Състоянието на света – 77 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Беше ми показано състоянието на света, бързо препълващ чашата на своето нечестие. Насилие и всевъзможни престъпления завладяват нашия свят, а Сатана използва всяко средство, за да направи престъпността и ниските пороци още по-популярни. Минаващите по улицата младежи са заобиколени от афиши и обяви за роман или театрално представление, в центъра на които стоят престъпления и грехове. Умовете на подрастващите са възпитани да съжителстват с греха. Израснали в такава обстановка, те свикват с него. Долнопробните и порочните практики им се предлагат чрез периодичните списания и вестници. Всичко, което възбужда любопитството и стимулира животинските страсти, се представя във вид на вълнуващи и възбуждащи истории. Литературата се пише от покварени личности и отравя умовете на хиляди в този свят. Грехът не се схваща като изключително греховен. Младежите слушат и четат непрекъснато толкова много за жестоки престъпления и порочност, че някогашната крехка съвест, която се е отдръпвала с отвращение от тези неща, сега е така закоравяла, че може с лекота и ненаситен интерес да участва в низките и порочни приказки и действия на хората (Лука 17:26). Бог има народ, който ще бъде ревностен за добри дела и ще стои твърдо, заобиколен от престъпленията на този деградирал свят. Бог има народ, който ще се държи така твърдо за Божествената сила, че членовете му ще бъдат запазени от всяко изкушение. Допирът със злото чрез привличащи вниманието афиши и други примамливи неща има за цел да повлияе на техните чувства и да поквари умовете им, но те ще бъдат така тясно свързани с Бога и ангелите, че ще бъдат като хора, които не виждат и не чуват нищо. Те трябва да извършат работа, която никой друг не би могъл да извърши вместо тях и тя се състои в това да воюват в доброто войнстване на вярата и да се хванат за вечния живот. Няма да се доверяват на себе си и няма да са доволни от себе си. Знаейки слабостта си, ще свържат своето невежество с Христовата мъдрост, своята немощ с Христовата сила.

Пример за непорочност
Младежът може да притежава толкова твърди принципи, че и най-силното изкушение на Сатана да не може да го отклони от верността. Самуил бе дете, обкръжено от най-покваряващо влияние. Виждаше и чуваше неща, наскърбяващи душата му. Синовете на Илия, които изпълняваха своята служба, бяха под контрола на Сатана. Те опетняваха обкръжаващата ги свята атмосфера. Мъже и жени бяха всеки ден измамвани от греха и злото, но Самуил остана непокварен. Характерът му остана неопетнен. Не се сприятеляваше с живеещи в грях хора и не намираше и най-малката наслада в злото, завладяло Израил и изпълващо всички с ужас. Обичаше Бога. Държеше душата си в такава тясна връзка с Небето, че един ангел бе изпратен да говори с него за греховете на Илиевите синове, които покваряваха Израил.
Апетитът и страстите побеждават хиляди хора, изповядващи се за Христови последователи. Чувствата им са толкова притъпени поради фамилиарничене с греха, че те не се гнусят от него, а дори го приемат за привлекателен. Краят на всичко наближава. Бог няма да търпи дълго престъпленията и отвратителното нечестие на човека. Престъпленията му наистина са стигнали до небето и скоро ще им бъде отговорено с ужасните язви, които Бог ще излее на земята. Непокаяните ще пият чашата на Божия гняв без милост.
Видях, че има опасност да бъдат покварени дори тези, които се изповядват за Божии чада. Развратът пленява мъже и жени. Те са като заслепени и са безсилни да се съпротивляват или да победят апетита и страстите си. Но Бог има сила. Ако те се хванат за нея, животодаващата сила на Исус ще оживи всеки, който се нарича с неговото име. Опасности и заплахи ни заобикалят, а ние сме в безопасност само тогава, когато чувстваме слабостите си и се хванем с ръката на вярата за нашия мощен Освободител. Ужасно е времето, в което живеем. Нямаме право да спираме бдителността и молитвата си нито за миг. Безпомощните ни души трябва да се уповават на Исус, нашия състрадателен Изкупител.

Време за бдение
Бяха ми показани величието и важността на предстоящото ни дело. Малцина обаче разбират истинското му състояние. Всички, които са заспали и не могат да осъзнаят необходимостта от събуждане и бдение, ще бъдат победени. В служба за Божието дело се издигат млади мъже, някои от които едва ли чувстват светостта и отговорността на делото. Те имат слаб духовен опит във вярата и сериозен глад на душата за Святия Дух. Мъже с великолепни способности биха могли да заемат отговорни постове, но не знаят на какъв дух служат. Движат се в живота с едно шеговито настроение, толкова естествено, колкото водите изтичат надолу по хълма. Водят глупави разговори и спортуват с млади момичета, а в същото време почти всеки ден слушат най-тържествени, разтърсващи душата истини. Религията на тези мъже е само в главата им, докато сърцата им не са осветени чрез слушаната истина. Такива хора никога не могат да водят другите при Източника на живата вода, тъй като те самите не са отпили от потока.
Сега не е време за веселба, шеги и смях. Живеем в заключителните сцени историята на тази земя. Умовете, оставяни да се изпълват с покварени мисли, се нуждаят от промяна. Апостол Петър казва в 1Петрово 1:13-16: „Затова препашете се през чреслата на вашите помисли. Бъдете въздържани и имайте пълна надежда за благодатта, която ще ви се даде, когато се яви Исус Христос. Като послушни чеда не се съобразявайте с първите страсти, които имахте във време на незнанието си; но както е свят Тоя, Който ви е призовал, така бивайте святи и вие в цялото си държане. Защото е писано: „Бъдете святи, понеже Аз съм свят.“ Съблазнителните мисли трябва да се обуздават и да се насочват към Бога. Дори и те трябва да бъдат подчинени на Божията воля. Похвали не бива да се изказват, нито да се очакват, тъй като това ще подхранва по-скоро себеупованието, отколкото да увеличава смирението, ще покварява и няма да очиства. Наистина подготвените мъже, които мислят, че трябва да вземат участие в Божието дело, ще се чувстват натоварени със съзнанието за светостта на делото, както натоварената със снопи кола. Сега е времето, когато трябва да се положат най-сериозни усилия, за да се победят естествените наклонности на плътското сърце.