28. ИЗЯВЛЕНИЯ ОТНОСНО УПОТРЕБАТА НА ЛЕКАРСТВА ОТРОВИ – Избрани вести том 2 – Елена Вайт – (Елън Уайт)

28. ИЗЯВЛЕНИЯ ОТНОСНО УПОТРЕБАТА НА ЛЕКАРСТВА ОТРОВИ

Изявление в отговор на зададения въпрос
Бих казала, че на вашите въпроси* е отговорено до голяма степен, ако не и изчерпателно в “Как да живеем”. Лекарства отрови “drugs” означава именно веществата, които споменаваш. По-простите лекарства са по-малко вредни и то пропорционално на своята простота. Но в твърде много случаи те се използват, когато изобщо не е необходимо. Съществуват обикновени билки и корени, които всяко семейство може да употребява. И не е нужно да се вика лекар по-често, отколкото се вика адвокат. Не смятам, че мога да ти дам определен списък от лекарства, съставени и прилагани от лекари, които да са съвършено безвредни. И все пак не е мъдро да се участва в спор по отношение на този въпрос.
Практикуващите лекари са много ревностни в употребата на своите опасни смеси и аз решително се противопоставям на прибягването до такива. Те никога не лекуват. Могат да променят трудността, като създадат още по-тежък проблем. Много от лекарите предписват “лекарства”, които самите те никога не пият, нито ги дават на децата си. След като разбират деликатното и удивително устройство на човешкото тяло, би трябвало да знаят, че сме “създадени чудно и страшно” и че нито прашинка от тези силни медикаменти не бива да бъда вкарвана в човешкия организъм.
Когато пред мен бе поставен открито въпросът, както и скръбният резултат от прилагането на такива средства за лечение, ми бе дадена светлина, че адвентистите от седмия ден трябва да основават здравни институти, в които ще са отхвърлени всички подобни унищожаващи здравето изобретения. Лекарите трябва да лекуват болните съгласно принципите на хигиената. Голямата трудност иде от необходимостта да имаме добре обучени медицински сестри и лекари ­ медици, способни да преподават “правило след правило, заповед след заповед ­ тук малко, там малко” (Исая 28:10).
Обучавайте хората да коригират навиците си и здравните си практики и да помнят, че грам профилактика е по-ценен от килограм лечение. Лекции и изследвания по този въпрос ще се окажат от много голяма стойност (Писмо 17а, 1893 г.).
Други осветляващи въпроса изявления
ДАЛИ ТЕ ОСТАВЯТ СЛЕД СЕБЕ СИ ДРЕБНИ ПОСЛЕДИЦИ?
В човешкия организъм не бива да се внася нищо, което би оставило вредни последици (“Медицинска служба”, стр.228; Ръкопис 162, “Как да ръководим санаториумите”, 1897 г.).
Най-простите лекарства могат да подпомогнат организма, без да оставят никакви вредни последици след употреба (Писмо 82, 1897 г., Към д-р Дж. К. Келог).
ВЕЩЕСТВА, КОИТО ОТРАВЯТ КРЪВТА
В нашите санаториуми защитаваме употребата на прости лечебни средства. Не насърчаваме използването на дроги, защото те отравят кръвта. В тези институции трябва да бъдат давани разумни наставления за това, как да се яде, как да се пие, как да се облича и как да се живее, така че здравето да бъде съхранено (“Съвети върху диетата и храните”, стр.301; Проповед в Лоди, Калифорния, 9 май 1908 г.)
Не се опитвайте да премахвате здравните проблеми, като добавяте допълнително бреме от отровни лекарства (“По стъпките на Великия лекар”, стр.235, 1905 г.).
Независимо дали е предписано от лекар или от самия болен, ВСЯКО ВРЕДНО ЛЕКАРСТВО, поето в човешкия стомах, извършва насилие над организма и го уврежда цялостно (Ръкопис 3, 1897 г., Общ ръкопис).
СЪСИПВА ЖИЗНЕНИТЕ СИЛИ. Лекарствата отрови винаги рушат и унищожават жизнените сили (“Медицинска служба”, стр.235, Общ ръкопис “Санаториум”, 1887 г.).
ОТРОВНИ ЛЕКАРСТВА, КОИТО ОСТАВЯТ СЛЕД СЕБЕ СИ УВРЕЖДАНИЯ.
Божиите служители не трябва да прилагат така наречените лекарства, за които знаят, че ще оставят след себе си вредни последици върху организма им, дори и за момента да облекчават страданието. Всеки отровен препарат от растителния или минералния свят, приет в организма, ще остави своите вредни последици. Ще засегне черния дроб и бъбреците, ще смути функциите на организма изобщо (“Духовни дарби”, т. IV, стр. 140, 1864 г.).
ФАТАЛНИ ПОСЛЕДИЦИ ОТ ОТРОВНИ ЛЕКАРСТВА.
Простите природни средства ще подпомогнат възстановяването, без да оставят фатални последици, така характерни при употребата на отровни дроги. Те унищожават силата на организма да помогне сам на себе си. Пациентът трябва да бъде научен да укрепва тази сила, като свикне да консумира проста и здравословна храна, като не претоварва стомаха си с твърде голямо разнообразие от храни на едно ядене. Всичко това трябва да влиза във възпитанието на болния. Трябва да се провеждат разговори за това, как да се съхрани здравето, как да се избягват заболяванията, как да се почива, когато почивката е необходима (Писмо 82, 1908 г., До лекарите и администратора на “Лома Линда”).
Съвет относно употребата на дроги
РЯДКО СА НЕОБХОДИМИ. Лечението с лекарства отрови, както общо се практикува, е проклятие. Учете се да минавате без тях. Употребявайте ги все по-рядко, като разчитате все повече на хигиенните и здравословните средства. Природата предлага своята помощ чрез Божиите “лекари” ­ чистия въздух, чистата вода, подходящата физическа активност, чистата съвест. Които упорстват в употребата на чай, кафе и месни храни, ще имат нужда и от лекарства. Мнозина обаче биха могли да се възстановят и без грам лекарство, ако биха се съобразявали със здравните закони. Употребата на тези отрови рядко е необходима*

