Търсене по ключови думи в книги от библиотеката
19. ЕДИН НАГЛЕДЕН УРОК*– Избрани вести том 2 – Елена Вайт – (Елън Уайт)
Началото на Соломоновото отстъпничество може да се проследи назад до множество негови на пръв поглед леки отклонения от правите принципи. Връзките с жените идолопоклоннички в никакъв случай не бяха единствената причина за неговото падение. Едно от основните неща, довели Соломон до екстравагантност и драстично отстъпление, беше подхранването и развиването на дух на алчност.
В дните на древния Израил, когато в подножието на Синай Мойсей предаде на народа Божията заповед: “Да Ми направят светилище, за да обитавам сред тях” (Изход 25:8), отговорът на израилтяните беше придружен от подходящи дарове. “И пак дойдоха всеки човек, когото сърцето подбуждаше, и всеки, когото Духът разполагаше и донесоха принос Господу” (Изход 35:21). За построяването на светилището бяха необходими много и скъпи приготовления. Изискваше се голямо количество най-скъпи материали. И въпреки това Господ приемаше само доброволни приноси. “Да ми съберат принос от всеки човек, който на драго сърце би дал” (Изход 25:2) това бе Божията заповед, повторена от Мойсей пред народа. Посвещение на Бога и жертвоготовен дух това са първите изисквания за приготвянето на място за обитаване на Всевишния.
Подобен призив към жертвоготовност бе направен и когато Давид възложи на Соломон отговорността за издигането на храма. Давид запита събраното множество, донесло своите доброволни дарове: “А кой прочее ще направи днес доброволен принос Господу?” (1Летописи 29:5). Този призив е трябвало винаги да бъде пазен ясен в съзнанието на всички занимавали се с построяването на храма.
За построяването на скинията специално избрани от Бога хора бяха надарени с умения и мъдрост. “Тогава рече Мойсей на израилтяните: Вижте, Господ повика по име Веселеила… и го изпълни с Божия Дух в мъдрост, радост, знание и всякакво изкусно работене… И Той тури в неговото сърце и в сърцето на Елиава… от Дановото племе да поучават. Изпълни с мъдрост сърцето им, за да работят всяка работа на резбар, на изкусен художник и на везач… на тъкач с една дума, работата на ония, които вършат каква да било работа, и на ония, които изобретяват художествени изделия” (Изход 35:30-35). “Веселеил и всички способни човеци, в които Господ беше вложил мъдрост и разум, знание и умение, извършваха работата” (Изход 36:1). Небесни умове сътрудничеха на работниците, които Бог беше избрал.
Потомците на тези хора наследиха до голяма степен уменията, дадени на техните деди. Сред племената на Юда и Дан имаше хора, считани за особено изкусни в областта на изящните изкуства. Известно време тези хора останаха скромни и несебелюбиви. Но постепенно и почти незабелязано загубиха от погледа си Бога и Неговата истина. Започнаха да искат по-високи заплати поради изключителния си талант. В някои случаи исканията им биваха задоволявани, но много по-често търсещите по-високи заплати намираха работа при съседните народи. На мястото на благородния дух, изпълвал сърцата на техните видни предшественици, се породи дух на алчност и на ненаситност. Служеха на езически царе с дадените им от Бога таланти и безчестяха своя Създател.
Наемане на невярващи работници
Към тези отстъпници се обърна Соломон, за да намери майстори, които да ръководят изграждането на храма на планината Мория. На царя бяха поверени в писмена форма подробни описания на всяка част от свещеното здание. Той би трябвало да се обърне към Бога за посветени помощници, дарени със специални умения и таланти да извършват съвършено изискваната работа. Соломон обаче изгуби от погледа си тази възможност да упражни вяра в Бога. Обърна се към тирския цар с молба да му потърси “човек, изкусен да работи със злато и сребро, мед и желязо, мораво и синьо, и който да знае да прави ваяни работи…в Юда и в Ерусалим” (2Летописи 2:7).
Финикийският цар отговори, като му изпрати Хирам, “човек изкусен и разумен син на една от Давидовите дъщери и на баща тирянин” (2Летописи 2:13, 14). Този майстор художник, Хирам, беше потомък по майчина линия на Елиаф, на когото преди стотици години Бог беше дал специална мъдрост за построяването на скинията. По този начин начело на Соломоновата група работници бе поставен неосветен човек, който изискваше голяма заплата заради необикновения си талант.
Старанията на Хирам не бяха подбуждани от желание да отдаде най-свята служба на Бога. Той служеше на божеството на този свят на Мамона. Най-дълбоките фибри на неговото същество бяха пропити със себелюбие, доказателство за което беше изискването му за най-високата заплата. Постепенно това погрешно отношение започна да се подхранва и от неговите сътрудници. Като работеха заедно с него ден след ден, те се изкушаваха да сравняват своите заплати с неговата и започнаха да губят от погледа си святия характер на делото, което вършеха. Занимаваха се с разликата между тяхното заплащане и неговото и незабелязано изгубиха духа на себеотрицание и жертвоготовност. Започнаха да подхранват дух на алчност. Резултатът беше настояване за по-високи заплати, каквито им бяха дадени.
Пагубните последици, поставени в действие от назначаването на този човек с користолюбив дух, се предадоха във всички клонове на Господнята служба и се разпространиха по цялото царство на Соломон. Искането и получаването на високи заплати даде възможност на мнозина да се отдават на лукс и екстравагантност. В далеч простиращите се последици от тези влияния може да се проследи една от главните причини за тежкото отстъпничество на този, който някога бе най-мъдрият от смъртните. Царят не беше сам в своето отстъпничество. Екстравагантността и корупцията можеха да се видят на всяка крачка. Бедните бяха потискани от богатите, а духът на саможертва за Божията служба беше почти изчезнал.
