Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

21. РАБОТНИЦИТЕ В НАШИТЕ ИНСТИТУЦИИ– Избрани вести том 2 – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Осигуряване на най-добрите таланти
От време на време съм се чувствала подбудена от Духа Господен да свидетелствам пред нашите братя по отношение на необходимостта от осигуряване на най-добрите таланти за работата в различните ни институти, както и в многобройните други отдели на нашето дело. Свързаните по този начин с делото трябва да бъдат знаещи хора, личности, които Бог може да поучава и да почете, както е почел Даниил ­ с мъдрост и проницателност. Трябва да бъдат мислещи хора, които напредват постоянно в святост и в морално достойнство и вършат работата си прецизно. Ако постоянно израстват, ако притежават разсъдливост и осветен ум, ако се вслушват в Божия глас и се стремят да уловят всеки лъч светлина от Небето, като слънцето те ще следват неотклонно своя ход и ще израстват в мъдрост и в благоволение пред Бога…
Хората, поставени на ръководни постове в нашите институти, трябва да притежават достатъчна широта на ума, за да почитат другите с по-малко развит интелект, които ще ги възнаграждават по подходящ начин, съответно на възложените им отговорности. Вярно е, че заетите в делото на Господа не трябва да вършат работата си само заради заплатите, които получават, но за прослава на Бога, за напредъка на Неговото дело и за придобиването на нетленни богатства. В същото време не трябва да очакваме, че хората, способни да се заемат с дадена работа, която изисква мисъл и мъчителни усилия, и я извършат с прецизност и разум, няма да получават по-голямо възнаграждение, отколкото по-малко квалифицираните работници. Трябва да се постави правилна оценка на таланта. Които не могат да оценят добрата работа и умствените способности, не трябва да заемат ръководни постове в нашите институти, тъй като влиянието им ще спъва делото и ще издига бариери по пътя му напред, като по този начин ще го сведе до по-ниско равнище.
Ако искаме нашите институти да процъфтяват така, както Бог желае, трябва да има повече разсъдливост и сериозна молитва, заедно с неуморно усърдие и майсторска работа. За да се свърже с делото тази категория работници, може би ще се изисква малко по-голям разход на средства. Макар че е много важно да се прави колкото е възможно повече икономия, ще се види, че усилията на някои тесногръди хора да спестяват средства, като назначават служители, чийто труд съответства на евтините им заплати, ще се окаже в края в тяхна загуба. Развитието на делото ще се забави и ще бъде подценявано (Писмо 63, 1886 г.).
Заплатите на работниците в нашите институти
Издателското дело бе основано с жертви и е било поддържано чрез специалното Божие Провидение. Започнахме в голяма бедност. Едва намирахме какво да ядем и какво да облечем. Когато картофите бяха радкост и трябваше да плащаме висока цена за тях, замествахме ги с алабаш. Шест долара на седмица ­ това беше всичкото, което получавахме през първите години от нашата работа. Имахме голямо семейство, но ограничавахме разходите си според средствата, които получавахме. Не можехме да си купим всичко, което желаехме. Трябваше да се ограничим само с належащите си нужди. Бяхме обаче решени да дадем на света светлината на истината за последното време. И дух, и душа, и тяло бяха впрегнати в работа. Работехме от ранна утрин до късна вечер, без почивка, без стимула на заплатата. И Господ беше с нас. Когато издателското дело постигна успех, заплатите бяха увеличени, както и трябваше да бъде.
Равни заплати, но справедливо определени
Докато бях в Швейцария, до мен стигна вест от Батъл Крийк, че никой работник там не може да получава повече от 12 долара седмично. Казах: “Това не е възможно. Ще се наложи някои да получават по-високи заплати от тази! Но двойно повече от това не трябва да получава никой, свързан с тази служба, тъй като неколцина да вземат от съкровищницата така изобилно би било несправедливо към всички останали. Отпускането на големи заплати на неколцина е светски модел. Не може други, които във всяко отношение заслужават същото, да получават далеч по-малко. Това не е справедливо.
