Съчувствие към грешащите – 60 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Ако един брат е извършил определена работа по най-добрия начин според неговата преценка и друг смята, че би могъл да подобри направеното, като внесе известни промени, т.е. ако вторият мисли, че би могъл да свърши по-добре работата, то необходимо е любезно и с търпение да се опита да докаже на брат си, че неговата преценка е правилна. Да не го обижда или да поставя под съмнение честността на намеренията му, както и сам не би желал да бъде подозиран или осъждан несправедливо. Ако Божието дело е в сърцето на брата и той се убеди, че е допуснал грешка въпреки положените сериозни усилия, ще разбере дълбоко в себе си истината, ще бъде склонен да не се доверява на себе си и ще загуби доверие в правилността на собствената си преценка. Нищо няма да намали така силно неговата смелост и богоподобно мъжество, както, когато разбере грешките си в повереното му от Бога дело, което той обича повече от живота си. Колко е несправедливо братята, които откриват грешките му, да забиват тръните все по-дълбоко и по-дълбоко в сърцето му, да го карат да се чувства още по-потиснат. С всяко напомняне те отслабват вярата, куража и доверието му в себе си, необходими му, за да работи успешно за развитието на Божието дело.
Често пъти истината и фактите трябва да бъдат казани ясно на заблудените, за да видят и разберат грешката си и да се поправят. Но това трябва да се прави със състрадателна нежност, не сурово и строго, а със съзнанието за собствената ни слабост, за да не се случи така, че и ние да бъдем изкушени. Когато онзи, който е съгрешил, види и осъзнае грешката си, не трябва да го огорчаваме и да се стремим да задълбочаваме вината му, а да му простим. В планинската си проповед Христос каза: „Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят“ (Матей 7:1, 2). Нашият Спасител укорява прибързаните преценки. „Защо гледаш съчицата в окото на брат си, а ето гредата в твоето око?“ (Матей 7:3, 4). Често се случва човек бързо да открива грешки у братята си, а в същото време сам да е в по-голяма грешка, но да е сляп за нея.
Всички, които следваме Христос, нека да се отнасяме един към друг точно така, както желаем Господ да се отнася с нашите грешки и слабости, защото всички ние грешим и се нуждаем от Неговата милост и прощение. Исус се съгласи да приеме човешкото естество, за да може да разбере как да ни състрадава и как да умолява Своя Отец за грешните, заблудени смъртни хора. Той доброволно стана Адвокат на човека и смири Себе Си, за да се запознае с изкушенията, които връхлитат човека, и да може да помага на изкушените, да бъде нежен и верен Първосвещеник.
Често е необходимо грехът да бъде ясно изобличен и грешките – осъдени. Но проповедниците, които работят за спасението на своите ближни, не трябва да откриват безсърдечно недостатъците си един пред друг, нито да изтъкват недостатъците на своята организация. Не трябва да излагат на показ или да укоряват взаимно слабостите си. Би трябвало да се запитат дали биха желали друг да се отнася така към тях. Ако някой изтъкне по същия начин техните грешки, дали това би засилило любовта и доверието им към него? Отнася се особено за простъпките на проповедниците, ангажирани в Божието дело. Тъй като има много неукрепнали вярващи, които ще се поблазнят, ако научат, че онези, които проповядват чрез слово и учение, имат същите слабости като останалите, вините на проповедниците трябва да се разкриват във възможно най-тесен кръг. Жестоко е недостатъците на проповедника да бъдат излагани пред невярващите, ако той е достоен да продължава да работи за спасението на човешки души. Нищо освен вреда няма да излезе от подобно разобличаване. Господ не одобрява такъв начин на действие, защото се подкопава доверието на хората към онези, които Той е избрал да разпространяват делото Му.
Характерът на всеки съработник трябва да бъде пазен ревниво от неговите братя проповедници. Бог казва: „Да не се допирате до помазаните Ми, и да не сторите зло на пророците Ми“ (1Лет. 16:22; Пс. 105:15). Любовта и доверието трябва да бъдат поддържани постоянно. Липсата им в отношенията между проповедниците не ги прави по-щастливи. Който направи братята си нещастни, сам е нещастен. Много по-голяма сила има любовта, отколкото упрека. Любовта ще унищожи всички прегради, а упрекът ще залости всяка врата към душата.