12. ТРИТЕ АНГЕЛА И “ДРУГИЯТ АНГЕЛ”– Избрани вести том 2 – Елена Вайт – (Елън Уайт)

[Често във връзка с погрешни учения и фалшиви движения инициаторът идентифицира своята вест и дело с онова на “другия ангел” от Откровение 18:1. Някои погрешни учения през годините са включвали също и вестите на трите ангела от Откровение 14 гл. Такъв е бил и случаят, с който Елън Уайт е трябвало да се справи през 1896 г., отправяйки вестите, представени по-долу. Този обширен преглед на всеобхватното дело на трите ангелски вести, макар и доста дълъг, е ценен със своите утвърждаващи изявления.
Съставителите]
Смесица на истина и заблуда
От 1.30 ч. през нощта не бях в състояние да заспя. Писах вест за брат Т., която Господ ми бе дал за него. Особените възгледи, които той поддържа, са смесица от истина и заблуда. Ако бе преминал през опитностите на Божия народ, както Бог ни беше водил през последните 40 години, би бил по-подготвен да прилага правилно Писанието. Големите пътеуказатели на истината, сочещи ни къде се намираме в пророческата история, трябва да бъдат грижливо съхранявани, да не би да бъдат съборени или подменени с теории, които биха донесли по-скоро объркване и смут, отколкото истинска светлина. Цитирана съм от самите погрешни теории, представяни отново и отново. Защитниците на тези теории боравят с цитати от Писанието, но им дават погрешни тълкувания и ги прилагат неправилно. Тези теории, смятани за правилни, всъщност бяха погрешни, но въпреки това мнозина мислеха, че трябва да бъдат представяни пред Божия народ. Необходимо е внимателно да се изучават пророчествата на Даниил и Йоан.
И днес още сред живите пионери на вярата има такива, които изучавайки пророчествата на Даниил и Йоан, получиха голяма светлина от Бога и можаха да наблюдават процеса на последователното изпълнение на специални пророчества. Те занесоха на хората вестта за сегашното време. Истината изгря ясно както слънцето по пладне. Бяха представени историческите събития, показващи прякото изпълнение на пророчествата. И тогава се видя, че то е символично очертаване на събитията чак до края на земната история. Сцените, свързани с действието на “човека на греха” са последните ясно разкрити щрихи от историята на тази земя. Божият народ днес трябва да предаде специална вест на света ­ третата ангелска вест. Хората, получили духовния опит от преминаването на здрава почва и участвали в прогласяването на първата, втората и третата ангелски вести, сега не са податливи на измамата да бъдат отведени във фалшиви пътеки както онези, които нямат този опит…
Намираха се ту едни, ту други, които изучавайки библиите си, мислеха, че са открили голяма светлина и нови теории. Но тези теории не бяха правилни. Цялото Писание е вярно, но чрез погрешното му прилагане някои стигат до погрешни заключения. Въвлечени сме в един грандиозен конфликт, който ще се задълбочава все повече и повече, колкото се приближаваме до последната битка. Имаме винаги буден противник и той е постоянно в действие, за да влияе върху човешките умове, които не са имали лична опитност в ученията на Божия народ от последните 50 години. Някои ще вземат истини, приложими за определен период от миналото, и ще ги отнасят към бъдещето. Събития от пророческата верига, намерили своето изпълнение в миналото, ще се прилагат и за бъдещето. Така чрез подобни теории вярата на някои хора ще бъде подкопана.
Според светлината, която Господ е благоволил да ми даде, ти си в опасност да извършиш същото. Представяш пред хората истини, които са имали своето място и са извършили специфичното за даденото време дело в историята на вярата на Божия народ. Признаваш тези факти от библейската история за верни, но ги прилагаш за бъдещето. Те все още имат силата си на своето подходящо място във веригата на събитията, направили от нас като народ онова, което сме днес. И трябва да бъдат представяни именно като такива на хората, оставащи все още в мрака на заблудата. Истинските служители на Исус Христос ще сътрудничат на братята си, получили духовен опит в делото от самото начало на третата ангелска вест. Те са напредвали стъпка по стъпка, получавали са светлина и истина, докато са вървели напред. Преживявали са изпит след изпит, вдигали са кръста, лежащ точно на пътя им, и са се стремили все по-добре да опознават Господа, “Чието явяване е като зората”. Ти и някои други от нашите братя, трябва да приемете истината такава, каквато Бог я е дал на изучаващите Неговите пророчества, водени от истинска, жива опитност и напредвали стъпка по стъпка ­ изпитвани, проверявани, изпробвани, докато тя е станала за тях същина и реалност. Чрез техния глас и перо истината е изпратила светлите си и топли лъчи до всички части на земята. Онова, което за тях е било изпитваща истина, представена им от определените Господни вестители, е изпитваща истина и за всички, на които тази вест се прогласява.
