Търсене по ключови думи в книги от библиотеката
13. ХРИСТИЯНИТЕ ДА БЪДАТ ЧЛЕНОВЕ НА ТАЙНИ ОБЩЕСТВА?* – Избрани вести том 2 – Елена Вайт – (Елън Уайт)
13. ТРЯБВА ЛИ ХРИСТИЯНИТЕ ДА БЪДАТ ЧЛЕНОВЕ НА ТАЙНИ ОБЩЕСТВА?*
“Не се съвпрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието; или какво общение има светлината с тъмнината? И какво съгласие има Христос с Велиала; или какво съучастие има вярващият с невярващия? И какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: “Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще ми бъдат люде”. Затова “Излезте изсред тях и отделете се, казва Господ, и не се допирайте до нечисто, и Аз ще ви приема; и ще ви бъда Отец, а вие ще Ми бъдете синове и дъщери, казва всемогъщият Господ” (2Коринтяни 6:14-18).
Заповедта на Господа: “Не се съвпрягайте заедно с невярващите” (2Коринтяни 6:14) се отнася не само за брака между християни и невярващи, но и за всички връзки и съюзи, при които двете страни са в близко общуване, изискващо хармония в дух и действие. Господ е дал специални наставления на Израил да се дистанцира от идолопоклонническите народи. Не трябваше да се смесват с езичниците, нито да влизат в съюз с тях: “… Внимавай да не направиш договор с жителите на земята, където отиваш, да не би да стане примка между вас. Но жертвениците им да събориш, стълбовете им да строшиш и ашерите им да изсечеш, защото ти не бива да се кланяш на друг Бог; понеже Йехова, чието име е Ревнив, е ревнив Бог” (Изход 34:12-14).
“Понеже вие сте свети на Господа, вашия Бог, вас избра Господ, вашият Бог, да бъдете Нему собствен народ измежду всичките племена, които са по лицето на земята. Господ не ви предпочете, нито ви избра, задето сте по-многочислени от другите племена защото вие сте най-малочислени от всичките племена, но понеже ви възлюби Господ и за да опази клетвата, с която се е клел на бащите ви… И тъй, да знаете, че Господ, вашият Бог, Той е Бог, верният, Който пази до хиляди поколения завета и милостта Си към ония, които Го обичат и пазят заповедите Му” (Второзаконие 7:6-9).
И още един път Господ заявява чрез пророк Исая:
“Съюзени станете, народи, и ще бъдете строшени! Чуйте всички, които сте в краищата на земята, опашете се, и ще бъдете строшени… Съветвайте се със съвет и ще се осуети! Говорете думи и няма да се изпълнят, защото с нас е Бог! Защото така ни говори Господ със силна ръка и научи ни да не ходим в пътя на тия люде, като каза: Да не наречете съюз всичко, което тия люде наричат, и да не се боите от това, от което те се боят, нито да се плашите. Господ на силите, Него осветете, от Него се страхувайте и пред Него да треперите” (Исая 8:9-13).
Има и такива, които се питат дали е правилно християни да принадлежат към франкмасоните и други тайни общества. Нека всички такива обсъдят внимателно текстовете, които току-що бяха цитирани. Ако изобщо сме християни, трябва да бъдем християни навсякъде. Трябва да обсъдим и да обърнем внимание на съвета, даден с цел да ни направи християни според стандарта на Божието слово.
Сътрудничество с небесни средства
Представителите на Божия народ на земята са човешките средства, които трябва да сътрудничат с Божествените за спасението на хората. За души, които са се свързали с Него, Христос казва: “Ние сме съработници на Бога” (1Коринтяни 3:5). Бог е великото и невидимо действащо Лице; човекът е скромният и видим инструмент и само в сътрудничество с небесните средства може да извърши нещо добро. Само когато умът е просветлен от Светия Дух, човекът може да различи Божествените средства. Точно затова Сатана постоянно се стреми да отклонява умовете от Божественото към човешкото, за да не може човекът да сътрудничи на Небето. Той отправя вниманието му към човешки измислици, карайки го да се доверява на човеци и “да прави плътта своя опора”, така че вярата му да не се държи за Бога.
“Окото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво, цялото тяло ще бъде осветено, но ако окото ти е болнаво, то цялото тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина, то колко голяма ще бъде тъмнината” (Матей 6:22,23).
А когато нашата светлина стане тъмнина, как ще бъдем светлина на света?