Тук се крие един от най-важните уроци за Божия народ днес урокът, който мнозина толкова бавно научават. Духът на алчност, на стремеж към най-високия пост и най-високата заплата е широко разпространен в света. Духът на себеотрицание и жертвоготовност, който съществуваше някога, днес се среща рядко. Но това е единственият дух, от който трябва да бъде воден истинският последовател на Христос. Нашият Божествен Учител ни е оставил пример как трябва да работим. И на онези, на които е заръчал: “Дойдете след Мене и Аз ще ви направа ловци на човеци” (Матей 4:19), Той не е предложил някаква сума като възнаграждение. Те е трябвало да споделят с Него себеотрицанието и жертвата Му.
Тези, които претендират, че са последователи на Господаря Слуга и са призовани да Му служат като сътрудници, трябва да внесат в своята работа точността и умението, такта и мъдростта, които Бог на съвършенството е изисквал при изграждането на земния храм. Сега, също както и в древността, и в земната служба на Христос, на посвещението към Бога и на пожертвувателния дух, трябва да се гледа като на най-основните изисквания за приемане на една служба от Бога. Господ няма намерение да допусне и една нишка на себелюбие да бъде втъкана в святото Му дело.
Една опитност в историята на адвентистите от седмия ден
Трябва много да се внимава какъв дух доминира в Божиите институти.Тези институти са били основани с много себеотрицание и са били изградени със самопожертвувателните дарения на Божия народ и на несебелюбивия труд на Божиите служители. Всичко, свързано със служенето в тях, трябва да носи подписа на Небето. Чувството за святостта на Божиите институции трябва да бъде насърчавано и култивирано. Работещите в тях трябва да смиряват сърцата си пред Господа, признавайки Неговото върховенство. Всички трябва да живеят с принципите на себеотрицанието. Истинският себеотрицателен работник, чийто духовен светилник е поддържан в готовност и е запален, ще се стреми да подпомогне по неегоистичен начин напредъка и интересите на институцията, в която работи; ще преживее скъпоценна опитност и ще бъде в състояние да заяви: “Наистина Господ е на това място”. Ще се чувства високо привилегирован поради факта, че му е позволено да посвети на Божията работа своите способности, служене и своята неуморна бдителност.
В първите дни на третата ангелска вест онези, които установяваха нашите институти и които работеха в тях, бяха вдъхновявани от висши мотиви, чисти от всякакво без никакво себелюбие. За своя ревностен труд те получаваха не повече от скромно подаяние едва стигащо да им осигури оскъдна издръжка. Но техните сърца бяха кръстени в службата на любовта. Наградата на тяхната щедрост от сърце и душа се изяви в близкото им общение с Духа на техния Господ Слуга. Те практикуваха най-строга икономия, за да могат други техни събратя да забият знамето на истината в нови места.
Но с течение на времето настъпи промяна. Духът на саможертва вече не се проявяваше така. В някои от нашите институти заплатите на неколцина работници нараснаха извън всякакво разумно основание. Получилите тези заплати твърдяха, че заслужавали по-големи суми от другите поради по-изявения си талант. Но кой им бе дал талантите и способностите? С нарастването на заплатите се беше появило постоянно нарастване и на алчността, което на практика е идолопоклонство. Дойде и непрекъснат упадък на духовността. Промъкнаха се големи злини и Бог бе обезславен. Умовете на мнозина наблюдаващи този стремеж към все по-големи заплати са били заквасени с неверие и съмнение. Чужди принципи като зловреден квас проникнаха в почти цялото тяло от вярващи. Мнозина престанаха да проявяват себеотрицание, а немалко и да задържат десятъците и приносите си.
В Своето Провидение Бог зове за реформа в святото Си дело. Тя трябва да започне от сърцето и да подейства отвътре навън. Някои, сляпо продължили да дават висока оценка на Своята служба, са били отстранени. Други, които са задържали дадената им вест, са се обърнали към Бога с цяло сърце и със сериозни намерения и са се отвратили от своя алчен дух. Доколкото е възможно те са започнали да се стараят да дават добър пример на хората, като доброволно намаляват заплатите си. Те съзнават, че нищо по-малко от пълно преобразяване на ума и сърцето не ще ги спаси от това нозете им да бъдат разколебани и те да бъдат пометени от някое хитро поставено изкушение.
Заплаха за напредъка на църковното дело
Божието дело в целия си широкообхватен обсег е едно и във всичките му клонове трябва да владеят едни и същи принципи и да се проявява един и същи дух. Необходимо е то да носи печата на мисионерската работа. Всеки отдел на делото е свързан с всички части на евангелското поле. Ето защо духът, който ръководи един отдел, ще се почувства из цялото поле. Ако част от работниците получават големи заплати, ще има и други в различните клонове на работата, които също ще поискат по-високи заплати и постепенно духът на себеотрицателност ще изчезне от погледа. И други институции и конференции ще бъдат обхванати от подобен дух и Господ ще отвърне благоволението Си от тях, защото не може да одобри себелюбието. Така на напредъка и настъпателността на нашето дело ще се сложи край. Само чрез постоянно жертване то може да върви напред.
Бог ще изпита вярата на всяка душа. Христос ни е изкупил с цената на безкрайна жертва. Макар да бе богат, заради нас Той стана беден, та да можем ние чрез Неговата бедност да станем притежатели на вечни богатства. Всичко, което притежаваме във вид на способности и интелект, ни е било дадено назаем със свято доверие от Господа, за да го употребим за Негова прослава. Наша привилегия е да бъдем участници заедно с Христос в Неговата саможертва.