Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

27. Съвременни пробуждания – Великата борба – Елена Вайт – (Елън Уайт)

27. Съвременни пробуждания – Великата борба – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Навсякъде, където Божието слово е било проповядвано с вяра, е давало
плодове, доказващи Божествения му произход. Духът на Бога придружаваше
вестта на Неговите служители и словото бе проповядвано със сила.
Грешници чувстваха как съвестта им се пробужда. “Истинската светлина,
която осветлява всеки човек, идеше на света” и озаряваше тайните
кътчета в сърцата на хората. Скритите от тъмнината неща излизаха на бял
свят. Дълбоко разкаяние обхвана умовете и сърцата им. Бяха убедени в
обвинението “за грях, за правда и за съдба” (виж Йоан 16:8).
Почувстваха правдата на Йехова и се ужасиха от вероятността да се явят
грешни и нечисти пред Този, Който изпитва сърцата. В душевна мъка
викаха: “Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?” (Римл. 7:24). Когато
им бе разкрит голготският кръст и неизмеримата жертва за греховете на
човечеството, осъзнаха, че за изкуплението на техните прегрешения не е
достатъчно нищо друго освен заслугите на Христос. Само те можеха да
примирят човека с Бога. С вяра и смирение приеха Божия Агнец, Който
носи греха на света. Чрез кръвта на Исус получиха “прощаване на
греховете, извършени по-напред” (Римл. 3:25).
Тези души принесоха плодове на покаяние. Те повярваха, кръстиха се и
започнаха нов живот като нови създания с вяра в Исус Христос. Не искаха
да живеят вече с предишните си страсти, а да следват стъпките на Божия
Син, да отразяват Неговия характер и да се пречистят така, както Той е
чист. Сега вече обичаха това, което някога мразеха и мразеха онова,
което някога обичаха. Гордите и властните станаха кротки и смирени по
сърце, суетните – скромни и сериозни, хулителите – почтителни,
пияниците – трезвени, а порочните – благочестиви. Модните и суетни неща
на този свят бяха изоставени. Християните искаха тяхното украшение “да
не е вънкашно, сиреч плетене косата, кичене със злато или обличане със
скъпи дрехи, но скришният в сърцето живот с нетленното украшение на
кротък и тих дух, което е скъпоценно пред Бога” (1 Петрово 3:3, 4).
Пробужданията доведоха до дълбоко изпитване на сърцата и до смирение.
Те се характеризираха с тържествени и искрени апели към грешниците, със
сърдечно състрадание към изкупените с Христовата кръв. Мъже и жени се
молеха и се бореха с Бога* за спасението на много души. Плодовете от
пробужданията се изявиха в души, които не се плашеха от трудности и
жертви, а се радваха, че са достойни да претърпяват укори и изпитания
заради Христос. Хората видяха голяма промяна в живота на изповядващите
името на Исус, повлияла благотворно на обществото. Събираха с Христос и
сееха със Светия Дух, за да пожънат вечен живот.
За тях можеше да се каже: “…наскърбяването ви доведе до покаяние…
Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не
причинява
* Алюзия за борбата на Яков в местността Фануил.
разкаяние; но светската скръб докарва смърт. Защото ето, това, гдето се
наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване,
какво негодувание, какъв страх, какво ожидане, каква ревност, какво
мъздовъздаване! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо” (2
Кор. 7:9-11).
Всичко бе резултат от действието на Светия Дух. Доказателството за
истинското покаяние е преобразяването. Ако грешникът изпълни своето
обещание, върне откраднатото, изповяда греховете си и започне да обича
Бога и ближните си, може да бъде сигурен, че е установил мир с Бога.
Такива бяха резултатите от религиозното пробуждане в минали години. Тъй
като другите съдеха за тези хора по делата им, знаеше се, че Бог ги
благославя при спасяването на души и за духовното възвисяване на
човечеството.
Но много от пробужданията в наше време се различават в голяма степен от
изявите на Божествена благодат в миналото – резултат от усилията на
Божиите служители. Вярно е, че се предизвиква широк интерес, мнозина
изповядват, че са повярвали и църквите имат голям прираст. И все пак
резултатите не са такива, че да оправдаят убеждението за съответстващо
нарастване на истинския духовен живот. Лумналият за известно време
пламък скоро угасва и оставя по-гъста тъмнина отпреди.