Делото на личното ни спасение също зависи от сътрудничеството ни с Божествените средства. Бог е всадил в нас морална сила и религиозно чувство, дал ни е Сина Си като умилостивение за нашите грехове, за да бъдем примирени с Бога. Исус живя живот на саможертва и себеотрицание, за да можем ние да последваме Неговия пример. Бог е дал Светия Си Дух, за да бъде Христов Заместник на всяко място, където е нужна помощ. Чрез небесните интелигентни същества Божията сила действа заедно с нашите човешки усилия. Но ние трябва да приемем Божия дар, да се покаем и да вярваме в Христос. Трябва да бдим, да се молим, да бъдем послушни на Божиите изисквания. Трябва да практикуваме себеотрицание и себепожертвувателност в името на Господа. Трябва да израстваме в Бога чрез постоянна връзка с Исус. Всичко, което отклонява ума ни от Него и ни кара да се доверяваме на човек или да се съобразяваме с човешки стандарти, ще ни пречи да сътрудничим на Бога в изработването на личното ни спасение. Ето защо Господ е забранил на Своя народ да влиза в какъвто да било съюз с езичниците, “да не би това да ти бъде за примка” (Изход 34:12). Той казва: “Те ще отвърнат сина ти от Мене” (Второзаконие 7:4). Същият принцип се прилага и за връзката на християните с безбожните хора.
В заветни отношения с Бога
Когато приемем Христос за свой Изкупител, приемаме условието да бъдем сътрудници на Бога. Правим завет с Него да Му принадлежим изцяло. Като верни настойници на Христовата благодат да работим за въздигането на Неговото царство в този свят. Всеки последовател на Христос е задължен да посвети всичките сили на ума, душата и тялото си на Този, Който е платил откупа за нашите души. Ние се посвещаваме да бъдем Христови войници, да навлезем в активно служене, да понасяме изпитания, срам, укори, да се борим в борбата на вярата, следвайки “Началника на своето спасение”.
Влизайки във връзки със светски общества, спазвате ли завета си с Бога? Дали тези връзки отправят вашия ум и този на другите към Всевишния, или отклоняват интересите и вниманието ви от Него? Засилват ли връзката ви с Божията сила или отклоняват ума ви към човешките възможности?
Дали служите, почитате и възвеличавате Господа или Го обезславяте и съгрешавате против Него? “Събирате ли заедно с Христос” или пропилявате без Него? Всичко, което посвещавате на тези светски организации своите мисли, планове и сериозен интерес, са били изкупени със скъпоценната кръв на Христос. Вие на Него ли служите, когато се съединявате с атеисти и неверници, с хора, които оскверняват името на Бога, с пияници, алкохолици и роби на тютюна?
Макар в тези общества да има много неща, изглеждащи добри, заедно с тях има примесени и много други, които обезсилват доброто и правят тези връзки гибелни за интересите на душата. Имаме и друг живот освен този, който се поддържа с материална храна. “Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста” (Матей 4:4). “Ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си” (Йоан 6:53). Исус казва: “Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот” (Йоан 6:54). Телата ни са изградени от онова, което ядем и пием. И както е в природните, естествените неща, така е и в духовната област. Именно онова, с което се занимават нашите умове, то поддържа духовното ни естество. Спасителят казва: “Духът е, Който дава живот, плътта нищо не ползва. Думите, които съм ви говорил, дух са и живот са” (Йоан 6:63). Духовният живот трябва да бъде поддържан чрез връзка с Христос посредством Неговото Слово. Умът трябва да се занимава с него, сърцето трябва да бъде изпълнено с него. Божието слово, положено в сърцето, съхранявано там свято и изпълнявано чрез силата на Христовата благодат, може да направи човека праведен и да го поддържа като такъв. Но никакво човешко влияние, никое земно изобретение не може да придаде сила и мъдрост на човека. Не може да обуздае страстта, нито да поправи деформациите на характера. Ако Божията истина не контролира сърцето, съвестта ще бъде деформирана. В тези светски общества умът бива отклоняван от Божието слово. Хората не са стимулирани да правят от него предмет на мисъл, изучаване и ръководство в живота.
Предпочетен ли е Бог?
Питам вас, които намирате удоволствие в тези общества, които обичате събиранията с тях, за да се отдавате на остроумие, веселба и пируване. Вземате ли Исус със себе си? Стремите ли се да спасите душите на своите приятели? Дали това е целта на вашата връзка с тях? Те виждат ли и чувстват ли, че във вас има живо въплъщение на Христовия Дух? Разбира ли се, че сте свидетели на Христос, че принадлежите на един особен народ, “ревностен за добри дела”? Личи ли, че животът ви се управлява от Божиите правила: “Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум” (Матей 22:37) и “Да възлюбиш ближния си както себе си” (Матей 19:19)?
