Темата ни тази вечер от поредицата „Открития в пророчествата“ е „Удивителни открития в забравените градове на мъртвите“. Тази вечер искам да ви взема на пътешествие със себе си. Едно пътешествие в земите, споменати в библейските пророчества. Едно пътуване, което наистина ще докосне сърцето ви и ще промени живота ви. Колкото повече пътувам в древните земи на Средния изток със своята камера, толкова повече оставам впечатлен от надеждността на библейските пророчества. Колкото повече пътувам в древните земи на Средния изток и колкото повече изследвания правя, толкова повече се убеждавам, че Библията не е обикновена книга, но е живото Божие Слово. Ела с мен тази вечер в Египет, където се открива една тайна, скрита повече от 3250 години. Ела с мен тази вечер, отвъд големите Хеопсови пирамиди. Ела с мен тази вечер отвъд величествения сфинкс. Ела с мен тази вечер в Долината на царете. И там, в Долината на царете, бих искал да ви покажа едно удивително откритие направено през 1922 година. Точно там, в Долината на царете, Хауърд Котър правел проучване в продължение на 8 години. Той търсел съкровищата на цар Тутанкамон. Гробът на 19-годишния цар Тутанкамон все още не бил открит. Хауърд Котър бил финансиран от заможния лорд Карнавин от Англия. След като в продължение на 8 години правел проучване, той мислел, че е открил гробът на Тутанкамон. Неговите сътрудници разчистили стълбищата, които от векове били покрити с пясък и започнали да копаят надолу. Те достигнали до вратата на гробницата на цар Тутанкамон. Тя била запечатана. Хауърд Котър веднага изпратил съобщение на лорд Карнавин, който го финансирал. В него се казвало: „Лорд Карнавин, мисля, че открих гроба на Тутанкамон. Ела при мен, за да разпечатаме заедно вратата, която е била запечатана от хиляди години.“ Лорд Карнавин отплувал от Лондон за Кайро и отишъл при Хауърд Котър през 1922. Когато счупили пломбата и погледнали в гробницата, Хауърд Котър мълчал в продължение на две минути. Накрая лорд Карнавин го разтърсил. Разтърсил го отново и казал: „Хауърд, Хауърд, виждаш ли нещо?“ А Хауърд отговорил: „Лорд Карнавин, виждам прекрасни неща!“ 5000 безценни произведения на изкуството – богатството на Египет – били заровени в изобилие в тази гробница. Разбира се, ценност бил и самият образ на цар Тутанкамон и неговата смъртна маска. Тутанкамон бил обвит в злато. Той бил положен в три ковчега поставени един в друг. А върху тялото му, върху мумията, имало 143 невероятни скъпоценни камъни. В действителност, това, което Библията бе казала за богатството на Египет, се потвърдило при разкриването на гробницата на цар Тутанкамон. Тутанкамон бил погребан заедно с множество изображения като статуетки от злато, понеже древните хора вярвали, че тези статуетки с образи на слуги ще им служат в задгробния живот. В тази гробница украсена с изобилие от злато, диаманти и рубини ние наистина намираме потвърждение на библейските пророчества, които описват богатството на Египет. Египтяните често били погребвани със своите богове, като например с Басет – котешкия бог, който също е бил покрит със злато. Пирамидите изразявали дълбоката надежда за вечен живот. Всяко общество съхранява дълбоко в своята душа и дух една надежда за задгробен живот. Древните египтяни били погребвани заедно със смъртен кораб. Този обкован със злато смъртен кораб бил пълен със съкровища. Древните хора вярвали, че този смъртен кораб ще ги пренесе през Нил, за да се слеят с бога Осирус. В същност те копнеели да имат божествена същност. Всяко общество копнее за вечен живот. Но наистина има откритие в древния Египет, което изявява тайната на вечния живот. То е много по-значимо, то е много по-важно от гробницата на Тутанкамон. Нека да се върнем обратно в годината 1799. Наполеон напада Египет със 30 хиляди войници. Той взема със себе си 100 хиляди, вместо 100, лингвисти и художници. Тези 100 хиляди лингвисти и художници имали задачата да разшифроват загадъчните, неизвестни (тайни, секретни) езици и символи на Египет. Когато правели разкопки, те открили в град Розета каменна плоча, която по-късно е наречена камъкът „Розета“. За