СТАРАЙТЕ СЕ ДА НАМАЛИТЕ УПОТРЕБАТА ИМ. В своята практика лекарите трябва да се стремят все повече да намаляват употребата на лекарствата отрови, вместо да я увеличават. Когато дойде в “Хелт ритрит”, д-р А. се отказа от своите познания и практика в прилагането на хигиенни средства и започна да предписва малки хомеопатични дози за почти всяка болест. Това беше против светлината, която Бог бе дал. Така нашите хора, които бяха учени да избягват лекарствата отрови в почти всяка форма, получаваха различно наставление (Писмо 26а, 1889 г.; “До виден лекар в здравното дело”).

НЕ Е НЕОБХОДИМО ДА СЕ ИЗПОЛЗВАТ СИЛНИ ЛЕКАРСТВА ОТРОВИ. Първите усилия на лекаря трябва да бъдат да даде познания на болните точно как да постъпват, за да предотвратяват заболяването. Възможно най-голямото добро може да се постигне чрез здравно просвещаване на всички, до които имаме достъп. Трябва да помогнем на хората да направят за себе си най-доброто, което могат, за да предотвратят и болести и страдания, и разбиване на организма, и преждевременна смърт. Онези обаче, които не чувстват необходимостта от тази сериозна работа, изискваща и физически, и умствени усилия, ще бъдат готови да предписват лекарствено лечение, което полага основата на двойно по-голямо зло в човешкия организъм, отколкото онова, което твърдят, че премахват.
Лекарят, който има моралния кураж да рискува своята репутация, като излага ясно фактите и показва естеството на заболяванията, начините за предпазване от тях, както и опасностите от прибягването до отровни лекарства, ще има пред себе си трудна задача. Но той ще живее и ще помага и на други да живеят… Като реформатор ще говори ясно за нездравия апетит и за унищожителния ефект на себеугаждането по отношение на облеклото, яденето и пиенето, за преумората от много работа, които имат гибелно влияние върху нрава, физическите и умствените сили…
Добрите и разумни навици, интелигентно и постоянно практикувани, ще премахват причините за заболяване и не ще е нужно да се прибягва до силни лекарства отрови. Мнозина обаче продължават стъпка по стъпка със своето неограничавано себеугаждане, което им докарва възможно най-лошото състояние на здравето (“По стъпките на Великия Лекар”, стр. 221, 222; “Санаториуми”, 1887 г.).

КАКТО ОБИКНОВЕНО СЕ ПРАКТИКУВА. Лечението с лекарства отрови, както всеобщо се практикува, е проклятие (“Здравословно живеене”, стр.246, 1888 г.).

ПО-МАЛКА ОПАСНОСТ ПРИ РАЗУМНА УПОТРЕБА. Не предписвайте отровни лекарства. Наистина, те може да не са така опасни, когато се прилагат мъдро. Но в ръцете на мнозина ще бъдат вредни за хората, които са Господня собственост (Писмо 3, 1884 г.; До работниците в санаториума “Сейнт Хелена”).

ОТХВЪРЛЯНЕТО ИМ ПОЧТИ ИЗЦЯЛО. Нашите институти са основани, за да могат болните да бъдат лекувани по здравословни начини, като употребата на отровни лекарства ще бъде отхвърлена почти напълно… Страшна сметка ще трябва да дават пред Бога хора, които толкова малко зачитат човешкия живот, че грубо третират тялото, прилагайки своите отрови… Нямаме никакво извинение, ако поради невежество унищожаваме Божия храм, като приемаме в стомаха си отровни лекарства под най-различни имена, които не разбираме. Наш дълг е да отказваме такива рецепти.
Искаме да изградим санаториум в Австралия, където заболяванията ще бъдат лекувани с природни средства и където хората ще бъдат учени как да се лекуват сами при необходимост; да се хранят умерено с пълноценна храна, да отказват всички напитки, съдържащи наркотици ­ чай, кафе, алкохолни вина и стимуланти от всякакъв вид, както и да премахнат употребата на месо (“Въздържание”, стр.88, 89; Общ ръкопис, 1896 г.).

