Славният храм в небето – 41 – Христос в Своето светилище – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Славният храм в небето

Библейският текст, който повече от всички други е основата и главния стълб на адвентната вяра, гласи: “До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти.” Добре познати думи за всички, повярвали в близкото идване на Господа. Хиляди повтаряха това пророчество като парола на вярата си. Те чувстваха, че блестящите им очаквания и най-съкровени надежди зависеха от предсказани там събития. Бе показано, че пророческите дни свършват през есента на 1844 год. Заедно с останалия християнски свят и адвентистите тогава поддържаха, че светилището, това е земята или някаква част от нея. Те смятаха, че очистването на светилището е очистването на земята чрез огън в последния велик ден и че то предстои да стане при второто пришествие. Оттук и заключението, че Христос ще се завърне на земята в 1844 г.

Но определеното време измина, а Господ не се яви. Вярващите знаеха, че Божието Слово не лъже; бяха изтълкували пророчеството погрешно, но къде се криеше грешката? Мнозина се опитваха прибързано да развържат възела на затруднението, като отричаха, че 2300-та денонощия свършват в 1844 г. Но за това твърдение не можеха да приведат никакво друго доказателство, освен че Христос не е дошъл в определеното време. Аргументираха се, че ако пророческите дни свършваха в 1844 г., тогава Христос би трябвало да се завърне, за да очисти светилището чрез пречистване на земята с огън; и тъй като не беше дошъл, не беше възможно и дните да са изтекли.

Целостта на пророческия период

Да се приеме това заключение, означаваше да се отхвърли направеното до този момент изчисление на пророческите периоди. 2300-та денонощия, както бе открито, започваха, когато заповедта на Артаксеркс за възобновяването и съграждането на Ерусалим влезе в сила през есента на 457 год. пр. Хр. Приемеше ли се това събитие за начална точка, получаваше се пълна хармония в приложението на всички събития, предсказани в обяснението на онзи период в Дан. 9:25-27. Шестдесет и девет седмици, първите 483 от 2300-та години, трябваше да свършат до Месия, Помазаника. Христовото кръщение и помазването Му със Светия Дух в 27 год. сл. Хр. изпълниха точно това пророчество. В средата на 70-тата седмица Месия трябваше да бъде посечен. Три години и половина след кръщението Му, през пролетта на 31 г. сл.Хр., Христос бе разпнат.Седемдесетте седмици или 490-те години трябваше да се отнасят специално за евреите.В края на периода еврейската нация запечати отхвърлянето на Христос, като започна да преследва Неговите ученици и в 34-та г.сл.Хр. апостолите се обърнаха към езичниците. Бяха изминали 490 от 2300-та години, оставаха още 1810. Пресметнати от 34г.сл.Хр., 1810-те години стигаха до 1844 г. “Тогава”, беше казал ангелът, “светилището ще се очисти.” До този момент всички подробности на пророчеството бяха изпълнени неоспоримо в точно определеното време.

Изчислението беше ясно и правилно, само че по нищо не можеше да се познае, че през 1844 г. е станало някакво събитие, което да отговаря на очистването на светилището. Да отрича някой, че дните свършваха в онова време, би означавало да се обърка целия въпрос и да се отрекат принципите, установени и получили потвърждението си чрез непогрешимите изпълнения на пророчеството.

Но Бог беше водил Своя народ във великото адвентно движение. Неговата мощ и слава бяха придружавали делото и Той не искаше да позволи то да свърши в тъмнина и разочарование, за да бъде обвинено, че е плод само на фалшива и ексцентрична възбуда. Не можеше да остави Словото Му да се свързва със съмнение и несигурност.Макар че много хора се отказаха от дотогавашното пресмятане на пророческите периоди и отричаха правилността на самата основа, върху която почиваше това движение, други не искаха да се откажат от точките на вярата и на духовните преживявания, подкрепени чрез Свещеното Писание и чрез свидетелството на Божия Дух. Те вярваха, че в изучаването на пророчествата бяха възприели правилни принципи на тълкуване, че техен дълг бе да поддържат здраво истините, до които са стигнали, и да продължават да изследват Библията. със сериозна молитва изпитваха отново своето становище и изучаваха Свещеното Писание, за да открият неточността. Тъй като не можеха да намерят никаква грешка в изчислението на пророческите периоди, решиха да разучат по-внимателно въпроса за светилището.