Престъпленията и болестите се увеличават във всяко следващо поколение. Невъздържаността в яденето и пиенето и задоволяването на най-низките страсти са притъпили най-благородните способности на човека. Разумът вместо да бъде господар е станал роб на апетита до степен, която безпокои. Нарастващото желание за тлъсти храни е било удовлетворявано и вече е станало мода в стомаха да се тъпчат всички видове деликатеси. Особено по време на забавите апетитът се задоволява без ограничение. Сервират се разкошни обеди и късни вечери, на които се поднасят меса със силни подправки, мазни сосове, торти, пироги, сладоледи, чай, кафе и т.н. Нищо чудно, че при такъв начин на хранене хората имат жълтеникав цвят на лицата си и страдат от неописуеми болки, причинени от диспепсия.
[ХВБХ, с. 43, 44]; ЗС, с. 111, 112, 1890 г.

234. Представено ми бе сегашното покварено състояние на света. Гледката бе ужасна. Чудя се защо земните жители не са унищожени като хората от Содом и Гомор. Видях достатъчно причини за сегашното състояние на дегенерация и смърт в света. Слепи страсти контролират разума и мнозина жертват висшите си идеали заради сластолюбието.
Първото голямо зло бе ядене и пиене без ограничения. Хората са се превърнали в роби на апетита. Те не са умерени и в труда. Работи се много, за да се придобие храна за трапезите, която до голяма степен вреди на вече натоварената храносмилателна система. Жените прекарват много време над горещите печки, приготвяйки ястия, поръсени със силни подправки за задоволяване на вкуса. В същото време децата са пренебрегвани и не получават морални и религиозни наставления. Преуморената майка занемарява грижите си по създаването на благ характер, който е като слънчева светлина за дома. Цялото време се използва за приготвяне на храни, които разрушават здравето, правят характера “кисел” и затрудняват способността да се разсъждава.
ДД, т. 4, с. 131, 132,1864г.

235. С невъздържанието се срещаме навсякъде – в колите, в параходите и където и да отидем. Би трябвало да се запитаме какво правим, за да избавим душите от лапите на изкусителя. Сатана дебне постоянно, за да постави човечеството под свой контрол. Най-лесният начин да завладее човека е чрез апетита и затова се опитва да го стимулира с всички възможни средства. Неестествените, възбуждащи храни са вредни и пораждат желание за пиене на алкохол. Как можем да просветим хората и да ги предпазим от ужасните злини, произтичащи от тяхната употреба? Направили ли сме в тази насока всичко, което можем?
ХВБХ, с. 16, 1890 г.

Поклонение пред олтара на неестествения апетит

236. Бог е дал на народа Си огромна светлина, и все пак не сме извън обсега на изкушенията. Кои от нас търсят помощ от боговете от Акарон? Погледнете тази сцена, която не е плод на въображението. У колко хора, дори сред адвентистите от седмия ден, могат да се забележат подобни характерни черти? Инвалид – очевидно много съвестен, но все пак фанатик и самонадеян – явно показва пренебрежение към законите на здравето и живота, които ние като народ сме приели, водени от Божествената милост. Храната му е приготвена така, че да задоволява нездравия му апетит. Вместо да яде от трапеза със здравословна храна, посещава ресторанти, защото там може да насити апетита си без ограничения. Красноречив защитник на въздържанието, той пренебрегва основните му принципи. Този човек се покланя пред олтара на извратения апетит. Той е идолопоклонник. Силите, които, ако са осветени и облагородени, могат да се използват за слава на Бога, отслабват и стават безполезни. Раздразнителният характер, замъгленият разсъдък и слабите нерви са само част от последиците от пренебрегването на природните закони. Такъв човек не работи ефикасно и на него не може да се разчита.
5 С, с. 196, 197,1882г.

Христос победи вместо нас

237. В пустинята Христос посрещна основните изкушения, с които ще се срещне всеки човек. Там, съвсем сам, Той се сблъска с лукавия, хитър враг и го победи. Първото голямо изкушение бе свързано с апетита, второто – със себелюбието, третото – с любовта към света. Сатана е победил милиони хора, изкушавайки ги да се отдадат на апетита. Чрез задоволяване на вкуса нервната система се възбужда, енергията на мозъка намалява и той не може да мисли спокойно и рационално. Умът става неуравновесен. Висшите и благородните му способности се извращават и започват да служат на животинската страст, а святите, вечни неща биват пренебрегнати. Когато постигне тази цел, Сатана може да нападне с другите две големи изкушения и да намери лесен достъп. Многобройните му примамки произлизат от тези три основни изкушения.
4 С, с. 44, 1876 г.

