Целта на истинското възпитание – 34 – По стъпките на Великия Лекар – Елена Вайт (Елън Уайт)

“Всеки истински християнин
е помагаща ръка на Бога.”
Истинското възпитание е стъпало към мисионска служба. Всеки син и дъщеря са призвани да служат на Господа. Призвани сме да служим на Бога и на ближните си. Целта на възпитанието е да ни направи способни за този дълг.
Обучение за служене
Тази цел трябва да бъде винаги пред очите на християнските родители и учители. Не знаем в каква насока ще служат децата ни. Може би ще прекарат живота си в домашния кръг; може да се отдадат на някоя професия или да отидат като проповедници на евангелието в далечни езически страни. Но всички са еднакво призвани да бъдат мисионери на Бога, да носят на света вестта за Божията благодат и спасение.
Бог обича децата и младежите с техните вродени таланти, енергия, кураж и бърза възприемчивост. Иска да ги доведе в хармония с Божествените инструменти. Затова трябва да получат образование, което ще им помогне да стоят със самоотвержена любов на страната на своя Спасител.
За всички Свои чеда до края на света Христос казва, както и на първите Си ученици: “Както Ти Мене прати в света, и Аз ги пратих в света” (Йоан 17:18), за да бъдат Божии представители, да изявят Неговия Дух, да показват Неговия характер и да вършат Неговото дело.
Нашите деца стоят на кръстопът. Примамките на света, възбуждани от егоизма, действат от всички страни, за да отклонят от пътя, определен за Господните изкупени. От избора, който ще направим, зависи дали животът ни ще бъде благословение или проклятие. Децата трябва да намерят на какво да отдадат своята излишна енергия, в какво до вложат непроявените си способности и преливащите си жизнени сили. Те ще трябва да вършат нещо, добро или зло.
Божието слово не отрича дейността, а я направлява. Бог не кара младежите да бъдат по-малко предприемчиви. Характерните качества, които правят един мъж истински човек, достоен и уважаван, несломимото желание за нещо по-висше, непобедимата воля, голямото трудолюбие, издръжливостта не трябва да бъдат отслабвани. Напротив, с Божията благодат те трябва да бъдат насочвани към постигане на неща, които са толкова по-високи от себелюбиви и земни интереси, колкото небето е по-високо от земята.
На нас като родители и християни е възложен дългът да даваме правилни напътствия на децата си. Те трябва да бъдат внимателно, мъдро и нежно подготвяни да служат на Христос. Наш пръв дълг е да ги насочваме към живот в служба на Бога.
“Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот” (Йоан 3:16); “Христос ни възлюби и отдаде Себе Си за нас” (Еф. 5:2). Ако обичаме, трябва да даваме. Не да ни служат, а да служим ­ това е голямата поука, която да изявяваме.
Нека на младите хора се внуши истината, че не принадлежат на себе си, а на Христос. Те са цената на Неговата кръв, отплатата за Неговата любов. И живеят, защото Той ги поддържа чрез Своята сила. Тяхното време, силите и способностите им принадлежат на Него и трябва да бъдат развити и употребени в служба за Него.
Освен ангелите човеците, създадени по Божия образ, са най-благородното от всички Негови творения. Бог желае те да станат онова, което им е дал възможност да бъдат, и да вършат най-доброто със силите, които им е подарил.
Животът е тайнствен и свят. Той е откровение на самия Бог, Който е извор на живот. Предлаганите ни случаи са ценни и на тях трябва да се гледа сериозно. Веднъж пропуснати, те са завинаги загубени.
Бог поглежда в малкото семенце, което е създал, и вижда в него скрит прекрасен цвят, храст или високо, разпростиращо нашироко своите клони дърво. Така и във всяко човешко същество Той вижда неговите възможности. Ние сме дошли на този свят с определена цел. Бог ни е дал Своя план за нашия живот и иска да постигнем най-висока степен на развитие.
Той желае непрекъснато да растем в святост и щастие. Всички имат способности и трябва да се научат да ги възприемат като свещено благо, да ги ценят като дар от Господа и да ги използват правилно. Бог желае младите хора да развиват всяка своя способност. Иска те да се радват на всичко, което в този живот е полезно и ценно, да бъдат добри, да вършат добро и да си събират съкровища за бъдещия живот в небето. Техният постоянен стремеж трябва да бъде насочен да се отличават във всичко, което е несебелюбиво, възвишено и благородно. Нека гледат към Христос като към образец, според Който трябва да се оформят, да изграждат в себе си святата устременост на Неговия живот ­ постоянния стремеж животът да става по-добър благодарение на това, че те са живеели в съгласие с Бога. Ето делото, за което са призвани.