Да говори на сърцата и съвестта на хора, които са на ръба на загиването това е отвъд възможностите на човек, който сам не е предал всичко на Христос. Но накъде показвате, че е насочено вашето внимание и пламенната ви реч? Какви са любимите ви теми за разговор в тези общества? Какви са нещата, които възбуждат интерес и доставят удоволствие? Не са ли задоволяването на сетивата ядене и пиене и търсене на удоволствия? Присъствието на Христос е непознато в тези събирания. В тях напълно отсъства и намек за Него. Неговото присъствие не е желано. Къде и кога е бил почетен Бог с такива събирания? Може ли душата да получи от тях и най-малкото добро? Щом вие не влияете на своите другари за добро, няма ли те да повлияят на вас за зло? Имате ли някаква полза от това да оставяте настрана светилника на живота Божието слово и доброволно да влизате в близост с такъв род сподвижници, за да стигнете до тяхното ниво? Мислите ли, че можете да намерите нещо, което да задоволи глада на душата вън от истината и от Божието благоволение? Ще се чувствате ли удобно в такава обстановка като хора, които изповядват, че вярват в истината за последното време, след като Бог не присъства във всичките ви мисли?
Често пъти в същото помещение, където тези общества са имали своите събирания, се събират и вярващи, за да се покланят на Бога. Можете ли през свещения час на богослужението да забравите сцените на веселби, пируване и отдаване на “чашката”? Всичко това Бог записва в Своята книга като невъздържание. Как се съчетава то с вечните реалности? Забравяте ли, че на всички тези събирания за удоволствие присъства един Свидетел, както присъстваше на пира на Валтасар? Ако можеше да бъде вдигната завесата, която ни отделя от невидимия свят, щяхте да видите Спасителя, наскърбен пред вида на хора, погълнати от удоволствието на трапезата, от веселби и остроумия, поставящи Христос, Центъра на световната надежда, вън от човешките мисли.
Които не умеят да различават хората, служещи на Бога, от тези, които не Му служат, могат да бъдат омаяни от общества, нямащи нищо общо с Бога. Обаче никой сериозен, истински християнин не може да се чувства добре в такава обстановка. Живителната небесна атмосфера не е там. Душата на такъв човек е празна и суха и той се чувства като лишен от освежаващото присъствие на Светия Дух, както хълмовете на Гелвуе бяха лишени от роса и дъжд.
Понякога Христовият последовател може по силата на обстоятелствата да бъде принуден да присъства на сцени на несвяти забавления. Но той прави това със скръбно сърце. Езикът там не е езикът на Ханаан. Божият човек никога не ще предпочете подобно общуване. Когато по необходимост е заставен да присъства в такова общество, което не той е избрал, нека се обляга на Бога и Господ ще го запази. Но не трябва да жертва принципите си в никакъв случай, каквото и да е изкушението.
Не от Христос
Христос никога не би накарал последователите Си да поемат обещания, които биха ги обвързали с хора, несвързани с Бога; с хора, които не са под направляващото влияние на Неговия Свят Дух. Единственият правилен еталон за характера е святият закон на Бога и е невъзможно направилите този закон принцип в живота си да се свържат в доверие и сърдечно братство с хора, които третират Божията истина като лъжа и считат Божия авторитет за нищо.
Между светския човек и този, който служи вярно на Бога, съществува огромна, зееща пропаст. По най-важните житейски неща Бог, истина и вечност техните мисли, симпатии и чувства са в дисхармония. Едната категория зрее като жито за Божията житница, а другата като плевелите за огъня на унищожението. Как може да има единство в цели и в действие между тях?
“Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога” (Яков 4:4).
“… никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия; или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате и на Бога, и на мамона” (Матей 6:24)
Нека обаче да внимаваме да не подхранваме дух на фанатизъм и нетолерантност. Не трябва да страним от другите с дух, който сякаш казва: “Не се приближавай до мен. Аз съм по-свят от тебе”. Не се отделяйте сами от своите съчовеци, а се старайте да им предадете скъпоценната истина, благословила собственото ви сърце. Нека се изяви, че вашата религия е религия на любовта.
“Нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата” (Матей 5:16).
Но ако сме християни, имащи Духа на Този, Който се пожертва, за да спаси хората от греховете им, ще обичаме душите на ближните си достатъчно много, за да не одобряваме техните греховни удоволствия чрез своето присъствие или влияние. Не бива да одобряваме поведението им, като се свързваме с тях, участвайки в техните пирове и съвети, където не Бог управлява. Такова поведение не само че не им носи някаква полза, но само ги кара да се съмняват в истинността на нашата религия. Ще бъдем лъжливи пътеуказатели, ако чрез примера си водим души към гибел.
