Показано ми бе, че трябва да бдим и да се пазим отвсякъде и постоянно да отблъскваме внушенията и примките на Сатана. Той се е преобразил на ангел на светлината и измамва, и води, и запленява хиляди. Предимствата, които извлича от познанието – плод на човешкия ум, са огромни. Тук, подобно на змия, се вмъква незабележимо, за да разваля Божието дело. Чудесата и делата на Христос той представя за човешки.
Ако Сатана обявеше открита, дръзка атака срещу християнството, това щеше да накара християните, уплашени и умъчнени, да избягат в нозете на Изкупителя. Тогава силният и мощен Избавител щеше да прогони дръзкия противник. Но преобразен на ангел на светлината, Сатана действа върху ума, за да отклонява от единствения безопасен и правилен път. Науките френология, психология и месмеризъм са каналите, чрез които Сатана е влизал в пряк контакт с това поколение и е действал с такава сила, която трябваше да характеризира неговото дело съвсем в края на благодатното време…
Колкото повече наближаваме края на човешката история, толкова по-охотно човешкият ум се повлиява от хитростите на Сатана. Той кара измамените смъртни същества да обясняват делата и чудесата на Христос с някакви всеобщи принципи. Сатана винаги е имал амбицията да фалшифицира делото на Христос и вместо това да установява собствената си сила и претенции. Общо взето той не прави това ясно и дръзко. Хитър е и знае, че най-сполучливият начин да постигне целта си е да дойде при бедния, паднал човек като светъл ангел.
В пустинята Сатана се появи пред Христос във вид на красив, млад човек, приличащ повече на монах, отколкото на паднал ангел. Дойде със стихове от Библията на уста. Каза: “Писано е.” Нашият страдащ Спасител го посрещна също с Писанието и каза: “Писано е.” Сатана се възползва от състоянието на слабост и страдание, в което се намираше Христос, Който бе приел човешко естество…

Доверието в себе си е фатално
Ако Сатана успее да затъмни и измами човешкия ум и да подведе смъртните същества да мислят, че в тях има някаква вродена сила, способна за велики и добри дела, тогава те престават да разчитат на Бога да извърши вместо тях онова, което смятат, че са в състояние сами да извършат. Те не признават никаква по-висша сила. Не отдават на Бога славата, която Той изисква и която се дължи на Неговото величие и превъзходство. Така Сатана е постигнал целта си. Ликува, че падналият човек дръзко въздига себе си, както самият той се бе възвишил в Небето и бе изхвърлен оттам. Знае, че ако човекът издига себе си, неговата гибел е също тъй сигурна, както и собствената му.

Унищожаване на доверието
Сатана пропадна в усилията си да изкуши Христос в пустинята. Спасителният план бе проведен. Скъпата цена за изкуплението на човечеството бе платена. И сега Сатана се старае да унищожи основата на християнската надежда. Насочва умовете на хората там, където те не могат да се възползват или да бъдат спасени от принесената велика жертва. Той подвежда падналия човек чрез “всичката измама на неправдата” да вярва, че може да мине и без изкупление; че няма нужда да разчита на един разпнат и възкръснал Спасител; че със собствените си заслуги ще спечели Божието благоволение. След това убива доверието на човека в Библията, като знае добре, че сполучи ли тук и разбие ли единственото разобличаващо го средство, работата му е успешна.
Сатана измамва умовете на хората, карайки ги да вярват, че личността дявол не съществува. И онези, които вярват това, не полагат никакви усилия да се съпротивяват и воюват срещу нещо, което не съществува. Накрая бедните, заслепени смъртни същества възприемат максимата “каквото и да е, то е добро”. Те не признават никаква мярка, с която да измерват поведението си. Сатана подвежда много хора да вярват, че молитвата към Бога е нещо безполезно и е само форма. Той знае много добре колко необходимо е размишлението и молитвата, които държат будни Христовите последователи, за да могат да се противопоставят на сатанинските хитрости и измами. Сатана измисля различни хитрости, отклоняващи човешкия ум от тези важни неща, за да не свикне душата да се обляга за помощ на Всемогъщия и да придобие от Него сила, с която да се съпротиви на атаките му…
Ако пренебрегваме молитвата, това ще послужи добре на неговите цели, защото тогава лъжливите му чудеса ще се приемат много по-лесно. Сатана постига целта, като поставя пред човека измамни изкушения, нещо, което не успя да постигне при изкушението на Христос. Понякога той се появява в образа на красиво младо същество или като красива форма. Лекува болни и измамените смъртни човеци му се покланят като на благодетел на човечеството…

Контрол над ума
Беше ми показано, че Сатана не може да контролира човешките умове, ако те не се поддадат. Всички, които днес се отклоняват от правото, се подлагат на много сериозна опасност. Те се отделят от Бога и от бдящата грижа на Божиите ангели и Сатана е винаги готов да представя пред тях своите измами. И ако те схванат състоянието си на голяма опасност, опитат се да се съпротивят на силите на мрака и да се освободят от сатанинската примка, ще разберат, че това не е лека работа. Дръзнали са да стъпят на сатанинска територия и сега Лукавият претендира за тях като за своя собственост. Той няма да се поколебае с всички сили да призове на помощ цялото войнство на злото, за да откъсне едно-единствено човешко същество от ръцете на Христос.
Тези, които изкушават дявола, ще положат отчаяни усилия да се освободят от неговата власт. Когато направят това, Божии ангели, които те са наскърбявали, ще им се притекат на помощ. Сатана и неговите ангели не искат да освободят плячката си. Те я оспорват, борят се със светите ангели и битката е много тежка. Но ако съгрешилите продължават да се молят и в дълбоко смирение да изповядват своите грешки, превъзхождащи по сила ангели ще надвият и ще ги освободят от властта на злите ангели.

Завесата вдигната
Когато завесата се вдигна и ми бе показана покварата на днешния век, сърцето ме заболя и почти припаднах. Видях жителите на земята да препълват чашата на своето нечестие. Божият гняв е запален и няма да стихне, докато грешниците не бъдат унищожени от земята.
Сатана е личният враг на Христос. Той е инициаторът и ръководителят на всеки вид бунт на небето и на земята. Яростта му постоянно нараства, а ние не съзнаваме колко голяма е неговата сила. Ако очите ни можеха да се отворят, за да видим какво правят падналите ангели със спокойните и смятащите се в безопасност, няма да се чувстваме толкова сигурни. Злите ангели са по следите ни във всеки момент. Очакваме нормално лошите хора да действат по внушенията на Сатана; но когато умовете ни не са защитени срещу невидимите му агенти, те ще спечелят предимство и ще вършат знамения и чудеса пред очите ни. Подготвени ли сме да им се съпротивим чрез Божието слово, единственото оръжие, което можем да използваме успешно.
Някои ще бъдат изкушени да приемат тези чудеса като идващи от Бога. Болни ще бъдат лекувани пред очите ни. Чудеса ще бъдат извършени пред нас. Подготвени ли сме за изпитанието, когато лъжливите чудеса на Сатана ще се правят в по-големи размери? Няма ли много души да бъдат впримчени и пленени? Различните форми на заблуда и отстъпването от ясните предписания и заповеди на Бога, както и отдаване внимание на разни басни, подготвят умовете за тези лъжливи чудеса. Сега всички трябва да се въоръжим за борбата, в която скоро ще участваме. Вярата в Божието слово, изучаването му с молитва и практическото му приложение ще бъдат нашият щит срещу силата на Сатана и ще ни направят победители чрез кръвта на Христос (“Ривю енд Хералд”, 18 февруари 1862 г.).