Отговорността за предупреждението, която се поставя сега на плещите на Божия народ отблизо и далеч, е третата ангелска вест. Всички, които се стремят да разберат тази вест, ще бъдат водени от Господа така, че при прилагането на Словото да не се подкопава основата и да не се рушат стълбовете на вярата, направили адвентистите от седмия ден онова, което са днес. Истините, разкрити в техния логически ред, когато следвахме пророческата линия от Божието слово, ето това е истината, свещената и вечна истина днес. Пионерите, останали в историята на нашата опитност, изминаха стъпка по стъпка попрището, за да достигнат сегашната ни позиция. Наблюдавайки веригата на истината в пророчествата, те имаха готовност да приемат и да се съобразят с всеки лъч светлина. Молеха се, постеха, изследваха и търсеха истината като скрито съкровище. Светият Дух ни поучаваше и ръководеше. Появяваха се много теории, които приличаха на истина, но бяха дотолкова смесени с криво тълкувани и неправилно приложени текстове, че водеха до опасни заблуди. Много добре знаем как всяка точка от истината биваше установявана и как върху нея бе поставян печатът на Светия Божи Дух. А през цялото това време чувахме гласа: “Ето истината”, “Аз имам истината, следвайте Ме”. Но идваха и предупреждения: “Не вървете след тях, Аз не съм ги изпратил, а те се завтекоха” (виж Еремия 23:21).
Господ ни водеше по забележителен начин и Неговите откровения по отношение на истината бяха изключителни и удивителни. Част след част тя бе установявана от небесния Бог. Онова, което бе истина ТОГАВА, е истина и днес. Но не спират да се чуват гласове: “Ето, това е истина”. “Аз имам нова светлина” или “Ето истината”. В пророчески аспект тези “нови светлини” са само погрешно прилагане на Словото. Те отклоняват Божия народ, оставят го без котва, която да го държи. Ако изучаващите Словото биха взели истините, които Господ е разкривал, ръководейки Своя народ, и ги въведат в практическия си живот, щяха да станат живи източници на светлина. Но хората, които се заеха да предлагат “нови” теории, проповядваха само смесица от истина и заблуда. И като се опитваха да изтъкват тази смесица, само показваха, че не са запалили своя факел от Божествения олтар и той изгасваше в мрак (Ръкопис 31, 1896 г.).
Трите ангелски вести в по-широк план
Прогласяването на първата, втората и третата ангелски вести е било локализирано по време и място от боговдъхновеното Слово. Нито една “йота”, нито една точица не трябва да бъде премахвана. Никакъв човешки авторитет няма право да променя положението на тези вести, както няма право да подменя Новия завет със Стария. Старият завет е евангелието в образи и символи. Новият завет е осъществяването му, същината му. И единият е важен колкото и другият. Старият завет представя уроци от устните на Христос. Тези уроци не са изгубили своята сила ни най-малко.
Първата и втората ангелски вести бяха дадени през 1843 и 1844 г. Сега живеем във времето на провъзгласяването на третата; но всичките три все още се прогласяват. И сега е толкова важно, колкото и преди, те да бъдат повторени пред всички хора, търсещи истината. Чрез перо и глас трябва да прозвучат по целия свят, посочвайки техния ред и приложението на пророчествата, довело ни до третата ангелска вест. Не може да има трета без първата и втората. Тези вести трябва да бъдат предадени на света чрез публикации и проповеди, представящи веригата на пророческата история в миналото и в бъдещето.
“Запечатаната книга” не е Откровението, но онази част от пророчеството на Даниил, която се отнася до последните дни. Писанието казва: “А ти, Данииле, затвори думите и запечатай книгата до края на времето, когато мнозина ще я изследват и знанието за нея ще се умножава” (Даниил 12:4). Когато книгата бе отворена, беше направено следното изявление: “не ще има вече време” (Виж Откровение 10:6). Книгата на Даниил сега е разпечатана и Откровението, дадено от Христос на Йоан, трябва да достигне до жителите на земята. Чрез нарастване на познанието за Библията трябва да се подготви народ, готов да устоява твърдо в последните дни.