Господ има верни хора, които Го обичат и имат необходимия респект от Него, почти във всяко училище, във всяка печатница, във всеки здравен институт и издателство. Техните заплати не трябва да бъдат оформени според светските стандарти. Трябва много да се внимава, доколкото е възможно, да не се създава разслоение, а да съществува равенство, което е законът на небето. “Вие сте братя” (Матей 23:8). Не трябва неколцина да изискват високи заплати и такива не трябва да бъдат предлагани като примамка. Това поставя нещата на светска основа. Нарастването на заплатата води след себе си нарастване на себелюбието, на гордостта, на външния показ, себеугаждането и ненужната екстравагантност. Това не е характерно за хора, стремящи се с всички сили да подпомагат Божието дело с десятъците си и да представят приношенията си пред Бога. Жертвоготовността им личи навсякъде. Господ обича едните точно толкова, колкото и другите. Но самопожертвувателните, скромните, каещите се души, които обичат Бога и Му служат, са винаги по-близо до Голямото сърце на Безпределната любов, отколкото онзи човек, който се чувства в правото си да придобива всички блага на този живот.
Да не се копира светският образец
Имам много свидетелства, които ни казват, че не трябва да копираме образеца на света. Не трябва да се поддаваме на склонността си да се възползваме от всичко, което можем да получим, нито да изразходваме средствата си за облекло и за луксовете на живота както светските хора. Да живеем, за да угаждаме на себе си, не ни прави нито грам по-щастливи. Ненужният разход на средства ограбва Божията съкровищница, а все някой трябва да попълни липсата. Възможностите за изграждането на Божието царство в този свят са до голяма степен ограничени, тъй като хората ограбват Бога в десятъци и приноси.
Нека нито за миг не се подхранва идеята, че способността на някой да разполага с по-голяма заплата е мярка за неговата стойност в очите на Бога като работник. В очите на света стойността на човека се определя по неговото имущество. Небесните книги обаче регистрират стойността му според доброто, което е извършил с поверените му средства. Един човек може и ще покаже истинската си стойност в страх и любов към Бога с пълното посвещение на талантите си за напредъка на Божията кауза. Само когато на всеки се дава награда според същата преценка, с която ще бъде оценена работата му по време на съда, само тогава може да стане известно колко добро е “складирал” в небето, преди да стигне там.
С години съм свидетелствала срещу оскъдната заплата на някои наши проповедници. Изследвайте книгите и ще откриете неподобаващо отношение към някои от тях. Контролните органи трябва да разбират своята работа и да имат Христовия начин на мислене. Има някои тесногръди хора в тях, на които липсва истинска представа за себеотрицанието и жертвоготовността, изискващи се от Божия проповедник. Такива хора нямат ясно разбиране какво означава да напуснеш дом, съпруга и деца и да станеш мисионер на Бога, да работиш за души, за които ще се наложи да даваш сметка. Животът на истинския Божи проповедник е саможертва.
Предупреждението на Саламанка
Докато бях в Саламанка, Ню Йорк, през ноември 1890 г. ми бяха представени много неща. Видях, че в служенето нахлува дух, който Бог не одобрява. Някои получават големи заплати, а други работят на поста си в продължение на години, но получават много малко.
Неколкократно ми бе покзвано, че Божият ред не трябва да бъде нарушаван и мисионският дух не бива да се оставя да угасне. …
Зная, че има хора, които проявяват голямо себеотрицание, за да плащат десятъците си и да правят приношения за Божията работа. Тези, които стоят начело на Божието дело, трябва да възприемат такова поведение, че хора като споменатите да могат, без да се изчервяват, да кажат: ”Елате, нека да обединим усилията си в делото, което започна с жертви и се поддържа с постоянно себеотрицание”. Народът не трябва да превъзхожда в практикуването на икономия и в ограничаването на своите нужди онези, които стоят начело на институтите (Ръкопис 25а, 1891 г.).
Видение за заплашващите през 1890 г. опасности
Обезпокоена съм за бъдещето на санаториума и за издателството в Батъл Крийк, както и за нашите институти изобщо. Там се прояви особен дух и се засилва от година на година. Той е съвсем различен в сравнение с онзи, който Господ е разкрил в Словото Си, а именно, духът, който трябва да характеризира нашите лекари и работници в здравните институти и в издателската дейност. Подхранва се идеята, че лекарите в санаториума и лицата, заемащи отговорни постове в издателството, не е необходимо да бъдат управлявани от себеотрицание, от самопожертвувателните принципи на християнството. Но тази идея има своя произход в съветите на Сатана. Когато лекари показват, че мислят повече за заплатите, които ще получат, отколкото за работата на института, това означава, че не може да се разчита на тях като на несебелюбиви и боящи се от Бога служители на Христос, верни в делото на Господа. Хора, ръководени от егоистични желания, не трябва да остават свързани с нашите институции.
