Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

3. УЧЕНИЕТО ЗА СВЯТАТА ПЛЪТ – Избрани вести том 2 – Елена Вайт – (Елън Уайт)

[През 1900 г. в щата Индиана започна проповядването на фанатично учение, назовано от своите защитници “Доктрината за святата плът”. То увлече и председателя на съединението, и много служители. Тази теория твърдеше, че когато Христос преминал през агонията на Гетсимания, придобил свята плът ­ такава, каквато Адам е имал преди грехопадението си. Следователно онези, които следват Спасителя, щели да придобият същото състояние на физическа непогрешимост като жизнено важна подготовка за преселването си на небето. Свидетели очевидци са докладвали, че на тези богослужения фанатиците предизвиквали екстаз от най-висша степен чрез употребата на музикални инструменти ­ орган, флейти, цигулки, барабани, тромпети и т.н... Те се стремели към физически демонстрации. Викали, молели се, докато някой от събранието не паднел от стола си в безсъзнание. Един или двама души, ходещи нагоре-надолу по пътеката, повличали падналия към подиума. След това дузина други се събирали около проснатото тяло. Някои пеели, други викали, а трети се молели наглас в едно и също време. Когато човекът идвал на себе си, бил считан вече за личност, преминала през опитността на Гетсимания и получила свята плът. Следователно вече имал вярата, необходима за преселване в небето. Твърдеше се, че отсега нататък той не можел да съгреши и никога нямало да умре. Старейшините С. Н. Хаскел и А. Дж. Брийд, двама от нашите най-видни църковни проповедници, бяха изпратени на лагерното събрание, състояло се в Мънси, щата Индиана, от 13 до 23 септември 1900 г., за да се справят с този фанатизъм. Тези събития бяха разкрити на Елън Уайт, докато беше в Австралия, през януари 1900 г. Тя изпрати свидетелство на предупреждение и порицание, както може да се види от двете следващи вести.
Съставителите]
Повторение на фанатизма от първите години
[Изявление, прочетено от Елън Уайт пред проповедниците на Генералната конференция на 17 април 1901 г.]
Бяха ми дадени наставления във връзка с неотдавнашната опитност на братята от Индиана и на учението, което те разпространяват из църквите. Чрез тази опитност и учение действа врагът, за да отклонява души.
Споменатото учение за това, което те наричат “свята плът”, е заблуда. Всеки може да получи свято сърце, но не е правилно да се твърди, че в този живот ще имаме и свята плът. Апостол Павел заявява: “Зная, че в мене, т.е. в плътта ми, не живее доброто” (Римляни 7:18). На онези, които се стараят толкова усилено да постигнат чрез вяра, т.нар. “свята” плът, аз заявявам: Не можете да постигнете такова нещо! Никой от вас няма свята плът сега. Никое човешко същество на земята няма свята плът. Това е невъзможно!
Ако онези, които толкова много говорят за съвършенство в плътта, можеха да видят нещата в истинската им светлина, биха отстъпили ужасени от самонадеяните си идеи. Като изявява измамата на техните твърдения по отношение на святата плът, Господ се стреми да предпази мъже и жени от опасността да вземат Неговите думи и да ги комбинират така, че от тях да се извлича смисъл, водещ до опетняване на тялото, душата и духа. Ако споменатото учение се развие още малко, ще се достигне до твърдението, че неговите последователи не могат да съгрешават и че тъй като имат свята плът, всичките им действия са святи. Каква врата за изкушение би се отворила по този начин!
Писанията ни учат да търсим от Бога освещаване на тялото, душата и духа. В това дело трябва да бъдем сътрудници на Бога. Много нещо може да се направи, за да се възстанови Божият морален образ в човека, да се подобрят неговите физически, умствени и морални способности. Големи положителни промени могат да се постигнат и в организма чрез послушание на Божиите закони и като в тялото не се внася нищо оскверняващо. И макар да не можем да претендираме за съвършенство в плътта, можем да имаме християнско съвършенство на душата. Чрез жертвата, дадена за нас, греховете ни могат да бъдат напълно опростени. Ние разчитаме не на нещо, което човек може да направи, а на онова, което Бог може да направи за човека чрез Христос. Когато се посветим изцяло на Господа и повярваме в Него напълно, кръвта Му ни очиства от всеки грях. Съвестта може да бъде освободена от осъждението. Чрез вяра в Неговата кръв всички могат да бъдат направени съвършени в Исус Христос. Благодарение на Бога ние нямаме работа с невъзможни неща. Всеки може да се моли за освещение. Може да се радва на Божието благоволение. Не трябва да се безпокоим за онова, което Христос и Бог мислят за нас, но да не забравяме онова, което Бог мисли за Христос, нашия Заместник. Приети сме в името на Възлюбения. Господ показва на каещия се и на вярващия, че Христос приема посвещението на душата, за да я моделира и оформи по Свое подобие.