Големият въпрос е съботата
“И видях друг ангел, че летеше посред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ и племе, език и люде. И каза със силен глас: Бойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди, и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори” (Откровение 14:6,7).
Ако бъде изслушана, тази вест ще привлече вниманието на “всеки народ, племе, език и люде” към по-задълбочено изследване на Словото и към истинската светлина по въпроса за силата, променила седмия ден (съботата) във фалшива събота. Единственият истинен Бог е бил изоставен, Неговият закон е бил отхвърлен. Свещената Му събота е била потъпкана с нозе в прахта от “човека на греха”. Четвъртата заповед, толкова ясна и изрична, е пренебрегвана. Съботният паметник, обявяващ кой е живият Бог ­ Творецът на небето и земята ­ е съборен и една фалшива събота е дадена вместо него на света. Така в Божия закон е бил направен “пролом”. Но фалшива събота не може да бъде истинският свят ден на Бога.
В първата ангелска вест хората са призовани да се поклонят на Бога Творец, Който е направил света и всичко в него. Отдадена е почит на папската институция, а е обезсилен законът на Йехова. По този въпрос знанието трябва да се увеличи.
Вестта, прогласена от ангела, “летящ посред небето”, е вечното евангелие ­ същото Евангелие, обявено в рая, когато Бог каза на змията: “Ще поставя вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство. То ще ти смаже главата, а ти ще му нараниш петата” (Битие 3:15). Това бе първото обещание за Спасител, Който да се изправи на бойното поле, за да оспори властта на Сатана и да го победи. Христос дойде в нашия свят, за да изяви характера на Бога такъв, какъвто е представен в Божия свят закон; защото законът Му е копие на Неговия характер. Христос е както законът, така и евангелието. Ангелът, прогласяващ вечното евангелие, прогласява и Божия закон; защото евангелието на спасението довежда хората в послушание на закона и техните характери се формират по Божие подобие.
В 58 глава на Исая е описано делото на онези, които се покланят на Бога, Създателя на небето и земята: “И родените от тебе ще съградят отдавна запустелите места и ще възстановят основите на много поколения” (Исая 58:12). Божият паметник, святият седми ден (събота) ще бъде въздигнат. “И ще те нарекат поправител на развалините, възстановител на места за населяване. Ако отдръпнеш ногата си в събота, за да не вършиш своята воля в святия Ми ден, и наречеш съботата наслада, свята на Господа, почитаема, и го почиташ… ще те направя да яздиш по високите места на земята и ще те храня с наследството на баща ти Якова, защото устата Господни изговориха това” (Исая 58:12-14).
Тук ясно е разкрита историята на църквата и на света, на верните и на неверните. При прогласяването на третата ангелска вест верните са отправили нозете си в пътя на Божиите заповеди, за да ги почетат, да са послушни и да прославят Онзи, Който е сътворил небето и земята. Силите на злото са обезславяли Бога, като са направили “пробив” в Неговия закон. А когато светлината от Словото е обърнала вниманието им върху святите Божии заповеди, разкривайки пробива в закона, направен от папската власт, тогава, за да се освободят от убеждението, че трябва да го спазват, хората се опитват да елиминират целия закон. Но могат ли? Не! Защото всички, които изследват Писанията за себе си, виждат, че Божият закон стои непроменим и вечен. И неговият паметник ­ съботата ­ ще устои през вечните векове, посочвайки единствения и истинен Бог в противовес на всички измислени божества.
Сатана е постоянен и неуморим в усилията си да върши своето дело, започнато в небето ­ да промени Божия закон. Той е успял да накара света да повярва в становището, което е представил на вселената преди падането си, а именно, че Божият закон е погрешен и се нуждае от ревизиране. Голяма част от църквите, изповядващи се за християнски, чрез своето поведение (та даже и чрез проповед) показват, че са приели същата заблуда. Но дори само една точка или чертица от Божия закон да бъде променена, Сатана би постигнал на земята онова, което не е могъл да постигне на небето. Той е приготвил своята коварна примка, надявайки се да плени и Божията църква в този свят. Но не всички ще се хванат в примката. Ясна разграничителна линия ще бъде прокарана между чадата на послушанието и чедата на непослушанието ­ между верните и искрените и неверните и неискрените. Двете големи групи се оформят и развиват, определяйки се като привържениците на “звяра и неговия образ” или като поклонниците на истинския Бог.