Бог ще изисква от служителите Си резултати, пропорционални на оценката, които сами поставят за себе си и за своята служба, защото всички ще бъдат съдени според делата си и по стандарт, не по-нисък от онзи, който сами са си определили. Ако са оценили талантите и способностите си твърде високо, от тях ще бъде изисквана служба, пропорционална на собствената им оценка и изисквания. О, колко малко са онези, които наистина познават Отца и Божия Син Исус Христос! Ако бяха пропити с Божия Дух, щяха да вършат Неговите дела. “Имайте в себе си същия Дух, Който беше и в Христа Исуса” (Филипяни 2:5).
Талантите са от Бога
Този, Който съди праведно, е казал: “Отделени от Мене не можете да сторите нищо” (Йоан 15:5). Всички таланти, големи или малки, са били поверени на човеците от Бога, за да бъдат използвани за Негова служба. И когато някои хора използват способностите си само за себе си и не проявяват специална заинтересованост да работят заедно с братята си от същата вяра, разкриват, че са склонни да съдят според собствената си преценка, сравнявайки ги със самите себе си. Те не се стремят да отговорят на молитвата на Господа да бъдат едно, както Той е едно с Отец. Когато изискват прекалено висока цена за своите услуги, Бог, Съдията на земята, ще им въздаде според мярката на собствената им преувеличена оценка и ще изисква от тях според най-голямата стойност, която поставят за себе си.
Както съдят за стойността си от парична гледна точка, така Господ ще ги съди според делата им, сравнявайки тяхното служене с оценката, която сами си дават. Ако не се покае, нито един, който преувеличава своите способности, няма да влезе в небето, защото личното му влияние в служенето на Христос никога не ще уравновеси везната на неговата самооценка с Божиите изисквания в службата му за другите…
Себелюбивият и алчен човек, жаден за всеки долар, който би могъл да изкара от нашите институти за службата си в тях, ограничава Божието дело. Наистина той е получил вече наградата си и не може да бъде счетен за достоен да му бъде поверена вечната небесна награда в жилищата, подготвяни от Христос за всички, които се отричат от собственото си “аз” и вземат кръста си, за да Го следват. Годността на хората да влязат в откупеното с кръв наследство се изпробва във времето на този живот изпит. Именно притежаващите себеотрицателния дух на Христос, Който пожертва Себе Си за спасението на падналия в грях човек, “ще пият от чашата, ще бъдат кръстени с Неговото кръщение” и ще споделят славата на изкупените (Писмо 41, 1890 г.).
Необходимостта от себеотрицание
Беше ми показано, че издателската работа не трябва да бъде ръководена според същите принципи, по които се ръководят другите издателства, защото трябва да бъде като училище ­ за обучение. Всеки свързан с нея трябва да бъде мисионер и да работи по същите принципи, които родиха книгоиздателското дело. Себеотрицание трябва да характеризира всички служители…
Себеотрицанието трябва да е отличителна черта на хората, заемащи отговорни постове в този вид служене. Те трябва да дават пример на всички работници. Издателствата бяха създадени на основата на себеотрицанието и същият дух трябва да се проявява и поддържа. Пред погледа трябва да стои великата цел. Това е мисионска работа. И онези, които не притежават мисионски дух, не трябва да остават в делото (Писмо 5, 1892г.).
Заплаха за всички наши институции
Ап. Павел можа да види злините, навлизащи в църквата, и да заяви: ”Защото ревнувам за вас с Божествена ревност; понеже ви сгодих с един мъж да ви представя като чиста девица на Христа. Но боя се, да не би както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и да отпаднете от чистотата и простотата, която дължите на Христа” (2Кор. 11:2, 3).
Това е злото, което и днес заплашва нашите училища, институции и църкви. Ако не бъде премахнато, то ще погуби душите на мнозина. Такъв човек ще мисли, че трябва да му се отдава голямо благоволение, защото върши работа, която при невярващите би му осигурила голяма заплата. Оставайки неудовлетворен, той ще се продаде на такъв, който ще наддаде повече за него. Заради съхраняването на принципите, които трябва да ръководят цялостната работа в нашите институти, Господ ми е заръчал да предам на носещите отговорности: ”Освободете се от всички такива хора без отлагане, защото това е злият клас на себелюбието и алчността.
