Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Самонадеяност – 80 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Някои хора са обладани от дух на безпокойство, който те наричат кураж и храброст. Без всякаква нужда се поставят в опасни и рисковани ситуации, като по този начин се излагат на изкушения, и очакват от Бога да извърши чудо, за да излязат невредими и неопетнени от тях. Изкушението, което Сатана използва, когато накара Спасителя да се хвърли от крилото на храма, Той посрещна твърдо и със съпротива. Сатана цитира едно Божие обещание като доказателство, че би могъл да направи това без страх за Себе Си, уповавайки се на силата на обещанието. На изкушението Христос отговори с думите: „Писано е… (Матей 4:7). Най-сигурният начин за християните да отблъскват неприятеля е Божието слово. Сатана влияе върху хората да се поставят на места, където Бог не желае да бъдат, а след това представя Писанието, за да оправдае внушенията си. Скъпоценните Божии обещания не са дадени, за да насърчават човека към дръзко поведение или да го карат да се уповава на тях, когато сам неразумно се излага на опасност. Господ изисква от нас да живеем със смирена зависимост от Неговото провидение (Еремия 10:23). Благополучието и животът ни са в Бога.. Нищо не може да бъде извършено благополучно без разрешението и благословението на Бога. Той може да положи десницата Си, за да ни благославя и да ни дари с благополучие, но може и да се обърне срещу нас (Пс. 37:5). Ние сме Божии деца и от нас се изисква да поддържаме последователен християнски характер. Необходимо е да практикуваме благоразумие, предпазливост и скромност и да се отнасяме внимателно с онези, на които тези характеристики липсват. И въпреки това в никакъв случай не трябва да отстъпваме от принципите.
Единствената ни сигурност е да не даваме място на дявола, защото внушенията и намеренията му винаги имат за цел да ни навредят и да разклатят упованието ни в Бога. Сатана се преобразява в светъл ангел, за да може чрез особените си изкушения да вмъкне измамите си и да не сме в състояние да различим примките му. Колкото повече се поддаваме, толкова по-силни ще бъдат измамите му над нас. Не е безопасно да се борим или да преговаряме с него. След всяко дадено му предимство той ще претендира за още. Нашето единствено спасение е да отблъскваме твърдо първото приближаване на самонадеяността. Чрез заслугите на Христос Бог ни е дал достатъчна благодат, за да противостоим на Сатана и да станем повече от победители. Успехът се крие в съпротивлението (Яков 4:7), а то трябва да се извършва с решителност и постоянство. Трябва да помним, че губим всичко, което сме спечелили, ако се съпротивим днес, а се поддадем утре.

Важността на женската работа
Грехът в този свят се състои в незачитане на изричните Божии заповеди. Насочено в грешна посока, влиянието има много голяма сила. Ева имаше всичко необходимо. Нищо не й липсваше, за да бъде щастлива, но неконтролираният апетит пожела плода на единственото дърво, което Бог бе задържал от тях. Тя не се нуждаеше от плода на дървото на познанието, но позволи на апетита и любопитството си да завладеят разума й. Бе съвършено щастлива в Едемския си дом край своя съпруг, но и тя като неспокойните модерни Еви се заблуждаваше, че заслужава по-високо положение от определеното й от Бога. В опита си да се изкачи по-високо от първоначалното си положение, тя падна много по-ниско. Съвсем сигурно е, че последиците ще бъдат същите и при всяка Ева от сегашното поколение, ако тя пренебрегва да изпълнява старателно всекидневните си задължения в съгласие с Божия план.
Пред жените стои работа, която е много по-важна и по-възвишена от задълженията на царя, който седи на трона. Те трябва да оформят мисленето и характера на своите деца, за да бъдат полезни в този свят и да станат Божии синове и дъщери. Времето им е твърде ценно, за да го прекарват в танци или безполезна работа. В този свят на нужда и страдание има достатъчно неотложни и важни работи, за да се прахосват скъпоценните мигове за суета или външен показ. Дъщерите на небесния Цар и членове на царското семейство ще чувстват нуждата и отговорността да живеят по-възвишен живот, за да бъдат свързани по-тясно с Небето и да работят в хармония с Изкупителя на света. Ангажираните в това дело няма да се задоволяват с мода и други суетни занимания, поглъщащи ума и чувствата на жените в тези последни дни. Ако наистина са Божии дъщери, ще участват в Божественото естество и ще изпитват най-дълбока болка, когато виждат покваряващите влияния в света, подобно на техния божествен Изкупител. Ще съдействат на Христос и ще работят според случая и възможностите си в своята сфера на дейност, за да спасяват загиващите души, както Христос работеше в Своята възвишена сфера на дейност в полза на човека.

