Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Светостта на здравето – 71 – Вести към младите – Елена Вайт (Елън Уайт)

Светостта на здравето – 71 – Вести към младите – Елена Вайт (Елън Уайт)

Сатана идва при човека с изкушенията си като ангел на светлината, както дойде и при Христос. Той работи, за да доведе човека до състояние на физическа и морална слабост, да го победи и след това да тържествува над гибелта му. И е успял да изкуши човека да се отдава на задоволяването на апетита независимо от последиците. Сатана знае много добре, че човек няма да може да изпълнява задълженията си към Бога и към своите ближни, когато уврежда дадените му от Бога способности. Мозъкът е столицата на тялото. Ако способността за преценка затъпее чрез невъздържание от какъвто и да било вид, вечните неща не могат да се различават и схващат.

Отношението на здравето към изграждането на характера
Бог не разрешава на човека да нарушава законите на своята природа. Но като се поддава на примките на Сатана да задоволява невъздържаните си желания, човек подчинява по-висшите си способности и сили на животинските апетити и страсти. Когато те вземат надмощие, човекът, сътворен малко по-долен от ангелите, със способности, поддаващи се на най-висше развитие, се предава във властта на Сатана. И той лесно спечелва робите на апетита. Чрез невъздържанието някои жертват половината, а други и две трети от своите физически, умствени и морални сили и стават играчка за неприятеля.
Желаещите да имат бистри умове, за да различават сатанинските измами, трябва да подчиняват физическите си апетити на разума и съвестта. Моралните и енергични действия на по-висшите сили на ума са жизненоважни за усъвършенстването на християнския характер. А силата или слабостта на ума са тясно свързани с нашата полезност в този живот и с нашето окончателно спасение. Печално е невежеството, което преобладава по отношение на Божия закон в физическото ни естество. Невъздържанието от всякакъв вид е нарушение на природните законите в нас. Слабоумието господства в страшни размери. Грехът е станал привлекателен, защото е покрит с мантията на светлината, хвърлена от Сатана. Лукавия е много доволен, когато държи християнския свят под тиранията на всекидневните му навици, както езичниците, оставяйки апетита да го управлява.

Деградиращото влияние на невъздържанието
Когато, интелигентни мъже и жени допринасят за затъпяването на моралните си сили чрез невъздържание от какъвто и да било характер, по отношение на много от навиците си те не са много по-горе от езичниците. Сатана постоянно отвлича хората от спасителната светлина към обичаи и моди, занемаряващи физическото, умственото и моралното здраве. Големият противник знае, че ако апетитът и страстите доминират, телесното здраве и умствената сила са пожертвани на олтара на себеугаждането и човек бързо върви към своята гибел. Когато просветеният ум държи юздите, контролирайки животинските наклонности, като ги подчинява на моралните сили, Сатана знае много добре, че силата му да победи със своите измами е много малка…
По-голямата част от хората в християнския свят нямат никакво право да се наричат християни. Техните навици, екстравагантност и начинът, по който обикновено се отнасят към телата си са в противоречие на физическите закони и на библейския образец. Чрез своя начин на живот те не само си създават физически страдания и морална слабост (“Ривю енд Хералд”, 8 септември 1874 г.).

Себевладението е дълг
Тялото трябва да се държи в подчинение. Трябва да го управляват по-висшите сили на човешкото същество. Страстите да бъдат контролирани от волята, която пък да се управлява от Бога. Царствената сила на разума, осветена чрез Божествената благодат, трябва да държи скиптъра на управление на нашия живот.
Изискванията на Бога да бъдат известни на съвестта. Нека мъже и жени да се събудят за задължението си да се владеят, за нуждата от чистота и свобода от всеки извратен апетит и оскверняващ навик. Трябва да им бъде втълпен фактът, че всичките сили на ума и тялото им са дар от Бога и е нужно да бъдат запазени във възможно най-доброто състояние за Негова служба (“По стъпките на великия Лекар”, стр. 130).