мен този камък „Розета“ и откриването му има много по-голямо значение в много отношения за изследователите на Библията, отколкото съкровищата на цар Тутанкамон. Камъкът „Розета“ е дълъг около 1,20 м. и широк около 75 см. На него има надпис на три различни езици. Днес се съхранява в Британския музей. Първият текст бил написан с йероглифи – картинната писменост на египтяните. Вторият текст бил написан на някаква друга египетска писменост (domatic). Никой не можел да разчете йероглифите в продължение на векове и дори хилядолетия. Никой не можел да разчита езикът, на който бил написан втория текст. Но най-долният текст на камъка „Розета“ бил написан на гръцки, а той е разбираем език. Учудващо е, че трите текста върху този камък, които били написани на различни езици, носели една и съща информация, написана с йероглифи, вид египетска писменост и гръцки. Изключителният млад френски лингвист Жан Шамполион започнал да ги изследва и през 1822 година открил тайната на йероглифите, като се основал на връзката между текстовете от камъкът „Розета“. Шамполион предположил, че всяко кръгче подобно на тези от камъкът „Розета“ означава име на цар. И бил прав. Той започнал да дешифрира символите, сравнявал ги с гръцкия и открил тайната на йероглифите. А какво значение има откриването на тайната на йероглифите за изследователите на Библията? След като вече станало възможно разчитането на йероглифите от древните паметници на Египет, то библейските вести били потвърдени чрез каменните надписи. Позволете ми да ви дам пример. Библията споменава за хетейците – народ, който воювал срещу Египет повече от 20 пъти. Но в историята не се споменава никъде за какъвто и да било силен хетейски народ (нация, националност). И затова присмивателите казват: „На Библията не може да се има доверие. Библията е ненадеждна.“ Те казват: „Библията споменава, че хетейците воювали повече от 20 пъти с Египет, но в действителност не е имало никакви хетейци – нищо не се споменава за тях (няма записи за тях).“ Всеки път, когато древните египетски паметници поглеждат към присмивателите, йероглифите говорят за хетейците и за голямо сражение с египтяните. Археолозите наистина са открили градовете на хетейците и вие ги виждате. Нито един учен днес не отрича съществуването на хетейците. Колко е чудно, че тази книга, която наричаме Библия, е нещо повече от човешки сборник от исторически документи. Наистина, колкото повече пътувам в Средния изток и виждам, как древните хора са търсили вечния живот, толкова повече се убеждавам, че в Библията е записан надежден текст, който казва, как да намерим вечен живот. Някои говорят така: „Какво ще кажете за разказите в Библията? Наистина ли вярвате на тези разкази? Кой, например, би повярвал, че някой си Йосиф бил отведен в робство в Египет и после този роб станал първи министър на Египет или един от първите управители в Египет?“ Искам да кажа: „Не е ли това един вид вълшебна приказка, от тези които разказват на децата? Но живял ли е наистина Йосиф?“ С това искам да кажа, че ние живеем в 20 век – век на науката и скептицизма. С това искам да кажа: „Бихте ли повярвали, че един цар видял на сън седем угоени крави и седем мършави крави, че сънувал за седем години на изобилие и седем години на глад, и че Йосиф му разтълкувал всичко това?“ Искам да кажа, че живеем в общество на фактите и много хора биха се смели на това. Бог показал на фараона, какво ще направи – в Египет щяха да изминат седем години на изобилие, но те щяха да бъдат последвани от седем години на глад. Битие 41:28-30. Но къде са историческите доказателства, за това, че е имало глад в Египет? Може ли наистина да се намерят някакви записи? Подигравателите се присмиваха. Но, приятелю, те не се присмиват повече. Връщаме се при разказа за Йосиф и тук, в една гробница, откриваме, че има нарисувани седем угоени крави и седем мършави крави, седем пълни класа жито и седем сухи класа жито. Там в тази египетска гробница имало седем угоени и седем мършави крави. Подигравателите не се присмиват повече. Край река Нил бе открит един надпис. В своята книга „Археология в Библията“, Джордж Берън цитира този надпис: „Събирах житото и внимавах във време на сеитба. И когато дойде глад, в продължение на много години аз раздавах от него.