Страданията на Христос – 43 (2-ра част) – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

На кръста
Скърбящите ученици Го следват на известно разстояние от тълпата убийци. Прикован на кръста, Той виси между небето и земята. Сърцето им премира от мъка, виждайки любимия си учител да страда като престъпник. До кръста са слепите, лицемерни, набожни, но безверни свещеници и старейшини, сипещи укори и подигравки: „Ти, Който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш, спаси Себе Си. Ако си Божи Син, слез от кръста. Подобно и главните свещеници с книжниците и старейшините Го ругаеха…“ (Матей 27:40-41).
След всичко това Исус не отронва нито дума. Забиват гвоздеите в дланите Му, едри капки пот се стичат по лицето Му, а бледите треперещи устни на невинния Страдалец изричат молитва, изпълнена с прощаваща обич към убийците:“ Отче, прости им, защото не знаят какво правят!“ Цялото небе наблюдава със затаен дъх сцената. Славният Изкупител на един изгубен свят понася наказанието за човешкото престъпване на закона на Неговия Отец. Само Той щеше да изкупи народа Си със собствената Си кръв и да плати справедливите изисквания на Божия свят закон. Това бе средството, чрез което най-после щеше да се сложи край на греха, на Сатана и на цялото му войнство.
О, имало ли е някога страдание и скръб като това, което понесе умиращият Спасител! Не друго, а чувството за неодобрението на Неговия Отец направи чашата Му толкова горчива. Не! Не телесното страдание прекъсна толкова бързо живота на Христос на кръста, а съкрушителният товар на греховете на света и чувството за гнева на Отца. Неговата слава и поддържащото Му присъствие Го бяха напуснали. Потискащият мрак, зареден със смазващо отчаяние, Го кара да промълви в агония: „Боже мой, Боже мой, защо Си Ме оставил?
Исус бе сътрудник на Отца в сътворяването на света. Единствено слепите и заблудените хора останаха безчувствени към агонизиращите страдания на Божия Син. Първосвещениците и старейшините ругаеха Възлюбения, а Той агонизираше. Само неодушевената природа изстена в съчувствие към окървавения издъхващ Творец. Земята потрепери. Слънцето се скри и отказа да бъде свидетел на сцената. Небесата се покриха с мрак. Ангелите наблюдаваха картината на страданието, но не издържаха и закриха лицето си за това ужасно зрелище. Христос издъхваше! Отчаянието го беше сломило! Одобряващата усмивка на Неговия Отец беше изчезнала, а на ангелите не се позволяваше да разсеят мрака на този прокълнат час. Те наблюдаваха с почуда как обичният им Предводител -Величието на небето, понасяше наказанието за човешкото престъпване на закона на Отца.

В дълбините на страданието
Съмнения обзеха умиращия Божи Син. Той не можеше да надзърне отвъд портите на гроба. Никаква светлинка, никаква надежда не Му подсказваше, че ще излезе от гроба като победител и че Неговият Отец ще приеме жертвата Му. Грехът на света с чудовищната му поквара бе изпитан от Божия Син докрай. Неодобрението на Отца спрямо греха и смъртта като наказание за него бяха всичко, което Той можеше да разбере в онзи ужасяващ мрак. Бе изкушаван да помисли със страх, че грехът е толкова отвратителен в очите на Отца, че Той не би Го признал за Свой Син. Разкъсващата мисъл, че Отец Му го е изоставил завинаги, Го накара да извика: „Боже мой, Боже мой, защо Си Ме оставил?“ (Матей 27:46).