Ангелът от Откровение 10 глава
Вестта от Откровение 14 глава, прогласяваща, че часът на Божия съд е настъпил, се разнася в края на времето. А ангелът от Откровение 10 глава е представен като стъпил с единия си крак на морето, а с другия ­ на земята, показвайки с това, че вестта ще бъде занесена в далечни земи, ще бъде пресечен океанът и морските острови ще чуят прогласяването на последната вест на предупреждение към света.
“А ангелът, когото видях да стои на морето и на земята, издигна десницата си към небето и се закле в Живеещия до вечни векове, Който е създал небето и каквото има в него, земята и каквото има по нея, и морето и каквото има в него, че не ще да има вече бавене” (Откровение 10:5,6). Тази вест обявява края на пророческите периоди. Разочарованието на онези, които толкова ревностно очакваха да видят Господа през 1844 г., бе наистина горчиво. Но според намеренията на Господа беше то да настъпи и така да се открие онова, което бе в сърцата.
Нито един облак не е падал върху църквата, който да не е бил допуснат от Бога. Нито една противопоставяща се сила не се е явявала, за да се съпротиви на Божието дело, която Бог да не е предвидил. Всичко се е случило така, както Той е предсказал чрез пророците Си. Бог не е изоставил църквата Си в мрак, но е отбелязал в пророчески изявления онова, което ще се случи. Чрез Своето Провидение, действайки в определени точки от световната история, е осъществявал всичко, което Неговият Свят Дух е вдъхновил пророците да предскажат. Всичките Му намерения ще бъдат осъществени. Законът на Бога е свързан с Неговия трон и всички сатанински инструменти, съединени с човешките, не ще могат да го унищожат. Истината е вдъхновена и пазена от Бога. Тя ще живее и ще успее, макар от време на време да изглежда засенчена. Христовото евангелие е законът, изявен в характера. Всички измами, насочени срещу него, всички изобретения за оправдаване на лъжата, всяка заблуда, изковавана от сатанински инструменти, в края на краищата ще бъдат сломени и триумфът на истината ще бъде като слънцето по пладне. Слънцето на правдата “ще изгрее с изцеление в крилете си” и цялата земя ще бъде изпълнена с Божията слава.
Сигурността на пророчеството
Всичко, което Бог е определил в пророческата история, се е изпълнило. И всичко, което още не е станало, ще се изпълни в своето време. Даниил, Божият пророк, стои на своето място. Йоан стои на своето място. В Откровението “Лъвът от племето Юдово” е отворил за търсещите истината пророчеството в книгата на Даниил ­ по този начин пророкът “стои на своето място”. Той свидетелства за разкритото му от Господа във видение: за великите и тържествени събития, които трябва да познаваме, след като стоим на самия праг на тяхното изпълнение.
В историята и в пророчеството Божието слово описва хилядолетния конфликт между истината и заблудата. Този конфликт все още продължава. Ще се повтарят нещата от миналото. Стари спорове ще бъдат съживявани и нови теории ще продължават да възникват. Но Божият народ, който с вяра е участвал в прогласяването на първата, втората и третата ангелски вести, изпълнявайки пророчеството, знае къде стои. Божиите чеда, съставляващи този народ, са преживели опитност, много по-ценна от чисто злато. Те трябва да останат твърди като скала и да опазят своето първоначално доверие в Бога твърдо до края.
Преобразяваща сила придружаваше прогласяването на първата и втората ангелски вести, както придружава и вестта на третия ангел. Върху човешките умове се запечатваха трайни убеждения. Силата на Светия Дух се проявяваше. Прилежно се изучаваха Писанията ­ точка по точка. Цели нощи бяха посвещавани на сериозно изследване на Словото. Търсихме истината като скрито съкровище. Господ ни се откриваше. Светлина огряваше пророчествата и ние знаехме, че приемаме Божествени наставления…
След голямото разочарование само малцина продължиха да изследват Словото с цялото си сърце. Повечето потънаха в обезкуражение и отрекоха, че Господ ги е водил. Истината им беше откривана стъпка по стъпка и вплетена в техните най-скъпи спомени и любов. Търсещите истината чувстваха, че Христос напълно се беше уеднаквил с тяхното естество и интереси. Истината блесна с цялата си красота и простота, въздигната с достойнство, тържественост, сила и увереност, непознати преди разочарованието. Тогава можехме да прогласяваме истината в единство.