Шумните пробуждания се предизвикват обикновено от формиране на погрешни
представи, от възбуждане на чувствата, от задоволяване на интереса към
всичко ново и любопитно. Спечелените по този начин новоповярвали нямат
голямо желание да слушат библейската истина и не проявяват интерес към
свидетелството на пророците и апостолите. Богослужението ги привлича,
само ако в него има нещо сензационно. Те не откликват на никоя вест,
отправена към безпристрастния разум. Ясните предупреждения на Божието
слово, свързани с вечната им участ, остават нечути.
За всяка истински покаяна душа отношението към Бога и към вечните неща
е най-важният житейски въпрос. Но къде може да се срещне в съвременните
популярни църкви духът на посвещение към Бога? Новоповярвалите не се
отказват от гордостта си и от любовта към света. Желанието им да се
откажат от егоизма, да вземат кръста и да следват кроткия и смирен Исус
не е по-голямо, отколкото преди покаянието. Религията е станала обект
на подигравки от страна на безбожниците и скептиците, тъй като мнозина
от нейните привърженици не са запознати с принципите й. Силата на
благочестието е почти изчезнала от повечето църкви. Пикници, църковни
театрални представления, църковни панаири, хубави къщи и лично
самоизтъкване са прогонили мислите за Бога. Земи, вещи и светски
занимания са завладели умовете, а на нещата с вечна стойност почти не
се обръща внимание.
Въпреки широко разпространения упадък на вярата и благочестието в тези
църкви има и истински Христови последователи. Преди да се излеят над
земята последните Божии наказания, сред Господните люде ще има такова
възраждане на първоначалното благочестие, каквото не се е проявявало
от времето на апостолите. Духът и силата Божия ще бъдат дадени на
Неговите чеда. Тогава мнозина ще се отделят от църквите, където любовта
към света е заместила любовта към Бога и Неговото Слово. Много хора,
проповедници и миряни, с радост ще приемат великите истини, които Бог
е наредил да бъдат проповядвани тогава, за да се подготви един народ за
второто Му идване. Врагът на човечеството иска да попречи на това дело.
Преди да дойде времето за такова пробуждане, той ще се помъчи да го
предотврати чрез фалшифициране. В църквите, попаднали под измамната му
власт, Сатана ще създаде впечатление, че се изливат особени Божии
благословения. Ще се формира мнение, че има голям интерес към
религията. Множествата ще ликуват, че Бог действа за тях по чуден
начин, а всъщност делото ще бъде от друг дух. Под маската на религията
Сатана ще се опитва да разшири влиянието си над целия християнски свят.
В много от “пробужданията” през последния половин век са действали, в
по-голяма или в по-малка степен, същите влияния, които ще се изявят в
бъдещите широко разпространени движения. Въодушевлението и смесицата от
истини и заблуди са така пригодени, че да подвеждат. Никой обаче не
трябва да се оставя да бъде заблуден. В светлината на Божието слово не
е трудно да разберем същността на тези движения. Можем да сме сигурни,
че няма благословение от Бога там, където хората пренебрегват
свидетелството на Библията, отхвърляйки ясните, изпитващи душата
истини, изискващи самоотверженост и отричане от света. От правилото,
дадено ни от самия Христос: “От плодовете им ще ги познаете” (Матей
7:16), става ясно, че тези движения не са дело на Божия Дух. Бог се е
разкрил на човечеството в истините на Своето Слово. За всички, приели
ги, те са щит срещу сатанинските измами. Именно пренебрегването на тези
истини е отворило вратите за злините, така разпространени сега в
религиозния свят. Естеството и значението на Божия закон са до голяма
степен забравени. Погрешната представа за характера, за неизменността и
за изискванията на Божествения закон е довела до погрешно разбиране на
покаянието и освещението. Резултатът е понижаване на духовните
стандарти в църквата. Това е тайната за отсъствието на Божия Дух и сила
в съвременните “пробуждания”.
В различни деноминации има благочестиви хора, които осъзнават този факт
и съжаляват за него. Професор Едуард Парк добре описва сегашните
опасности в религиозния свят: “Един от източниците на опасност е
неспособността да се проповядва от амвона Божия закон. В миналото
амвонът беше ехо от гласа на съвестта… Най-добрите ни проповедници
придаваха на проповедите си изключителна величественост, като следваха
примера на нашия Господ и изтъкваха значението на закона, неговите
наредби и заплахи. Те повтаряха двете велики максими, че законът е
копие на Божественото съвършенство и че човек, необичащ закона, не може
да обича евангелието, защото той, както и евангелието, са отражение на
истинския характер на Бога. Тази опасност води и до друга: подценяване
на злината на греха, на неговата всеобхватност и на съответното
наказание. Праведността на заповедта е съразмерна с греха от
нарушаването й.