Наскоро прочетох за един прекрасен кораб. Той браздял гордо вълните на морето, когато посреднощ с ужасен трясък се блъснал в скала. Пътниците се събудили само за да видят ужасени безпомощното си състояние и да потънат заедно с кораба. Човекът на кормилото сбъркал посоката на светлината на фара и стотици души били хвърлени във вечността без предупреждение. Ако нашият характер представя невярно Христос, ние представляваме фалшива светлина и души със сигурност ще бъдат заблудени чрез нашия пример.
Опасност от духовен упадък
Християни, които се свързват със светски общества, ощетяват себе си и подвеждат и други в заблуда. Боящите се от Бога не могат да избират компанията на безбожните и в същото време самите да останат невредими. В тази общества те биват поставени под влиянието на светски принципи и обичаи и чрез силата на връзката и навика умът все повече започва да се съобразява със светските стандарти. Любовта към Бога охладнява и желанието за общуване с Него у такива хора чезне. Те ослепяват духовно. Престават да виждат някаква особена разлика между престъпващите Божия закон и онези, които се боят от Бога и се съобразяват със заповедите Му. Започват да наричат злото добро и доброто зло. Блясъкът на вечните реалности за тях угасва. Истината може да им бъде представяна по силен и убедителен начин, но те не гладуват за Хляба на живота, нито жадуват за спасението. Те пият от разпукани щерни, които не могат да задържат вода. О, колко е лесно чрез свързване със света да се възприеме неговият дух, да бъде човек оформен по светските норми за нещата, така че да престане да схваща високата стойност на Христос и на истината! И точно до каквато степен духът на света обитава в сърцето ни, до такава степен ще контролира и живота ни.
Когато хората не са под водителството на Словото и на Божия Дух, те се пленници на Сатана и никой не знае до какви дълбини на грях може да ги заведе той. Патриархът Яков видя онези, които намират удоволствие в нечестието. Видя какъв е резултатът от връзката с тях и чрез Духа възкликна: “В съвета им да не участваш, душо моя! Към събранието им да се не присъединиш, славо моя” (Битие 49:6). Той надава вик за опасност, за да предупреди всяка душа срещу подобни връзки. Апостол Павел сякаш като ехо отправя следното предупреждение: “Не участвайте в безплодните дела на тъмнината” (Ефесяни 5:11). “Не се мамете! Лошите другари покваряват добрите нрави” (1Коринтяни 15:33).
Душата бива измамена, когато се доверява на светска политика и “далновидност” и на човешки мнения, вместо на Господа. Може ли човек да намери по-добър водач от Господ Исус Христос? По-добър съветник в съмнения и изпитания? По-добра защита по време на опасност? Да се отхвърля Божията мъдрост заради човешката това е погубваща душата измама.
Ако бихте желали да разберете докъде може да стигне човек, отхвърлил влиянието на Божията благодат, спомнете си сцената в съдебната зала, когато разярената тълпа, ръководена от еврейските свещеници и старейшини, искаше живота на Божия Син. Вижте Великия Страдалец, стоящ край Варнава, вижте и Пилат, който пита кого да им освободи. Дивият крясък на стотици яростни, вдъхновени от Сатана гласове, бе: “Махни този и пусни ни Варава!” (Лука 23:18). А когато Пилат запита какво да стори с Исус, те завикаха: “Разпни Го, разпни Го! (Лука 23:21)
Човешкото естество и днес е същото, каквото и тогава. Когато Божественото Лекарство, което би спасило и възвисило човешкото естество, бъде презряно, същият дух и днес ще живее в сърцата на хората и ние не ще можем да се доверяваме на тяхното ръководство и в същото време да поддържаме верността си към Христос.
Бог вижда под повърхността
Ще се открие, че общества, които не са управлявани от любовта и страха Божии, не са искрени и честни и спрямо човека. Много от техните дела са в разрез със справедливостта и принципността. Човек с твърде чисти очи, за да гледа злото, не може да съучаства в много от нещата, които се вършат в тези общества. Собствената ви съвест ще свидетелства за истината на онова, което казвам. Талантът, уменията и силата на изобретателността, с които Бог е надарил човека, в тези общества често са извращавани, за да служат като инструменти за жестокост, нечестие и егоизъм в практикуването на измама.
Разбира се, членовете на тези общества отричат всичко това. Но Бог вижда по-дълбоко от приятната и атрактивната външност, чак до тайните вътрешни подбуди и истинските им действия. Макар някои от тях да твърдят, че Божието слово в известен смисъл е основа на организацията им, те далеч се отклоняват от принципите на справедливостта: клетвите, които някои от тези общества изискват, отнемането на човешки живот, когато тайните им бъдат разгласени. При известни обстоятелства членовете се заклеват и да освободят виновния от заслужено наказание. Към онези, които действат против ордена, се изисква да се постъпи по начин, абсолютно противоречащ на Божия закон.
