ТРЕТА СТЪПКА „ПОСТАВИ СИ ГОЛЕМИ ЦЕЛИ“ – ЧАСТ 4 – ПЕТ СТЪПКИ КЪМ УСПЕКА – ЛИО ХОЗЪР

Тази глава ще ви помогне да решите къде искате да стигнете и какво желаете да постигнете в живота си, като ви покаже как да определяте своите цели за бъдещето. Има една германска поговорка, която изразява същността в поставянето на цели по този начин:
„Трябва да приемеш живота такъв, какъвто е, но трябва също да опиташ да го направиш такъв, какъвто искаш да го приемеш“.
Това е един добър съвет и благодатна мисъл, към която е добре да се придържаме, когато чертаем своя път към успеха.
Обичам да казвам: С Бога напред! Това издава моята убеденост, че човек не може да планира едни от най-хубавите неща, които ще му се случат в този живот. Но със същата убеденост аз вярвам в думите на психолога от Отдела за заетост Дейвид Кампбъл: „Ако не знаеш накъде отиваш, казва той, вероятно ще стигнеш някъде другаде!“
Трябва да изберете посоката, която искате да приеме животът ви. Трябва да си поставите цели, но и да бъдете подготвен за изненади. Нека да изясня този парадокс – от една страна – да си поставяме цели, а от друга – да бъдем готови за всякакви други възможности и изненади.
Аз вярвам, че животът е пътешествие, а не назначение, че радостта е колкото във всеки финиш, толкова и в самото бягане. Смисълът на движението е да бъдем еверени, че го правим в посоката на нашите надежди и мечти, към цели, които са едновременно практични и могъщи. Така, че когато говоря за поставяне на цели, имам предвид – големи, важни, вълнуващи цели.
Колко големи да бъдат целите? Толкова големи, като тези, за които Микеланджело споменавал в молитвите си.
„Господи – говорел той, – нека винаги желая повече от това, което мога да изпълня!“ Големите, далечни на вид цели имат чудната способност да изтръгват най-доброто от нас, да ни подтикват да работим по-упорито, да съсредоточим вниманието си върху успеха и да дадем максимума, на който сме способни.
Колко големи трябва да са вашите цели? Нека да ви отговоря с един разказ. Това е историята на една красива жена с много скромен произход, която имала величествени и красиви мечти. Едно младо мексиканско момиче се омъжило на 16 години. След две години и двама сина тя се развела и останала сама да отглежда децата си. Но била горда и решена да осигури достоен живот за себе си и синовете си.
След като пресякла реката Рио Гранде с всичкото си имущество, вързано в един обикновен шал, тя се установила в Ел Пасо, Тексас. Работила в една пералня за един долар на ден, но никога не забравила призванието си да изгради един достоен живот, макар и в сянката на бедността.
Докато работила в Тексас, чула, че в Калифорния може да печели повече. И така, със седем долара в джоба си, тя и двамата и сина взели автобус за Лос Анджелис.
Там започнала да мие чинии и междувременно се наемала на всякаква друга работа, която намерела. Колкото могла спестявала. Когато спестила 400 долара, заедно с леля си купила малка пекарница за мексикански царевични питки, в която имало машина за правене на питките и малка мелница.
Двете с леля й толкова се прочули със своите царевични питки, че скоро могли да отворят още една пекарница. А когато лелята остаряла и не можела повече да работи, младата жена откупила нейния дял от бизнеса.
Годините се въртели и не след дълго, двете й малки пекарни прерастнали в „Мексиканските храни на Рамона“, най-големият мексикански хранителен концерн в щатите, в който работели над 300 души.
След като постигнала финансова сигурност за себе си и синовете си, смелата млада жена насочила енергията си към издигане равнището на живот на своите сънародници – мексиканците в Америка.
„Нужна ни е наша собствена банка“ – помислила си тя. Не минало много време, та и шепа приятели основали Панамериканската национална банка в Източен Лос Анджелис. Предназначението на банката било да обслужва мексиканската общност в Америка. Днес авоарите на тази банка възлизат на повече от $22 млн., като 86% от депозитите са с латиноамерикански произход. Но успехът на тази млада жена не дошъл лесно.
Невярващите експерти й казвали, че няма да успее да го направи.
„Американците с мексикански произход не могат да основат банка – твърдели те. Път и ти не си достатъчно квалифицирана, за да я управляваш. Никога няма да се справиш.“ Тя тихо им отговорила: „Мога и ще го направя“. И го направила.
Тя и партньорите й открили банката в едно ремарке. Но да продаваш акции на мексиканците се оказало голям проблем, защото хората нямали вяра в самите себе си. И когато ги увещавала да купят акции, те отказвали с думите: „Какво те кара да мислиш, че можеш да имаш банка? От 10-15 години все се опитваме и все неуспешно. Не виждаш ли – от мексиканците банкери не става.“
Но тя постоянствала и сега тази банка илюстрирала една от най-големите истории за успех в Източен Лос Анджелис.
Можете ли да се досетите коя е нашата героиня? Виждали сте името й много пъти, дори и да не сте знаели за кого става дума. Но не се разстройвате, защото има още много хора, които не са чували историята на нейния успех.
След като Панамериканската национална банка преуспяла, нашата героиня Рамона Бануелос се насочила към още по-големи висоти и станала тридесет и четвъртият ковчежник на Съединените Щати. Нейният подпис фигурира върху милиони щатски долари.
Можете ли да си представите това? Една бедна мексиканска емигрантка, която имала голяма мечта и станала ковчежник на най-голямата финансова общност в света.
Днес Рамона Бануелос, с всичко, което името й вече означава, се е върнала обратно в Южна Калифорния, заета с новите си мечти, преследвайки новите си цели. И всичко това с ясното съзнание, че ЦЕЛТА Е ПРОСТО ЕДНА МЕЧТА С КРАЕН СРОК.
Тук можем да говорим и за онзи вид цели, които една учителка от Милоуки, Уисконсин е имала една мечта . Нейната мечта е била просто да участва в изграждането на една спана, където нейният народ да живее свободно и достойно според своите убеждения. Тя изпълнила целта си, но и много повече от това…
Знаете, за кого говоря, нали? Точно така. Голда Меир. Една учителка от Билуоки, Уисконсин, която имала една мечта – да стане част от нещо велико. Така накрая тя станала министър-председател на Израел и един от най-големите държавници на своето време.

