Светостта на Божите заповеди – 95 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Многоуважаеми братко К., през януари 1875 г. ми бе показано, че има пречки за духовното благополучие на църквата. Божият дух е наскърбен, защото мнозина не са прави в сърцето и в живота си. Вярата, която изповядват, не съответства на делата им. Святият почивен ден на Йехова не се спазва така, както би трябвало. Всяка седмица Бог бива ограбван, когато се нарушават границите на Неговото свято време. Часовете, които трябва да бъдат посветени на молитва и размисъл, се използват за светски дейности.
Бог ни е дал заповедите Си не само за да вярваме в тях, но и да ги изпълняваме. Когато великият Йехова поставяше основите на земята и я обличаше с дрехата на красотата, когато сътвори всички чудеса в нея и разпростря морето, тогава постанови съботния ден и го направи свят. Бог благослови и освети седмия ден, защото Си почина в него от цялото Си чудно дело на сътворение. Съботата бе направена за човека и Бог желаеше през този ден той да оставя настрана работата си, както сам Той си бе починал след шестдневната работа на сътворение.
Онези, които почитат заповедите на Йехова, ще изпълняват и четвъртата заповед от декалога, след като е била дадена светлина за нея, без да разискват дали послушанието е осъществимо или удобно. Бог сътвори човека по Свой образ и след това му показа пример за съблюдаване на седмия ден, който отдели и направи свят. Беше определено през този ден човекът да Му се покланя и да не се занимава със светски дела. Никой, който не зачита четвъртата заповед, след като е бил просветен по отношение изискванията на съботата, не може да бъде считан за невинен в очите на Бога.
Братко К., ти познаваш Божиите изисквания за спазването на съботата, но делата ти не съответстват на вярата, която изповядваш. Престъпвайки Божия закон, влияеш на невярващите. Когато временните обстоятелства около тебе изискват повече внимание, нарушаваш четвъртата заповед без разкаяние. Според теб спазването на Божия закон е въпрос на удобство, затова си позволяваш понякога да го изпълняваш, понякога не, в зависимост от работата или предпочитанията ти. Това не е почитане на съботата според святото постановление. Наскърбяваш Святия Дух и обезславяш Изкупителя чрез подобно дързостно поведение.

Частичното послушание не се приема
Частичното спазване на заповедта за съботата не се приема от Господа и въздейства върху умовете на грешниците по-лошо, отколкото, ако изобщо не изповядвахте, че принадлежите към пазителите на съботата.
Те виждат, че животът ви противоречи на вашата вяра и губят доверие в християнството. Господ мисли онова, което казва, и човек не може да отхвърля заповедите Му безнаказано. Примерът на Адам и Ева в градината трябва да бъде достатъчно предупреждение срещу нашето непослушание. Грехът на първите ни родители, изразен в послушание към специалните изкушения на врага, донесе вина и скръб на света и накара Божия Син да напусне царските небесни дворове и да заеме най-скромно място на земята. Той бе подложен на клевети, отхвърляне и разпятие от онези, които беше дошъл да благослови. Колко скъпо струваше непослушанието в Едемската градина. Исус, Величието на Небето, бе разпнат, за да спаси човека от наказанието за неговото престъпление.
Бог и сега няма да отмине с лекота и най-малкото престъпване на Неговия закон, както в деня, когато произнесе присъдата срещу Адам. Спасителят на света издигна гласа Си в протест срещу онези, които гледат на Божиите заповеди с безгрижие и равнодушие. Той каза в Матей 5:19: „И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство.“ Поучението, което се излъчва от нашия живот, е изцяло за или изцяло против истината. Ако с делата си сякаш оправдавате престъплението на грешника, ако влиянието ви внушава, че нарушението на Божиите заповеди не е толкова страшно, тогава вие сте виновни не само за себе си, но до известна степен и за грешките на другите, които биха могли да последват.
