това спасение, да живеем за него и да поддържаме постоянна, пребъдваща вяра и доверие в Бога. Когато обуздаваме сприхавия си темперамент и контролираме думите си, ще спечелим големи победи. В противен случай сме роби на Сатана. Подчинени сме му. Той ни води като пленници. Всички заядливи, нелюбезни, нетърпеливи и раздразнителни думи са жертвоприношение, принесено на негово сатанинско величество. И това е скъпа жертва, много по-скъпа от принасяната на Бога, тъй като унищожава мира и радостта на цели семейства, разрушава здравето и може да причини загубата на вечния живот и щастие.
Обуздаващото влияние на Божието слово върху нас е за наше добро. То увеличава щастието в нашите семейства и на всички около нас, пречиства вкуса ни, освещава разсъдъка ни и носи мир на ума, а в края и вечен живот. Трябва да растем в благодат и смирение под въздействието на тази свята, задържаща сила и тогава няма да ни е трудно да говорим правото. Естественият, страстен темперамент ще бъде държан в подчинение. Живеещият вътре в нас Спасител ще ни прави силни всеки час. На служебните ангели ще им е приятно да присъстват в дома ни и с радост ще отнасят нагоре към небето известието за напредъка на нашия духовен живот, а записващият ангел ще отбелязва срещу имената ни окуражителен, успешен доклад.