Когато се обучаваха, за да служат в царския дом във Вавилон, четиримата еврейски младежи не смятаха, че благословението на Господа ще замести тежките, изморителни усилия и труд, които се изискваха от тях. Те бяха прилежни в изучаването; защото схващаха, че чрез Божията благодат тяхната участ зависи от собствената им воля и начин на действие. Те трябваше да впрегнат в работа всичките си сили и способности и така мобилизирани да извлекат възможно най-голямата полза от възможностите, които им се представяха за изучаване и работа.

Сътрудничество с Бога
Докато четиримата еврейски младежи изработваха собственото си спасение, Бог действаше в тях да желаят и да вършат Неговата воля. Ето ги тук разкрити условията за успех. За да получим Божията благодат, трябва да изпълним нашия дял. Господ няма намерение да ни замести нито в желанието, нито в извършването. Неговата благодат се дава да работи в нас, за да издейства да желаем и да вършим, но тя никога не се дава като заместител на собствените ни усилия. Душите ни трябва да бъдат подтикнати към сътрудничество. Светият Дух действа в нас, за да можем да изработваме собственото си спасение. Това е практическият урок, който Светият Дух се стреми да ни научи. “Бог е Който действа във вас да желаете и да вършите Неговата добра воля”.
Както сътрудничеше на Даниил и тримата му приятели, Господ ще сътрудничи с всички, които сериозно и искрено се стремят да бъдат верни в Неговата служба. Фините умствени качества и възвишеният морал не са резултат на случайност. Бог дава възможности и случаи; успехът зависи от това, как те се използват. Благоприятните възможности, които провидението ни дава, трябва да бъдат забелязвани веднага и да се използват незабавно и с желание. Мнозина биха станали велики хора, ако като Даниил желаеха да бъдат зависими от Бога за благодат, която да ги направи победители и за сила, и способност да вършат работата си.

Служене с цяло сърце
Млади мъже, обръщам се към вас, бъдете верни. Вложете сърце в работата си. Не подражавайте на ленивите и на тези, които служат с разделено сърце. Често повтаряните действия създават навици, навиците формират характера. Търпеливо изпълнявайте малките житейски задължения. Докато подценявате важността от вярност в малките отговорности, изграждането на характера ви ще бъде незадоволително. В очите на Всемогъщия всяко задължение е важно. Господ е казал: “Верният в най-малкото и в многото е верен.” В живота на истинския християнин няма несъществени неща.
Много от онези, които претендират, че са християни, работят в противоречие с намеренията на Бога. Чакат да им се даде да извършат някоя голяма работа. Всеки ден губят възможности да покажат верността си към Бога; всеки ден оставят неизпълнени малките задължения на живота, не са вложили в тях сърцето си, защото са им изглеждали неинтересни. Докато очакват някаква голяма работа, в която да проявят своите предполагаеми големи таланти и по този начин да задоволят амбициозните си копнежи, животът им отминава.
Мои мили млади приятели, вършете работата, която е най-близо до вас. Насочете вниманието си към някоя скромна работа в кръга на вашите действия. Вложете ум и сърце в тази работа. Напрегнете мислите си, за да постъпвате разумно при изпълнение на нещата, които можете да извършвате в дома. Така ще се подготвяте за по-голяма полезност. Помнете, че за цар Езекия е писано: “Всяка работа, която извърши… извърши я с цялото си сърце и благоуспяваше.”

Стойността на съсредоточаването
Способността на човек да се съсредоточава в работата, която извършва в момента, е голямо благословение. Богобоязливите младежи трябва да се стремят да изпълняват задълженията си, като влагат разум и мисъл, като съсредоточават мислите си в правилната насока и извършат най-доброто, на което са способни. Те трябва да осъзнаят настоящите си задължения и да ги изпълняват, без да позволяват на ума си да блуждае. Този вид умствена дисциплина ще им бъде полезна през целия им живот. Онези, които се научат да влагат мисъл във всичко, което предприемат, колкото и дребна да изглежда работата, ще бъдат полезни за света.
Мили младежи, бъдете сериозни и постоянни. “Препашете се през кръста на ума.” Стойте като верния евреин Даниил, който в сърцето си бе решил да бъде верен на Бога. Не разочаровайте родителите и приятелите си. Не разочаровайте и Този, Който така ви обича, че даде живота си, за да можете да сътрудничите на Бога.

Най-висшата подбуда
Желанието да почитаме Бога трябва да бъде най-мощната ни от всички подбуди. То трябва да ни накара да употребим всичките си усилия, за да се възползваме от дадените ни привилегии и възможности. То трябва да ни накара да поддържаме мозъка, костите, мускулите и нервите си във възможно най-добро здраве, за да можем с физическа сила и умствена бистрота да бъдем верни настойници. Ако на себелюбивия интерес се даде свобода да действа, той осакатява ума и закоравява сърцето; ако му се позволи да управлява, той разрушава моралната сила. И тогава идва разочарованието…
Онзи Бог, Който даде успех на Даниил, дава истинския успех и на мъже, и на жени. Онзи, Който четеше в сърцето на Даниил, гледаше с удоволствие на чистите подбуди на своя служител и на решението му да прослави Господа. Всички които изпълняват в живота си Божиите намерения, трябва да полагат големи усилия сериозно и с ревност да извършват най-добросъвестно всичко, което Бог им възлага (“Младежки наставник”, 20 август 1903 г.).

Изобилваща радост
По целия стръмен път, водещ към вечния живот, има извори на радост за освежаване на уморените. Вървящите в пътищата на мъдростта са радостни даже в изпитания и скърби, защото Този, Когото душата им обича, ходи невидим до тях. При всяка стъпка нагоре те различават все по-ясно докосването на Неговата ръка; на всяка стъпка по пътя им падат все по-светли лъчи от славата на Невидимия; и хвалебните им песни, издигащи се на по-висока нота се възвисяват към небето, за да се присъединят с ангелските песни пред Божия престол (“Мисли от планината на блаженствата”, стр. 202).