Търговията с алкохол и забраната – 27 – По стъпките на Великия Лекар – Елена Вайт (Елън Уайт)

“Горко на тебе, когато поднасяш
на ближния си питие и го опиваш!”
“Горко на онзи, който строи къщата си с неправда и стаите си с кривда… Който си казва: Ще си построя голяма къща и широки стаи, в които си отваря прозорци и я покрива с кедър, и я боядисва с алено. Понеже гледаш да си натрупаш, ще царуваш ли?… А твоите очи и твоето сърце не са в друго, освен в нечестната ти печалба и в проливане невинна кръв, и в извършване насилство и угнетение” (Еремия 22:13-17).
Делото на търговеца на спиртни напитки
Този библейски текст представя делото на хора, които произвеждат и продават упойващи питиета. Тяхната дейност е грабеж. За парите, които получават, те не дават равностойно благо. Всяка монета, която прибавят към печалбата си, носи проклятието на даващия.
Бог е излял щедро Своите благословения над човеците. Ако даровете Му се оценяваха мъдро, колко по-малко мизерия и страдания щеше да има по света! Безбожието на хората е това, което превръща Божиите благословения в проклятия. Алчността за печалба и лакомията превръщат житото и плодовете, давани ни за храна, в отрови, причиняващи мизерия и смърт.
Всяка година се консумират милиони и милиони литри упойващи спиртни напитки. Невъобразими средства се харчат за закупуване на нещастие, бедност, болест, низки страсти, престъпления и смърт. Заради печалби търговецът на алкохолни напитки раздава на жертвите си онова, което покварява и разрушава ума и живота и навлича на семействата им бедност и окаянство.
Дори когато жертвата на алкохола е вече мъртва, претенциите на търговеца на алкохол не спират ­ той ограбва вдовицата и довежда децата и семейството є до просешка тояга. Не се колебае да отнеме на ощетеното семейство и най-необходимото за живота му, за да се изплатят пиянските дългове на съпруга и бащата. Плачовете на страдащите деца, сълзите на изплашената майка само го ожесточат повече. Какво от това, че тези нещастници умират от глад? Какво му е, ако те пропаднат и бъдат тласнати към деградиране и гибел? Той се обогатява с малкото, отнето от онези, които води към гибел.
Публични домове, вертепи на порока, изправителни заведения, затвори, лудници, болници ­ всички те са изпълнени в голяма степен с жертви на търговците на алкохолни напитки. Подобно на тайнствения Вавилон от Откровението, те търгуват с “роби и човешки души”. Зад продавача на спиртни напитки стои мощният погубител на душите и всяко изкуство, което земята или пъкълът могат да измислят, се прилага, за да се подведат човешки същества под неговата власт. В града и на село, по влаковете, на големите параходи, в магазини, в увеселителните заведения, в аптеките, дори и на святата трапеза на Господнята вечеря в църквите той е хвърлил своите примки. Направено е всичко възможно, за да се създава и подхранва желанието за алкохол. Почти на всеки ъгъл са изложени зад ослепително осветени витрини примамливо наредени алкохолни напитки, приканващи работника, богаташа или наивния младеж да посегнат.
В частни салони и модни заведения на дамите се поднасят алкохолни напитки с красиво звучащи наименования. На болни и немощни често се предлагат широко рекламирани специалитети.
За да се събуди още у невръстните деца вкусът към алкохола, той се прибавя към различните сладкиши, които се продават по магазините. Давайки тези сладкиши на децата, търговецът на алкохол ги привлича към своето заведение.
Всичко това се върши ден след ден, месец след месец, година след година. Бащи, съпрузи и братя ­ опората, гордостта и надеждата на нацията посещават постоянно заведенията, предлагащи алкохол, за да се върнат по домовете си нещастни и пропаднали.
Това проклятие още по-страшно засяга сърцето на семейството. Все повече и повече жени започват да се отдават на пиянство. Често съвсем малки и безпомощни дечица и дори кърмачета са изложени всеки ден на опасност поради нехайството и неадекватността на пияната майка. Синове и дъщери израстват под сянката на това ужасно зло. Какви изгледи има за тяхното бъдеше, освен да затънат още по-дълбоко от родителите си?