КАКВО ЗНАЧИ ГОЛЯМА?
Какво значи голяма цел? Зависи от това къде се намирате и кога, решавайки да реализирате своята мечта, я превръщате в цел. За един милионер да направи още стотина хиляди не е кой знае какво. Не е голяма цел, още по-малко мечта. Но за един съдържател на малък павилион за цигари два на два метра това е исполинско желание.
Ще ви предложа един прост тест на вашите цели. Ако най-добрият ви приятел не се смее, когато споделите с него целта си, значи не е достатъчно голяма. Това е истина. И можете да го пробвате и с други хора, не само с приятели.
Някога бях съсобственик на банка и мислех, че един банкер печели ако е много предпазлив и дори склонен направо да отказва. Така че те също могат да служат за добър лакмус за вашите цели. Ако ви се случи да обясните целта си на някой банкер и той не позеленее от ужас, ами напротив, хареса идеята ви и се съгласи с нея, тогава вие не стреляте достатъчно високо. Това е чудесен показател, че целта ви не е плод на голямо въображение и нито е достатъчно велика, че да поддържа вълнението и подтика ви за достатъчно дълго време.
От друга страна, ако приятелят ви се засмее нервно, потупа ви по гърба и поклати глава, ако банкерът ви изведнъж добие вид, сякаш гръбнакът му се е превърнал в разтопено желязо, или пък ако тъща ви прошепне на съпругата: „Виждаш ли, миличка, казах ти, че това ще се случи…“ Тогава и само тогава целта ви е достатъчно голяма.
Тази страна беше създадена от големи мечти. Нашите предци – създатели са си поставяли невероятни цели и са мечтали за неща, които повечето хора не са могли дори да си представят. Аз си припомних всичко това по един трогателен начин по време на тържествата по случай двестагодишнината на Америка.
Една вечер в началото на юли пресичах дневната. Децата бяха пуснали телевизора и гледаха шоуто на Тони Орландо. Тони тъкмо подканяше публиката да изпеят заедно нещо по случай Големия рожден ден и песента, която бе избрал се казваше: „Хей хоупс“. Той обясни своя необичаен избор за рожден ден по следния начин: „Вярвам, че тази песен е истинският американски национален химн. Живеем в страна, където всеки може да стане всичко, каквото поиска от себе си. Може да успее толкова, да бъде толкова щастлив, нещастен, посредствен, поробен или свободен, колкото си избере, стига да се погрижи сам за това.
– Помислете над думите на тази песен – продължи той. – Хай хоупс, високи надежди. Високи, хвърчащи до небесата мечти. Това е истинската тема на Америка! Тази пенен ни казва да си поставяме изключителни, велики, невъзможни цели. Стреляйте към луната! – каза той накрая. – Не се колебайте! Стреляйте към луната, защото и да пропуснете с малко, все пак ще улучите някоя звезда“!
Това е много важно. Не бих искал никога да го забравяте.
СТРЕЛЯЙТЕ КЪМ ЛУНАТА! ЗАЩОТО И ДА ПРОПУСНЕТЕ С МАЛКО, ВСЕ ПАК ЩЕ УЛУЧИТЕ ЗВЕЗДА.
Но колкото и да е важно това, светът се опитва да ни откаже да го правим. Новините в шест ни казват, че индексът Дау Джоунс пак е паднал с 15 пункта, цената на златото е замразена и единствените неща, които растат са отчаянието и безработицата. Две седмици такива новини стигат на хората да се откажат да задействуват най-хубавото в себе си, да „стрелят към луната“. Чудно ли е тогава, че те избират да стрелят наслука, като се надяват да уцелят вратата на хамбара, така че да останат при това, което имат!? Проблемът е обаче, че като се целят във вратата на хамбара и пропуснат, те не улучват звездата. Знаете какво улучват и то не ги обсипва със звезден прах. От там идвам и самият аз, от торта.