Мъжете и жените – сътворени равни
Ако жената не приема плана, който Бог е имал с нейното създаване или ако направи и най-малкото усилие да достигне по-високо положение от онова, за което Той я е определил и подготвил, то мястото, което би била годна да заеме, ще остане празно и тя не би получила Божието одобрение. Излизайки от своята сфера на дейност, тя губи истинското женско достойнство и благородство. Когато сътвори Ева, Бог определи тя да не заема нито по-ниско, нито по-високо положение спрямо мъжа, но да бъде равна на него във всяко отношение. Всеки един от святата двойка не трябваше да има интереси, независимо от другия и въпреки това всеки бе надарен с особена индивидуалност в мисленето и действията. Но след съгрешаването на Ева, тъй като тя първа извърши престъплението, Господ й каза, че Адам ще я владее. Трябваше да бъде подчинена на съпруга си и това бе една част от проклятието. В много случаи това проклятие е причинявало много скърби на жената и е превръщало живота й в бреме. С превъзходството, което Бог е дал на мъжа, е било злоупотребявано в много отношения чрез упражняване на груба сила. Безкрайната мъдрост промисли плана на изкуплението, който втори път поставя човешкия род на изпитание, давайки му още една възможност да издържи изпита.

Предупреждение към проповедниците
Сатана използва някои хора като свои инструменти, за да води към самонадеяност онези, които любят Бога. Такъв е случаят особено с измамените от спиритизма. Спиритистите общо взето не приемат Христос като Божи Син и чрез неверието си водят мнозина към дръзки грехове. нещо повече, те претендират за превъзходство над Него, както направи Сатана в битката си с Принца на живота. Спиритистите с мъртвите си в грехове души, с покварения си характер и с прегорялата си съвест дръзват да изричат името на неопетнения Божи Син с опетнените си устни и богохулно да свързват най-Възвишения с нечистотата, характеризираща собственото им покварено естество.
Хората, които въвеждат тези осъдителни ереси, ще дръзнат да влязат в борба с поучаващите в Божието слово. Много от онези, които учат другите на истината, не са имали куража да устоят на предизвикателството на тази група хора, охарактеризирана ясно в Божието слово. Някои от нашите проповедници имат смелостта да им заявят: „Бог ни е предупредил в Словото Си за вас. Той ни е дал едно вярно описание на вашия характер и на поддържаните от вас ереси“. За да не им дадат възможност да триумфират или да ги обвиняват в страхливост, някои от нашите проповедници са се срещали с тях на открити разисквания. Но по време на разискванията не се срещат вече само с хора, а със Сатана и с неговите ангели.
Влизат във връзка със силите на мрака и насърчават злите ангели да ги нападат. Спиритистите желаят да дадат гласност на своите ереси. Проповедници, защитаващи библейската истина, всъщност им помагат да извършат това, съгласявайки се да влязат в спор с тях. По този начин спиритистите увеличават възможностите си да представят своите ереси пред народа и всяко разискване с тях ще прибавя нови измамени. Най-добре е да ги избягваме напълно.

Самонадеяността е всеобщо изкушение, с което Сатана напада хората и в девет от десет случая той побеждава. Онези, които изповядват, че са Христови последователи и с вярата си претендират, че са записани за войници в битката срещу злото в тяхното естество, често пъти се хвърлят, без да мислят, в изкушения, които биха изисквали чудодейната намеса от страна на Бога, за да останат неопетнени. Размишлението и молитвата ще ги пазят и ще ги научат да отбягват опасните и критични положения, в които сами се поставят, разрешавайки на Сатана да печели предимство над тях. Божиите обещания са ни дадени, не за да претендираме прибързано за тях, когато безразсъдно сме се хвърлили в опасност, нарушавайки природните закони и незачитайки благоразумието и проницателността, с които Бог ни е надарил. Това е най-възмутителната самонадеяност.