Такива хора измерват себе си със себе си и сравняват себе си със себе си. Най-голямото зло, което можете да им направите, е да се стремите да ги задържите, дори и да са редактори или администратори. Бог не е с такива хора и вие не можете безопасно да ги задържате и да разчитате на тях. Атмосфера на неверие обкръжава душата на такъв човек. Сравненията, които той прави, го карат да си служи с двуличие. Той казва на себе си: ”Ако другият получава такава сума, аз би трябвало да получавам същата”. Той се чувства мъдър от писаното в Божия закон и отклонява средства в своя полза. Така ограбва Божието дело. Бог се отнася към това така, както към греха на Ахан. Вижда, че такива хора не могат правилно да влияят на делото и не са в състояние при необходимост да помогнат на нуждите на работещите в трудни места, които трябва да дават част от своите заплати за нуждите на тези полета. Бог вижда всеки такъв случай и ще произнесе присъдата Си над всички, които се оценяват със собствената си мярка, и имат егоистичната претенция да получат всичко, което те смятат, че трябва да имат (Ръкопис 97, 1899 г.).
Един характерен аспект на делото
Предвид големите мащаби на делото, което предстои да се извърши, нашите служители трябва да бъдат готови да работят за разумна заплата. Дори и да бихте имали възможност да получавате по-големи заплати, би трябвало да помните примера на Христос, Който дойде в нашия свят и живя себеотрицателен живот. Точно за времето, в което сме, е от голямо значение какво заплащане искат служителите. Ако претендирате за по-високо и го получавате, и други ще пожелаят същото. Именно подобни претенции сред работниците в Батъл Крийк помогнаха да се развали духът на делото там. Двама души оглавиха това движение и бяха последвани от още трима или четирима. Резултатът беше обединяване в такъв начин на действие, който, ако беше последван от мнозинството, би унищожил един от най-характерните клонове на делото. А делото на истината за последното време се основава на себеотрицание и саможертва. Този егоистичен и алчен дух е напълно противоположен на неговите принципи. Той е като смъртоносната проказа, която след време обхваща цялото тяло. Боя се от него! Трябва да внимаваме, да не би да изоставим семплия себеотрицателен дух, който характеризираше нашето дело в първите му години.
Няма да ти бъде трудно да упражняваш голямо влияние в санаториума в _______, ако действаш безкористно, без да изискваш заплатата, която предполагаш, че ти се полага. Господ ще те поддържа в твоето дело. Ако от друга страна поискаш висока заплата, друг, а след това и трети ще помислят, че и те трябва да искат толкова висока заплата, колкото твоята. По този начин ще се изразходват средствата, необходими за делото и за каузата на истината за последното време в други части на света.
При вземането на важни решения е необходимо да проучим всяка страна на въпроса. Винаги трябва да помним, че ни е дадено място в делото, за да действаме като отговорни Божии работници. Някои ще поискат да следват светски обичаи по отношение на заплатите си. Но Господ не се отнася към нещата както тези хора. Той гледа на нашите задължения и отговорности в светлината на Христовия пример на саможертва. Евангелието трябва да бъде представено пред света така, че думи и личен пример да се покриват.
Нашите санаториуми не трябва да бъдат ръководени според обичаите на света. Не трябва да се смята, че главният лекар трябва непременно да получава голяма заплата. Ние сме служители на Бога! (Писмо 370, 1907 г.).
Лекари и проповедници са призвани към себеотрицание
Чувствам се подтикната да ти пиша тази сутрин и да те помоля да внимаваш да третираш еднакво всички хора. Беше ми показано, че има опасност да се отнесеш с някои лекари по несправедлив начин. Трябва да вършим всичко според силите си, за да насърчаваме таланта на проповедниците, а също и на лекарите, като им даваме всяко оправдано предимство. Разбира се, има граница, която не трябва да преминаваме.
Когато се опитвахме да намерим лекар, който да ръководи санаториума “Лома Линда”, един опитен брат се съгласи при известни условия. Той определи сума като възнаграждение за услугите си и заяви, че няма да дойде за по-малко. И тъй като изглеждаше твърде трудно да се намери подходящ човек, някои помислиха, че може би ще е добре да приемем този лекар и поставените от него условия. Но аз казах на брат [Дж. А.] Бърдън: “Не би било справедливо да го наемаме и да му плащаме толкова много, когато други работещи също така вярно, получават по-малко. Това не е справедливо и Господ ми показа, че не би одобрил подобна дискриминация.”
