Христос не ни е уверил, че постигането на съвършен характер е лесно нещо. Благородният, всестранно развит характер не се унаследява. Не идва случайно. Той се спечелва чрез лични усилия посредством заслугите и благодатта на Христос. Бог дава талантите, умствените способности, но ние оформяме характера. Характерът се изгражда чрез тежки, усилени битки с личното “аз”. Трябва да се водят борба след борба срещу унаследените наклонности. Tрябва да бъдем много строго критични към себе си и да не позволяваме на нито една неблагоприятна черта да остане некоригирана.
Никой да не казва: “Не мога да поправя дефектите на характера си.” С такова решение няма да успеете да постигнете вечния живот. Невъзможността лежи в собствената ви воля. Ако не желаете, няма да победите. Реалната трудност се състои в покварата на неосветеното сърце и в желанието за подчинение на Божия контрол.

Поставете целта си високо
Много хора, на които Бог е дал възможности да вършат отлична работа, постигат твърде малко, защото опитват малко. Хиляди прекарват живота си, като че ли нямат определена цел, за която да живеят, нито образец, към който се стремят. Такива хора ще получат награда, съответстваща на делата им.
Помнете, че никога няма да постигнете по-висока цел от тази, която сте си поставили. Ето защо целете се високо и стъпка по стъпка, дори с мъчителни усилия, със себеотрицание и жертви изкачете цялата височина на стълбата на развитието. Нека нищо не ви спъва. Около никое човешко същество съдбата не е изтъкала мрежите си така здраво, че да се наложи то да остане безпомощно и в несигурност. Противопоставящите се обстоятелства трябва да пораждат твърдото решение да бъдат победени. Преодоляването на една преграда дава сила и кураж за вървенето по-нататък. Напредвайте с решителност в правата посока и обстоятелствата ще се превърнат във ваши помощници, а не в препятствия.

Развивайте всяка добродетел на характера
Бъдете амбициозни да развивате всяка добродетел на характера за прослава на Господа. Във всяка фаза от изграждането на вашия характер угаждайте на Бога. Това можете да направите, защото и Енох можа, макар да живееше в един покварен век, но и в днешно време има еноховци.
Стойте твърдо като Даниил, верния държавник, когото изкушението не можеше да поквари. Не разочаровайте Този, Който ви обикна толкова, че даде собствения Си живот, за да заличи вашите грехове. Той казва: “Без Мене не можете да сторите нищо.” Помнете това. Ако сте направили грешки, сигурно вече сте победили, щом ги виждате и според вас са предупреждение. Така вие превръщате поражението в победа, като разочаровате неприятеля и почитате вашия Изкупител.
Оформеният по Божествено подобие характер е единственото съкровище, което можем да отнесем от този свят в бъдещия. Наставляваните от Христос в този свят ще вземат със себе си в небесните жилища всяко Божествено постижение в тях. А в небето усъвършенстването ще продължи. Колко важно е тогава характерът да се развива още в този живот.

Неговите заръки дават и сила
Небесните интелигентни същества ще действат заедно с хората, които с решителна вяра търсят онова съвършенство на характера, стигащо до съвършенство в действията. На тези хора Христос казва: “Аз съм от дясната ти страна, за да ти помагам.”
Когато се свърже с волята на Бога, волята на човека става всесилна. Всичко, извършвано по заповед на Бога, може да бъде постигнато чрез Неговата сила. Всичките Му заръчвания и заповеди съдържат и сила за изпълнението им (“Притчи Христови”, стр. 331-333).

Нашата постоянна зависимост
Онези, които не съзнават постоянната си зависимост от Бога, ще бъдат победени от изкушението. В момента може да предполагаме, че краката ни са стъпили много здраво и никога няма да бъдем поклатени. Може уверено да казваме: “Зная в Кого съм повярвал, нищо не може да разколебае вярата ми в Бога и Неговото Слово.” Но Сатана постоянно мисли как да се възползва от нашите унаследени и придобити черти на характера и да заслепи очите ни, за да не виждаме личните си нужди и дефекти. Единствено ако осъзнаем собствената си слабост и гледаме твърдо на Исус, можем да вървим сигурно (“Животът на Исус Христос”, стр. 382.).