Уроци от притчите – 14 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Беше ми показано, че притчата за талантите не е била разбрана напълно. Този важен урок, даден на учениците, е за поука на всички християни, които живеят в последните дни. Талантите не представляват само възможността за проповядване и наставляване от Божието слово. Притчата се отнася и за временните средства, които Бог е поверил на Своя народ. Онези, на които бяха дадени пет и два таланта, търгуваха с поверените им блага и ги удвоиха. Бог иска от искрените вярващи, които имат средства тук на земята, да вложат парите си в делото за разпространяване на истината, за да им носят лихви. Ако истината живее в сърцето на този, който я е приел, той ще я подкрепи и със своето състояние. Чрез неговите усилия, влияние и средства други човешки души ще прегърнат истината и също ще започнат да работят за Бога.
Видях, че някои от изповядващите се за Божи народ са също като човека, който зарови таланта си в земята. Те пазят така ревниво притежанията си, че не са в състояние да извършат никакво добро дело за Бога. Нещо повече, предявяват претенции, че всичко е само тяхно и имат правото да разполагат с него според предпочитанията си. Така загиват много хора, които биха могли да бъдат спасени чрез разумни усилия, положени с парите, поверени им от Господа. Ангелите водят точен доклад за всяко човешко дело. И когато започва съдът над Божия дом, срещу името на всеки се записва и присъдата му. Ангелът има заповед да не щади неверните слуги, а да ги остави за деня на съда. Повереното им се взема от тях. Земното им съкровище бива пометено и те загубват всичко. А короните, които можеха да спечелят, ако бяха верни, се поставят върху главите на спасените от верните Божии слуги, чиито средства постоянно са били на разположение на Бога.
Беше ми показано също, че притчата за неверния стопанин трябва да ни научи на един урок. „… спечелете си приятели посредством неправедното богатство, та когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища“ (Лука 16:9). Ако тук на земята използваме средствата си за Божия прослава, ние си събираме съкровища за небето; и когато всички земни притежания изчезнат, верният настойник има Исус и ангелите за свои приятели, които ще го посрещнат във вечните жилища.

Отговорност пред Бога
„Верният в най-малкото и в многото е верен…“ (ст. 10). Този, който се окаже верен в „най-малкото“, т.е. в земните си притежания, и използва разумно онова, което Бог му е дал на заем тук на земята, ще бъде считан за верен на своето призвание. „… неверният в най-малкото и в многото е неверен.“ Този, който задържа от Бога онова, което Той му е дал на заем, ще бъде неверен в Божиите неща и във всяко друго отношение. „И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство?“(ст.11). Ако проявим неверност в управлението на повереното ни от Бога тук на земята, Той никога няма да ни дари безсмъртното наследство. „И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?“ (ст. 12).
Исус е изкупил едно наследство за нас. То е наше, но ние сме поставени тук на проверка, за да се види дали ще се окажем достойни за вечния живот. Бог ни изпитва, като ни поверява земни притежания. Ако раздаваме щедро за напредъка на Неговото дело от онова, което ни е предоставил, Той ще ни повери безсмъртното наследство. „Не можете да слугувате на Бога и на Мамона“ (ст. 13; Матей 6:24). „Ако люби някой света, в него няма любов към Отца“ (1Йоаново 2:15).
Бог не е доволен от отпуснатия, безреден начин, по който някои от Неговия народ водят земните си работи. Те изглежда са забравили напълно, че имуществото, което ползват, принадлежи на Бога и трябва да Му дават сметка за стопанисването. Има хора, чиито земни работи са в пълна бъркотия. Сатана забелязва това и при благоприятен случай така нанася удара, че под негово ръководство много средства се вземат от пазителите на съботата и навлизат в редиците му. Някои от по-възрастните не желаят да уредят земните си работи и неочаквано се разболяват и умират. След смъртта им техните деца, които не се интересуват от истината, наследяват имотите им. По този начин то минава в ръцете на Сатана и той се разпорежда с него. „И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство? И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?“ (Лука 16:11, 12).
Беше ми показан ужасният факт, че Сатана и неговите ангели са имали много по-голяма възможност да се разпореждат с богатството на Божия народ, отколкото самият Господ. Настойниците в тези последни дни проявяват пълно неблагоразумие. Те позволяват на Сатана да контролира земните им работи и да присвоява онова, което принадлежи на Божието дело. Бог забелязва всичко, неверни стопани. Той ще ви потърси сметка за това. Видях, че Божиите настойници могат чрез вярно и разумно управление да държат земните си работи в пълен ред и изправност. Що се отнася до възрастните, болните и онези, които нямат деца, техен дълг и привилегия е да сложат средствата си на такова място, че да бъдат използвани за Божието дело, ако внезапно починат. Видях обаче, че Сатана и неговите ангели ликуват поради успеха си в това отношение. А онези, които трябва да бъдат мъдри наследници на спасението, почти охотно оставят Господните пари да се изплъзват от ръцете им и да отиват в ръцете на неприятеля. По този начин те усилват царството на Сатана и изглежда никак не се чувстват обезпокоени от това!