Исус призовава за себеотрицание в служенето на Бога и това задължение лежи и върху лекари, и върху проповедници. Пред нас е постоянно напредващото дело, което изисква средства. Трябва да поканваме на служба млади хора, които да работят като проповедници и като лекари ­ не за по-високо заплащане, но поради големите нужди на Божието дело. Господ не е доволен от този дух на алчност за по-големи заплати. Нуждаем се от лекари и проповедници, чиито сърца са посветени на Бога и които получават своето призвание от най-великия Лекар, стъпвал някога на тази земя. Нека наблюдават Неговия себеотрицателен живот и след това радостно да проявяват саможертва, за да могат повече работници да сеят семето на благовестието. Ако всички работят с този дух, ще се изискват по-малки заплати.
В това отношение някои са извършили грешка. Бог ги е благословил със способности да вършат службата, приемана от Него, но не са успели да научат уроците на пестеливост, на себеотрицание и на смирен живот с Бога. Техните изисквания за високо заплащане бяха удовлетворени и те проявиха разточителност при употребата на средствата. Загубиха влиянието си за добро, което би трябвало да имат, и Божията благославяща ръка не беше с тях… Внимавайте да не възлагате твърде голямо доверие на такива, които изискват високи заплати, преди да бъдат ангажирани в Божието дело. Пиша ви това като предупреждение (Писмо 330, 1906 г.).
Съвет към един лекар във връзка с фиксирана заплата
Планът, според който трябва да получаваш каквито и да било пари, спечелени от известни дейности над месечното ти възнаграждение е врата за изкушенията, които ще доведат до лоши резултати. Това не е преценено нито от теб, нито от онези, които са приели подобни условия в договора. Но това ще се окаже за твоя вреда, ще нанесе и укор на Божието дело. В този план има погрешен принцип, който трябва да бъде разгледан. Нищо не бива да бъде оставяно на случайността, но да бъде премислено. Ти ще трябва да получаваш определена сума за своята работа и да живееш с нея.
Нещо от този характер бе прието и при преговорите с д-р У. Това е измамническа сделка. Бог вижда докъде води тя и какви ще бъдат резултатите. Този начин на възнаграждение не трябва да бъде осъществяван в бъдещите санаториуми. Този институт трябва да ти плаща подходяща за твоите услуги сума. И всички, които са свързани с института, трябва да получават възнаграждение, пропорционално на извършените от тях услуги (Писмо 99, 1900 г.).
Съвет против определянето на процент
Във връзка с предложението, направено от брат В.*, аз имам същото мнение. Не е възможно да си позволим такива заплати. Това беше грешката и нещастието на хората от Батъл Крийк и аз трябва да кажа нещо по този въпрос. Имаме пред себе си широко поле за мисионска работа. Необходимо е да сме сигурни, че вземаме под внимание изискванията на Христос, Който отдаде Себе Си като Дар за нашия свят. Не трябва да остане неизвършено нищо, което можем да направим. Трябва да съществуват яснота, точност и ред. Необходимо е да се проявява грижа и усърдие във всяко отношение. Но когато се стигне дотам, че да се плащат 25 долара седмично плюс голям процент върху извършването на хирургическа работа, ми бе дадена светлина в Австралия, че това никога не трябва да се допуска, защото се рискуват нашите постижения. Беше ми поставен въпросът за създаването на много санаториуми в Южна Калифорния, защото там ще има голямо стичане на хора. Мнозина ще търсят този климат.
Трябва да следваме Божиите съвети, като всеки от нас е готов да последва примера на Господ Исус Христос. Нямаме право да плащаме разточителни заплати. Господ изисква от Своите помощник лекари съобразяване с поканата: “Вземете Моето иго върху си и се научете от Мене, защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите покой за душите си; защото игото Ми е благо, и бремето Ми ­ леко” (Матей 11:29, 30).
Не изисквайте висока заплата
Ще ми бъде много приятно да те видя и да разговарям с тебе. Много желая да подражаваш на Образеца, даден ти в Божието слово…
Доктор У., умолявам те да не изискваш висока заплата! Ако правиш това, и други ще последват примера ти. А ако това се позволи, скоро ще открием, че доходът на санаториума ще бъде погълнат от заплатите и няма да остане нищо за мисионската дейност в чуждите страни.