КАК ПОСТАВЯТ ЦЕЛИТЕ СИ ИСТИНСКИТЕ ПОБЕДИТЕЛИ
Истинските победители са хора, които си поставят и постигат големи цели, имат велики мечти, преследват ги, движат се от „високи надежди“ и стрелят към луната. Това са хора, които признават житейските проблеми, но не им се поддават, не отстъпват пред тях в своя живот. Преуспелите хора не само, че си поставят цели, но обикновено ги записват. Излизат сами със своя студебейкър, мислят задълбочено какво искат да постигнат, а след това ясно го описват.
Успелите хора не само си поставят големи цели, но ги разпределят на периоди от по пет години. Избират точно пет години, защото една цел, която може да бъде изпълнена за по-кратък срок от време изглежда не толкова вълнуваща и предизвикателна. От друга страна десет години изглежда толкова дълго време, че човек не чувствува необходимостта да започне веднага. Пет години изгежда най-добрият период за значими лични цели.
Знаете ли, къде искате да сте стигнали след пет години? Ако знаете – напишете го. Знаете ли за какви цели ще работите в периода между тогава и сега? Ако да – запишете ги.
Решете, в какъв бизнес ще се включите, какви точно действия ще предприемете и какво количество пари ще завъртите в оборот. Решете какви семейни, духовни, физически и интелектуални цели искате да постигнете. Решете това сега и го запишете. Ако изобщо човек иска да си постави и постигне смислени цели, от които да бъде горд и които да му доставят огромно удоволствие, първата стъпка е да ги изрази колкото може по-ясно и – ДА ГИ ЗАПИШЕ.

ДОКАЗАТЕЛСТВО, ЧЕ ПРИНЦИПЪТ РАБОТИ
Ако мислите, че не е толкова важно да запишете целите си, веднага искам да ви кажа, че грешите и ще ви го докажа.
Преди няколко години екип от учени бихейвиористи от престижната Харвадска бизнес школа избрали произволно 100 дипломанти и задали на всички един и същ въпрос: „Какво искате да сте постигнал и с какво желаете да се занимавате след десет години?“
Всеки един от тези 100 дипломати отговорил на изследователите, че иска да бъде богат и известен. Желае да се занимава с важни неща, като например да управлява голяма компания или по някакъв начин да упражнява влияние и контрол върху света, в който живеем.
Изследователите не били изненадани от отговорите, които получили. Харвард учи своите студенти, че те са изключителни и призвани да водят. И това наистина е така, макар и донякъде, ала единствено по причина на това, че са в Харвард.
Но дори между тези елитни бъдещи водачи било установено нещо невероятно. Само 10 от тези 100 млади тигъра не само желаели и очаквали, че ще властват над света, но си били дали труда да запишат ясно целите, които искали да постигнат, както и сроковете, в които възнамеряват да го сторят.
След 10 години същите изследователи потърсили отново същите 100 дипломанти, за да продължат изследването си. Те открили, че 10-тимата от тях, които били записали целите и плановете си в момента притежават 96% от цялото състояние на всичките 100 анкетирани. А това означава, че нашите 10 души са постигнали 10 пъти по-голям успех от останалите.
Нормално беше да очакваме, че са притежавали 30%, което значи, че са се справили 3 пъти по-добре, 50%, което значи, че са се справили 5
пъти по-добре, но 96%! Това е наистина изумително.
И така, драги читатели – с това откритие аз смятам, че доказвам своята теза за жизнената важност да запишете своите цели. И мога да мина оттатък.