Христос изпитваше онова, което до голяма степен ще изпитат всички, когато чашата на Божия гняв се излее върху тях. Отчайващ мрак като плащеницата на смъртта ще обвие виновните им души и едва тогава ще разберат в най-голяма степен греховността на греха. За тях е било откупено спасение чрез страданията и смъртта на Божия Син. То можеше да бъде тяхно, ако го приемеха с радост и желание. Никой обаче няма да бъде принуждаван насила да се подчини на Божия закон. Ако се откажат от предимството, което им дава Небето, и изберат удоволствията и измамността на греха, ще бъдат оставени на своя избор, но накрая ще получат заплатата си, която е Божият гняв и вечната смърт. Така ще бъдат завинаги отделени от присъствието на Исус, защото са презрели Неговата жертва. Ще загубят един живот на щастие, ще пожертват вечната слава заради кратковременните удоволствия на греха.
Вярата и надеждата на Христос потръпнаха при последната Му агония, тъй като Бог бе оттеглил потвърждението Си, че одобрява и приема, нещо, което бе правил досега. В този случай Изкупителят на света се облегна на доказателствата, които Го бяха крепили винаги, че Отец приема Неговите усилия и е доволен от работата Му. В предсмъртната си агония, в мига, когато предаваше скъпоценния си живот, Той, Исус, трябваше действено, с вяра да се облегне на Онзи, Когото винаги и с радост слушаше. Светлите лъчи на надеждата се бяха оттеглили и обезкуражението го връхлетя отвсякъде. В смразяващия мрак на съчувстващата природа Изкупителят изпи тайнствената чаша до дъно. Светлината на надеждата и уверението за бъдещия Му триумф Му бе отказана и Той извика с висок глас: „Отче, в Твоите ръце поверявам духа Си!“ Исус познаваше характера на Своя Отец – Неговата справедливост, милост и голямата Му любов. Ето защо с пълно отдаване се хвърли в обятията Му. Всред конвулсиите на природата, изумените наблюдатели долавяха предсмъртните слова на Човека от Голгота. Природата изрази съчувствието си към страданията на своя Творец. Бушуващата земя и разцепените скали прогласиха, че Онзи, Който умира, е Божият Син. Силно земетресение разтърси земята. Завесата на храма се раздра на две. Ужас парализира екзекуторите и зрителите при вида на помраченото слънце. Разтърсени бяха от земетресението под краката си и от грохота на скалите. Подигравките и насмешките на първосвещениците и старейшините замлъкнаха, когато Христос предаде духа Си в ръцете на Своя Отец. Потресени, хората от тълпата започнаха да се оттеглят, търсейки пипнешком в мрака пътя към града. Те вървяха, удряха се в гърдите и с ужас си шепнеха : „Разпнатият е бил невинен? Ами ако наистина е Божият Син, както твърдеше?!

Свърши се
Исус не предаде живота Си, докато не приключи делото, което дойде да извърши. Едва тогава, едновременно с оттеглящото се от Него дихание възкликна: „СВърши се!“ Сатана бе победен. Разбра, че царството му ще има край. Ангелите се зарадваха, когато се изговориха думите: „Свърши се!“ Великият изкупителен план, който зависеше от смъртта на Христос, беше осъществен. На небето царуваше радост – чрез един живот на послушание най-накрая синовете на Адам щяха да бъдат издигнати до Божия трон. О, каква любов! Каква чудна любов! Тя доведе Божия Син на земята, направи Го грешен за нас, за да се помирим с Бога и да се издигнем за живот при Него в славните Му обиталища. О, какво е човекът, че трябваше да се плати такава цена за Неговото изкупление?
Когато хората разберат по-ясно величието на жертвата, дадена от Небесния Цар, пожертвал се вместо човека, тогава планът на спасението ще бъде оценен и отблясъците на Голгота ще пораждат най-нежните, най-святите и най-възвишените чувства в сърцето на вярващите. Хваления към Бога и Агнето ще излизат от душата и от устните им. Гордостта и високомерната самооценка няма да намират място в сърцето, съхранило жив спомена за Голготските сцени. Този свят ще изглежда нищожен за всички, които осъзнават огромната цена на човешкото изкупление – скъпоценната кръв на възлюбения Божи Син. Всичките богатства на света не са достатъчно ценни, за да изкупят дори една-единствена загиваща човешка душа. Може ли някой да измери любовта, която Христос изпитваше към този загубен свят, когато увисна на кръста, страдащ заради греховете на съгрешилото човечество? Ето, това е неизмеримата, безпределната любов!