По време на земния Си живот Христос можеше да даде на човечеството информация, която би засенчила и хвърлила в забрава всички човешки открития. Можеше да отваря врата след врата към много тайнствени неща. И сигурният резултат би бил множество откровения на вечните реалности. Би могъл да изговори думи, представляващи ключ за разгадаването на тайни, които пленяват умовете на цели поколения чак до края на човешката история… Но Христос не отвори многото врати, към които човешката любознателност търсеше достъп. Не сложи пред хората трапеза, която би се оказала вредна за човешките върховни интереси. Той дойде да предложи на човека не Дървото на познанието, но Дървото на живота…
Получих наставления да кажа на онези от Индиана, които защитават странни учения: “Тласкате в погрешна посока скъпоценното и важно Божие дело. Придържайте се в границите на Библията. Учете Христовите уроци и си ги припомняйте постоянно. Помнете, че “мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна. А плодът на правдата се сее с мир от миротворците” (Яков 3:17, 18)”.
Когато получат свята плът, човешките същества няма да останат на земята, но ще бъдат взети в небето. Макар в този живот грехът да е опростен, неговите последици и до днес не са напълно премахнати. Чак при идването на Христос ще се “преобрази нашето унижено тяло, за да стане съобразно с Неговото (на Господа ­ б.р.) славно тяло” (Филипяни 3:21).
Много и много пъти в развитието на нашето дело са възниквали фанатични движения. И когато въпросът е бил представян пред мен, е трябвало да предам вест, подобна на сегашната, предназначена за моите братя от Индиана. Наставена съм от Господа да кажа, че споменатото движение там е от същия характер, каквито е имало и в миналите години. Във вашите религиозни събрания има прояви, подобни на онези, които съм наблюдавала и в миналото.
В периода на разочарованието след отминаване на определената дата през 1844 г., фанатизмът се разгърна под най-разнообрази форми. Някои поддържаха, че възкресението на праведните мъртви вече било настъпило. Беше ми възложено да занеса на тези вярващи вест, както нося вест и на вас. Те заявяваха, че са съвършени, че тялото, душата и духът им били святи. Правеха демонстрации, подобни на вашите, хвърляха в смут собствените си умове, а също и умовете на околните чрез странните си предположения. Въпреки всичко тези личности бяха наши обичани братя и ние копнеехме да им помогнем. Отидох на техните събрания. Имаше много вълнение, много шум и бъркотия. Човек не можеше да каже дали музиката, която се чуваше, беше от тръби или от арфа. Някои сякаш имаха видения и рухваха на пода, други скачаха, танцуваха и викаха. Заявяваха, че тъй като плътта им била очистена, били вече готови за преселване в небето. И повтаряха това много пъти. Аз представих моето свидетелство в името на Господа, изричайки Неговия укор над тези прояви.
Някои, оплетени от подобни движения, се осъзнаха и разбраха своята самоизмама. Част от тях бяха прекрасни, честни хора, но мислеха, че осветената им плът не може да греши и по този начин бяха попаднали в клопката на Сатана. Бяха стигнали в своите крайни идеи дотам, че се превърнаха в укор за скъпоценното Божие дело. Те се покаяха дълбоко и след това някои от тях станаха едни от най-верните мъже и жени. Но имаше други, които завинаги си останаха огорчени. Не можахме никога повече да ги накараме да почувстват, че са достойни да работят за Господа, Чието скъпоценно дело бяха обезславили толкова тежко.
В резултат на описаните фанатични движения няколко човека, които в никакъв случай не бяха отговорни за тях, си загубиха разсъдъка. Те не можаха да съвместят сцените на екзалтация и шум с някогашния си скъпоценен духовен опит. Бяха подложени на натиск, който не успяха да понесат ­ а именно да приемат тази заблуда. Бе им внушавано, че ако не направят това, ще бъдат изгубени. И в резултат умът им стана неуравновесен, а някои полудяха. Тези неща нанасят укор на каузата на истината и спъват прогласяването на последната вест на Божията милост пред света.
Крясъците не са доказателство за освещение
Начинът, по който са били провеждани събранията в Индиана с всичкия им шум и смущение, не ги препоръчва в очите на разумните и интелигентните хора. В тези демонстрации няма нищо, което би убедило света, че притежаваме истината. Шумът и виковете не са доказателство за освещение, нито за слизането на Светия Дух. Вашите дивашки демонстрации вдъхват само отвращение у невярващите. Колкото по-малко са демонстрациите, толкова по-добре ще бъде за участващите както и за хората изобщо.
Веднъж започнал и оставен да се развива необуздано, фанатизмът по-късно трудно ще се потуши ­ подобно на огън, вече обхванал здание. За участващите в този фанатизъм и за поддържащите го може би е по-добре да се посветят на светска работа, защото чрез непоследователния си начин на действие безчестят Господа и поставят Неговия народ в опасност. Много такива движения ще възникват днес, когато Божието дело би трябвало да стои благородно, чисто, неосквернено от предразсъдък и басни. Трябва да бъдем нащрек, да поддържаме тясна връзка с Христос, за да не бъдем измамени от сатанинските хитрости.