С изброените вече опасности е свързано и подценяването на Божията
справедливост. Съвременните проповедници са склонни да отделят
справедливостта на Бога от Неговата доброта и да принизяват добротата
Му до обикновено чувство, вместо да я издигат като принцип. Новата
теологична призма разделя онова, което Бог е съединил. Дали Божият
закон е нещо добро или зло? Добро е. Тогава и справедливостта е добра,
защото е склонност на волята да изпълнява закона. От навика да се
подценяват Божият закон и справедливостта, а също поради
всеобхватността на човешкото неподчинение и вината за него, човек лесно
придобива навика да подценява благодатта, осигурила изкупление от
греха”. Така в умовете на хората евангелието загубва стойността и
значението си и скоро те стават склонни да отхвърлят самата Библия.
Много християнски учители твърдят, че чрез смъртта Си Христос е отменил
закона и оттогава насам хората са освободени от неговите изисквания.
Някои представят закона като тежко иго и в противовес издигат
свободата, дадена ни чрез евангелието.
Не така обаче са се отнасяли към святия Божи закон пророците и
апостолите. Давид казва: “Ще ходя нашироко, защото потърсих Твоите
правила” (Пс. 119:45). Апостол Яков, писал след смъртта на Христос,
нарича декалога “царски закон” и “съвършен закон на свободата” (Яков
2:8, 1:25). Половин век след разпятието авторът на “Откровение”
произнася благословение за тези, “които изпълняват Неговите заповеди”
(Откр. 22:14 – ЦП).
Няма основание твърдението, че чрез смъртта Си Христос е отменил закона
на Своя Отец. Ако бе възможно законът да се промени или отмени, нямаше
защо Христос да умира, за да спаси човека от наказанието за греха.
Христовата смърт съвсем не го отменя, а доказва, че той е непроменим.
Божият Син дойде “да увеличи закона и да го направи почтен” (Исая 42:21
- ЦП). Исус казва: “Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона…
Докле премине небето и земята ни една йота, ни една точка от закона
няма да премине…” (Матей 5:17, 18). За Себе си Той заявява: “Драго ми
е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля. Да! законът Ти е дълбоко в
сърцето ми” (Пс. 40:8).
По естество Божият закон е непроменим. Той е откровение на волята и
характера на Създателя му. Двата му велики принципа са: любов към Бога
и любов към човека.” …любовта изпълнява закона” (Римл. 13:10).
Характерът на Бога е правда и истина; такова е и естеството на закона.
Псалмистът казва: “Законът ти е истина.” “Защото всички Твои заповеди
са правда” (Пс. 119:142, 172). Апостол Павел обяснява: “…законът е
свят и заповедта – свята, праведна и добра” (Римл. 7:12). Такъв закон,
изява на Духа и волята на Бога, е вечен като самия му Създател.
Покаянието и освещението примиряват хората с Господа и ги водят до
хармония с принципите на Неговия закон. В началото човекът бе създаден
по Божи образ. Той бе в съвършена хармония с естеството и закона Му;
принципите на правдата бяха записани в сърцето му, но грехът го отдели
от неговия Творец. Той престана да отразява Божия образ. Сърцето му
започна да изразява вражда към принципите на Божия закон. “Защото
копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия
закон, нито пък може” (Римл. 8:7). Но “Бог толкова възлюби света, че
даде Своя единороден Син”, за да помири човека със Себе Си. Чрез
Христовите заслуги е възможно да се възстанови хармонията между него и
неговия Творец. Сърцето му трябва да бъде обновено от Божествената
благодат и той да получи нов живот от Небето. Тази промяна е
новорождението, без което – казва Исус – човек “не може да види Божието
царство”.
Първата стъпка към примирението с Бога е да се убедим, че сме грешни.
“…грехът е беззаконие” (1 Йоаново 3:4). “…чрез закона става само
познаването на греха” (Римл. 3:20). За да разбере вината си, грешникът
трябва да изпита своя характер чрез великия Божи стандарт за правда.