ОЧИТЕ СЕ ПЛАШАТ, НО РЪЦЕТЕ – НЕ
След като веднъж сте написали своите петгодишни цели и сте се ангажирали да ги изпълните, следващите стъпки, които ви предстоят са изключително прости. Но те са ключът към успешна реализация. Поговорката „ОЧИТЕ СЕ ПЛАШАТ, НО РЪЦЕТЕ – НЕ“ като че ли казва всичко.
Ключът да постигнете успех със своите петгодишни цели е просто да ги разделите на по-кратки и ежедневни задачи. Ето как става това:
1. Разделете целите си на пет. Щом го направите, вие получавате пет едногодишни цели. Сега вие знаете точно какво трябва да направите до същия период на следващата година.
2. Разделете всяка едногодишна цел на 12. Поздравления! Сега вие имате своите месечни цели. Знаете какво трябва да сте постигнали от този ден на следващия месец, ако преследвате петгодишната си програма.
3. Разделете месечните си цели на 4. Не можах да ви изненадам, нали? Знаехте, че следва тъкмо това. Но, шегата настрана, сега вие знаете, какво ви предстои следващия понеделник сутринта. И това ви кара да сте сигурен в постигането. Сега минавате към следващата крачка.
4. Разделете седмичните си цели 4, 5, 6 или 7. Числото, което ще изберете
за делител зависи от това, колко дни от седмицата искате да отдадете за постигане на своите цели. Ако ще работите 7 дни от седмицата – разделете на 7. Ако мислите, че 5 е достатъчно, разделете на 5. Това ще решите вие самите. Но каквото и да изберете, в края на краищата трябва да си отговорите на този много труден въпрос: „Какво трябва да направя днес за да успея“.
Ако сте изпълнили тази процедура до край, всяка сутрин вие ще сте готови за старт с ясна цел пред себе си. Ще бъдете подготвени да следвате своята собствена магистрала на ежедневни, ежемесечни и ежеседмични цели, водеща към смарагдовия град на най-скъпите ви мечти. Ще бъдете подготвени да следвате своята собствена магистрала на ежедневни, ежемесечни и ежеседмични цели, водеща към смарагдовия град на най-скъпите ви мечти. Ясно формулирани, вашите ежедневни, ежеседмични, ежемесечни и ежегодни цели ви помагат да впрегнете цялата си лична мощ, да фокусирате енергията и концентрирате усилията си върху онези неща, които според вас ще ви донесат личния успех и щастие, към които толкова много се стремите. След като разработите своите малки, достъпни, всекидневни цели, това ще ви освободи от напрежението да се питате постоянно какво всъщност правите.
Ако постоянно се съмнявате какво всъщност правите, съвсем сигурно е, че ще го направите лошо. Но ако знаете, че това, което правите уплътнява по най-добрия начин времето ви, вие го правите по-бързо, по-добре и с много повече ентусиазъм.
Може би ви изненадва идеята да си поставите петгодишни цели, а след това да ги разбиете на ежедневни задачи. Но тази процедура ще ви помогне да определите още веднъж дали наистина се целите в луната или просто в един сърп на изгряващата луна, гравиран върху входната ви врата.
Да речем например, че се занимавате с продажби и решите, че трябва да разговаряте с 500 нови клиенти на година, за да изпълните финансовите си намерения. Без уикендите и празниците в една година има приблизително 250 работни дни. А това означава, че с два телефонни разговора на ден – един сутрин и един следобед – вие можете да изпълните целта си.
Две обаждания на ден. Това е всичко. Докато в един момент не погледнете този списък от 500 клиенти и не си кажете: „Аз всъщност мога много повече. Страшно много повече. Само гледайте.“
Точно това се случи с мен. Установих, че мога да изпълня седмичния си план от пет работни дни за три дни и половина. И така – към края на третия месец, аз вече работих по задачите за петия. Самият акт на поставянето на тези ежедневни цели за пет години напред ми обясни загадката на успеха и превърна магията в движение.
Спомнете си поговорката: Очите се плашат, но ръцете – не. А ключът към вашия успех е да запишете ясно целите си и да ги използувате като жалони по своето пътуване към успеха.