В самото начало на четвъртата заповед Бог каза „ПОМНИ“, защото знаеше, че човекът щеше да бъде изкушен, погълнат от многобройните си грижи и безпокойства, да се оправдава за неизпълнението на всички изисквания на закона или, притиснат от светските си задължения, да забрави святата му важност. „Шест дни ще работиш и ще вършиш всичките си дела“ – с други думи обикновените сделки на живота за светска печалба или удоволствие. Думите са много ясни и не могат да се разбират погрешно.
Братко К., как смееш да престъпваш една толкова тържествена и важна заповед? Направил ли е Бог специално за тебе изключение от дадения на целия свят закон? Пропуска ли се твоите препъвания да се впишат в небесните книги? Ще извини ли Той непослушанието ти, когато народите се съберат пред Него за съд? Не се залъгвай с мисълта, че грехът ти няма да донесе заслуженото си наказание. Престъпленията ти ще бъдат посрещнати с тояга, тъй като си имал светлината, но си вървял точно против нея (Лука 12:47).
Бог е дал на човека шест дни, в които да върши работата си и да се занимава с обикновените житейски дела, но претендира за един ден, който е отделил и осветил. Той го дава като ден, в който човекът може да си почива от работата, да се посвещава на богослужение и да подобрява духовното си състояние. Какво долно оскърбление причинява всеки, който краде единствения осветен от Йехова ден и го използва за свои себелюбиви цели!
Най-отвратителна самонадеяност проявява светският човек, когато дръзва да прави компромис с Всемогъщия, за да си осигури своите дребнави временни интереси. Да се използва съботата от време на време за светска работа, е също толкова сериозно нарушение на закона, както е и цялостното му отхвърляне, защото това прави Божиите заповеди въпрос на удобство. „Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив“ – бе изговорено като гръмотевица от Синай. Никакво частично послушание, никакви разделени интереси не се приемат от Онзи, Който заяви, че нечестието на отците ще бъде въздадено на децата до третото и четвъртото поколение на онези, които Го мразят, че ще покаже милостта си на хиляди от онези, които Го любят. Не е малко нещо да се ограбва ближния и голям позор очаква виновния за такова деяние. Но не само това, онзи, който не би се унижил да онеправдава ближния си, всъщност безсрамно ограбва небесния си Баща от времето, благословено и отделено от Него за специална цел.
Драги мой братко, делата ти са в противоречие с вярата и единственото ти извинение, че така ти е по-удобно, е твърде слаб довод. Божиите слуги в миналото бяха призвани да дадат живота си в защита на вярата си. Твоето поведение не съответства на поведението на християнските мъченици, които бяха готови да понесат по-скоро глад и жажда, мъчения и смърт, отколкото да се откажат от религията си или да отстъпят от принципите на истината.

Вяра и послушание
„Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?“ (Яков 2:14). Всеки път, когато започваш да работиш в съботен ден, ти буквално се отричаш от вярата си. Свещеното писание ни учи, че вярата без дела е мъртва и свидетелството на живота известява на света дали човек е верен на вярата, която изповядва, или не. Твоето поведение омаловажава стойността на Божия закон в очите на светските ти приятели. То сякаш им казва: „Вие можете да изпълнявате, можете и да не изпълнявате заповедите. Аз вярвам, че Божият закон само до известна степен обвързва човека, т.е. той е задължен да го спазва, но в края на краищата Господ не е толкова придирчив, що се отнася до строгото спазване на Неговите предписания, и едно случайно престъпване Той не наказва строго“.
Мнозина се оправдават за нарушаването на съботата, позовавайки се на твоя пример. Те стигат до заключението, че щом един такъв добър човек вярва, че седмият ден е съботата, а може да се ангажира в него със светски занимания, когато обстоятелствата изискват това, тогава и те могат да вършат това, без да бъдат осъдени. Много души ще те срещнат в деня на съда и ще посочат влиянието ти като оправдание за непослушанието си към Божия закон. Макар че това няма да бъде извинение за греха им, свидетелството срещу теб ще бъде ужасно.