Не можем да се отклоняваме от истината, не можем да отстъпваме от принципите на правото, без да изоставим Този, Който е нашата сила, нашата правда и нашето освещение. Трябва да бъдем твърдо вкоренени в убеждението, че всичко, което по някакъв начин ни отклонява от истината и от справедливостта в общуването и партньорството ни с хората, не може да ни донесе никакво добро, но силно ще обезслави Бога. Всяка измама или затварянето на очите пред греха са отвратителни за Него.
Измамата се практикува нашироко във всички тайни общества и никой не може да се свърже с тях и същевременно да остане свободен пред Бога и небето. Моралните стандарти се понижават до нивото на онова, което Бог нарича неправда, което противоречи на Неговата воля и на заповедите Му. Изповядващият, че обича Христос може да бъде поставен в такива общества в положения, които биват наричани почтени. Но в очите на Бога той опетнява своята чест като християнин и се отделя все повече и повече от принципите на вярата и от истинската святост. Покварява способностите си, изкупени с кръвта на Христос. Продава душата си за нищо.
Във времето, когато ще открие Своите справедливи присъди, Господ ще унищожи всички такива общества. И когато “съдилището седне и се отворят книгите”, ще бъде разкрит и нехристиянският им характер. Избралите да се свържат с тях отдават почит на безчувствени идоли, безсилни да благославят и спасят душата, каквито са и индийските божества.
Тези общества предлагат някои предимства, които от човешка гледна точка могат да изглеждат голямо благословение, но не и когато се преценяват чрез мярката на Господа. Зад тези външни предимства са скрити сатанински агенти. Колкото по-голяма е финансовата изгода, толкова по-мащабно и по-дълбоко е злото. Нечестната печалба, обогатяваща тези общества, тогава ще бъде разкрита във всичките є аспекти и ще се види, че е била само проклятие. Думите, които Елифаз казва на Йов, са верни и по отношение на споменатите общности: “Виждал съм безумния, като се е вкоренявал, но веднага съм проклинал обиталището му” (Йов 5:3). Те са сатанински клопки, мрежи за впримчване на души.
Въпрос на вярност към Бога
Светът одобрява и издига много неща, които на практика са оскърбление за Светия Израилев. За Ева изглеждаше незначително нещо да се отклони от точните Божии ограничения и да извърши това, което Бог є бе забранил, както и за Адам да последва лошия є пример. Но точно това бе планирано от архиизмамника, за да унищожи душите им, като ги подведе да следват по-скоро собствените си представи, отколкото откритата Божия воля. Подобно и в тези общества се поддържат принципи, които поставят човека под измамната власт на Сатана, отклонявайки го от безопасните пътеки към бунт против Бога и към пренебрегване на Неговия свят образец на правда. “Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение” (Марко 14:38) това е често повтаряната заповед на нашия Спасител. Бдете, бдете най-внимателно и усърдно, да не би Сатана да успее да впримчи душите ви, за които Христос е платил откуп с цената на собствената Си кръв!
Бог призовава вас, които желаете да бъдете Негови чеда, да действате като че постоянно се намирате под Неговия Божествен поглед, да възприемете святия образец на правдата. Неговата справедливост и Неговата истина са принципите, които трябва да бъдат установени във всяка душа. Който запази честността си по отношение на Бога, ще се окаже справедлив и честен и към човека. Никой, който истински обича Бога, не ще изложи душата си на изкушение заради подкуп от злато, сребро или почести, или заради каквото да било земно предимство. “Какво ще ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби живота си? Защото какво би дал човек в замяна на живота си?” (Марко 8:36,37).
Християните трябва да скъсат всяка връзка, обвързваща ги с тайни общества, които не са под контрола на Бога. Не е възможно да бъдат верни на тези организации и в същото време да са верни и на Бога. Или трябва да скъсате връзката с такива общности, или ще се обвързвате все по-тясно с тях, ще бъдете асимилирани и в резултат ще се отделите от обичащите и боящите се от Бога. Вярващите в Христос ще изоставят всичко, което е пречка за тяхната духовност, независимо колко голяма би била жертвата. По добре загубете пари, притежания и дори самия си живот, отколкото да поставите в опасност жизнено важните интереси на душата си.
Божии настойници
Вие, които сте се свързали с тези тайни общества, се доверявате на неща, които ще бъдат унищожени. Не се доверявате на Господа, Бога израилев, не се стремите прилежно да узнаете Неговата воля и да следвате Неговия път! Когато влагате пари в тези организации, вършите това с надежда да подсигурите бъдещето си. Отдавали сте им време, мисъл, труд и пари, докато Христовото дело е оставало занемарено. Всеки долар, даден в тези организации, е като потънал в океана и изгубен за Божията кауза. Но не ви ли беше подарен този капитал от Бога, за да го използвате за Неговата служба, за спасяването на вашите ближни? Като го влагате там, където той не може да прослави Бога, нито да бъде от полза на хората, вие повтаряте греха на ленивия слуга от притчата, който заровил в земята дадения от Господаря му талант.