Широката основа
Най-висшата от всички науки е науката за спасението на душата. Най-висшето дело, в което човешки същества биха могли да участват, е извеждането на хора от греха и въвеждането им в святост. За осъществяването му е необходима широка основа на всестранно образование и възпитание, изискващи от родители и учители много повече мъдрост и старания, отколкото при простото обучение в обикновените науки. Възпитанието е съвършено само тогава, когато тяло, ум и сърце се развиват в синхрон. Характерът трябва да бъде правилно възпитаван в духа на съвършено и най-висше развитие. Всички умствени и физически способности трябва да бъдат правилно развивани. Наш дълг е да изграждаме в себе си всичко, което ни прави по-добри служители на Бога.
Истинското възпитание обхваща цялото същество. То учи как да се живее правилно. Позволява ни да използваме най-добре разума, физическите и духовните си сили. Духовните способности като по-висши трябва да управляват физическите. Естествените желания и страсти трябва да бъдат под властта на съвестта и на духовните изисквания. Христос стои на върха на човечеството и Неговото желание е да ни води по възвишените и святи пътеки на чистота в служенето на Бога. Чрез чудодейното действие на благодатта Му трябва да станем съвършени в Него.
Исус получава Своето възпитание у дома. Неговата майка е и Неговата първа земна учителка. Той научава за небето от нейните уста и от писанията на пророците. Живее в къщата на беден човек в малко градче и изпълнява точно и с радост своята част от домашните задължения. Небесният Законодател става доброволен Служител и послушен Син. Той научава занаят и работи с ръцете Си заедно с баща Си Йосиф в дърводелската работилница. Облечен като прост работник, минава по улиците на малкото градче, когато отива на работа и когато се връща оттам.
Хората по онова време оценяват нещата според техния външен вид. Колкото повече религията запада по същност и сила, толкова повече се увеличава външното є великолепие. Възпитателите по онова време се опитват да спечелят почит чрез демонстриране на разкош и блясък, докато животът на Исус е в ярко противоречие с всичко това. Той показва нищожността на нещата, които човеците считат за най-важни изисквания в живота. Той не посещава тогавашните училища, които възвишават нищожни неща и смятат за нищожни великите. Получава Своето образование от отредения Му от Бога източник: полезната работа, изучаването на Писанията, от природата и опитностите на живота. Това са Божиите учебници, изпълнени с поучения за всички, които пристъпват към тях с желание, с виждащи очи и с мъдрост.
“А Детенцето растеше, крепнеше и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат беше над Него” (Лука 2:40).
Така подготвен, Той поема своята мисия. Навсякъде и винаги когато е в допир с хора, упражнява върху тях благотворно влияние, каквото светът дотогава не е виждал.
Домашните уроци
Домът е първото училище за детето и там трябва да се положи основата за живот ­ служене, чиито принципи се изучават не само на теория, а и оформят същината на целия живот.
Детето трябва още много отрано да се научи да обича и да помага. Щом физическите и умствените му сили станат достатъчни, трябва да започнат да му се възлагат различни домашни задачи. То трябва да свикне да помага на баща си и майка си, да се учи на жертвоготовност и на себевладеене, да поставя доброто и удобствата на другите пред своите лични, да търси случаи да зарадва братята, сестрите и другарчетата си и да им помага, а също и да бъде внимателно и учтиво с възрастните и да обича да помага на стари, болни и нещастни. Колкото повече домът е пропит от дух на истинско служене, толкова повече той ще прониква и в живота на децата. Те ще се учат да намират радост в служенето и в жертването за доброто на другите.
Задачите на училището
Домашното обучение трябва да бъде допълнено от училищното. Необходимо е да се има предвид развитието на цялостното ­ физическо, умствено и духовно ­ развитие и възпитание в дух на служене и пожертвователност.
