Страж на брат си – 5 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

На 20 ноември 1855 г., докато се молех, Божият дух внезапно и мощно слезе над мене и аз бях взета във видение.
Видях, че Божият дух намалява в църквата. Божиите служители са се доверявали твърде много на силата на аргументите и не са имали твърдо упование в Бога, както би трябвало да бъде. Само аргументите на истината няма да привлекат душите да се присъединят към последната църква, тъй като истината е непопулярна. Божиите служители трябва да я носят в душата си. Ангелът каза: „Те трябва да обожават небесната красота, да носят в себе си вечното блаженство и тогава ще могат да представят тази красота на слушателите си със сърдечна топлота и необходимата сериозност.“ Много малко са онези добросъвестни хора, които са готови да застанат на страната на истината поради силата на доказателствата; дори напротив, повечето от тях не могат да бъдат достигнати само чрез теорията на истината. Необходимо е и присъствието на една сила, която да я придружава, едно живо свидетелство, което да ги трогне.
Видях, че неприятелят е изключително зает да погубва човешки души. В нашите редици се е промъкнала гордостта. Необходимо е да има по-голямо смирение. Сред вестителите твърде много се подхранва независимостта на духа. Това трябва да се отстрани и Божиите служители да се свържат един с друг. Все по-често се задава въпросът: „Пазач ли съм аз на брат си?“ (Бит. 4:9). Ангелът каза: „Да, ти си пазач на брат си! Трябва да бдиш над него, да се интересуваш от неговото благополучие и да проявяваш мил и любезен дух. Съединете се, доближете се един към друг!“ Божието намерение е човек да има отворено и честно сърце, изпълнено не с престореност, а със смирение, скромност и простота. Това е принципът на Небето; Господ е наредил така. Но бедният, грешен човек се стреми към нещо съвсем различно – да следва своя път и внимателно да провежда себелюбивите си интереси.
Запитах ангела защо простотата е изчезнала от църквата, а на нейно място има гордост и превъзнасяне. Видях, че поради тази причина ние сме почти предадени в ръцете на неприятеля. Ангелът каза: „Погледни и ще видиш, че преобладава това разбиране: „Пазач ли съм аз на брат си?“ И добави: „Ти си пазач на брат си! Твоето изповедание, твоята вяра изискват да се отречеш от себе си и да се жертваш за Бога, или ще се окажеш недостоен за вечния живот, който бе извоюван за тебе с цената на агонията, страданията и кръвта на възлюбения Божи Син!“

В плен на земните притежания
Видях, че много вярващи на различни места на изток и на запад трупат имот върху имот, земя върху земя, къща върху къща, оправдавайки се, че правят това, за да подпомагат Божието дело. Всъщност те така се обвързват, че не могат да бъдат много полезни за делото. Някои купуват парче земя, а след това работят с всички сили, за да го изплатят. Те са толкова заети, че отделят съвсем малко време да се молят и да служат на Бога – нещо, което би им дало сила, с която биха могли да преодолеят проблемите си. Имат дългове и когато Божието дело се нуждае от подкрепата им, не могат да помогнат, защото трябва първо да ги изплатят. Но когато се освободят от дълговете си, показват още по-малка готовност да подпомогнат делото, защото отново се ангажират с увеличаване на имуществото си. Те лъжат себе си, мислейки, че постъпват правилно и че така ще могат да използват притежанията си в делото, а всъщност си събират съкровища тук на земята. Тези хора обичат истината на думи, но не и на практика. Любовта им към делото е точно толкова, колкото показва животът им. Обичат света повече, отколкото Божието дело. Земните неща ги привличат все по-силно, а небето – все по-слабо. Сърцата им са при съкровищата им. Чрез примера си показват на другите около тях, че намерението им е да си останат тук и че този свят е техният дом. Но ангелът каза: „Ти си пазач на брат си!“
Мнозина извършват ненужни разходи просто за да задоволят чувствата, апетита и окото, а в същото време делото се нуждае от тези средства, защото някои от Божиите служители се обличат бедно и са затруднени в работата си поради липса на пари. Ангелът каза: „Тяхното време скоро ще отмине. Делата им показват, че са издигнали личното Аз в идол и му принасят жертви.“ Личното Аз трябва да бъде задоволено преди всичко. Въпросът, който си задават е: „Пазач ли съм аз на брат си?“ Мнозина са получавали предупреждение след предупреждение, но не са обърнали никакво внимание. Личното Аз е главният идол и на него трябва да се подчинява всичко.
Видях, че църквата е загубила почти напълно духа на себеотрицанието и жертвоготовността. На първо място се поставят личното Аз и себелюбивите интереси и след това за Божието дело се върши онова, което се смята, че може или не може да се извърши. Видях, че такава жертва е с недостатък и не е приета от Бога. Всички трябва да бъдат заинтересувани да дадат най-доброто от себе си за напредъка на делото. Видях, че онези, които не са благословени с богатство, но имат физически сили, са отговорни пред Бога за тяхното използване. Те трябва да бъдат прилежни в работата и пламенни по дух, и да не оставят хората с притежания да поемат цялата част от приношенията. Видях, че и те могат да жертват и дългът им е като на имотните. Но често пъти по-малко благословените в материално отношение не разбират, че могат да проявяват себеотрицание в много отношения – да мислят по-малко за тялото си, да задоволяват по-малко желанията и апетита си, а да търсят различни начини да спестяват за Божието дело, като по този начин си събират съкровища за небето. Видях, че в истината има красота и привлекателност. Но без Божията сила тя е безсилна.