На неверния слуга бил поверен не някакъв голям капитал, но само един талант. Този талант той не вложил за интересите на Божието дело, но го заровил в земята, като се оплаквал, че Господ е жесток господар и жъне, “където не е сял”, и събира, “където не е пръскал”. Себелюбието му и оплакванията му, че Бог изисквал от него нещо, на което няма право, показват, че той не е познавал нито Бога, нито изпратения от Него Исус Христос. Всичкото, което притежавал, било Господня собственост и само му било поверено да го използва като упълномощено лице. Когато казал: “Убоях се, отидох и скрих таланта ти в земята” (Матей 25:25), с това признал, че талантът не е негова лична собственост.
И какво отговорил Господ? “Зли и лениви слуго! Знаел си, че жъна, където не съм сял, и събирам, където не съм пръскал” (Матей 25:26). Тук Той цитира думите на слугата не защото признава тяхната истинност, но му показва какво би трябвало да направи дори и според собствените си виждания. Господ буквално казва: “Ти изобщо не си се старал да търгуваш с капитала, който съм ти поверил, и да го увеличиш, за да се вложи той за Моя прослава на земята”. “Ти трябваше… да внесеш парите Ми на банкерите и, когато дойдех, щях да взема Своето с лихва. Затова вземете от него таланта и дайте го на този, който има десет таланта. Защото на всекиго, който има, ще се даде; и той ще има изобилие. А този безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина. Там ще бъде плач и скърцане със зъби” (Матей 25:27-30). Този урок е даден за всяка душа, до която е достигнала светлината на истината.
Не трябва никога да забравяме, че Господ ни поставя в този свят на изпит, за да се определи дали сме годни за бъдещия живот. В небето не може да влезе никой, чийто характер е осквернен от срамния грях на егоизма. Затова Бог ни проверява тук, като ни връчва временни притежания. Според начина, по който ги употребяваме, ще проличи дали могат да ни бъдат поверени и вечните богатства. Само когато животът ни отразява себеотрицателния и себепожертвувателен живот на Христос, ние сме хармония с Небето и сме годни да влезем там.
Къде внасяме нашите съкровища
Голямата загриженост и амбиция на света се състои в постигането на материални и земни предимства, независимо дали това е в ущърб на духовните блага. Така е и при някои членове на църквата. Когато в края ще бъдат призовани да дават сметка на Бога, те не само ще бъдат засрамени, но и удивени, че не са могли да различат истинските богатства и не са си събирали съкровища за небето. Те са посветили дарбите и приношенията си на неприятелите на истината, очаквайки да дойде някакво време в живота им, когато биха си възвърнали вложеното. Били са способни да поверяват благата си на тайни общества, докато Божието дело се е нуждаело от средствата, които сам Бог е поверил на Своите човешки инструменти. Не са проявявали никакъв интерес и не са оценили дарбата, която Господ им е дал. Заслепени са били от божествата на този свят.
Те казват: “Нямам нищо за даване в Божието дело, защото няма да си върна нищо в замяна. А като инвестирам в ложата, подсигурявам бъдещето си. Освен това трябва да внеса своя дял от разноските за забавленията, които задоволяват личния ми вкус. Не мога да се откажа от тях. Защо църквата очаква от мене да помагам за задоволяването на постоянно нарастващите нужди на евангелието? “Господарю, знаех, че си строг човек жънеш, където не си сял, и събираш, където не си пръскал. И като се убоях, отидох и скрих таланта ти в земята” (Матей 25:24, 25).
Спасителят ни заръчва: “Недейте си събира съкровища на земята, където молец и ръжда ги изяждат и където крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, където молец и ръжда не ги изяждат и където крадци не подкопават, нито крадат. Защото където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти” (Матей 6:19-21).
Мнозина трупат съкровищата си в тези тайни общества и трудно ли е да се види, че сърцето им е там? Колкото и мощни да са доказателствата за истината, малко по малко тя губи за тях своя блясък, губи силата си. Небето е забравено, “вечната тежест на слава”, Божият дар живот в съгласие с Бога всичко това губи значението си пред въображаемите предимства от трупането на земни съкровища. Души гладуват за хляба и водата на живота; но какво значение има това за този, чието сърце е отдадено на този свят? Много хора чрез делата си, ако не и чрез думите си, казват: “Не мога да се откажа от печалбата, която ми носи земното богатство, за да си осигуря вечното. Бъдещият живот е нещо твърде далечно за мене, за да разчитам на него. Избирам сегашните, земните блага! Ще рискувам бъдещите. Бог е добър и милостив”. Лениви слуго! Твоят дял е толкова сигурно определен с лицемерите и невярващите, доколкото продължаваш да следваш своето поведение! Привлекателната омая на клубната зала, вечерите и обичащите света приятели са те накарали (както при Валтасаровия пир) да забравиш Бога и да обезславяш Неговото име.