Той е огледало, което показва съвършенството на праведния характер и му
дава възможност да види недостатъците в собствения си характер.
Законът разкрива на човека греховете му, но не дава лек против тях.
Обещава живот на послушния, но и заявява, че нарушителят ще бъде
наказан със смърт. Само Христовото евангелие може да освободи грешника
от присъдата и от мръсотията на греха. Той трябва да се покае пред
Бога, Чийто закон е нарушил, и да повярва в Христос и в Неговата
изкупителна жертва. Така получава “прощаване на греховете, извършени
по-напред”, и става участник в Божественото естество. Това чедо Божие,
след като получи “духа на осиновление”, възкликва радостно: “Авва,
Отче”.
Свободен ли е после да нарушава Божия закон? Павел пише: “Тогава чрез
вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона.” “Ние,
които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него?” (Римл.3:31;
6:2). Йоан твърди: “…ето що е любов към Бога: да пазим Неговите
заповеди, а заповедите Му не са тежки” (1 Йоаново 5:3). При
новорождението сърцето бива доведено до хармония с Бога и до съгласие с
Неговия закон. Когато тази огромна промяна се осъществи в грешника, той
преминава от смърт към живот, от грях към святост, от престъпление и
упорство към послушание и вярност. Старият живот на отчуждение от Бога
престава и започва новият живот на помирение, на вяра и любов. Тогава
ще се “изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът,
но по дух” (Римл. 8:4) и душата ни ще изрече думите: “Колко обичам аз
Твоя закон! Цял ден се поучавам в него” (Пс. 119:97).
“Законът Господен е съвършен, възвръща душата” (Пс. 19:7). Без закона
хората нямат точна представа за Божията чистота и святост или за
собствената си вина и порочност. Не чувстват своята греховност и
нуждата от покаяние. Тъй като не виждат жалкото си състояние на
нарушители на Божия закон, не осъзнават, че се нуждаят от изкупителната
Христова кръв. Надеждата за спасение се приема без коренна промяна на
сърцето и преобразяване на живота. Така преобладават случаите на
повърхностно покаяние и към църквата се прибавят тълпи от хора, никога
не общували с Христос.
Погрешни теории за освещението, произлизащи също от пренебрегването на
Божествения закон, са на почит в съвременните религиозни движения. Те
са не само фалшиви в ученията, но и опасни в практическото им
приложение. Фактът, че намират такъв добър прием обяснява още по-добре
необходимостта всички да разбират ясно какво учи Библията по този
въпрос.
Истинското освещение е библейско учение. Апостол Павел в писмото си до
солунската църква заявява: “Понеже това е Божията воля – вашето
освещение…” Изрича и молитвата: “А сам Бог на мира да ви освети
напълно” (1 Сол. 4:3, 5:23). Библията учи ясно какво означава освещение
и как можем да го постигнем. Спасителят се молеше за Своите ученици:
“Освети ги чрез истината, Твоето слово е истина” (Йоан 17:17). Павел
пък учи, че вярващите трябва да бъдат осветени от Светия Дух (по Римл.
15:16). Какво е делото на Светия Дух? Исус казва на учениците Си: “А
когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина”
(Йоан 16:13). Псалмистът пише: “Законът Ти е истина” (Пс. 119:142).
Чрез Словото и Духа на Бога пред хората се разкриват великите принципи
на правдата, въплътени в Неговия закон. Тъй като Божият закон е “свят,
праведен и добър”, копие на Божественото съвършенство, характерът,
формиран от него ще бъде също свят. Христос е съвършен пример за такъв
характер. Той изрича думите: “…Аз опазих заповедите на Отца Си…”
“…върша всякога онова, което е Нему угодно” (Йоан 15:10, 8:29).
Христовите последователи трябва да станат като Него, с Божията благодат
да оформят характерите си в съгласие с принципите на Неговия свят
закон. Това е библейското освещение.
То може да бъде осъществено само чрез вяра в Христос и чрез силата на
обитаващия в душата Свети Дух. Павел съветва вярващите:
“…изработвайте спасението си със страх и трепет, защото Бог е, Който
според благоволението Си действа във вас, и да желаете това, и да го
изработвате” (Филип. 2:12, 13). Християнинът чувства влиянието на греха
и трябва да воюва непрестанно срещу него. Тук е необходима помощта на
Христос. Човешката слабост се съединява с Божествената сила и вярата
възкликва: “Благодарение Богу, Който ни дава победата чрез нашия Господ
Исус Христос” (1 Кор. 15:57).