Пиша ти, защото знам какво говоря! Господ изпитва Своя народ. Съпругът ми и аз сме преминали по същия път. Понеже не искахме висока заплата, но бяхме готови да работим със себеотрицание и саможертва, Господ ни благослови със Своята богата благодат. Ако следваш поведение на себеотрицание, ще бъдеш пример за други и благословение за делото. В твоята работа в ______ най-действената проповед, която си изнасял, бе, самият ти живот според принципите на истината в собственото ти семейство. Тогава ти изявяваше истинска преданост към работата си. Зная какво говоря, когато пиша това!
Трябва да има по-голямо равенство в заплащането на проповедника и на лекаря, отколкото досега. От нашите проповедници се очаква да дават пример на щедрост за църковните членове и заплатата им трябва да бъде такава, че да могат да правят много дарения.
Екстравагантност и влияние
Сред нашите проповедници, лекари, учители и разпространители на литература съществува нужда от цялостно посвещение на ума, сърцето и душата на Бога… Не са дрехите, скъпите жилища, нито изискания и моден живот, които ще определят характера на делото. Но скромният и смирен дух ­ това има голяма цена в очите на Бога. Религията не прави човека остър и груб. Истинският вярващ осъзнава собствената си слабост, пази себе си във всяко отношение и е положил напълно доверието си в Бога. Истинското християнско благочестие не се постига насила. То извира от честно сърце…
Бог призовава и има нужда от обикновени хора, но ­ хора на молитвата, с практичен дух. Скъпият външен показ не ни издига в очите на чувствителни хора. Не е правилно един лекар да прави екстравагантни разходи, а след това да изисква прекомерни цени за извършването на малки операции. Бог вижда всички тези неща в истинската им светлина (Ръкопис 34, 1934 г.).
Важен разговор относно заплатите на лекарите
[Сутринта на 4 декември 1913 г. братята ръководители на Pacific Union Confеrеnсе се съвещавали с госпожа Е. Г. Уайт в нейния дом в Елмс Хейвън, във връзка с възнаграждението на нашите лекари, работещи в санаториумите. Направен бил стенографски запис на този разговор и второто копие носи забележка, изразяваща одобрението на госпожа Уайт със следните думи: “Това е представено правилно и аз го повтарям за ползата и на други. Дано Господ ни помогне и ни ръководи при всяка стъпка в нашите трудности.” Важни части от този разговор следват по-долу.
Съставителите]
Присъствали: Елън Г. Уайт, старейшините Ф. М. Бърг, Г. У. Рийзър, У. М. Адамс, Дж. Х. Берънс, К. Л. Тагарт, А. Г. Кристиансен, У. К. Уайт; също и К. К. Крислър
След представянето и поздравите старейшината У. К. Уайт казал между другото:
“Целият вчерашен ден обсъждахме въпроси, свързани с различните училища на територията на Pacific Union Conference (в Енгуин, Лоуди, Фернандо, Арнона и Лома Линда). В тях се обучават около 700 студенти. Бяхме много насърчени, когато се съвещавахме заедно, обсъждайки тези училища.
Днес трябва да обсъдим проблемите на санаториума и по-специално въпроса за заплатите на лекарите и хирурзите. Имаме в нашия санаториум в _______ един богобоязлив лекар, спечелил доверието на всички свои колеги ­ човек, когото Бог е благословил щедро в неговото служене на болните. Той иска да остане (и всеки би искал това!), стига братята да му дадат заплата, два пъти по-голяма от тази на нашите средни лекари. Той обича да дава щедро и желае да има средства, с които да живее и които да използва за тази цел. Много сме объркани и бихме били радостни да узнаем дали нямате някаква светлина по този въпрос.
Сестра Уайт: Ако му се даде значително повече, отколкото на другите лекари, те ще започнат да мислят, че към тях не се отнасят правилно, ако също не им увеличат заплатите. Трябва да постъпваме по-предпазливо и благоразумно и да не позволяваме заплатите да се вдигат така високо, че мнозина да бъдат изкушени. По-скоро се налага намаление, отколкото увеличение на лекарските заплати, защото трябва да бъде извършена още много мисионска работа. Ако нямате ясна светлина от Господа, не е препоръчително да плащате на един човек значително повече, отколкото на друг, вършещ подобна работа. Ако правите това, другите ще считат, че е съвършено правилно да очакват същите високи заплати. Трябва да оглеждаме всяко нещо от всички страни. Няма никакъв смисъл да смятаме, че можем да предложим на един добър работник висока заплата само защото той я изисква. По-скоро трябва да обсъдим онова, което можем да направим днес, когато се отварят нови полета, поглъщащи много повече средства, отколкото досега. Това са въпроси, които ще поставят на изпитание вярата на нашия народ.