238. От всички уроци, които може да се научат от първото изкушение, предложено на нашия Господ, най-важен е този: да владеем апетита и страстите си. Във всички епохи съблазните са предизвиквали физическото естество да се поддава по-лесно на поквара и човечеството е деградирало чрез невъздържанието. Сатана се старае да унищожи умствените и моралните сили, които Бог даде на човека като скъпоценен дар. Така човекът не може да оцени нещата с вечна стойност. Чрез удовлетворяване на чувствата Сатана се старае да заличи в човешката душа всяка следа от богоподобие.
Неконтролираното осъществяване на това и последвалите болести и деградация по време на първото идване на Христос ще съществуват отново с още по-голяма сила преди Неговото второ идване. Христос заяви, че състоянието в света ще бъде както в дните преди потопа и както в Содом и Гомор. Всяко човешко въображение и всяко желание на сърцето ще бъде “постоянно само зло”. Ние живеем днес в самия край на страшното време и трябва да научим урока от поста на Спасителя. Само чрез неизразимата мъка, която Христос понесе, можем да оценим злото на неограниченото себезадоволяване. Този пример заявява, че единствената ни надежда за вечен живот е да подчиним апетита и страстите на Божията воля.
Погледнете към Спасителя

Невъзможно е със собствени сили да се откажем от желанията на падналото си естество. В това отношение Сатана ще ни изкушава. Христос знаеше, че врагът ще отиде при всяко човешко същество, за да се възползва от наследствената му слабост и чрез фалшиви внушения да впримчи всички, чието доверие не е в Бога. Като измина пътя, по който трябваше да върви човекът, Господ приготви пътя за победата ни. Той не иска да се обезкуражаваме от нападките на змията! “…дерзайте – каза Той, – Аз победих света!”
Нека всеки, който се бори против силата на апетита, погледне към Спасителя в пустинята на изкушението. Чуйте Го как промълви в Своята агония на кръста: “Жаден Съм!” Той издържа всичко, възможно да ни уплаши. Неговата победа е наша!
Исус се уповаваше на мъдростта и силата на Своя небесен Отец. Той заявява: “Понеже Господ Йехова ще Ми помогне, затова не се смущавам… и зная, че не ще бъда посрамен… Ето, Господ Йехова ще Ми помогне.” Показвайки Своя пример, Той ни казва: “Кой измежду вас се бои от Господа… Но ходи в тъмнина и няма светлина? Такъв нека се уповава на името Господне и нека се обляга на своя Бог!”
“… иде князът на този свят – казва Исус. – Той няма нищо в Мене!” В Него нямаше нищо от софистиката на Сатана. Той не се съгласи да съгреши. Не се поддаде на изкушението нито дори в мисъл. Така трябва да бъде и с нас! Христовото човешко естество беше обединено с Божественото. Исус бе подготвен за борбата, породена от присъствието на Светия Дух в Него.
ЖИ, с. 122, 123 (българско издание – с. 59, 60)

239. Сатана идва при хората така, както дойде и при Христос – със силни изкушения, насочени към удовлетворяване на апетита. Той добре познава силата си да побеждава човека в тази област. Използва апетита, за да победи Адам и Ева и те загубиха дома на блаженството. Колко много натрупана мизерия и престъпност са изпълнили света в резултат от падането на Адам. Цели градове са били изличени от лицето на земята, защото отвратителните им престъпления и отблъскващи беззакония ги направиха като петно във вселената. Задоволяването на апетита бе основата за всичките им грехове.
3 С, с. 561, 1875 г.

240. Христос започна делото на изкуплението там, откъдето започна провалът. Първото Му изпитание бе същото, в което Адам бе отстъпил. Чрез изкушенията, свързани с апетита, Сатана бе победил множество хора и успехът му даваше надеждата, че управлението на тази паднала планета е в негови ръце. Но в лицето на Христос намери Един, Който можа да устои и Сатана напусна бойното поле като победен враг. Исус казва: “Той няма нищо в Мене”. Христовата победа ни дава увереност, че ние също можем да излезем победители от конфликтите с неприятеля. Не е обаче по волята на небесния Отец да ни спасява без нашето усилие да сътрудничим на Христос. Трябва да извършим нашия дял, а Божествената сила, съединена с усилията ни, ще донесе победата. [Заради нас Христос упражни самоконтрол, по-силен от гладуването до смърт – т. 295; чрез поста Си Христос получи по-голяма сила, победата Му – насърчение за всички – т. 296; когато бе най-силно изкушаван, Христос не ядеше нищо – т. 70; силата на изкушението да се поддадем на апетита е съизмерима с мъката на Христос по време на поста – т. 298]
ХВБХ, с. 16, 1890 г.