Фалшивото и истинското в образованието – 37 – По стъпките на Великия Лекар – Елена Вайт (Елън Уайт)

“Защо харчите пари за онова,
което не е хляб?”
Властният дух, който действа в царството на лукавия, влияе постоянно, за да отклонява погледа ни от Божиите слова към човешки мнения. Той не иска да слушаме Божия глас, който казва: “Този е пътят, ходете по него!” (Еремия 30:21) Чрез погрешни възпитателни методи прави всичко възможно, за да затъмни небесната светлина.
Чрез философски спекулации и научни изследвания, в които Бог не се признава, хиляди стават скептици. Днес в училищата старателно се изучават и обясняват теориите на учени, до които те са стигнали в резултат на научните си изследвания. При това се идва до извода, че ако тези учени мъже имат право, Библията не може да има право. Съмнението има особена привлекателна сила за човешкия дух. Младежта вижда в него една независимост, която пленява въображението и мами. Сатана триумфира. Той подхранва всяко семе на съмнение, посято в младите сърца. Грижи се то да расте и да принася плодове и скоро се получава богата жетва от неверие.
Затова е така опасно да се сеят семената на съмнението в младите сърца, които са много склонни към злото. Всичко, което отслабва вярата в Бога, ограбва силата на душата да противостои на изкушението. То премахва едничката действителна защита срещу греха. Нуждаем се от училища, където младежта да бъде обучавана, че е велико да се почита Бога, като изявяваме Неговия Характер във всекидневния си живот. Трябва да опознаваме Бога от Неговото Слово и от Неговите дела, за да може в живота ни да се реализират Божиите планове.
Безбожни писатели
Мнозина намират, че е много важно за образованието им да изучават съчиненията на невярващи в Бога писатели, защото в тях се съдържали блестящи и ценни зародиши на мисли. Но от кого произхождат тези бисери от мисли? От Бога и само от Бога! Той е изворът на всяка светлина. Защо трябва тогава заради няколко мисловни истини да се лутаме из множеството заблуди, съдържащи се в произведенията на невярващите, когато пълната истина ни е дадена на разположение?
Как става, че хора, които са в борба с Божието управление, притежават толкова мъдрост, колкото понякога разкриват? Сам Сатана е получил своето образование в небето и има толкова познания за доброто, колкото и за злото. Той смесва ценното с нечистото и това му дава такава сила да мами. Но трябва ли да приемем Сатана като ангел на светлината затова, че се е наметнал с одежда на небесна слава? Изкусителят си има свои инструменти, които са подготвени за неговите методи, изпълнени с неговия дух и обучени за неговото дело. Трябва ли да им сътрудничим? Трябва ли да считаме съчиненията на сатанинските инструменти за необходими при получаването на образование?
Ако времето и старанията, употребени за изучаване на блестящите идеи на невярващи писатели, се използваха, за да се изучават ценните бисери на Словото Божие, хиляди, които сега са в сянката и тъмнината на смъртта, биха се радвали на яснотата на Божествената светлина в живота.
Историческа и богословска наука
За да се приготвят за служба в делото на Господа, мнозина смятат за необходимо да получат обширни познания върху историческите и богословските съчинения. Те смятат, че тези познания ще им бъдат от помощ при проповядването на евангелието. Но тяхното усърдно изучаване на човешки мнения по-скоро ще ги изтощи за службата им, отколкото да ги подкрепи. Когато гледам библиотеки, изпълнени с огромни томове от исторически и богословски научни съчинения, аз си мисля: “Защо да се харчат пари за нещо, което не е хляб?” Шестата глава от Евангелието на Йоан дава много повече, отколкото може да се получи от такива съчинения: “Аз съм хлябът на живота. Който дойде при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, никак няма да ожаднее.” “Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее вечно”; “Който вярва в Мене, има вечен живот”;”Думите, които ви говоря, са дух и живот” (Йоан 6:35, 47, 51, 63).
Има един вид историческо изследване, което не е за осъждане. Свещената история е била един от предметите, изучавани в пророческите училища. От докладите за това, как е постъпвал Бог с народите, могат да се видят Неговите следи. Така и ние днес трябва да изучаваме как Бог постъпва с народите на земята. В историята трябва да виждаме изпълнението на пророчествата, в реформаторските движения ­ да видим действието на Провидението и да разбираме какво означава продължаващото въоръжение на народите за последния голям конфликт от великата борба.
Такова изучаване ще даде големи, обширни познания и широк поглед върху живота. Ще ни помогне да разберем някои неща върху отношенията и зависимостите в живота, да видим как чудесно сме свързани в голямото братство на човешкото общество от различни народности и до каква степен потискането и унижението на един негов член означава загуба за всички.
Историята, както обикновено се изучава, се занимава с човешките постижения, с победоносните битки, с човешките успехи в постигане на власт и величие. А Божието действие в човешките дела се изгубва от погледа. Само малцина проследяват изпълнението на Божиите намерения в издигането и падението на народите.
До голяма степен и теологията (както се изучава и преподава) е само едно изложение на човешки мъдрости, които “помрачават разума с безсмислени думи”. Много често причината, поради която някои се затрупват с толкова много книги, не е толкова желанието да се получи храна за ума и душата, колкото честолюбивата амбиция да се запознаят с повече философи и теолози, желанието да се проповядва християнството с учени изрази и фрази.
Не всички написани книги служат да направят живота свят. “Научете се от Мене ­ казва Великият Учител, ­ вземете Моето иго на себе си”, научете се на кротост и смирение. Вашата интелектуална гордост няма да ви помогне при общуването ви с душите, загиващи за хляба на живота. Когато изучавате тези книги, вие ги оставяте да заемат мястото на практическите поучения, които би трябвало да научите от Христос. С резултатите от това изучаване хората не могат да се нахранят. Съвсем малко от изследванията, които толкова много изморяват ума, дават онова, което може да помогне на някого да стане успешен работник в спасението на души.
Спасителят дойде, за “да проповядва евангелието на бедните”. В поученията Си Той си служеше с най-прости изрази и с най-ясни образи. Казва ни се: “И народът обичаше да Го слуша” (Марк 12:37). Всички, които желаят да вършат Неговото дело за това време, имат нужда да разучат по-дълбоко ученията, които Той е дал.
Словата на живия Бог са най-висшето от всички образования. Онези, които искат да служат на хората, трябва сами да се хранят с Хляба на живота. Това ще им даде духовна сила и така те ще бъдат приготвени да служат на всички класи от народа.
Сензационна литература
Много от популярните издания в днешно време гъмжат от сензационни истории, които възпитават младежите на нечестие и ги водят по пътя на гибелта. Още деца по години, но вече “стари” в познанията си за престъпленията, те са подтиквани към злото от разказите, които четат. Във въображението си действат според прочетеното, докато в душите им изкристализират амбицията да видят какво действително могат да постигнат, вършейки престъпление и избягвайки наказанието.
За активните умове на младежите сцените, описани във въображаемите откровения за бъдещето, са реалност. Когато се предсказват революции и всякакви събития, събарящи бариерите на себеобузданието, постановени от закона, мнозина “сграбчват” духа на представеното в тези книги. По този начин биват доведени дотам, че да извършат престъпления дори по-лоши от онези, които сензационната литература представя. Чрез влияния като тези обществото се деморализира. Семената на беззаконието биват разсявани нашироко.
Класиците
В колежите и университетите хиляди младежи прекарват голяма част от най-хубавите години на живота си, като изучават гръцки и латински език. И докато се занимават с това учене, духът и характерът им се оформят според гибелното влияние на езическата литература, четенето на която се счита за част от изучаването на тези езици.
Онези, които познават класиците, казват, че гръцките трагедии са пълни с кръвосмешение, убийства и човешки жертвоприношения, принасяни на сластолюбиви и отмъстителни божества. За света би било много по-добре, ако почерпаното от подобни източници образование се изоставеше. “Може ли някой да ходи по разпалени въглища и нозете му да се не опекат?” (Пр. 6:28).
“Кой може да извади чисто от нечисто? ­ Никой!” (Йов 14:4) Можем ли тогава да очакваме, че младежта ще развие християнски характер, когато възпитанието є се оформя от ученията на хора, които явно не почитат принципите на Божия закон?
Когато се отказват от всякакво въздържание и се впускат в безразсъдни удоволствия, разсипничество и пороци, студентите само подражават на нещата, които са се задържали в ума им от тези учения. Има призвания, които изискват познания по гръцки и латински език; някои хора трябва да изучават тези езици. Обаче познанията, необходими за тяхната практика, биха могли да се придобият и без изучаването на литература, която е покварена и действа покваряващо.
А и не са много хората, нуждаещи се от познания по гръцки и латински. Изучаването на тези мъртви езици би трябвало да остава едва на второ място след изучаването на предмети, които дават познание за правилното приложение на физическите и умствените сили. Глупаво е младите хора да посвещават толкова от времето си на изучаване на мъртви езици и на най-различни книги, а да се пренебрегва възпитанието им за практическите задължения в живота.
Какво получават студентите от училището, когато го напускат? Къде отиват? Какво ще правят? Притежават ли знания, които да ги правят способни да учат другите? Възпитани ли са да бъдат добри бащи и майки? Могат ли да станат глави на семейство и да го ръководят правилно? Едничкото възпитание, заслужаващо да се нарече такова, е това, което прави младите мъже и жени подобни на Христос, подготвя ги да носят отговорностите на живота и да ръководят семействата си. Такова възпитание обаче никога не може да се получи чрез изучаването на езическите класици.
Романи
Романите, леките, пикантни четива са не малка проклетия за читателите. Авторът може да претендира, че иска да даде някаква морална поука; може да е вплел в съчинението си дори религиозни мисли, но те често служат само за прикритие на факта, че тези произведения нямат никаква стойност.
Светът е наводнен от книги, пълни със съблазняващи заблуди. Младежта приема за истина онова, което Библията отбелязва като фалшиво, и се привързва към измами, гибелни за душата.
Съчинения от висока класа
Има съчинения, написани с цел да поучат в истината или да разобличат някое голямо зло. Някои от тези съчинения са извършили добро. Но са причинили и неизброими вреди.
Те съдържат изказвания и описания, които възбуждат въображението и водят мислите по път, който е опасен, особено за младежите, постоянно преживяващи в мисълта си описаните сцени. Такова четене прави ума негоден за полезна работа и неспособен за духовен живот. То унищожава интереса към Библията. Небесните неща намират малко място в ума. Когато мисълта се занимава с представените нечисти сцени, страстите се събуждат и краят е грях.
Дори съчинения, които не съдържат никакви подбуди към нечисти мисли и имат за цел да поучават на добри принципи, са вредни. Те създават навик да се чете бързо и повърхностно само за да се проследи историята. По този начин се стига дотам, че силата за последователно и сериозно мислене отслабва. Това прави душата неспособна да преценява големите задачи на този живот и вечното им предназначение.
Четенето на съчинени истории оставя неохота към практическите задължения в живота, като подхранва любов към удоволствията. Тяхната възбуждаща, опияняваща сила често е причина за душевни и телесни заболявания. Колко много нещастни, занемарени домакинства, колко много доживотни инвалиди, колко много обитатели на лудници са само последица от четенето на романи.
Често се възразява, че за да се предпази младежта от четене на сензационна или лека литература, трябва да є се предостави по-добра. Все едно, че някой се опитва да излекува пияница, като вместо уиски и бренди му дава по-леки спиртни напитки, макар да е наясно, че единственият сигурен начин е в пълното въздържание.
Митове и приказки
При възпитаването на децата се отделя голямо място на разказите, повестите, митовете и приказките ­ и в училищата, и в дома. Как могат християнски родители да позволяват децата им да четат книги, пълни с толкова много измислици? Когато децата питат за значението на историите, толкова противоречащи на онова, на което са ги учили родителите им, отговаря им се, че тези истории не били верни. Но това не премахва лошите последици от тях. Представените в тези книги идеи заблуждават децата. Внушават им погрешни възгледи за живота, будят и подхранват у тях желание за пренасяне в недействителна обстановка.
Широкото разпространение на подобни книги днес е една от хитрите измами на Сатана. Той се стреми да отклони мислите на стари и млади от важното дело по оформянето на характера. Целта му е нашите деца и младежи да бъдат унищожени от пагубните за душата измами, с които е изпълнил света. Затова се опитва да отклони мислите им от Словото Божие и по този начин да им попречи да стигнат до разбирането на истините, които биха им били закрила.
Никога не бива да се дават в ръцете на децата книги, които съдържат някакво изкривяване на истината. Нека, получавайки образование, децата не приемат идеи, които могат да се окажат семе на греха. Ако здраво разсъждаващите хора нямаха нищо общо с подобни книги, самите те биха били много по-сигурни, а и техният правилен пример и добро влияние биха помагали на младежта да противостои по-лесно на изкушението.
Един по-чист източник
Дадено ни е в изобилие онова, което е реално, което е Божествено. Жадуващите за познания не е нужно да отиват при замърсени извори. Господ казва:
“Приклони ухото си, та чуй думите на мъдрите и вземай присърце Моето знание…, за да бъде упованието ти в Господа. Аз те научих на тях днес…” (Пр. 22:17-19).
“Не писах ли ти хубави неща от съвет и знание, за да познаеш верността на думите на истината, та да отговаряш с думи на истина на ония, които те пращат?” (Пр. 22:20, 21).
“Той постави свидетелство в Яков и положи закон в Израил, за който заповяда на бащите ни да ги възвестяват на чедата си” (Пс. 78:5).
“Благословението Господне обогатява” (Пр.10:22).
Христови поучения
Христос е изложил принципите на истината в Евангелието. Неговото учение можем да открием в чистите потоци, изтичащи от Божия трон. Христос би могъл да даде на човеците познания, надминаващи всички дотогавашни открития и поставящи в сянка всяко по-нататъшно постижение и откритие. Би могъл да разкрие тайна след тайна и около тези научни откровения биха могли да се концентрират изследванията на бъдещите поколения до края на света. Но Спасителят на човечеството не е искал да употреби нито миг, за да учи хората на нещо друго, освен на науката за спасението. Той е ценял и изразходвал Своето време, способности и живот само като средство за спасение на човешките души. Дошъл е да търси и да спаси погиналото и не е допуснал да бъде отклонен от тази си задача. Не е допуснал нищо да Го отдалечи от нея.
Христос дава само знания, които могат да бъдат полезни. С поученията Си към народа Той е целял да задоволи нуждите на реалния живот. Не задоволява любопитството на всички задаващи Му въпроса, а обикновено се възползва от случая, за да отправи важни, сериозни действени апели. На жадуващите да откъснат плода от дървото на познанието предлага плода от дървото на живота. Така пред тях се открива един-единствен път ­ пътя към Бога. Всички останали източници освен този на вечния живот са затворени.
Нашият Спасител не е насърчавал никого да посещава равинските училища по онова време, и то тъкмо поради това, че там развитието на ума би пострадало поради постоянното повтаряне на “казват” или “казано е”. Защо трябва да се приемат непостоянните човешки мисли за велика истина, когато имаме на разположение най-великата и най-сигурната мъдрост?
Онова, което видях за вечните неща, и онова, което съм видяла за човешката слабост, ме впечатли дълбоко и се отрази на цялата ми по-нататъшна дейност и живот. Не виждам нищо, за което човек трябва да се хвали и величае. Не виждам никаква причина мненията на световно известни учени и тъй наречени велики мъже да се ползват с такова доверие и слава. Как могат човеци, лишени от Божествено просветление, да знаят Божиите планове и пътища? Те или изобщо отричат Бога и не се съобразяват с Неговото съществуване, или представят силата Му според своето човешко въображение.
Нека предпочетем училището на Великия Учител, Който е създал небето и земята, и да се поучаваме от Този, Който е поставил съзвездията на небосвода и Който е показал на слънцето и на луната тяхната работа.
Познанието, което може да бъде оползотворено
Правилно е младежите да се стремят да постигнат най-високо развитие на своите умствени сили. Не искаме да ограничим образованието, на което сам Бог не е поставил граници. Но всичко постигнато не ще ни бъде от полза, ако не го употребим за прослава на Бога и за доброто на човечеството.
Няма защо да претоварваме ума със знания, трупани с неимоверни усилия, но неизползваеми на практика. Такова образование означава само загуба на време и средства за оня, който го е получил. Защото тези познания ще потиснат желанието и влечението към истинските знания, които ще го направят годен за ползотворен живот и ще му помогнат да се справи с отговорностите си. В никакъв случай не е достатъчно само да се притежават знания; те би трябвало и да се използват правилно.
Времето, средствата и трудът, които толкова много млади хора влагат за едно сравнително безполезно образование, би трябвало да се пренасочат за постигането на другото образование, което би ги направило практични мъже и жени, годни да носят отговорностите на живота. Подобно възпитание би имало висша стойност.
Възпитаване на сърцето
Онова, от което се нуждаем, е познанието, укрепващо ума и душата, правещо ни по-добри. Възпитанието на сърцето е много по-важно от едни чисто книжни знания. Добре е и дори необходимо е да имаме познание за света, в който живеем. Но ако изоставяме настрана вечността, ще извършим непоправима грешка!
Един студент може да вложи всичките си сили в натрупване на знания; но ако няма познание за Бога, ако не се вслушва в законите, които управляват собственото му същество, ще погуби себе си сам. Чрез лоши навици той ще изгуби самоуважението си, ще изгуби и способността да се владее. Не би могъл да стигне до същността на нещата, които го засягат най-дълбоко. Ще се отнася лекомислено и неразумно с душата и тялото си. Занемарявайки основни принципи, ще погуби и този, и бъдещия си живот.
Ако младите хора разбираха собствената си слабост, биха намерили своята сила у Бога. Ако се стремят да бъдат поучавани от Него, ще станат мъдри чрез Неговата мъдрост и животът им ще бъде богато благословение за света. Но ако занимават ума си само със светски и спекулативни учения и по такъв начин се отчуждават от Бога, ще изгубят всичко, което обогатява истински живота.