Но сред онези, които не бяха държали твърдо своята вяра и опитност, имаше голямо объркване. Всякакви измислени мнения биваха представяни като вести на истината. Божият глас обаче беше: “Не им вярвайте, защото Аз не съм ги изпратил”.
Вървяхме внимателно с Бога. Вестта трябваше да бъде предадена на света и ние знаехме, че тази настояща светлина е специален дар от Господа. На Него принадлежеше правото да даде този дар. Неговите разочаровани чеда, които все още търсеха истината, бяха водени стъпка по стъпка, за да предадат на света това, което бе съобщено на тях самите. Пророческите изявления трябваше да бъдат повторени и важната за спасението истина ­ да бъде известена. В началото делото напредваше трудно. Често пъти слушателите отхвърляха вестта като неразбираема и конфликтът ставаше особено сериозен по отношение на въпроса за съботата. Но Господ изявяваше Своето присъствие. Понякога завесата, скриваща Неговата слава от очите ни, биваше отдръпвана. И ние Го виждахме във възвишеното Му и свято обиталище.
И сега Господ води умовете така, че да не отхвърлят истината, която Светият Дух е прогласил чрез Своите служители в миналото.
Мнозина искрено ще изследват Словото, търсейки светлината, както пионерите в миналото. Такива ще видят светлина в Словото. Но те не са преминали през позицията, поддържана от нас, когато тези вести на предупреждение бяха прогласявани за първи път. И тъй като не са преминали през същата опитност, някои няма да оценят стойността на истините, станали за нас пътеуказатели и направили ни като специален народ това, което сме днес. Те не прилагат правилно Писанията и затова строят неправилни теории. Вярно е, че цитират изобилно Писанието и проповядват много неща, които са верни. Но истината е така смесена със заблуда, че води до погрешни заключения. И точно понеже вплитат Писанието в своите теории, такива хора си мислят, че притежават правилната, последователната верига на истината. Мнозина, които не са имали споменатата опитност, приемат тези погрешни теории и биват отклонени в погрешни посоки, вървейки назад вместо напред. Точно това цели и неприятелят.
Опасността от погрешно прилагане на Писанието
Сатана действа, за да се повтори историята на еврейския народ и в духовния опит на онези, които твърдят, че вярват в истината за последното време. Евреите притежаваха старозаветните писания и си въобразяваха, че са запознати с тях. Но допуснаха фатална грешка. Пророчествата, които се отнасят до славното Второ пришествие на Христос в небесните облаци, те отнесоха към Първото Му идване. И понеже Той не дойде според техните очаквания, Го отхвърлиха. Сатана знаеше точно как да хване в примката си тези хора, да ги измами и унищожи.
Същият Сатана е на работа, за да подкопава вярата на Божия народ и в днешното време. Има хора, готови да сграбчат всяка нова идея. Пророчествата в книгите Даниил и Откровение биват погрешно тълкувани от тях. Тези личности не приемат, че истината е била представена в определеното време точно от вярващите, които Бог е ръководил, за да извършат тази специална работа. Те са напредвали стъпка по стъпка, изпълнявайки пророчеството. А другите, които не са имали лична опитност в това дело, трябва да приемат Божието слово и да повярват на водените от Господа в прогласяването на първата, втората и третата ангелски вести. Когато бъдат приети и приложени на практика, тези вести ще изпълнят предназначението си ­ ще подготвят народ, който ще устои във великия ден на Господа. Ако изследваме Писанията, за да се уверим в истините, които Бог е дал на служителите Си, за да ги представят на света, ще констатираме, че прогласяваме вестите на първия, втория и третия ангел.
Вярно е, че има пророчества, които още не са се изпълнили. Но много пъти е било извършвано крайно погрешно дело. И то ще продължава да се върши от хора, които търсят да открият “нова” светлина в пророчествата и започват да се отклоняват от вестта, вече дадена от Бога. Вестите от Откровение 14 гл. са тези, чрез които светът ще бъде изпитан. Те са “вечното евангелие” и трябва да прозвучат навсякъде по земята. Но Господ не е възложил на хора, които нямат опитност в Неговото дело, задължението да излагат по нов начин тези пророчества. Лично Той чрез Светия Си Дух е подбудил Своите избрани служители да ги проповядват.