У. К. Уайт: Те наистина поставят на изпитание нашата вяра, мамо ­ особено когато група служители са работили с един човек, докато са го обикнали и са свикнали да се възхищават от него. И когато смятат, че той може да върши по-добра работа от всеки друг, естествено е тогава да смятат, че е погрешно да му се отказва нещо, което той би могъл да употреби за добра полза. Те мислят: “Какво са 1000 или 1500 долара допълнително, когато се касае за живот?” И казват: “Ето такъв и такъв случай, с който той току-що успешно се справи. А ето и друг случай, при който той спаси живот! Чувстват, че би било много долно от наша страна да не се задоволят изискванията му. Казват още: “Ничий труд не е равностоен на този на хирурга! Помислете за часовете на усилен труд, на безпокойство и душевен стрес, които се налага той да преживява, когато скъпоценен живот виси на косъм!”
Но от друга страна, обсъждайки този въпрос, трябва да помним, че и други институции се влияят от нашите действия. Виждаме беден борещ се санаториум, разположен на прекрасно място, в състояние да развие голям бизнес и с голяма перспектива да прави пари, стига само да има един блестящ лекар. И братята биха могли да си осигурят такъв лекар, стига само да бъдат насърчени да му дадат 300 или 500 долара в повече от размера на определената заплата. Те казват: “Стига да ни позволите да му предложим неколкостотин долара повече, отколкото ни съветвате, ще можем да спечелим 5000 долара, с които ще покрием този малък допълнителен разход за заплати.” И това изглежда така ­ когато мислим за нещата само от гледна точка на бизнеса.
Сестра Уайт: Виждате, че в основата на това лежи себелюбие, което не е угодно на Господа. Трябва да работим целесъобразно. Именно чрез съгласувани действия нашето дело ще върви напред и няма някои да имат много труден живот, а други ­ много по-лек. Но всички тези неща трябва да бъдат приемани точно така, както идват. Служителите трябва да помнят какво Исус даде, за да дойде на нашия свят. Мисля много върху това и ми се струва, че можем да извършим отлична работа, ако дадем правилен пример. Но ако искаме неща, които по-голямата част от нашите братя не могат да получат, това накърнява нашето влияние. Един брат казва: “Еди кой си брат има такава и такава заплата. И аз трябва да имам подобна…”. Така заплатите ще растат. Факт е, че заплатите на някои хора може би трябва да бъдат по-ниски и да бъдат още повече намалени, за да можем да посрещнем разширяващите се изисквания на делото за предупреждаване на света, което е пред нас…
В миналото, когато се обсъждаше въпросът за заплатите, казвах на братята, че Господ познава напълно духа, мотивиращ ни да действаме, и че Той може да обърне нещата в наша полза във време, когато не очакваме това. Когато даваме правилен пример, благословението на Господа ще почива над нас. Виждала съм Господ да работи по много начини и на много места, за да помогне точно на онези, които разглеждат споменатите въпроси в правилна светлина и дават пример на жертвоготовност. А когато работите, братя, сериозно, с молитва, смирено и в Христовия Дух, Бог ще отваря врати пред вас. Хората ще виждат вашето себеотрицание.
Понякога, когато мои братя са идвали при мен, търсейки съвет дали да претендират за по-голяма заплата, съм им казвала, че биха спечелили наистина известни средства чрез по-големи заплати, но че Божието благословение ще придружава онези, които възприемат по-друго поведение. Бог вижда себеотрицанието. Господ на Израиля вижда всяка подбуда. И когато дойде трудност, Божиите ангели ще са до вас, за да ви помагат и да ви дават победа след победа.
Била съм съвсем ясна, когато съм съветвала моите братя да не изискват високи заплати, защото не това е подбудата, която трябва да ни мотивира да работим енергично за спасението на души. Не бива да оставяме въпроса за заплатата да ни пречи да откликнем на призива и да изпълним дълга си, където и да има нужда от нашето служене. Господ може да подейства така, че благословение, което далеч превъзхожда всяка възможна компенсация, да придружава нашия труд. Той ще даде на Своите служители думи с най-голям ефект върху загиващите души.
