Младежите трябва да бъдат ръководени чрез твърди принципи, за да могат правилно да развият силите, които Бог им е дал. Но младите хора действат дотолкова по импулс и така сляпо, без оглед на принципа, че се намират постоянно в опасност. Тъй като не могат винаги да имат водачеството и закрилата на родителите и настойниците си, те трябва да бъдат обучени на решителност и самообладание. Трябва да бъдат научени да мислят и действат по съвест според принципа.

Отмора и забавление
Учениците трябва да имат отдих. Умът не е необходимо да е постоянно зает с усилена работа, защото деликатната умствена машина се износва. Както тялото, така и умът се нуждаят от упражнения. Но има голяма необходимост от въздържание при забавленията, както и при други занимания. Характерът на забавленията трябва да бъде внимателно и цялостно обсъден. Всеки младеж трябва да си зададе въпроса: Как ще повлияят тези забавления на физическото, умственото и моралното ми здраве? Няма ли умът ми да се плени дотолкова, че да забравя Бога? Ще престана ли да имам пред очите си Неговата слава?
Играенето на карти трябва да бъде забранено. Другарите, средата и наклонностите, които поражда тази игра са опасни… В такива забавления няма нищо полезно за душата или тялото. Няма нищо, което да засилва интелекта, да складира в него ценни идеи, полезни за бъдещето. Разговорът често пъти е върху незначителни и унизяващи теми…
Специализирането в играта на карти води често до желание за обогатяване. Залага се малка сума, а след това и по-голяма, докато се създаде страст към комара, водеща до сигурна гибел. Колко много хора е довело това пагубно забавление до всякаква греховна практика, до бедност, затвор, убийство и до бесилката! И въпреки това много родители не виждат ужасната, гибелната пропаст, която зее пред нашите младежи.
Театърът се нарежда сред най-опасните места за удоволствие. Вместо да бъде училище за морал и добродетел, както често се твърди, че е, той е самото огнище на неморалност. Чрез него се засилват и трайно затвърждават порочните навици и греховните наклонности. Долни песни, похотливи жестове, изрази и пози покваряват въображението и принизяват морала. Всеки младеж, който има обичай да посещава такива представления, ще бъде покварен по принцип. В нашата страна няма по-мощно влияние за отравяне на въображението, за унищожаване на религиозните впечатления и за затъпяване на желанието за тихите удоволствия и трезвите реалности на живота от театралните забавления.
С всяко посещение се увеличава любовта към тези сцени, както желанието за упойващи напитки се увеличава с употребата им. Единственото безопасно поведение е да се избягва театърът, циркът и всяко друго съмнително място за забавление.
Има средства за отмора, които са много полезни както за тялото, така и за ума. Просветленият, прозорлив ум ще намери изобилни начини за забавление и развличане от източници, които са не само невинни, но и назидателни. Отмората на чист въздух, размишляването върху Божиите дела в природата ще бъдат от най-голяма полза (“Свидетелства”, т. IV, стр. 651,653).

Осигурявайте невинни удоволствия
Младежите не могат да бъдат така улегнали и сериозни както възрастните, детето не може да бъде така въздържано, както бащата. Докато грешните забавления се осъждат, както трябва и да бъде, то нека родителите, учителите и настойниците на младежите осигурят на вместо тях невинни удоволствия, които няма да опетняват или покваряват морала. Не обвързвайте младежите със строги правила и ограничения, от които да се почувстват потиснати, разкъсани, и да се втурнат в пътища на безумие и гибел. С твърда, любезна и съобразителна ръка дръжте юздите на управлението, като водите и контролирате умовете и намеренията им толкова нежно, толкова мъдро и с такава любов, че те винаги да знаят, че им желаете най-доброто (“Съвети до учители, родители и учещи”, стр. 335).

Намиране развлечение в мисионска работа
Часовете, прекарвани тъй често в забавления, които не ободряват нито тялото, нито душата, трябва да бъдат употребени за посещаването на бедните, болните и страдащите или в търсене на начин да се помогне на някой в нужда (“Свидетелства”, т. VI, стр. 276).