Според светлината, която Господ ми е дал, това е делото, което ти, братко Ф., се опитваш да правиш. Твоите възгледи намират благоприятен прием у някои хора. Но то е, защото тези личности нямат духовна проницателност, за да видят истинския характер на аргументите, които представяш. Те притежават съвсем ограничен духовен опит в Божието дело за днешното време и не виждат докъде ще ги отведат твоите възгледи, както и ти самият не виждаш това. Готови са да се съгласят с твоите изявления и не виждат в тях нищо друго, освен правилното. Те са подведени, защото си вградил в конструкцията на своята теория твърде много от Писанието и затова твоите аргументи им изглеждат убедителни.
Не е така обаче при тези, които имат познание от опит за истината на последния период от историята на тази земя. Макар да виждат, че поддържаш някои скъпоценни истини, забелязват също и факта, че погрешно прилагаш Писанието. Поставяш го в рамки на заблуда ­ на място, което не му подхожда, защото го караш да придава сила на нещо, което не е настояща истина. Не се възгордявай много от факта, че някои хора приемат твоите писания. Голямо изпитание е за братята ти, доверяващи ти се като християнин и обичащи те като такъв, да ти заявят, че мрежата от аргументи, която смяташ за толкова последователна, не е истината, поверена от Господа на Неговия народ, за да бъде прогласявана днес.
Светлината, дадена ми от Бога, е, че самият ти не разбираш напълно писанията, които си вплел в своята теория. Иначе би разбрал, че вижданията ти събарят самите основи на нашата вяра.
Братко мой, получавала съм множество свидетелства, за да поправям много лица, тръгнали по същия път, по който ти сега вървиш. Тези личности изглеждаха сигурни, че са водени от Бога и бяха дошли със своите най-различни теории при хора, проповядващи истината. На тези хора казвах: “Господ не е в това нещо! Не се оставяйте да бъдете подведени, нито поемайте отговорността да подвеждате други!” На лагерните събрания трябваше да говоря ясно за вярващите, които по този начин бяха отклонени от правилния път. С перо и глас съм представяла вестта: “Не отивайте след тях”.
Позиция спрямо възгледите на един умиращ човек
Най-трудната от всичките ми задачи в тази област беше позицията, която трябваше да заема към човек, за когото знаех, че желае да следва Господа. От известно време той мислеше, че получава нова светлина. Беше много болен и скоро щеше да умре. И, о, колко се надяваше сърцето ми, че няма да стане необходимо да му казвам какво точно върши! Онези, на които представяше възгледите си, го слушаха жадно. Някои го считаха и за боговдъхновен. Беше изработил пророческа карта и представяше аргументи от Писанията, за да докаже, че Господ щял да дойде в определена дата ­ мисля в 1894 г. За мнозина разсъжденията му изглеждаха безупречни. Разказваха за мощните увещания, чути в неговата болнична стая. Удивителни картини преминавали пред него. Но какъв беше източникът на вдъхновението му? Морфинът, който му даваха, за да облекчат болките му.
Точно преди да замина за Австралия трябваше да говоря ясно за тази “нова светлина” на нашето лагерно събрание в Лансинг, Мичиган. Казах на хората, че думите, които са чули, не са боговдъхновена истина. Тази чудна “светлина”, която представляваше такова подобие на истината, беше резултат от погрешното прилагане на Писанията. Господнето дело нямаше да приключи през 1894 г. Словото Господне към мен бе: “Това не е истина, но ще отведе към чужди пътеки. Някои ще бъдат объркани от него и ще се откажат от вярата…”
Никоя истинска вест не определя дата
Не носи истинска вест човек, определящ времето, когато Христос ще дойде или няма да дойде. Бъдете сигурни, че Бог не дава на никого власт да казва, че Христос отлагал идването си с 5, с 10 или с 20 години. “Бъдете готови, защото в час, когато Го не мислите, Човешкият Син иде” (Матей 24:44). Това е нашата вест ­ именно вестта, която прогласяват трите ангела, “летящи посред небето”. Делото, което трябва да бъде извършено сега, е тази последна вест на милост да прозвучи пред падналия в грях свят. Нов живот слиза от небето и завладява целия Божи народ. Но в църквата ще се появят и разделения. Ще се развият две категории вярващи. “Пшеницата” и “плевелите” ще растат заедно до жетвата.