В Свещеното писание е казано ясно, че освещението се изгражда
постепенно. Едва когато в покаяние чрез кръвта на изкуплението
грешникът се примири с Бога, започва християнският му живот. Той трябва
да се стреми към съвършенство и да израства “в мярката на ръста на
Христовата пълнота” (по Евр. 6:1; Ефес.4:13). Апостол Павел казва:
“…едно правя, като забравям задното и се простирам към предното,
пускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога
призвание в Христа Исуса” (Филип. 3:13, 14). Петър ни посочва стъпките
за постигане на библейско освещение: “…Положете всяко старание и
прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие, на
благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на
твърдостта си благочестие, на благочестието си братолюбие и на
братолюбието си любов… като вършите тия добродетели, никога няма да
изпаднете” (2 Петрово 1:5-10).
Онези, които изживяват библейското освещение, ще проявяват дух на
смирение. Подобно на Мойсей те са видели тържественото величие на
светостта, а също и собственото си нищожество, сравнено с чистотата и
великото съвършенство на Вечния.
Пророк Даниил бе пример за истинско освещение. Дългият му живот бе
посветен на благородно служене на неговия Господ. Бе човек, възлюбен от
небето (виж Даниил 10:11). Но вместо да започне да твърди, че е чист и
свят, в молитвите си към Бога за своя народ благословеният пророк се
уеднаквява с наистина грешния Израил. “Защото ние не принасяме
прошенията си пред Тебе заради нашата правда, но заради многото Твои
щедрости… съгрешихме и вършихме нечестие (Даниил 9:18, 15). Той
казва: “…говорех и се молех, и изповядвах своя грях и греха на людете
си…” (Даниил 9:20). Когато след време Божият Син му се явява, за да
му даде наставления, Даниил обяснява: “…енергията ми се обърна в
тлеене, та останах безсилен” (Даниил 10:8).
След като чу в бурята гласа на Бога, Йов възкликна: “…кая се в пръст
и пепел” (Йов 42:6). Исая видя славата Божия и чу херувимите да викат:
“Свят, свят, свят Господ на Силите!”, след което изрече думите: “Горко
ми, защото загинах” (Исая 6:3, 5). Когато Павел бе грабнат на третото
небе и чу неща, които човек не може да изговори, започна да се смята за
“най-нищожния от всички светии” (Ефес. 3:8; виж 2 Кор. 12:2-4).
Любимият Йоан, който някога се бе облегнал на Исусовите гърди и бе
видял Неговата слава, падна като мъртъв пред нозете на ангела (виж
Откр. 1:17).
Живеещите в сянката на голготския кръст, не могат да се самоиздигат и
да твърдят с гордост, че са свободни от греха. Те съзнават, че грехът
им е причина за агонията, съкрушила сърцето на Божия Син, и тази мисъл
ги води до смирение. Хората, най-близко свързани с Исус, разбират най-
добре слабостта и греховността на човешкото естество; единствената им
надежда е в заслугите на разпнатия и възкръснал Спасител.
Освещението, което се проповядва в религиозния свят, носи дух на
себеиздигане и пренебрегване на Божия закон. Такова освещение е чуждо
на библейската религия. Неговите поддръжници проповядват, че то е бърз
процес, в който чрез вяра може да се постигне съвършена святост. “Само
вярвайте – казват те – и ще получите благословението.” Не смятат, че е
нужно вярващият да прави някакви по-нататъшни усилия. В същото време
отхвърлят авторитета на Божия закон и настояват, че са свободни от
задължението да спазват заповедите. Възможно ли е обаче човек да бъде
свят и в хармония с волята и характера на Бога, без да спазва
принципите, израз на Неговото естество и воля и показващи какво му е
угодно?
Желанието за лесна религия, без борби, без себеотрицание, без откъсване
от суетите на света, е направило много популярна доктрината за
оправдание чрез вяра и само чрез вяра. Но какво казва Божието слово?