От така наречените християнски страни това проклятие е пренесено и в езическите. Бедните, невежи диваци се научават да пият алкохол. Дори и сред тях по-разумните съзнават ужасяващото зло и протестират срещу него. Виждат в него смъртоносна отрова. Но напразно се опитват да запазят страните си от опустошението. Цивилизованите държави налагат насилствено употребата на тютюн, алкохол и опиум на езическите народи. Необузданите страсти на дивака, още повече стимулирани от пиенето, го довеждат до непознато дотогава деградиране и изпращането на мисионери там се превръща в почти безнадеждно начинание.
Чрез допира си с народи, които би трябвало да им донесат познанието за Бога, езичниците биват въвличани в пороци, причиняващи унищожението на цели племена и раси из затънтените места на земята.
Отговорността на църквата
В сферата на алкохола се пресичат много интереси в света. И в църквата има хора, печелещи парите си чрез пряка или непряка търговия с алкохол. И не само са нейни членове, но са и на почит. Даренията им подпомагат различните инициативи в църковната организация и издръжката на проповедниците, поради което се отдава дължимата почит към силата на парите им. Църкви, приели подобни хора за членове, фактически подкрепят търговията с алкохол. Често проповедникът няма кураж да застане на правилна позиция. Той не обявява пред поверените му души какво е казал Бог относно търговията с алкохол, защото ясните му обяснения могат да се окажат оскърбителни и да го лишат от популярност и издръжка.
Но над съдийския престол на църквата е Божият съд, който заявява на първия убиец: “Гласът на братовата ти кръв вика към Мене от земята” (Бит. 4:10). Той не ще приеме на олтара Си жертвите на търговците на спиртни напитки. Неговият гняв към опитващите се да покрият вината си с булото на щедростта не секва. Техните пари са опръскани с кръв и на тях почива проклятие. “Сит съм от всесъжения. Мразя да грабите, за да Ми принасяте приношение!” ­ би казал Бог на такива хора.
“Защо Ми е множеството на жертвите ви? ­ казва Господ… Когато дохождате да се явявате пред Мене, кой е поискал от вас това, да тъпчете дворите Ми? Не принасяйте вече суетни приноси… И когато простирате ръцете си, ще скрия очите Си от вас; даже когато принасате много молитви, не ща да слушам ­ ръцете ви са пълни с кръв!” (Исая 1:11-15).
Пияницата е способен на по-добри дела. Преди да се пропие, той е бил надарен с таланти, с които би могъл да слави Бога и да бъде благословение за света. Но неговите ближни са поставили примка за душата му и са се обогатили чрез деградирането му. Те са живели в благополучие, докато бедните жертви, които са ограбвали, са потъвали в мизерия и нищета. И Бог ще иска сметка за това от помогналия на пияницата да тръгне към гибелта. Великият Владетел на всемира, Който царува в небето, не е пропуснал да види нито първата причина, нито последните резултати от пиянството. Бог, Който се грижи за тревата на полето и я обича, не ще отмине онези, които са създадени по Негов образ и са изкупени със собствената Му кръв. Бог си отбелязва всички злини, които увековечават престъпността и мизерията.
Светът и църквата може да оказват почит на човека, натрупал богатствата си от деградацията на човешки души. Те може да се усмихват на онзи, който е тласкал човеци стъпка след стъпка по пътя на позора и провала. Но Бог вижда всичко и отплаща със справедлив съд. Търговецът на алкохолни напитки може да е наричан от света добър бизнесмен, но Господ казва: “Горко му!” Той ще бъде накаран да отговаря за отчаянието, мизерията, страданията, причинени от търговията с алкохол. Ще отговаря за страданията на майките и децата, лишени от храна, облекло и подслон, останали без всякаква надежда и радост. Ще дава отчет за душите, които е изпратил неприготвени във вечността. И онези, които подкрепят неговата дейност, стават съучастници във вината му. На такива Бог казва: “Ръцете ви са пълни с кръв!”