Желаете ли да сътрудничите на Бога?
Съществува едно доброволно заслепение на човешкия ум. Исус Христос казва: “Сърцето на тия люде е удебеляло. И с ушите си тежко чуват, и очите им се склопиха; да не би да видят с очите си и да разберат със сърцето си, та да се обърнат и Аз да ги изцеля” (Матей 13:15). Божието дело за спасението на човеците е делото от върховна важност за нашия свят. Но мнозина не го третират като такова, понеже интересът им ги води по-скоро в редиците на неприятеля, отколкото при верните войници на Христос. Те не виждат необходимостта от сътрудничество с Божествените средства. Господ ни е заръчал: “Изработвайте спасението си със страх и трепет, защото Бог е, Който, според благоволението Си действа във вас и да желаете това, и да го изработвате” (Филипяни 2:12,13). Това е планът, разкрит ни от Всевишния, който трябва да ни ръководи във всичките планове и цели на живота ни. Но докато се молят: “Да дойде царството Ти, да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята” (Матей 6:10), мнозина отхвърлят самите средства, чрез които Бог желае да установи царството Си.
Ако биха имали желанието да “считат всички неща за загуба само за да могат да придобият Христос”, очите им ще се отворят, за да виждат нещата такива, каквито са. Тогава те ще обърнат гръб на привлекателността на земните неща и ще се насочат към небесните. Тогава ще видят истинското естество на земните себелюбиви наслади, които сега оценяват твърде високо, и ще се откажат от нещата, на които днес държат толкова много и са им толкова мили.
Цялото небе гледа към вас, които твърдите, че вярвате в най-свещените истини, поверявани някога на смъртни същества. Ангелите чакат с такъв копнеж да сътрудничат с вас в спасението на души. Ще откажете ли този небесен съюз, за да поддържате връзката си с общества, в които Бог не е почитан, където Неговите заповеди са потъпквани? Как истината би стигнала до вас, ако и другите бяха проявявали толкова малък интерес към проповядването на истината, какъвто проявявате вие? Божието дело изисква и вашата подкрепа, за да бъде установено на добра основа и истината да бъде занесена в нови места на хората, които са близо до загиване. Можете ли вие, които твърдите, че сте Божии синове и дъщери, да откажете помощта си на това дело? Ще лишите ли Божията съкровищница от своите средства заради земни облаги? Печално е, като се помисли какво действително би могло да се извърши за спасяването на души, ако сърцето и посветеността на изповядващите, че вярват в истината бяха неотклонно насочени към Бога. Делото е било занемарявано. Ако собственото “аз” е било скрито в Христос, грешниците биха могли чрез мъдри и целесъобразни начини да бъдат спечелени за истината и днес да сътрудничат на Бога.
И сега, преди да е дошло времето да давате сметка на Бога, аз ви увещавам да обърнете внимание на Неговото слово: “Събирайте си съкровище на небесата” (Матей 6:20; Лука 12:33), а не в тайните общества. Размислете, че има само един Собственик на вселената и че всеки човек със своето време, интелект, средства принадлежи на Единствения, Който е платил откуп за душата му. Бог има справедливи претенции да изисква постоянна служба и върховна любов. Божията воля, а не личното ви удоволствие, трябва да бъде вашият критерий. И макар да трупате по-бавно своето богатство, ще събирате съкровища в небето. Кой от църквата е решил да поддържа своята духовност? Кой иска да развие духовен опит, който разкрива християнска ревност и постоянна енергия? Кой подобно на Исус няма да отпадне, нито ще се обезкуражи, нито ще употреби Божиите средства, за да ги употреби за себе си, но ще действа рамо до рамо с Бога?
Всички, които се стремят да получат короната на вечния живот, ще бъдат изкушавани, както беше изкушаван техният Господ. Бяха Му предложени царствата на този свят, стига само да отдадеше почит на Сатана. Ако Христос се беше поддал на това изкушение, светът щеше да премине завинаги под игото на нечестивия. Но слава на Бога, Неговата божественост проблесна през човешкото Му естество. Той направи това, което всяко човешко същество днес може да направи в името и силата на Исус Христос. Той каза: “Махни се Сатано, защото е писано: На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само Нему да служиш” (Матей 4:10). Ако това е начинът, по който посрещате изкушенията, Сатана ще ви остави, както остави Христос; и ангели ще дойдат при вас, за да ви послужат, както послужиха на Него.