Бог е говорил и смята, че човекът Го слуша. Той не пита удобно ли е за него да върши това. Господарят на живота и славата не се съобрази със собственото си удобство или удоволствие, когато напусна положението Си на върховен Началник и стана човек на скърби и навикнал на печал, приемайки позор и смърт, за да освободи хората от последствията на тяхното непослушание. Исус умря, за да спаси човека не в греха, но от греха. Той трябва да изостави заблудите на своите пътища, да последва примера на Христос, да вземе кръста си и да Го следва, като се отрече от личното Аз и слуша Бога, каквото и да му струва това (Матей 6:24). Ако сме истински Божии служители, и мисъл дори няма да ни премине през ума дали да послушаме Неговите заповеди или да се заемем със собствените си временни интереси. Ако вярващите в истината не са поддържани чрез вяра в тези сравнително спокойни дни, тогава какво ще ги поддържа, когато дойде голямото изпитание и излезе законът срещу онези, които не се покланят на образа на звяра и не приемат неговия белег на челото или на ръката си? Този тържествен момент не е далече. Вместо да останат слаби и нерешителни, всички, които съставляват Божия народ, трябва да съберат сила и кураж за времето на скръбта.
Исус, нашият велик Пример, учеше с живота и смъртта Си на строго послушание. Той, праведният, умря заради неправедните, за да може да бъде защитена честта на Божия народ и в същото време човекът да не загине. Ако грехът на Адам доведе до толкова неизразима окаяност, изискваща жертвата на скъпия Божи Син, какво ще бъде наказанието на онези, които приемат светлината на истината и въпреки това пренебрегват четвъртата заповед на Господа.

Обстоятелствата не са извинение
Обстоятелствата няма да оправдаят работещият в съботен ден за светска печалба. Ако Бог извинява един човек, може да извини и всички. Защо да не може брат Л., който е беден, да работи в събота за прехраната си, щом като ще може по-добре да поддържа семейството си? Защо да не могат и други братя или всички ние да пазим съботата, когато е удобно да се върши това? Но гласът от Синай заяви: „Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, но чужденецът, който е отвътре вратите ти“ (Изход 20:9, 10).
Грешки, извършени от вярващи в истината, са причина за голяма слабост на църквата. Те са камъни за препъване в пътя на грешниците и им пречат да дойдат при светлината. Братко, Бог те призовава да се определиш напълно на Негова страна и да оставиш делата ти да показват, че зачиташ Неговите предписания и пазиш неосквернената събота. Той те моли да се събудиш за дълга си и да бъдеш верен на възложените ти отговорности. Тези тържествени думи са отправени към тебе: „Ако отдръпнеш ногата си в събота, за да не вършиш своята воля в светия Ми ден, и наречеш събота наслада, свята на Господа, почитаема, и Го почиташ, като не следваш в нея своите си пътища и не търсиш своето си удоволствие, и не говориш своите си думи, тогава ще се наслаждаваш в Господа. И аз ще те направя да яздиш по високите места на земята и ще те храня в наследството на Якова, защото устата Господни изговориха това“ (Исая 58:13, 14).
Като мнозина наши братя ти се оплиташ с престъпващите Божия закон, като гледаш нещата в тяхната светлина и попадаш в същите заблуди. Бог ще посети със съдбите Си онези, които изповядват, че Му служат, а (курсив)всъщност служат на мамона. Онези, които не зачитат изричното Божие предписание, дадено за тяхна полза, си трупат бъдещи нещастия. Христос казва: „Писано е: „Домът ми ще се нарече молитвен дом“, а вие го правите разбойнически вертеп“ (Матей 21:13).