Хората гладуват и жадуват за помощ от Небето! Аз съм се старала да прилагам на практика тези принципи на себеотрицание и зная какво говоря, когато твърдя, че Божието благословение ще почива над вас, когато поставите изискванията на дълга на първо място. С радост мога да свидетелствам пред вас тази сутрин, че Господ е обръщал нещата не веднъж в посока, даваща ни повече, отколкото сме искали.
Господ ще постави на изпитание Своите служители. И ако те се окажат верни и поставят случаите си в Неговите ръце, Той ще им помогне във време на нужда.
Ние не сме съработници Божии заради заплатите, които можем да получим. Вярно е, братя мои, че трябва да имаме заплати, с които да издържаме семействата си. Но ако започнем ние да определяме точно каква сума да получаваме, може да се окажем камък за препъване на хора, които нямат същия дух на щедрост, какъвто може би имате вие. И резултатът ще бъде объркване и смущение. Други ще помислят, ще не са третирани равностойно. Скоро ще откриете, че Божието дело е спъвано; а не бихте желали да видите такъв резултат! Вие искате Божието дело да преуспява. Чрез вашия пример и думи хората трябва да получават жива увереност, че приетата в сърцето истина поражда дух на себеотрицание. И когато напредвате в този дух, мнозина ще ви последват.
Господ желае Неговите чада да действат с онова себеотрицание и с онзи самопожертвувателен дух, които ще им дадат удовлетворението на добре изпълнения дълг, защото това е дългът ни. Единородният Божи Син предаде Себе Си на позорна смърт на кръста. Ние ли сме, които трябва да се оплакваме от необходимите жертви?
В часовете, когато бях будна през нощта, съм умолявала Господа да пази нашите братя от склонността да обещават, че ще отидат тук или там при условие, че им се дадат по-високи заплати. Ако те тръгнат със себепожертвувателен дух, уповавайки се на Него, Господ ще им даде сила, ще подкрепи ума и характера им и в резултат успехът ще дойде.
В бъдеще нашето дело ще върви напред чрез още по-голямо себеотрицание и саможертва, отколкото наблюдаваните в миналото. Бог желае да му посветим душите си, за да може да работи чрез нас по много и различни начини. Тези въпроси ме занимават сериозно. Братя, нека живеем в смирение и кротост и да даваме на нашите сътрудници пример на себепожертвувателност! Ако извършим своята част с вяра, Бог ще отвори пред нас пътища, за които не сме и сънували.
Ако някой предложи нещо, което не е в съгласие с принципите на себепожертвувателността, върху които се базира нашето дело, нека помним, че само едно махване на Божията ръка може да помете всяка мнима печалба, защото не е била за прослава на Неговото име (Ръкопис 12, 1913 г.).
Посрещане на непредвиден случай
Ако при липса на средства оставите вашите способни работници да си отидат, за да се заемат със собствен бизнес, не след дълго ще пожелаете да ги върнете обратно. Финансовият въпрос може да се уреди удовлетворително, ако всички работници се съгласят в такъв случай да приемат по-ниски заплати. Това е принципът, който Господ ми е разкрил, че трябва да бъде въведен в нашите издателски институти. Има много работа за вършене и вашето дело ще се нуждае точно от тези хора. Няма ли да пожелаем да ограничим своите нужди във време, когато парите са толкова оскъдни?
Съпругът ми и аз работехме според този принцип. Казвахме: “Издателството е институция на Господа, затова всички ще икономисваме, като намаляваме разходите си колкото е възможно повече. Господ изисква себеотрицание от всичките си служители, за да може Неговото дело да напредва и да просперира. Нека всеки работник днес да извърши най-доброто, което може, за да поддържа и пази издателския институт в _______. Не мислите ли, че на Господа ще бъде угодно този дух да управлява всички наши институции? Трябва да внесем този принцип в делото. Исус казва: “Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и така нека Ме следва” (Лука 9:23). Готови ли сме да следваме Христос? (Писмо 25, 1896 г.).
Нашите институти трябва да бъдат поставени изцяло под Божието ръководство. Те бяха установени чрез жертвоготовност и единствено чрез жертвоготовност това дело може успешно да бъде продължено (Писмо 129, 1903 г.).
Човешката мъдрост ще ни отклонява от себеотрицанието, от посвещението и ще изобретява много неща, които обезсилват Божиите вести (“Ривю енд херълд”, 13 декември 1892 г.).