Делото ще се задълбочава, ще става все по-сериозно и ще се провежда с все по-голяма ревност с наближаването на края. Всички, които работят заедно с Бога, ще се борят енергично за “вярата, веднъж завинаги предадена на светиите”. Те няма да се оставят да бъдат отклонени от настоящата вест, която вече просветлява света със своята слава. Няма нито едно нещо, достойно да се борим за него, освен за славата Господня. Единствената “скала”, която ще устои, е Скалата на вековете. Истината, такава каквато е в Исус, е единственото прибежище в тези дни на заблуда…
Вести, дадени за нашето време
Пророчеството се изпълнява ред по ред. Колкото по-твърдо стоим под знамето на третата ангелска вест, толкова по-ясно ще разбираме пророчеството на Даниил; защото “Откровението” е допълнение към тази книга. Колкото по-пълно приемаме светлината, представена от Светия Дух чрез посветените Божии служители, толкова по-дълбоки и по-сигурни ­ като вечния Престол ­ ще изглеждат истините на древното пророчество. Ще добием увереността, че “Божиите човеци са говорили, движени от Светия Дух”. Всеки сам трябва да бъде под влиянието на Божия Дух, за да разбира словата на Духа, изговорени чрез пророците. Тези вести са дадени не за онези, които са изговорили пророчествата, но за нас, които живеем сред сцените на тяхното изпълнение.
Не бих чувствала, че трябва да представя всичко това, ако Господ не ми бе възложил тази отговорност. Има и други освен тебе (и то не един или двама), на които им е приятно да мислят, че имат нова светлина. Всичките те са готови да я представят пред хората. Но на Бога е угодно такива личности да приемат светлината, която е вече дадена, и да живеят съобразно с нея, като основават вярата си на Писанията, гарантирали позициите на Божия народ в продължение на хилядолетия. Вечното евангелие трябва да бъде прогласено чрез човешки инструменти. Ние трябва да направим да прозвучи вестта на ангелите, представени като “летящи посред небето”, натоварени с бремето на последното предупреждение към един затънал в грях свят. Ако не сме призовани да пророчестваме, призовани сме да вярваме на пророчествата и да сътрудничим на Бога, представяйки светлината пред умовете на други. Това именно се стараем да направим.
Можеш да ни помогнеш, братко мой, по много и различни начини. Но ми е възложено от Господа да ти кажа, че не трябва да се смяташ за център на всичко. Внимавай как слушаш, как разбираш и как усвояваш Божието слово. Господ ще те благослови, ако се изравниш с редиците на твоите братя. Хората, които Той е изпратил да прогласяват третата ангелска вест, са работили в единство с небесни същества. Господ не ти възлага да прогласяваш вест, която ще внесе разногласие в редиците на вярващите. Повтарям, Той не води никого чрез Духа Си да съставя теории, разколебаващи вярата в тържествените вести, които е поверил на народа Си за евангелизирането на света.
Съветвам те да не смяташ своите писания за скъпоценна истина. Не е препоръчително да се “обезсмъртяваш” чрез отпечатването на неща, които са ти стрували толкова много безпокойство. Не е Божията воля този въпрос да бъде представян пред Неговия народ, защото това ще спъва самата вест на истината, която този народ трябва да повярва и да практикува в последното, опасно време…
Постоянно ще се появяват теории, за да отклоняват ума и да разколебават вярата. Хората, преживели действителната духовна опитност на разбулване на пророчествата, са станали това, което са днес ­ адвентисти от седмия ден ­ благодарение на тези пророчества. Те трябва да “препашат кръста си с истината” и да се облекат с цялото Божие всеоръжие. А тези, които не са преживели подобна опитност, имат привилегията да приемат вестта на истината със същото доверие. Светлината, която Бог е благоволил да даде на верните Си, няма да отслаби доверието им в пътя, по който Той ги е водил в миналото, но ще ги укрепи да държат твърдо вярата. Трябва да държим началата на нашата вяра твърдо до края.
“Тук е търпението на светиите, тук са тези, които пазят заповедите Божии и вярата Исусова” (Откровение 14:12). Ние се намираме под вестта на третия ангел. “След това видях друг ангел, който слизаше от небето, имайки голяма власт; и земята се просвети от неговата слава. Той извика със силен глас, казвайки: Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и на всякаква нечиста и омразна птица; защото всички народи пиха от виното на нейното разпалено блудстване и земните царе блудстваха с нея; земните търговци се обогатиха от безмерния є разкош. И чух глас от небето, който казваше: Излезте от нея, люде Мои, за да не участвате в греховете є и да не споделите язвите й; защото греховете є стигнаха дори до небето и Бог си спомни нейните неправди” (Откровение 18:1-5).