Любов, по-силна от смъртта
Христос доказа, че любовта Му е по-силна от смъртта. Той извърши изкуплението на човека, поради което трябваше да преживее най-ужасяващата битка със силите на мрака. Въпреки това любовта Му ставаше все по-силна и по-силна. Преживя отделянето от Божието присъствие: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?“ Ръката Му издейства спасението. Цената за изкуплението на човека е платена. Води се последната духовна битка. Произнесени са благословени думи, които докосват цялото творение: „Свърши се!“
Мнозина, които изповядват, че са християни, се занимават със светска дейност, а интересите им са насочени към светските развлечения. По сърце те са студени и сякаш са замръзнали в Божието дело. Ето един въпрос за вас, о, бедни формалисти, достатъчно важен, за да ви събуди, въпрос, засягащ вечните интереси. Когато размишлявате върху него, грях е да бъдете спокойни и да нямате страхопочитание. Голготската драма поражда най-дълбоки чувства. Ако се занимавате с този въпрос с ентусиазъм, ще бъдете извинени. Христос – превъзходният, невинният трябваше да изтърпи най-мъчителната смърт, понасяйки товара от греховете на целия свят. Нашите мисли и представи никога не могат да обхванат напълно този факт. Дължината, широчината, височината и дълбочината на тази удивителна любов ние не можем да измерим. Размишленията върху несравнимите дълбини на Христовата любов трябва да изпълват ума, да докосват и да смекчават душата, да пречистват и да извисяват чувствата и да преобразяват напълно характера. Апостолът признава: „Защото бях решил да не зная между вас нещо друго освен Христа, и то Христа разпнат.“ И ние можем да погледнем към Голгота и да възкликнем: „А далеч от мене да се хваля, освен с кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез Който светът за мене е разпнат, и аз за света.“
Разбираме ли каква огромна цена е струвало спасението ни? Тогава каква ли ще бъде съдбата на онези, които ще отхвърлят великото спасително дело? Какво ще бъде наказанието за всички християни, които се смятат за последователи на Разпнатия, но са пропуснали да се предадат със смирение в нозете Му! Всеки, който не понесе кръста си като смирен Христов ученик и не Го последва от яслата до Голгота, е добре да знае, че „който не събира с Мене, разпилява“.

Ограничени представи за изкуплението
Представите на някои за изкуплението са твърде ограничени. Те смятат, че Христос е изтърпял само част от наказанието на Божия закон. Предполагат, че Божият гняв е бил почувстван от Неговия възлюбен Син, но по време на мъчителните Си страдания е имал доказателство за любовта и приемането Му от Отца. Портите на гроба пред Него били осветени от светла надежда и Той разполагал през цялото време с ясното уверение за бъдещата си слава. Това е огромна заблуда. Най-непоносимата болка за Него беше породена от усещането за неодобрението на Отца. Ето защо душевната Му агония бе толкова голяма и човек може да има само нищожна представа за нея.
За мнозина историята за унижението, смирението и жертвата на нашия Господ не представлява особен интерес, не докосва душата и не въздейства върху живота повече, отколкото историята за смъртта на мъчениците, загинали заради него. Мнозина са изтърпели смърт чрез бавни мъчения, а други – чрез разпятие. По какво се различава смъртта на възлюбения Божи Син от тяхната? Вярно е, че Той умря на кръста с изключително мъчителна смърт, но има и други, които заради Него са претърпели също толкова, а в някои случаи дори и по-мъчителни телесни страдания. Тогава защо страданията Му да бъдат по-ужасни от страданията на другите, загинали заради него. Ако Христовата болка беше само физическа, тогава смъртта Му не би била по-мъчителна от смъртта на Неговите мъченици.