“ После този надпис продължава: „Нил не е прииждал в продължение на седем години. Тревата съхне. Бяха построени хранилища (складове), но всичко, което бе в тях се изчерпи.“ Звучи така странно, както разказът за Йосиф. Наистина има доказателства за глада в Египет. Наистина има доказателства, че в Египет били построени големи хранилища за жито (хамбари). Изследователят на Библията може да вземе тази Книга в ръце и да разбере, че тя е надеждна, да разбере, че тя наистина е източник на вечен живот. Всъщност пророчествата в Библията се изпълняват пред очите ни. Пророк Езекиил казва в 32 глава, 15 стих: „Когато направя египетската земя…“ Нека да прочетем заедно. „Когато направя египетската земя разорена и пуста, земя лишена от това, което я изпълваше…“ Забележете, какво казва Библията – че Египет ще бъде пуст и лишен от това, което го изпълва. В библейски времена египетската земя е била изключително богата. Река Нил имала 12 притока и когато те приидвали, оставяли след себе си наноси в полетата. Египет бил известен с пшеницата, бил известен със житните растения, бил известен с лена. В действителност той изнасял стоки за целия свят. Но днес, според енциклопедията Британика, 90% от египетската земя е пустиня. Той не е вече „хлебната кошница“ на Средния изток. Египет всъщност е една от най-бедните страни в света днес. Египет не е вече страна на изобилието, но той е едно слабо царство – точно както Библията бе предсказала. А Библията бе предсказала в Езекиил 30 глава, че чужденци ще управляват Египет и това се изпълни. Египетската империя се срути – вавилонците я завладяха, мидо-персийците я завладяха, гърците я завладяха, римляните я завладяха, турците, французите, англичаните. В продължение на векове чужденци правеха нашествия в Египет, точно както Библията бе предсказала. Приятелю, Библията не е обикновена книга. Колкото повече пътувам в Средния изток със своята камера, колкото повече посещавам Израел, река Йордан, колкото повече пътешествам из Египет и Сирия, толкова повече се убеждавам, че тази книга – Библията, е Божието Слово; че тази книга, Библията ни посочва пътя към вечния живот. Не отдавна пътувахме с екипа на предаването It Is Written към Йорданското царство Heshfinite. Бяхме гости на Йорданското правителство. Исках да посетя град Петра. Никога не бях го посещавал преди. Град Петра бил скрит от света повече от 4000 години. Той се намира в Йорданската пустиня и за да стигнеш до там, трябва да тръгнеш през суровата пустинна местност. Има тесен път, който се нарича „сийк“ и е с дължина около километър и половина. И ти тръгваш по този тесен път там, където можеш да протегнеш ръка и да докоснеш планините. Скалите са стръмни, но слънчевите лъчи проникват през процепите. И когато минеш през този „сийк“, ти стигаш до това чудно, до това великолепно кралско съкровище. Град Петра бил древната столица на Heshpinite или на Едомското царство. Едомците били един нечестив народ. Те били непокорни на Бога. Това била една невероятна империя. Едомците се отклонили от Бога. Те се покланяли на слънцето и принасяли децата си в жертва. В Еремия 49:17 се казва: „Също Едом ще бъде пустота; всеки, който мине през него ще бъде удивен.“ Според Библията Едом щеше да бъде пустота или Петра щеше да опустее. Ела с мен тази вечер. Ако ти е трудно да яздиш на кон, дръж се здраво, когато пътуваме заедно, през този тесен път към древното царство Петра. Стигаме до кралското съкровище – там, където се е съхранявало богатството на Едом. Това, което те изненадва, когато влизаш в Едом или Петра е, че сградите все още са там. Не е използвана нито една тухла, но тези стари, червеникави сгради стоят там от древни времена. Те са издълбани в скалите. Там има около 300 такива жилища. Там било кралското съкровище, което съдържало десетки хиляди скъпоценни предмети от злато. Жилища, издълбани в скалите, но днес никой не живее там. Днес прилепи пърхат с криле там. Днес този град е пуст, както Библията бе предсказала.