Апостол Яков пише: “Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има
вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?… Обаче искаш ли
да познаеш, о, суетни човече, че вяра без дела е безплодна? Авраам,
нашият отец, не оправда ли се чрез дела, като принесе сина си Исаак на
жертвеника? Ти виждаш, че вярата действаше заедно с делата му и че от
делата се усъвършенства вярата…. Виждате, че чрез дела се оправдава
човекът, а не само чрез вяра” (Яков 2:14-24).
Божието слово свидетелства срещу тази примамлива доктрина за вяра без
дела. Да претендираме за благословенията на Небето, без да приемаме
условията, при които се дарява милост, означава дързост, а не вяра.
Истинската вяра се основава на обещанията и на условията на Свещеното
писание.
Нека никой не се самозалъгва, че може да стане свят, докато съзнателно
нарушава една от Божиите заповеди. Извършването на съзнателен грях
заглушава гласа на съвестта и отдалечава душата от Бога. “…грехът е
беззаконие… никой, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал”
(1 Йоаново 3:4, 6). Въпреки че в посланията си Йона се спира така
обстойно на любовта, той не се колебае да разкрие истинския характер на
онези, които претендират да са осветени, а в същото време нарушават
Божия закон. “Който казва: Познавам Го, а заповедите му не пази, лъжец
е и истината не е в него. Но ако някой пази Словото Му, неговата любов
към Бога е наистина съвършена” (1 Йоаново 2:4, 5). Това е критерият за
вяра. Не можем да смятаме за свят никой човек, без да сме го сравнили с
единствения Божествен стандарт за святост както на небето, така и на
земята. Ако хората не чувстват значимостта на моралния закон, ако
омаловажават и принизяват Божиите заповеди, ако нарушават “една от тия
най-малки заповеди” и научат и други да вършат същото, няма да бъдат
одобрени от Небето, а и ние ще знаем, че техните претенции са
неоснователни.
Твърдението на някой, че няма грях, е доказателство, че съвсем не е
свят. Такъв човек се смята за свят, защото няма истинска представа за
безграничната чистота и святост на Бога и за това, какви трябва да
станат онези, които искат да отразяват Неговия характер; няма истинска
представа за чистотата и възвишената красота на Исус, както и за
злината и безчестието на греха. Колкото по-голямо е разстоянието между
него и Христос и колкото по-неправилни са схващанията му за Божествения
характер и изисквания, толкова по-праведен ще изглежда в собствените си
очи.
Освещението, описано в Свещеното писание, включва цялостната личност -
дух, душа и тяло. Павел се моли за солунците: “И дано се запазят
непокътнати духа, душата и тялото ви без порок до пришествието на нашия
Господ Исус Христос” (1 Сол. 5:23). Във времето на древния Израил всеки
жертвен принос за Бога беше преглеждан внимателно. Ако се откриеше
някакъв недъг, животното се отхвърляше, защото Бог бе наредил приносът
да бъде “без недостатък”. Така и на християните е наредено да
представят телата си “в жертва жива, свята, благоугодна на Бога”. За да
постигнат това, силите им трябва да бъдат запазени във възможно най-
доброто състояние. Всеки навик, отслабващ физическата или умствената
сила, прави човека неспособен да служи на своя Творец. Ще се задоволи
ли Бог, ако му предложим нещо по-малко от най-доброто? Христос казва:
“Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце…” Обичащите Бога с
цялото си сърце ще имат желание да Му посветят най-доброто от своя
живот. Ще се стремят непрестанно да привеждат жизнената си сила в
съгласие със законите, даващи им възможност да вършат Неговата воля. Не
ще желаят чрез задоволяване на апетита и страстите си да накърнят или
осквернят жертвата, представяна на техния небесен Отец.
Петър съветва: “…да се въздържате от плътски страсти, които воюват
против душата” (1 Петрово 2:11). Всяко греховно удоволствие намалява
способностите и притъпява умствените и духовните възприятия. Така
Словото и Духът на Бога могат да повлияят много слабо на сърцето. Павел
пише до коринтяните: “…нека очистим себе си от всяка плътска и
духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост със страх от Бога”
(2 Кор. 7:1). Той причислява “себеобузданието” към плодовете на Духа:
“любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие,
вярност, кротост” (Гал. 5:22, 23).