Извършването на дребните неща на всекидневния живот в името на Христос най-много от всичко способства за изграждането на характера и за напътстване към несебелюбиво служене. Развиването и насърчаването на този дух и насочването към правия път е дело на родители и учители. За тях не може да има по-важно нещо. Духът на служене е духът на Небето и ангели ще съдействат на всяко старание за неговото развитие и насърчение.
Подобно възпитание трябва да бъде основано на Словото Божие. Само в него са дадени в пълнота необходимите принципи. Библията трябва да бъде основа на обучението и възпитанието. Истинското познание е познание за Бога и за Онзи, Когото Той е изпратил.
Всяко дете, всеки младеж трябва да познава себе си, тялото, което Бог му е дал, както и законите, чрез които то се поддържа здраво. Трябва да са добре запознати с общообразователните предмети и да получат професионално образование, за да са годни за практическия живот и за задълженията си във всекидневието. Към всичко това трябва да се прибавят и познания, и практическа подготовка за различните видове мисионска работа.
Обучение чрез споделяне на опит
Младите хора трябва да напредват колкото е възможно по-бързо в овладяването на знанията. Полето на тяхното образование трябва да е толкова широко, колкото могат да понесат силите им. Те трябва да споделят с други наученото. По такъв начин знанията им ще се затвърдят и ще укрепят. От това как ги прилагат зависи стойността на полученото възпитание. Продължителното учене и несподелянето на наученото с други често се оказва повече пречка, отколкото помощ за истинското развитие. Необходимо е в дома и в училището ученикът да схване как трябва да се учи и предава получените знания. Каквато и да е професията му, през целия си живот той трябва да бъде и ученик, и учител. По такъв начин може постоянно да напредва, да се уповава на Бога, да е в здрава връзка с Онзи, Който е безкраен в мъдрост и може да разкрива тайни, скрити от хилядолетия; Който може да разреши най-тежките проблеми пред вярващия в Него.
Влиянието на общуването
Словото Божие отдава голямо значение на влиянието на общуването с другите. А колко по-голяма е неговата сила върху развиващия се дух на детето и младия човек! Другарствата, които те поддържат, принципите, които приемат, навиците, които изграждат, ще разрешат въпроса за тяхната годност за небето и за техните бъдещи вечни интереси.
Един страшен факт, който би трябвало да стресне сърцата на родителите, е, че в много училища и учебни заведения се ширят влияния, покваряващи характера, отклоняващи духа от истинската цел в живота и принизяващи морала. Когато влизат в допир с нерелигиозни, обичащи удоволствията и покварата другари, много млади хора загубват простотата и чистотата си, вярата си в Бога и духа на себеотрицание, които родителите им християни са култивирали в тях с грижливи поучения и сериозни молитви.
Много младежи, постъпващи в училище с цел да се подготвят за някой клон на самопожертвователна служба, биват напълно завладени от светските знания. У тях се събужда амбиция да се отличат сред другите ученици и да заемат високи постове, за да получат светски почести. Така загубват от погледа си целта, за която са постъпили в училището, и посвещават живота си на егоистични и светски стремежи. Често усвояват и навици, които погубват и този, и бъдещия им живот.
Обикновено мъже и жени, които притежават възвишени разбирания за живота, които имат несебелюбиви цели и благородни стремежи, са ги получили под влиянието на средата в най-ранното си детство. В целия си начин на общуване с Израил Бог учи Своя народ колко е важно всеки да внимава за средата, в която израстват децата му. Всички наредби за гражданския, религиозния и социалния живот са били дадени, да се предпазят хората от вредното влияние на околната среда и още от най-ранно детство да бъдат запознавани с предписанията и принципите на Божия закон. Поучението, дадено при раждането на Израилевия народ, трябва да бъде дълбоко отпечатано в сърцето на всеки човек. Преди последната ужасна беда да сполети египтяните ­ измирането на техните първородни ­ Бог заповядва на народа Си да прибере децата си в домовете. Праговете на вратите на всеки дом се бележат с кръв и всички трябва да останат под закрилата, гарантирана по този начин. Така и днес родители, които се боят от Бога и Го обичат, трябва да доведат децата си във “връзките на завета” и да ги запазят там под закрилата на светите влияния, които можем да имаме чрез изкупителната кръв на Христос.
Отделете се!
Христос казва на учениците си: “Аз им предадох Твоето слово… Те не са от света, както и Аз не съм от него” (Йоан 17:14).
Бог ни нарежда: “Недейте се съобразява с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си” (Римл. 12:2).
“Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието?… И какво споразумение има Божия храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: “Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; ще им бъда Бог, а те ще Ми бъдат люде. Затова “излезте изсред тях и отделете се… и не се допирайте до нечисто, и Аз ще ви приема, и ще ви бъда Отец, а вие ще Ми бъдете синове и дъщери, казва всемогъщият Господ” (2Кор. 6:14-18).
Обещания за благословение
“Съберете младенците!” (Йоил 2:16). “И пояснявам им Божиите повеления и закони” (Изх. 18:16).
“Така да възлагат името Ми върху израилтяните; и Аз ще ги благословям” (Числа 6:27).
“И всичките племена на света ще видят, че ти се наричаш с Господнето име и ще се боят от тебе” (Втор. 28:10).
“Останалите от Якова ще бъдат всред много племена като роса от Господа, като леки дъждове на тревата; които не чакат човека, нито се бавят за човешките чеда” (Михей 5:7).
Ние се числим към Израил. Всички дадени на древните израилтяни наставления относно възпитанието и образованието на децата, всички обещания за живот чрез послушание важат и за нас.
Словото Божие ни казва: “Ще те благословя… и ще бъдеш за благословение” (Бит. 12:2).
За Своите първи ученици и за всички, които чрез тяхното слово трябваше да повярват в Него, Христос казва: “Славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както Ние сме едно. Аз съм в тях и Ти в Мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си възлюбил тях, както си възлюбил Мене” (Йоан 17:22, 23).
Чудесни, ценни думи, които вярата почти не може да обхване! Творецът на всички светове обича онези, които се посвещават в Неговата служба, така, както обича Своя Син. Дори тук и в това време Неговата съвършена благодат се излива над нас в изобилие! Той ни е дал Светлината и Величието на небесата и заедно с тях всички съкровища на небето. Макар и да ни обещава толкова много за бъдещия живот, дава ни царски дарове още в този живот. Иска ние като предмет на Неговата благодат да се радваме на всичко, което облагородява и възвишава характера ни. Чака възможност да изпълни младежта с Божията сила, за да може тя да застане под опръсканото с кръв Христово знаме, да действа подобно на Него за въвеждането на души в правия път и да накара мнозина да стъпят върху вечната Скала.
Божието уверение
Всички, които се стараят да действат в хармония с Божия възпитателен план, ще получат Неговата преобразяваща благодат, ще се радват на Неговото постоянно присъствие и на запазващата Му сила. На всеки такъв човек Бог казва:
“Бъди силен и смел: да не се плашиш и да не се страхуваш; защото Господ, твоят Бог, е с тебе, гдето и да идеш.” “Няма да отстъпя от тебе, нито ще те оставя” (Исус Навин 1:9, 5).
“Защото както слиза дъждът и снегът от небето, и не се връща там, но пои земята и я прави да произрастява, и да напъпва, та да дава семе на сеяча, и хляб на гладния. Така ще бъде Словото Ми, което излиза из устата Ми, не ще се върне при Мене празно, но ще извърши волята Ми, и ще благоуспее в онова, за което го изпращам, защото ще излезете с радост и ще бъдете изведени с мир; планините и хълмовете ще запеят пред вас радостно, и всички полски дървета ще изпляскат с ръце. Вместо драка ще израсте елха, вместо трън ще израсте мирта; и това ще бъде на Господа за име, за вечно знамения, което няма да се изличи” (Исая 55:10-13).
Човечеството по целия свят е в хаос и се нуждае от основно преобразяване. Възпитанието, което младежта ще получи, ще трябва да преобрази цялата социална постройка.
“И ще съградят отдавна запустелите места, ще издигнат досегашните развалини. И ще се обновят пустите градове, опустошени от много родове” (Исая 61:4).
“А вие ще се казвате свещеници Господни; ще ви наричат служители на нашия Бог… Радостта им ще бъде вечна… А тях ще възнаградя с вярност и ще направя с тях вечен завет” (Исая 61:6-8).
“Потомството им ще бъде познато между народите и внуците им между племената; всеки, който ги гледа, ще познае, че те са род, който Бог е благословил. Защото както земята произвежда растенията си и както градина произраства посеяното в нея, така Господ Йеова ще направи правдата и хвалата да поникнат пред всичките народи” (Исая 61:9-11).