Състоянието на църквата – 78 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Огромна е необходимостта от реформация сред Божия народ. Сегашното състояние на църквата налага въпроса правилно ли представя тя Онзи, Който даде живота си за нея. Тези последователи на Христос приятели, братя и сестри на Христос ли са на онези, които не считаха живота си за твърде скъп, та да го задържат за себе си? Рядко могат да се намерят хора, които се доближават до библейския образец и до библейското описание на Христовите последователи. След като са се отделили от Бога – Източник на живата вода – те са си изкопали ровове, пропукани ровове, които не могат да задържат вода. Ангелът каза: „Липсата на любов и вяра са големите грехове, в които е виновен Божият народ днес“. Липсата на вяра води до безгрижие и любов към личното Аз и света. Тези, които се отделят от Бога и попадат под изкушенията, се отдават на ниски пороци, защото плътското сърце е извор на огромна слабост. Точно такова е състоянието на по-голямата част от Божия народ. Членовете му изповядват, че служат на Бога, но във всичките си намерения и цели са покварени и са развратили пътищата си пред Него. Мнозина се отдават на апетита и страстите си, въпреки че ясната светлина на истината посочва опасността и издига своя предупреждаващ глас: „Бъди буден, въздържай се, отричай се. Заплатата на греха е смърт.“ Макар че примерът на претърпелите неуспех във вярата стои като предупредителен фар за другите, минаващи по същата пътека, мнозина продължават стремглаво да живеят по този образец. Сатана е завладял умовете им и изглежда има власт и над телата им. О, колко много хора са доволни от себе си, че са набожни и праведни, когато истинската Божия светлина разкрива, че те всъщност са прекарали целия си живот с единствената цел: да задоволяват себе си! Поведението им като цяло е отвратително пред Бога. Колко много хора живеят без закон! В непрогледния мрак те гледат на себе си със снизходителност, но ако Божият закон бъде разкрит пред съвестта им, както беше разкрит на Павел, ще разберат, че са продадени под греха, плътският им ум трябва да умре и личното Аз да се забрави.
Колко тъжни и ужасни са грешките, които мнозина допускат! Те строят на пясък, но си мислят, че са се закрепили за вечната Скала. Някои изповядват благочестие, но продължават да се спускат стремглаво надолу сякаш са загубили разсъдъка си и не чувстват опасността, в която са. Оставят се да бъдат управлявани от импулси и низки страсти, като по този начин изготвят тъмен доклад за живота си пред съда. Аз издигам гласа си, за да предупредя всички, които се наричат с Христовото име. Отделете се от всяко нечестие, очистете душите си чрез послушание на истината. Отстранете всяка нечистота на плътта и духа, като усъвършенствате светостта си в страх Божи. Вие, за които се отнася това, знаете добре какво искам да кажа. Дори и вие, които сте покварили пътищата си пред Господа и сте вземали участие в нечестието, което изобилства, опетнили сте душата си с грях, и вас Исус все още кани да се отвърнете от поведението си, да се хванете за Неговата сила и да намерите в Него онзи мир, сила и благодат, които ще ви направят повече от победители в Неговото име.
Покварата, завладяла този тъмен век е опетнила мнозина, изповядвали, че служат на Бога. Но дори и сега не е твърде късно да се поправят грешките и кръвта на един разпнат и възкръснал Спасител да ви изкупи, ако се покаете и почувствате нужда от прощение. Ние се нуждаем сега от молитва и бдение, както никога преди това, за да не паднем под властта на изкушението и да оставим след себе си пример на живот, който прилича на истинско разруха. Като Божи народ не трябва да гледаме на греха с безразличие и да бъдем безгрижни. Станът се нуждае от очистване. Всички, които носят името на Христос, трябва да бъдат бдителни и да се молят, за да опазят вратата на душата си, тъй като Сатана работи, за да покварява и погубва, ако му се даде и най-малката възможност за това.

Ходене в светлината
Братя мои, Бог ви призовава като негови последователи да ходите в светлината. Вие се нуждаете от събуждане. Грехът е сред нас и не изглежда извънредно греховен. Чувствата на мнозина са притъпени в резултат на продължително отдаване на апетита и флирт с греха. Ние можем да напреднем и да се доближим до небето. Ето защо трябва да растем в благодат и в познание на истината. Ходенето в светлината и тичането в пътя на Божиите заповеди не означава, че можем да стоим спокойни и да не вършим нищо.
Голяма слабост има в себелюбието, себеиздигането и гордостта, а в смирението има голяма сила. Истинското ни величие изчезва, когато мислим повече за себе си. Бог трябва да изпълни всичките ни мисли и когато сърцата ни са запалени от любов към нашия Изкупител и към хората, ние имаме това величие. Простотата на характера и смирението на сърцето ще донесат щастие, а себеиздигането – недоволство, тъга и постоянно разочарование. Има един единствен начин да получим божествената сила и това е – да мислим по-малко за себе си и повече за това, как да направим другите щастливи.
Отделени от Бога, потънали в гордост и тъмнина, ние постоянно се стремим да издигаме себе си и забравяме, че смирението на ума е сила. Силата на Спасителя не се състоеше в остри, пронизващи душата думи, а в Неговото благородство и в простичките, непретенциозни маниери, които Го правеха Покровител на сърцата. Сравнени със смирението и скромността, гордостта и себе възвеличаването са наистина слабост. Ние сме поканени да се учим от Онзи, Който беше кротък и смирен по сърце. Тогава ще изпитаме онази душевна почивка и онзи мир, които са така желателни.