Въпреки боговдъхновените съвети, колко много от така наречените
християни пропиляват силите си в стремежи към забогатяване или в
преклонение пред модата; колко много унищожават богоподобните си сили
поради лакомия, пиене на вино и забранени удоволствия. А църквата
вместо да укори, често насърчава злото, като допуска не любовта към
Христос, а апетитът, стремежът за печалба и любовта към удоволствията
да напълнят нейната каса. Ако Исус би влязъл в днешните църкви и би
видял празненствата и нечестната търговия, извършвана там в името на
религията, нима не би изгонил осквернителите така, както изгони
среброобменителите от храма?
Апостол Яков заявява, че мъдростта “отгоре” е “първо чиста”. Ако можеше
да се срещне с онези, които изговарят скъпоценното Исусово име с уста,
омърсени от тютюн, чийто дъх и цялото им тяло са пропити с
отвратителната му миризма, замърсяват въздуха и принуждават другите
край тях да вдишват отровата, ако можеше да види този навик, така
противоположен на евангелската чистота, нима нямаше да го заклейми като
“земен, плътски, бесовски”? (по ЦП). Роби на тютюна, претендиращи за
благословенията на освещението говорят за своята надежда за небето, но
Божието слово казва ясно, че “там няма да влезе нищо нечисто” (Откр.
21:27).
“Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, Който е във вас,
Кого-то имате от Бога? И вие не сте свои си, защото сте с цена купени;
затова прославете Бога с телата си и с душите си, които са Божии” (1
Кор. 6:19, 20). Човекът, чието тяло е храм на Светия Дух, няма да се
остави да бъде поробен от гибелен навик. Неговите сили принадлежат на
Христос, изкупил го с цената на Своята кръв. Възможно ли е да бъде
невинен, ако разпилява поверените му блага? Хора, наричащи себе си
християни, изразходват огромни суми годишно за безсмислени и вредни
удоволствия, а в същото време други загиват, защото им липсва хлябът на
живота. Те ограбват Бога от десятъци и приноси, като на олтара на
гибелните страсти полагат повече, отколкото дават, за да облекчават
страданията на бедните или за разпространяване на евангелието. Ако
всички, представящи се за християни, бяха наистина осветени, щяха да
вложат парите в Божията съкровищница, вместо да ги харчат за безполезни
и дори вредни удоволствия. Така християните биха станали образец на
въздържание, себеотрицание и самопожертвувателност. Тогава те биха били
светлината на света.
Светът се е отдал на удоволствия. “Похотта на плътта, пожеланието на
очите и тщестлавието на живота” са завладели множествата. Към
Христовите последователи обаче е отправен светият призив: “Излезте
изсред тях и отделете се – казва Господ, – и не се допирайте до
нечисто” (2 Кор. 6:17). В светлината на Божието слово можем с право да
кажем, че освещението не е истинско, ако не се стигне до пълно
отказване от греховните занимания и светските удоволствия.
На тези, които се съобразяват със съвета “Излезте изсред тях и отделете
се, и не се допирайте до нечисто”, Бог обещава: “И ще ви бъда Отец и
вие ще Ми бъдете синове и дъщери” (2 Кор. 6:18). Привилегия и
задължение за всеки християнин е да има богати и дълбоки познания за
духовните неща. “Аз Съм светлината на света – казва Исус. – Който Ме
следва, няма да ходи в тъмнина, но ще има светлината на живота” (Йоан
8:12). “Но пътят на праведните е като виделото на разсъмване, което се
развиделява, догдето стане съвършен ден” (Пр. 4:18). Всяка стъпка на
вяра и послушание води душата до по-близка връзка с Този, Който е
светлината на света и у Когото “няма никаква тъмнина”. Светлите лъчи на
“Слънцето на правдата” озаряват Божиите служители и те трябва да
отразяват тези лъчи. Както звездите показват, че на небето има велика
светлина, чиято слава ги осветява, така християните трябва да изявяват
факта, че на трона на вселената има Бог, достоен за прослава и
подражание. Привлекателността на Неговия Дух, чистотата и светостта на
характера Му ще се откриват в Божиите свидетели.
В писмото си до колосяните Павел описва богатите благословения, дадени
на Божиите чеда: “Затуй и ние от деня, когато чухме за това, не
преставаме да се молим за вас и да искаме от Бога да се изпълните с
познанието на Неговата воля чрез пълна духовна мъдрост и проумяване, за
да се обхождате достойно за Господа, да Му угаждате във всичко, като
принасяте плод във всяко добро дело и като растете в познаването на
Бога; подкрепявани с пълна сила според Неговото славно могъщество, за
да издържите и дълготърпите всичко с радост” (Кол. 1:9-11).
