Когато посещавам домовете на нашите хора и нашите училища, виждам, че свободното място по масите, етажерките и полиците над камините е запълнено с фотографии. Наляво и надясно се виждат снимки на човешки лица. Бог желае да се промени този ред. Ако Христос беше на земята би казал: “Махнете тези неща оттук”. Инструктирана бях, че фотографиите са като многото идоли, които заемат времето и мислите, вместо да бъдат посветени на Бога.
Тези снимки струват пари.Правилно ли е, след като знаем работата, която трябва да бъде извършена в това време, да харчим Божиите пари, за да правим снимки на лицата си и на лицата на нашите приятели? Не трябва ли всеки долар, който можем да спестим, да бъде употребен за изграждането на Божието дело? Тези пари трябва да бъдат посветени като неприкосновени нещо за Божията служба. Освен това снимките отвличат ума от истините на Божието слово.

Форма на идолопоклонство
Изработването и разменянето на фотографии е вид идолопоклонство. Сатана прави всичко, възможно, за да затъмни небето пред очите ни. Нека не му помагаме, като правим снимки – идоли. Нуждаем се да достигнем по-висок образец от този, който човешки лица могат да ни предложат. Господ казва: “Да нямаш други богове освен Мене.” Претендиращите, че вярват в Христос нека да осъзнаят, че трябва да отразяват Неговия образ. В ума нека винаги да присъства Неговият образ. Изговаряните думи да бъдат наситени с Божествено вдъхновение…

Първите неща на първо място
Участвалите в тържествения обред на кръщението са обещали да се стремят към небесните действителности, където Христос седи отдясно на Бога; обещали са си да работят сериозно за спасението на грешници. Бог пита носещите Неговото име:”Как употребявате силите, които са били изкупени чрез смъртта на Моя Син? Правите ли всичко, що е във ваша власт, за да се издигнете до по-висока степен в духовното разбиране? Поставяте ли интересите и действията си в хармония с тържествените изисквания на вечността?
Нека се извърши реформа сред Божия народ. “И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава.” Хората, върху които Господ е поставил товара на Своето дело, се трудят да прогласят вестта, за да могат загиващите души да бъдат предупредени. Не можете ли чрез себеотрицание да направите нещо, за да им помогнете в тяхната работа? Станете и покажете чрез несебелюбивата си ревност и сериозност, че сте обърнати към Бога.
В делото за спасяването на души е нужен всеки долар. Вложените от изповядващите се за Божи народ пари в правенето на снимки на човешки лица биха могли да издържат няколко мисионери в полето. Когато много малки поточета се съберат заедно, се превръщат в голяма река. Присвояваме си Господните блага, когато за себелюбиво удоволствие харчим средствата, които би трябвало да бъдат използвани за последната предупредителна вест. Ако изразходвате Господните пари за себезадоволяване, как можете да очаквате Той да продължи да ви дарява благата Си? Как гледа Господ на онези, които влагат парите си за фотографии? Тези пари биха могли да бъдат употребени за изкупуване на печатни материали и изпращането им на потъналите в мрак и невежество хора.
Дадената ни от Бога истина трябва да бъде прогласена на света. Ние имаме тази привилегия. Трябва да сеем семето на истината край всички води. Господ ни призовава да практикуваме себеотрицание и себепожертвувателност. Евангелието изисква пълно посвещение. Нуждите на делото изискват всичко, което можем да дадем. Правенето на снимки е било себелюбиво задоволяване, което безмълвно свидетелства срещу нас. Така в основите се натрупва голямо количество дърво, сено и слама, които ще изгорят в огъня на последния ден.

Дълг на себеотричане
След като бях ходила в много домове и бях виждала много снимки, получих напътствие да предупредя нашия народ срещу това зло.
Това поне можем да направим за Бога. Можем да махнем от погледа си снимките идоли. Те нямат никаква сила за добро, но застават между Бога и душата. Не помагат за сеене семената на истината. Бог зове наричащите се Негови последователи да облекат цялото Божие всеоръжие.
Нашите образователни институти трябва да почувстват реформиращата сила на Божия Дух. “Ако солта обезсолее с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората.” Учителите в нашите училища и санаториуми трябва да стигнат до по-висш образец на посвещение. А и учещите в тези институти, подготвящи се да работят като мисионери, трябва да свикнат да практикуват себеотрицание.
Ние сме Божии домакини, а “от настойниците се иска да бъдат верни”. Парите, които Бог ни е поверил, трябва да бъдат внимателно стопанисвани. Способността и ефикасността ни трябва да нарастват чрез употребяване на дадените ни таланти по най-добрия възможен начин, та при Божието идване да можем да Му върнем Неговото с лихва (“Ривю енд Хералд”, 13 юни 1907 г.).

Постоянното правене на снимки
Сърцата на младите са изпълнени с любов към себе си. Това се проявява в желанието им да гледат лицата си снимани и ретуширани от фотограф; и не правят това само един път, но сядат отново и отново, за да снимат лицата си като всеки път се надяват, че следващия ще изглеждат наистина по-хубави и от оригинала. По този начин парите на Господа се пръскат и какво се печели? (“Свидетелства”, т. I, стр. 500).