ИДЕАЛЪТ ­ В КРАЙНА СМЕТКА ДА СЕ ПРЕКРАТИ УПОТРЕБАТА НА ЛЕКАРСТВА ОТРОВИ. Когато разберете физиологията на човешкия организъм в нейния истински смисъл, употребата на такива лекарства ще намалее много, а в края и ще спрете изобщо да ги използвате. Лекарят, който разчита на предписването им в своята практика, показва, че не разбира деликатното устройство на човешкия организъм. Той въвежда в него отрови, чието разрушително присъствие ще се чувства през целия живот. Казвам ти това, понеже не смея да се въздържа да не го кажа. Христос е платил твърде висока цена за изкуплението на човека, за да бъде третирано човешкото тяло така грубо, както става при прилагането на отровни лекарства.
Преди години Господ ми разкри, че трябва да се основават институти за лечение без такива “лекарства”. Човекът е Божия собственост и разрушенията в живия храм ­ човешкото тяло, ­ страданията, причинени от смъртоносното “семе”, посято в организма, са оскърбление за Бога (“По стъпките на Великия Лекар”, стр. 229; “До виден лекар и неговата съпруга”, 1896 г.).
Божието присъствие в операционната зала*
ХРИСТОС В ОПЕРАЦИОННАТА ЗАЛА. Преди хирургическа интервенция нека лекарят да се помоли за помощта на Великия Лекар. Нека увери страдащия, че Бог може благополучно да го изведе от изпитанието, че през цялото време на кризата Той е сигурна защита за онези, които Му се доверяват (“По стъпките на Великия Лекар”, стр. 118, 1905 г.).
Спасителят присъства и в болничната стая, и в операционната зала. Заради славата на името Му Неговата сила извършва велики неща (Ръкопис 159, 1899 г.; Ръкопис “Привилегията и задълженията на християнския лекар”).

ХИРУРГИЧЕСКАТА НАМЕСА НЕ ОЗНАЧАВА ОТРИЧАНЕ ОТ ВЯРАТА. Наша привилегия е да използваме всяко определено от Бога средство, което е в съгласие с нашата вяра, и след това да се доверим на Бога, облягайки се на обещанията Му. Ако в даден случай има нужда от хирургическа интервенция и лекарят трябва да я предприеме, не е отричане от вярата операцията да бъде извършена. След като пациентът е поверил волята си на волята на Бога, нека продължава да Му се доверява, приближавайки се все повече до Великия Лекар, до мощния Изцелител в съвършена вяра. Господ ще почете вярата му по начин, избран от Него за прослава на Божието име. “Ще опазиш в съвършен мир непоколебимия ум, защото на Тебе уповава. Уповавайте на Господа винаги, защото Господ Йехова е вечна канара” (Исая 26:3,4) (Ръкопис 67, 1888 г.; Общ ръкопис).

ИСУС РЪКОВОДИ ВАШИТЕ РЪЦЕ. Кой е бил с тебе, докато си извършвал тези критични операции? Кой те е давал спокойствие и ти е помагал да запазиш самообладание в критичен момент, като ти е давал бърза и остра проницателност, ясно виждане, здрави нерви, сръчност и точност? Господ Исус е изпратил ангела Си до тебе, за да ти каже какво да правиш. Една Ръка е била положена върху твоята. Исус, а не ти, е ръководил движенията на твоя скалпел. Понякога си осъзнавал това и чудно спокойствие те е завладявало. Не си дръзвал да бързаш и въпреки това си работил бързо, знаейки, че няма нито един изгубен момент. Господ богато те е благославял (“Свидетелства”, т. VIII, стр.187, 188; До главния лекар на санаториума “Батъл Крийк”, 1889 г.).
Когато разчиташ на Бога по време на тежки операции, ангели Божии стоят край тебе. Ръцете им се виждаха, когато твоите ръце извършваха работата с точност, удивляваща наблюдателите (Писмо 73, 1888 г.; Към същия лекар, до когото е отправено и предишното писмо).

БОЖЕСТВЕНИЯТ НАБЛЮДАТЕЛ ДО ЛЕКАРЯ. Христос е най-великият Мисионер в човешката история, Който никога не е загубил случай. Той разбира как да даде сила и как да ръководи лекарите и в този институт. Исус стои край тях, когато те извършват сложни и трудни хирургически операции. Знаем, че това е така! Той е спасявал живота на много хора, които биха били загубени, ако ножът би се отклонил само на косъм. Божии ангели постоянно служат на онези, за които Христос е дал живота Си.
Бог дава на лекарите в този институт сръчност и ефикасност на усилията и способностите, защото те Му служат. Знаят, че сръчността им не е тяхна, че иде отгоре. Осъзнават, че там, край леглото, има Божи наблюдател, Който дава на служещите Му лекари мъдрост и възможност да постъпват по разумен начин (Ръкопис 28, 1901 г.; “Думи, отправени към служителите в санаториума “Сейнт Хелена”).