СРЕЩИ ОТБЛИЗО – МОМИЧЕТО ПРИСЛУЖНИЧКА (1) от Рут – Уилям Смит

Трудно е да се повярва, че бях започнала да се притеснявам как ще мога да се справя с прислужването на две господарки, и то сестри! Но наистина те бяха възможно най-милите дами. Никога нито за миг не съм имала брат, така че направих доста грешки, достатъчно, за да разгневя дори и нормален човек!
Трудно за вярване ми се струваше и това, че съм тук, във Витания, вече от месец. Знам, че е изминало толкова много време, понеже вчера мама пристигна с подаръци за рождения ми ден. Беше много умно от нейна страна да дойде с дванадесет различни тортички, по една за всяка година. Не че се страхуваше, че не се храня достатъчно. Семейството тук си устройва доста тържества.
Кухнята е много хубава, цялата в светли цветове и освежена. Това е така, понеже има два прозореца, и като изключим най-горещите дни, обикновено можеш да почувстваш лек полъх. По-големият прозорец отзад има изглед към двора. Навън има лоза, растяща по пръчки, пристегнати с връв, а най-големите листа правят мястото сенчесто и прохладно. Но за разлика от повечето дворове, нашият има изглед отзад към онази невероятна гледка на юдейските хълмове. Можеш да видиш хората, които идват, още докато са на мили разстояние.
Това ми беше и едно от задълженията ­ да хвърлям поглед към пътя и да осведомявам моите дами кога Проповедникът и приятелите Му се задават. И как мислеха те, че ще успея да се справя със задачите си, след като се опитвахме да подготвим всичко за тези изгладнели мъже, изобщо не ми е известно. Но нека първо да ви разкажа за моите господарки.
Ето я Марта. Тя не ми позволява да є казвам “госпожо” или нещо от този род, а просто “Марта”. Винаги е заета с нещо. Обича да кани хора на масата, но после настава голяма паника, като изпробва нови ястия, от които се притеснява, че няма да излезе нищо. Докато гостите пристигнат, обикновено вече се е паникьосала напълно. И после има храносмилателни проблеми по цели дни! Но може и да е толкова забавна, като винаги се смее и ми нарежда къде да поставя нещата.
Мария е точно обратната ­ в определени отношения. И тя е много весела, но далеч по-тиха. Докато Марта би се завтекла да сложи масата за пет минути, като ще трябва да се втурва обратно по няколко пъти с нещата, които е забравила, Мери отделя цяла вечност, като поставя всяка една от чиниите точно както е била, после подрежда цветята в малката съдинка, а накрая се унася нанякъде, като просто отпуска погледа си през прозореца, загледана в хълмовете. Тя прекарва доста време по този начин, сякаш очаква някого, без да може да изтърпи, докато го дочака.
Точно така беше и в деня, когато Исус (Проповедникът) и приятелите Му пристигнаха.
Отначало всички бяхме заети в кухнята. После Марта помоли Мария да се погрижи за водата, щом гостите влязат в стаята. А след това вече не я видяхме. Предложих є да є помогна с голямата каменна делва, но тя ми каза, че ще се оправи, така че я оставих сама с каната. Бяхме заети с изпичането на някакви сладки и Марта не беше сигурна дали щеше да излезе нещо от тях. Тъкмо ги слагаше във фурната, когато Мария влезе от другата стая и каза:
“Те тъкмо слизат от хълма!”
Изглеждаше толкова развълнувана, когато започна да приготвя напитките и не след дълго вече можехме да чуем гласовете им, когато влязоха в двора. Стоях на мивката и оттам видях Проповедника. Изглеждаше доста разгорещен и уморен, но когато Мария излезе навън, Той подаде ръцете Си и я прегърна топло. Марта остави за момент сладките и Му помаха през прозореца на кухнята. И Той є отговори, като є помаха с ръка, все още прегърнал Мария, а после всички влязоха вътре.
Докато мъжете си умиваха нозете, Мария отиде в кухнята, отчасти за да им даде време да останат насаме, но също и за да си довърши работата с питиетата.
“Марта! ­ каза тя, когато видя, че Марта все още печеше сладките. ­ Какво правиш? Те са тук!”
Марта не є отговори, само я изгледа и измърмори нещо на себе си. Мария изнесе питиетата и това бе за последно до момента, когато Марта ме изпрати в стаята да взема празните чаши. Когато влязох, Исус говореше на Мария. Тя седеше на пода върху нозете си (е, в крайна сметка нямаше стая другаде) и улавяше всяка Негова дума. Той ми се усмихна, когато вдигнах чашата Му и Мария ме помоли да я напълня отново.
Когато се върнах обратно в кухнята, Марта наистина се беше ядосала.
“Защо тя не се оправи с питиетата сама? Много добре знае, че имам нужда от теб тук, в кухнята. Е, добре де, свърши това набързо и се върни колкото се може по-скоро!”
Направих, както ми каза, и занесох голямата делва в другата стая. Мария все още седеше на пода, а Исус не изглеждаше вече толкова разгорещен и уморен, както когато влезе. Тъкмо привърших с повторното напълване на чашите, когато Марта влезе в стаята, без да може вече да се сдържа.
“Господи, каза тя, не обръщаш ли внимание на това, че сестра ми ме остави да приготвя храната сама? Кажи є да дойде да ми помогне!”
И тъкмо си помислих за себе си ­ аз помагах в същото време ­ когато Исус отговори.
“Марта, Марта, каза Той много нежно, опитваш се да осигуриш прекалено много неща. Но Мария избра това, което е правилно. Ние искаме да видим теб, а не многото ястия. Само едно нещо е от значение ­ да узнаеш волята на Бога, както избра да направи Мария.”
Тогава Марта придоби малко смутен вид, но Исус є се усмихна по такъв един чудесен начин, изпълнен с разбиране, че тя не успя да се сдържи да не Му отвърне със същото. Тогава Той се изправи и прекоси стаята до нея, за да я прегърне точно както беше прегърнал и Мария. Тогава тя си спомни за яденето и се изви, за да се освободи.
“Сладките!” ­ изписка и се изстреля от стаята. Едно нещо обаче не убягна от погледа ми. През останалата част от гостуването в кухнята имаше да се свърши доста по-малко работа, така че Исус трябваше да направи при нозете Си място и за двете!
Даже стана нещо още по-чудесно. Той ме покани да се присъединя към тях! Нямаше значение, че бях просто едно слугинче. Той се отнасяше към всекиго, сякаш беше единственият за Него.
И през цялото време говореше за Бога. Но беше много по-различен от хората в синагогата. Звучеше така, сякаш Бог Му беше Баща ­ имам предвид Негов собствен, личен Баща.
След като си замина, чух Лазар и сестрите му да си говорят. Те наистина вярваха, че Той е Синът на Бога ­ наричаха Го Месията. А Исус е така нежен и добър, и любезен, пълен с живот, така че всички толкова се радвахме, докато беше при нас, че започвам да вярвам, че са прави.
Понастоящем започвам вече да приличам на Мария, постоянно да поглеждам през прозореца с надеждата да видя Проповедника да крачи през хълма към нашата къща. Искам да Му кажа колко много ни липсва, когато не е с нас; да Го помоля да ни разкаже повече за Своя Баща; да Му кажа, че и аз реших да стана един от последователите Му.