ДРЪЖТЕ ЦЕЛТА ОБОЗРИМА
Ако запишете целите си и ги забутате накъде, те вече няма да струват и хартията на която са написани. В своя ежедневен живот не трябва да ги поддържате живи. В моя случай, след като преживях големия крах на тридесетия си рожден ден, аз взех твърдо решение да не изпускам от поглед целите си и да се концентрирам само върху онези действия, които ще ме изведат към тях.
След като дълго се бях ровил в душата си и бях търсил целта пред себе си, аз все още бях сигурен, че искам да стана милионер. Но бях смутен от провала на първия си обет – да го постигна до тридесетгодишна възраст. Затова предпазливо избрах 39 години за краен срок да постигна целта си. И за да си припомня какво съм си обещал, аз направих още нещо.
Взех един сребърен долар от 1922 година, който носех със себе си като талисман, и записах целта си върху него. Ето как го направих. Занесох го долу в импровизираната си работилница, сложих го в едно менгеме и излъсках със шмиргел обратната му страна, за да го приготвя за надписа. После го занесох на един бижутер, който гравира върху него следните думи:
„Когато стана на 39, ще бъда милионер.“
Бижутерът сигурно ми е повярвал, защото ми взе повече пари от обикновено. Но дори да ми бе взел четвърт милион, инвестицията би си струвала, защото за мен щеше да остане печалба от три четвърти милион…
Не мога да ви кажа, че всяка сутрин, когато съм вземал ключовете и дребните си монети от скрина, съм се вглеждал в сребърния долар и съм си казвал, че трябва да изляза и да свърша всичко за деня. Това би било лъжа.
Но мога да ви кажа, че имаше много дни, в които бях обезсърчен и ми се искаше единствено да си почина и да започна отново следващата седмица. Или дни, в които ми се искаше да се прибера на обяд и толкова. Но не го правех, заради този сребърен долар с простите, но внушителни думи върху него.
Ясно си спомням, как понякога търсех в джоба си монета за телефон или дребни пари за обяд и попадах тъкмо на този сребърен долар. Не винаги се спирах и прочитах на глас надписа, но съзнателно или подсъзнателно това винаги ми припомняше за миналия напредък, който трябваше да реализирам всеки ден.
Убеден съм, че в повечето от тия случаи този малък знак ме караше да продължа с това, с което се бях заел. Бог ми е свидетел, когато ви казвам, че нито един ден не пропуснах да свърша това, което трябваше да свърша, точно както го бях планирал.
Прибрах този сребърен долар на тридесет и петия си рожден ден, четири години преди срока, който си бях поставил…
Вътре в себе си вече можете да признаете, че поставянето на цели дава резултати, нали? Учените бихейвиористи знаят това от своите изследвания. Аз също го знам, защото то даде резултати в моя живот, когато всичко друго се оказа безплодно. Така че – не отлагайте. Направете го! Не защото, аз ви го предлагам, или защото е дало резултати за някой друг. Направете го заради себе си!

Някои Бележки относно моите
Петгодишни Цели от сега до 20… година

ЛИЧНИ:

ПРОФЕСИОНАЛНИ:

ИНТЕЛИКТУАЛНИ:

ФИЗИЧЕСКИ:

ДУХОВНИ:

Ежегодни Цели

ЕДНА ГОДИНА ОТ ДНЕС …… 20… г.

ЛИЧНИ:

ПРОФЕСИОНАЛНИ:

ИНТЕЛЕКТУАЛНИ:

ФИЗИЧЕСКИ:

ДУХОВНИ:

Ежемесечни Цели

ЕДИН МЕСЕЦ ОТ ДНЕС …… 20… г.

ЛИЧНИ:

ПРОФЕСИОНАЛНИ:

ИНТЕЛЕКТУАЛНИ:

ФИЗИЧЕСКИ:

ДУХОВНИ:

Ежеседмични Цели

ЕДНА СЕДМИЦА ОТ ДНЕС …… 20… г.

ЛИЧНИ:

ПРОФЕСИОНАЛНИ:

ИНТЕЛЕКТУАЛНИ:

ФИЗИЧЕСКИ:

ДУХОВНИ:

Ежедневни Цели

УТРЕ И ВСЕКИ ДЕН ОТ ДНЕС НАТАТЪК

ЛИЧНИ:

ПРОФЕСИОНАЛНИ:

ИНТЕЛЕКТУАЛНИ:

ФИЗИЧЕСКИ:

ДУХОВНИ:

Допълнителни Бележки към мен самия относно Поставянето и Изпълнението на Целите: