Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Характерът,който Бог одобрява – 44 – Вести към младите – Елена Вайт (Елън Уайт)

Характерът,който Бог одобрява – 44 – Вести към младите – Елена Вайт (Елън Уайт)

Младежите имат нужда да бъдат наставлявани внимателно и с молитва, за да могат да изградят характерите си на здрава основа. Причината, поради която толкова много хора правят скръбни грешки, е, че те не обръщат внимание на поученията на хората с опит. Съветите на родители и учители нямат за тях никакво значение и те се поддават на изкушенията на неприятеля. Бог обича младежите. Той вижда в тях големи възможности за вършене на добро, стига само да осъзнаят своята нужда от Христос и да градят на сигурната основа. Знае също така и за техните изпитания. Знае, че ще трябва да се борят срещу силите на мрака, който се стреми да завладее човешкия ум. Затова е отворил път, чрез който младите мъже и жени могат да станат участници в Божественото естество…

Нужни са постоянни усилия
Характерът не се оформя случайно. Той не се определя от едно избухване или от стъпка в погрешна посока. Той е повторението на постъпката, което прави навика и създава характера било за добро, или за зло. Добрите характери могат да се оформят само чрез постоянни, неуморими усилия, чрез развиване на всеки поверен талант и способност за прослава на Бога. Вместо това мнозина се оставят да бъдат влачени според импулса или обстоятелствата. Това става не защото не са добър материал създаден от Бога, но защото не съзнават, че Той изисква в младостта си да правят най-доброто.
Ако искат да бъдат така твърди със вярата си като Даниил, днешните младежи трябва да напрегнат до краен предел всеки духовен нерв и мускул. Господ не желае те да останат неопитни новаци. Иска да се издигнат до най-високата точка на съвършенството. Желае да стигнат до най-висшето стъпало на стълбата и следващото стъпало да ги въведе в царството Божие.

Влиянието на другари
Младежите, които напускат домовете си и не са повече под бдящата грижа на своите родители, до голяма степен сами избират другарите си. Но те трябва да помнят, че очите на небесния им Баща са насочени към тях и Той вижда всяка тяхна нужда, всяко тяхно изкушение. В училищата винаги има младежи, които с поведението си разкриват принизен ум. Чрез неразумно възпитание в детинството те са развили едностранчиви характери и с напредването на годините дефектите развалят живота им. С думи и пример тези души отклоняват хората със слаба морална сила.
Времето е злато, мили младежи. Не трябва да излагате душите си на опасност, като сеете див овес. Не можете да си позволите да бъдете немарливи към избора на другар. Размишлявайте върху благородното в характерите на другите и то да стане за вас морална сила, когато се съпротивлявате на злото и избирате доброто. Поставете целта си високо. Вашите родители и учители, които се боят от Бога, може да ви следват със своите молитви ден и нощ, може да ви умоляват и предупреждават, но това ще бъде напразно, ако си изберете безразсъдни другари. Ако не виждате никаква реална опасност и мислите, че можете да вършите добро, както и зло според капризите си, ще забележите, че квасът на нечестието невидимо е опетнил и покварил ума ви.

Христос – нашата единствена надежда
Христос бе поразяван, оскърбяван и хулен. Отдясно и отляво Той бе изкушаван, но не съгреши, а представи на Бога съвършено, напълно достатъчно послушание. С това завинаги премахна и най-малкото извинение за непослушанието. Дойде, за да покаже на човека, как да бъде послушен, как да пази всички заповеди. Държеше се за Божествената сила и това е единствената надежда на грешника. Отдаде живота Си, за да може човекът да стане участник в Божественото естество, като избегне покварата, която е в света чрез похотта…
Бог е дал на младежите таланти, които трябва да се развиват за Негова прослава. Но мнозина използват тези дарби за неосветени, несвети цели. Мнозина имат способности, които ако бъдат развити, ще принесат богата жетва от умствени, морални и физически постижения. Но те не се спират, за да се замислят. Не разсъждат върху цената на поведението си. Продължават да се държат безразсъдно и глупаво, не търпят нито съвети, нито укори. Това е ужасна грешка. Младите хора трябва да бъдат с трезв ум, ако осъзнават, че Божието око ги наблюдава, че Божиите ангели следят развитието на характера им и претеглят моралната му стойност (“Младежки наставник”, 27 юли 1899 г.).