Физическите страдания бяха само нищожна част от агонията на възлюбения Божи Син. Върху Него лежаха греховете на света и чувството за гнева на Отца, когато Той произнасяше наказанието за нарушения закон. Тези два факта разкъсваха божествената Му душа. Отец скри лицето Си от Него и чувството, че собственият Му възлюбен Баща Го е изоставил, Го доведе до отчаяние. Отделянето на човека от Бога, причинено от греха, беше болезнено разбрано и изпитано от невинния Страдалец на Голгота. Той бе притиснат от силите на мрака. Нито един лъч светлина не осветяваше бъдещето. Бореше се със силата на Сатана, който заявяваше, че Го държи във властта си, защото е по-силен от Него, защото Отец се е отказал от Своя Син и Той не е по-угоден на Бога, отколкото самият Сатана. Ако наистина Му беше угоден, защо бе нужно тогава да умира? Бог не би ли могъл да го спаси от смъртта?
Христос не се поддаде ни най-малко на изкусителя, дори и в мига на най-горчивата Си мъка. Легион от зли ангели се спуснаха около Него, а на святите ангели бе заповядано да не разкъсват демонските редици и да не се опълчват срещу разярения, обхванат от бяс враг.
На небесните ангели не бе позволено да послужат на измъчения дух на Божия Син. В най-мрачния час, когато лицето на Неговия Отец бе скрито и греховете на света се стовариха върху Него, от устните Му се отрониха думите: „Боже мой, Боже мой, защо Си Ме оставил?“ (Матей 27:46).

Мярка за стойността на душата
Смъртта на мъчениците не може да се сравни с агонията, преживяна от Божия Син. Трябва да добием вярна представа за живота, страданията и смъртта на Божия възлюбен Син. Когато изкуплението бъде разбрано правилно, ще се почувства неоценимата стойност на спасението на душата. В сравнение с вечния живот всичко друго изглежда нищожно. Но колко често съветите на обичащия Спасител са били пренебрегвани. Обикновено сърцето се посвещава на света и на себелюбивите интереси, които затварят вратата за Божия Син. Лицемерие и гордост, себелюбие и стремеж към печалби, завист, злоба и страсти така са запълнили сърцата на мнозина, че в тях няма място за Христос.
Той бе безкрайно богат и въпреки това заради нас стана беден, за да можем ние чрез Неговата бедност да станем богати. Облечен в светлина и слава, заобиколен с множество небесни ангели, очакващи да изпълнят всяка Негова заповед, Той прие нашето естество и дойде да живее сред грешни, смъртни същества. Ето любовта, която никой език не може да изрази. Тя надминава всяко знание. Голяма е тайната на благочестието. Душите ни трябва да бъдат съживени, издигнати и очаровани от любовта на Отца и Неговия Син към човека. Христовите последователи нека още тук да се научат да отразяват тази необяснима любов, която да ги подготви да се присъединят към изкупените, когато ще отдадат възхвала и почит, слава и сила во веки веков на Онзи, Който седи на престола, и на Агнето (Откр. 5:13).
Христос отдаде Себе Си като изкупителна жертва за спасението на един изгубен свят. Той бе третиран така, както светът заслужаваше да бъде третиран. Бе осъден заради нашите грехове, в които нямаше никакъв дял, за да бъдем оправдани чрез Неговата праведност, в която нямаме никакъв дял. Понесе смъртта, която беше наша, за да получим живота, който беше Негов (т. 8, стр. 208, 1904 г.)
Любимата тема на Христос беше характера на Неговия Отец и пребъдващата Божия любов. Това познание за Бога беше Неговата дарба за човека и Той я даде на народа Си, за да бъде предадена чрез Него на света (1900 г., т. 6, стр. 55).