На всички, които мислят и говорят за големите предимства на земните връзки, Господ заявява чрез пророк Малахия:
“Вашите думи са били безочливи против Мене, казва Господ. А вие казвате: Що сме говорили против Тебе? Вие рекохте: Напразно служим Богу и каква полза, че сме пазили заръчаното от Него и че сме ходили с жалеене пред Господа на силите? И сега ние облажаваме горделивите! Да, ония, които вършат беззаконие, успяват. Даже изкушават Бога и се избавят” (Малахия 3:13-15).
Това са мислите на мнозина, макар и неизречени с думи.
“Тогава боящите се от Господа говореха един на друг; и Господ внимаваше и слушаше. И написа се възпоменателна книга пред Него за ония, които се бояха от Господа и които мислеха за името Му. Тия ще бъдат Мои! казва Господ на силите. Да, избрана скъпоценност в деня, който определям. И ще бъда благосклонен към тях, както е благосклонен човек към сина, който му работи. Тогава изново ще разсъдите между праведен и нечестив, между оня, който служи Богу, и оня, който не Му служи. Защото ето, иде денят, който ще гори като пещ, и всички горделиви, и всички, които вършат нечестие, ще бъдат плява. И този ден, който иде, ще ги изгори казва Господ на силите, та не ще им остане нито корен, нито клонка” (Малахия 3:16 до 4:1).
Ето това са хората, които в света биват считани за много облагодетелствани. Но иде време, когато Божиите чеда ще бъдат отличени като такива, които Бог почита, защото и те са Го почитали.
“Вижте каква любов е дал нам Отец да се наречем Божии чеда! А такива и сме! Затова светът не познава нас, защото Него не позна. Възлюбени, сега сме Божии чеда и още не е станало явно какво ще бъдем. Но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както е. И всеки, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както е Той чист” (1Йоан 3:1-5).
По-добрият път
Докато временните почести, богатства и сила са големите цели на човека в този свят, Господ посочва нещо много по-достойно за висшите ни стремежи:
“Така казва Господ: Мъдрият да не се хвали с мъдростта си, силният да не се хвали със силата си и богатият да не се хвали с богатството си, но който се хвали, нека се хвали с това, дето разбира и познава Мене, че съм Господ, Който извършвам милост, правосъдие и правда на земята; понеже в това благоволя, казва Господ. Ето, идат дни, казва Господ, когато ще накажа всичките обрязани заедно с необрязаните” (Еремия 9:23-25).
“Защото е писано в Писанието: Ето, полагам в Сион крайъгълен камък избран и скъпоценен; и който вярва в него, не ще се посрами. За вас, прочее, които вярвате в него, той е скъпоценност. А за тези, които не вярват, “камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла”. Камък, в който се спъват, и канара, в която се съблазняват; защото се спъват в Словото и са непокорни, на което бяха и определени. Вие обаче сте избран род, царско свещенство, свят народ, люде, които Бог придоби, за да възвестявате превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина” (1Петрово 2:6-9).
“Затова препашете се през чреслата на вашите помисли, бъдете въздържани и имайте пълна надежда за благодатта, която ще ви се даде, когато се яви Исус Христос. Като послушни чеда не се съобразявайте с първите страсти, които имахте по време на незнанието си, но както е свят Този, Който ви е призовал, така бивайте свети и вие в цялото си държание, защото е писано: “Бъдете свети, понеже Аз съм свят”. И ако призовавате като Отец Този, Който без лицеприятие съди делото на всекиго, то прекарвайте със страх времето на вашето престояване, като знаете, че не с тленни неща, сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви, но със скъпоценната кръв на Христа, като на Агнец без недостатък и пречист” (1Петрово 1:13-19) (“Трябва ли християните да участват в тайни общества”, 1893 г.).
Не могат да получат Божия печат
Онези, които стоят под окървавеното знаме на княз Емануил, не могат да се съединяват с франкмасоните или с която да било тайна организация. Печатът на живия Бог няма да бъде поставен върху никого, който поддържа такава връзка, след като светлината на истината е огряла неговия път. Христос не може да се раздели и християните не могат да служат и на Бога, и на мамона. Господ казва: “Излезте отсред тях и се отделете… и не се допирайте до нечисто! и Аз ще ви приема, и ще ви бъда Отец, и вие ще ми бъдете синове и дъщери, казва всемогъщият Господ” (2Коринтяни 6:17, 18) (Писмо 21, 1893 г.).