Вестта на другия ангел
Така същността на втората ангелска вест отново се дава на света чрез “другия ангел”, който осветлява земята със славата си. Тези вести се сливат в една, за да бъдат представени на човечеството в последните дни от земната история. Целият свят ще бъде изпитан и всички, които са били в мрака на заблудата по отношение на съботата от четвъртата заповед, ще разберат последната вест на милост.
Нашето дело е да прогласим Божиите заповеди и “свидетелството на Исус Христос”. “Приготви се да посрещнеш своя Бог” (Амос 4:12) ­ това е предупреждението, което трябва да бъде предадено на света. То е отправено и към всеки от нас лично. Призовани сме да “отхвърлим всяка тегота на греха, който лесно ни сплита”. Братко мой, трябва да извършиш едно дело ­ да приемеш върху себе си игото на Христос. Увери се, че вярата ти “е основана на канара”. Не рискувай вечността заради една вероятност. Може да не доживееш да участваш в опасните събития, в които сега навлизаме. Животът на нито един от нас не е застрахован за каквото и да било време. Не трябва ли да бдиш всеки момент? Не трябва ли щателно да изпиташ себе си и да си зададеш въпроса, каква ще бъде за теб вечността?
Голямата грижа на всяка душа трябва да бъде: “Обновено ли е сърцето ми? Преобразена ли е душата ми? Простени ли са греховете ми чрез вяра в Христос? Роден ли съм отново? Съобразявам ли се с поканата: “Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя” (Матей 11:28)?”… Считаш ли “всичко в този свят за загуба пред превъзходството на познанието за Исус Христос? И чувстваш ли, че е твой дълг да вярваш на “всяко слово, което излиза от Божиите уста”? (Ръкопис 32, 1896 г.)
Две очиствания на храма ­ два призива за излизане от Вавилон
Макар да държите твърдо знамето на истината, прогласявайки Божия закон, нека всяка душа да помни, че Исусовата вяра е свързана с Божиите заповеди. Третият ангел е представен като “летящ посред небето” и викащ “с голям глас”: “Тук е търпението на светиите, тук са тези, които пазят заповедите Божии и вярата Исусова” (Откровение 14:12). Първата, втората и третата ангелски вести са свързани заедно. Доказателствата за пребъдващата, винаги жива истина на тези велики вести, които означават толкова много за нас и са пробуждали такава интензивна съпротива от страна на религиозния свят, не могат да бъдат затъмнени и потъпкани. Сатана постоянно се стреми да хвърля пъклената си сянка върху тези вести, така че Божият народ на остатъка да не може да различи ясно тяхната важност, времето и мястото им. Но те остават живи и ще продължават да упражняват силата си върху човешкия духовен опит, докато времето съществува.
Влиянието на тези вести се е задълбочавало и разширявало, раздвижвайки вътрешните подбуди за действие на хиляди сърца; давайки началото на учебни институти, издателства и здравни заведения. Всички те са Божии инструменти в голямото дело, представено от първия, втория и третия ангел, летящи посред небето, за да предупреждават жителите на земята, че Христос идва втори път със сила и голяма слава.
Пророкът казва: “След това видях друг ангел, който слизаше от небето, имайки голяма власт; и земята се просвети от неговата слава. Той извика със силен глас, казвайки: Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете…” (Откровение 18:1,2). Това е същата вест, дадена чрез втория ангел. Вавилон е паднал, защото е “напоил всичките народи от виното на своето разпалено блудстване” (Откровение 14:8). Какво е това вино? Фалшивите му учения. Вавилон е дал на света фалшив ден за освещаване вместо съботата от четвъртата заповед и е повторил лъжата, която Сатана за първи път е казал на Ева в рая ­ за естественото безсмъртие на душата. Разпространявал е надлъж и нашир много сродни заблуди, “като е преподавал за поучения човешки заповеди” (Матей 15:9).
Когато започна публичното си служене, Исус Христос очисти храма от светотатствените осквернения. Едно от последните Му дела беше второто очистване на храма. Така и при последното предупреждаване на света два ясно разграничени призива трябва да бъдат отправени към църквите. Втората ангелска вест е: “Падна, падна великият Вавилон, който напои всичките народи от виното на своето разпалено блудства не” (Откровение 14:8). По време на високия вик на третата ангелска вест, се чува глас от небето, който казва: “Излезте от нея, люде Мои, за да не участвате в греховете и да не споделите язвите, защото греховете стигнаха дори до небето и Бог си спомни нейните неправди” (Откровение 18:4, 5). (“Ривю енд херълд”, 6 декември 1892 г.)