Под закрилата на държавата
Мнозина твърдят, че лицензирането на търговията със спиртни напитки помагало за ограничаване на злото. Всъщност обаче въпреки издаваните разрешителни за подобна търговия, с което уж се ограничавало разпространението, навсякъде в страната се появяват спиртоварни, кръчми и магазини за спиртни напитки. Търговецът на алкохол върши пъкленото си дело пред вратите ни.
Често се забранява да се продават спиртни напитки на пияни, но броят на младежите пияници се увеличава. Та нали съществуването на алкохолната търговия зависи от това, да се създава у младите вкус към алкохола! И така, докато навикът се вкорени здраво и “чашката” стане необходимост. По-малко вредно би било да се дава алкохол на явния пияница, чиято гибел в повечето случаи е сигурна, отколкото младеж в разцвета на силите си да бъде въвличан в тази ужасна пропаст.
Чрез издаването на лицензи за търговия с алкохол пред стараещите се да се реформират се поставя постоянно изкушение. Има заведения, където се опитват да помагат на жертвите на невъздържанието да победят тази си страст. Това е благородно дело. Но докато продажбата на спиртни напитки преуспява, пристрастените ще имат малка полза от тях, защото не могат да останат там постоянно. Те отново ще трябва да се върнат в обществото. Стремежът към алкохола, макар и потиснат, не е напълно премахнат; и когато изкушението се изпречи пред тях, както става на всяка крачка, обикновено не могат да устоят.
Човек, който притежава някакъв див звяр и го пусне свободно, според законите на страната е отговорен за вредите, нанесени от животното. В законите, дадени на Израил, Господ нарежда, ако някое известно като опасно животно причини смъртта на човек, собственикът му да заплати с живота си своята небрежност. По същата логика правителството, което издава лицензи за търговия със спиртни напитки, трябва да бъде подвеждано под отговорност за последиците от нея. И ако пускането на свобода на едно хапещо животно се смята за престъпление, достойно за смъртно наказание, колко по-голямо е пък престъплението да се одобрява търговията с алкохол!
Лицензите се издават с оправданието, че носят много приходи в обществената хазна. Но какво са тези приходи в сравнение с огромните разходи за обуздаване на престъпността, за умопобъркани и обеднели, плод на търговията със спиртни напитки! Човек, извършил престъпление под влиянието на алкохола, бива изправен пред съда. И тогава същите, които са одобрили търговията с алкохол, са принудени да се справят с последиците от собственото си дело. Те одобряват продажбата на питие, способно да доведе и здрав човек до побъркване, а после изпращат същия човек в затвора или на бесилката, докато жена му и децата му остават след смъртта му на произвола на съдбата или в тежест на обществото.
Но дори да вземем предвид само финансовата страна на въпроса, колко неразумно е да се търпи подобна търговия! С какви приходи може да се компенсира загубата на човешкия разум, деформирането и заличаването на Божия образ в човека и мизерията на деца, осъдени на нищета и поквара, които ще продължават да насаждат и в своите деца същите склонности.
Забрана върху продажбата на спиртни напитки
Неизброими множества, пристрастени към алкохола, се намират в жалко положение. Мозъкът им е болен, волята им е сломена. Не могат да овладяват сами желанията си, тъй като им липсва каквато и да било сила. Не могат и да бъдат убедени да се откажат. Даже и да решат да изоставят пиенето, сграбчат ли отново чашата, още с първата глътка забравят всяко добро намерение. Всеки остатък от воля чезне, съкрушената съпруга е забравена. Поквареният баща не се интересува вече от това, че децата му са гладни и голи. Чрез узаконяването на търговията с алкохол законът дава своето съгласие за това човешко поведение и отказва да спре дейността, която изпълва света със зло.