На друго място пише за желанието си братята в Ефес да познаят величието
на християнската привилегия. С възможно най-ясен език Павел им разкрива
чудната сила и познание, които могат да притежават като синове и дъщери
на Всемогъщия. Привилегията им бе да се утвърдят здраво чрез Неговия
Дух във вътрешния човек… да разберат заедно с всичките светии що е
широчината и дължината, височината и дълбочината и да познаят
Христовата любов, която никое знание не може да обгърне. Но
кулминацията в молитвата на апостола е молбата “да се изпълните в
цялата Божия пълнота” (по Ефес. 3:16-19).
Тук са разкрити най-висшите неща, които можем да постигнем чрез вяра в
обещанията на нашия небесен Отец, когато изпълним Неговите изисквания.
Посредством Христовите заслуги ние имаме достъп до трона на
безграничната сила. “Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за
всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко?” (Римл. 8:32).
Отец даде на Своя Син Духа Си “без мярка” и ние също можем да имаме дял
от Неговата пълнота. Исус казва: “И тъй, ако вие, които сте зли, знаете
да давате блага на чадата си, колко повече Небесният Отец ще даде
Светия Дух на ония, които искат от него” (Лука 11:13). “Ако поискате
нещо в Мое име, това ще сторя.” “Искайте и ще получите, за да бъде
радостта ви пълна” (Йоан 14:14, 16:24).
Макар че животът на християнина се отличава със смирение, той не трябва
да изразява меланхолия или самоосъждане. Всеки има привилегията да
живее така, че Бог да го одобри и благослови. Не е по волята на нашия
небесен Баща да се чувстваме винаги осъдени и в тъмнина. Ходенето с
наведена глава и сърцето, изпълнено с мисли за себе си, не са
доказателство за истинско смирение. Ние можем да отидем при Исус, да
бъдем очистени и да застанем пред закона без срам или угризения. “Сега,
прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса; които
ходят не по плът, но по Дух” (Римл. 8:1).
Чрез Исус падналите Авраамови синове стават синове на Бога. “Понеже и
Оня, който освещава, и ония, които се освещават, всички са от Едного;
за която причина Той не се срамува да ги нарича братя” (Евр. 2:11).
Животът на християнина трябва да бъде изпълнен с вяра, с победи и с
радост в Господа. “Защото всяко от Бога родено, побеждава света; и тая
е победата, която е света победила, вярата наша” (1Йоаново 5:4 – ЦП).
Божият служител Неемия е изрекъл самата истина: “…да се радвате в
Господа е вашата сила” (Неемия 8:10). Павел казва: “Радвайте се всякога
в Господа; пак ще кажа: Радвайте се”. “Винаги се радвайте. Непрестанно
се молете. За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в
Христа Исуса” (Филип. 4:4; 1 Сол. 5:16-18).
Такива са плодовете на библейското покаяние и освещение. Но те се
виждат толкова рядко, защото великите принципи на правдата, представени
в Божия закон, са пренебрегвани от християнския свят. Затова така слабо
се проявява онова дълбоко и трайно действие на Светия Дух, характерно
за миналите пробуждания.
Гледайки към Господа, ние се променяме. Тъй като свещените наредби,
където Бог е открил за хората съвършенството и светостта на Своя
характер, са пренебрегвани и хората тръгват след човешки учения и
теории, какво чудно има, че в църквите е настъпил упадък на живото
благочестие. Господ казва: “Оставиха Мене, извора на живите води, и си
изсякоха щерни, разпукнати щерни, които не могат да държат вода”
(Еремия 2:13).
“Блажен оня човек, който не ходи по съвета на нечестивите…, но се
наслаждава в закона на Господа и в Неговия закон се поучава ден и нощ.
Ще бъде като дърво, посадено при потоци води, което дава плода си на
времето си и чийто лист не повяхва. Във всичко, що върши, ще
благоуспява” (Пс. 1:1-3). Пробуждане на първоначалната вяра и
благочестие може да настъпи сред Божия народ само когато законът на
Бога бъде възстановен на подобаващото му се място. “Така казва Господ:
Застанете на пътищата, та вижте и попитайте за древните пътеки, где е
добрият път и ходете по него. И ще намерите покой за душите си” (Еремия
6:16).