Дали мнозина от нашите братя не са в греха да жертват религията си заради земни печалби? Не са ли предали целия си ум на временни неща, като са приели само форма на набожност? Божият закон трябва да бъде поставен на първо място и да бъде изпълняван по дух и по буква. Щом на Божието слово, изговорено с изключителна тържественост от святата планина, се гледа леко, как тогава ще бъдат приемани Свидетелствата на Неговия дух? Умовете, които са така помрачени, че не могат да схващат авторитета на дадените директно на човека Божии заповеди, биха могли да приемат съвсем малко добро от слабите избрани от Него инструменти, за да наставляват народа Му.

Възрастта не е извинение
Възрастта ти не е извинение за непослушанието ти към Божиите заповеди. Авраам бе изпитан най-болезнено, когато бе вече възрастен. Думите на Господа изглеждаха ужасни и неуместни за немощния старец и въпреки това той никога не оспори тяхната справедливост и не се поколеба да ги изпълни. Можеше да каже, че е стар и немощен, че не може да пожертва сина си, който бе едничката му радост в живота. Можеше да напомни на Господа, че тази заповед противоречи на даденото за сина му обещание. Но Авраам послуша без роптание или укори. Доверието му в Бога бе безусловно.
Вярата на Авраам трябва да бъде наш пример, и все пак колко малко хора издържат и най-простото изпитание на изобличение на греховете, застрашаващи тяхното вечно благополучие. Колко малко хора приемат изобличенията със смирение и извличат полза от това! На Божиите изисквания по отношение на нашата вяра, служба и чувства трябва да се отговори с готовност. Ние сме от край до край длъжници на Господа и трябва без колебание да се подчиняваме и на най-малките Му изисквания. За да бъдем нарушители на заповедите Му не е необходимо да погазваме целия морален кодекс. Ако не зачетем едно предписание, престъпваме целия свят закон, но ако желаем да бъдем истински пазители на заповедите, трябва да съблюдаваме строго всяко изискване.

Божията постоянна грижа
Бог остави Своя Син да бъде умъртвен, за да понесе наказанието от престъпването на закона. Как тогава би трябвало да се отнася с онези, които на фона на това изключително доказателство, след като са получили вече светлината на истината, дръзват да стъпят в пътеката на непослушанието? При вземане на решение по този въпрос човекът няма право да се ръководи от своето удобство или от нуждите си. Бог ще ни задоволи. Този, Който нахрани Илия край потока, като изпрати като Свой пратеник една врана, няма да остави враните Си да гладуват.
Спасителят запита Своите ученици, които бяха притиснати от бедност, защо се грижат и безпокоят за това, какво ще ядат или с какво ще се облекат (Матей 6:26). Посочи им прекрасните цветя, сътворени и оцветени от Божествената ръка (ст. 28-30).
Къде е вярата на Божия народ? Защо членовете му са толкова невярващи и недоверчиви към Онзи, който снабдява нуждите им и ги поддържа със силата Си? Господ ще изпита вярата на децата Си. Ще им изпрати изобличения, последвани от нещастия, ако не бъдат взети под внимание. Той ще разтърси фаталната летаргия на греха, каквото и да струва това на онези, които са се отклонили от послушанието си на Бога, и ще ги събуди, за да почувстват дълга си.
Братко мой, душата ти трябва да се пробуди и вярата ти да се усили. Ти толкова дълго си се оправдавал заради непослушанието си с един или с друг довод, че съвестта ти е притъпена и е престанала да ти напомня за грешките. Толкова дълго си следвал собственото си удобство, що се отнася до спазването на съботата, че непослушанието ти не ти прави вече никакво впечатление. Въпреки това не си по-малко отговорен, защото сам си до се довел до това състояние. Започни веднага да се подчиняваш на Божиите заповеди и се облегни на Бога. Не предизвиквай Неговия гняв, за да не те посети с ужасно наказание. Върни се при Него, преди да е станало твърде късно, и намери прощение за престъпленията си. Той е богат на милост и ще те дари със Своя мир и одобрение, ако направиш това със смирена вяра.