Трябва ли да се продължава все така? Трябва ли хората да се борят за победа, докато вратата на изкушението ги зове, отворена пред тях? Трябва ли проклятието на невъздържанието винаги да тегне над цивилизования свят? Трябва ли всяка година да помита като пояждащ огън хиляди щастливи домове? Когато кораб претърпи бедствие близо до брега, хората не стоят със скръстени ръце. Те рискуват живота си в старанието си да спасят давещите се. А колко по-необходимо е да се полагат старания за спасяването на хората от участта на алкохолика!
От делото на търговеца на спиртни напитки са застрашени не само пияницата и неговото семейство; нито харченето на пари е най-голямото зло, което тази търговия причинява въобще. Всички сме вплетени заедно в тъканта на човечеството. Злото, причинено на една част от голямото човешко братство, е опасно за всички ни.
Поради любовта си към печалби или охолен живот мнозина не са искали да дадат своята подкрепа за ограничаване на търговията с алкохол. Но, макар и късно, са констатирали, че тази търговия се е отразила и на тях. Виждали са децата си да оскотяват и да се провалят. Престъпността се шири. Имоти се излагат на опасност. Животът е несигурен. Нещастията по море и по суша се увеличават. Болести, които се развъждат в свърталища на мръсотия и престъпност, си пробиват път и към разкошните и богати домове. Подхранваните от покварени и престъпни деца пороци заразяват синовете и дъщерите на благородни и културни семейства.
Няма човек, чиито интереси да не са застрашени от търговията с алкохол. Няма човек, който да не е длъжен заради собствената си сигурност да є се противопостави.
Би трябвало преди всичко местата, които имат работа със светски интереси, в които се създават закони и в които се говори за право, да бъдат свободни от проклятието на невъздържанието. Управници, сенатори, депутати, хората, в чиито ръце са законите на страната, трябва да са най-строги въздържатели. Само тогава разсъдъкът им може да е бистър, за да отстояват непоколебимо принципите. Само тогава ще могат да постъпват мъдро и справедливо и да показват милост. Но какво сочат статистическите данни? Колко много от тези хора са с размътен ум и с объркани разбирания за право и неправо поради употребата на спиртни напитки! Колко угнетяващи закони са били издадени, колко много невинни хора са пострадали поради неправдата на обичащи “чашката” законодатели, свидетели, юристи, адвокати и съдии! Много от тях са “герои в пиенето на вино” и силни в “смесването на силни пития”. Наричат “злото добро и доброто зло”; за подкупи оправдават виновния и лишават хора от законното им право! За такива Господ казва:
“Горко на ония!… Както огнен пламък пояжда плявата и както сламата се губи в пламъка, така и техният корен ще стане като гнилота, и цветът им ще възлезе като прах, защото отхвърлиха поуката на Господа на силите и презряха думата на Светия Израилев” (Исая 5:22, 24).
За да бъде Бог почитан, за да пребъдва нацията, за да има благополучие в обществото, в дома и в отделните личности, се изискват най-големи старания за разясняване на последиците от злото на невъздържанието. Скоро ще видим резултатите от това ужасно зло такива, каквито досега не сме ги виждали. Кой иска да вземе твърдо решение да се бори за възпирането на това гибелно дело? Борбата срещу него едва е започнала. Трябва да се образува армия, която да спре продаването на спиртните напитки, довеждащи хора до лудост. На народа трябва да се изяснят добре опасностите от спиртната търговия, за да поиска сам нейната забрана. На обезумелите от пиене мъже трябва да се даде възможност да се освободят от своето робство. Народният глас трябва да изиска от законодателите си да сложат край на тази позорна търговия.
“Избавяй ония, които се влачат на смърт, и гледай да задържиш ония, които политат към клане. Ако речеш: “Ето, ние не знаехме това!”, то Онзи, Който претегля сърцата, не разбира ли? Онзи, Който пази душата ти, не знае ли, и не ще ли въздаде на всеки според делата му” (Пр. 24:11, 12).
ДОМЪТ
“Животът е подготвително училище, което и родителите, и децата трябва да завършат, за да бъдат готови за по-висшето училище в Божието обиталище.”