Господ желае в Неговата служба да има ред и дисциплина, а не възбуда и смущение. Сега не сме в състояние да опишем точно сцените, които ще се разиграят в нашия свят в бъдеще. Но това, което знаем със сигурност, е, че сега е време да бдим и да се молим, защото великият ден Господен е близо. Сатана мобилизира силите си. Трябва да бъдем разсъдливи и спокойни, гледайки към откритите истини. Възбуждението не съдейства за израстването в благодат, нито за истинската чистота и за освещението на духа.
Бог иска да се занимаваме със святата истина. Единствено това ще убеди отричащите я. Трябва да се полагат спокойни, трезви усилия в убеждаването на душите, за да видят своето състояние. Необходимо е да им се показва характерът на “постройката”, която трябва да бъде издигната, ако наистина желаят да бъдат красив храм за Господа. Пробудените умове трябва да бъдат търпеливо наставлявани, за да разберат правилно и да оценят добре истините на Словото.
Бог призовава народа Си да постъпва трезво и със свята последователност. Божиите чеда трябва да бъдат много внимателни да не представят по погрешен начин и да не обезславят святите учения на истината чрез странни прояви, чрез бъркотия, врява или шум. Подобни неща карат света да счита адвентистите от седмия ден за сбирщина от фанатици. Създават се предразсъдъци, които пречат на душите да приемат вестта за нашето съвремие. Когато свидетелстват за истината такава, каквато е в Исус, вярващите разкриват свято и разумно спокойствие, а не буря от безредие (Бюлетин на Генералната конференция, 23 април 1901 г.).
Богослужение, шумно като в психиатрия
Невъзможно е да се оцени грандиозността на делото, което Господ ще извърши чрез избраните Си “съдове”, за да реализира Своя замисъл и намерения. Той ми е показал, че нещата в Индиана ще стават пак точно преди края на благодатното време. Ще се демонстрират всякакви чудати и странни действия. Ще има викове с барабани, музика и танцуване. Ще има смущаващи сцени, в които ще участват разумни същества. На такива хора не може да се поверява вземането на верни решения. И всичко това те ще наричат “действието на Светия Дух”.
Но Светият Божи Дух никога не се изявява по такива начини, чрез шум като в психиатрия. Това е изобретение на Сатана, за да прикрие истинските си намерения и да обезсили чистата, искрена, въздигаща, облагородяваща и освещаваща истина за това време. По-добре никога не използвайте музика в богослужението, отколкото да допускате нещата, представени ми за нашите лагерни събрания от миналия януари. Настоящата истина не се нуждае от нищо подобно за обръщане на душите към Бога. Шумът като в лудница шокира чувствата на хората и извращава богослужението; докато, правилно проведено, то би се оказало за благословение. Силата, проявявана от сатанинските посредници, е придружена от врява и шум, за да ги превърне в карнавал и всичко това да бъде наречено “действие на Светия Дух”.
Когато лагерното събрание свърши, доброто, което би трябвало и е можело да бъде постигнато чрез представянето на свещената истина, всъщност не се е осъществило. Участващите в това мнимо духовно пробуждане получават впечатления, които всъщност ги отклоняват от истината.
Такъв вид богослужения не трябва да се насърчават по никакъв начин. Същото влияние и изяви се бяха появили след отминаването на определената дата през 1844 г. Чрез някои екзалтирани хора действаше сила, за която се мислеше, че е Божията…
Нещата от миналото ще се повторят
Нямам намерение да навлизам в подробности по отношение на споменатата мъчителна история, но миналия януари Господ ми показа, че същите погрешни теории и методи ще бъдат въведени и в нашите лагерни събрания и че историята от миналото ще се повтори. Много ми стана мъчно. Бях наставена да кажа, че демони в човешки образ ще присъстват на тези изяви, действайки чрез всички средства, които Сатана може да изобрети и приложи, за да направи истината отблъскваща за чувствителните хора. Неприятелят ще се опита така да представи нещата, та лагерните събрания, които винаги са били средство за представяне на истината за третата ангелска вест, да изгубят своята сила и влияние.
Третата ангелска вест трябва да бъде изявявана правилно, открито и честно. Трябва да бъде предпазвана и от най-малката следа от евтините, долнокачествени и мизерни изобретения на човешките теории, съчинявани от бащата на лъжата, маскирани и прикрити както някога Сатана ­ в блестящата змия. По този начин дяволът се старае да постави своя нечист отпечатък върху Божието дело, което всъщност би трябвало да блести в цялата си чистота.
Светият Дух няма нищо общо с подобни смущаващи шумотевици и звуци, представени пред очите ми миналия януари. Сатана е, който действа във врявата и бъркотията на такава “музика”, докато ­ правилно използвана ­ тя би била за хвала и слава на Бога. Той прави постигнатия ефект да прилича на отровно змийско ухапване.
Нещата, които са ставали в миналото, ще се повторят и в бъдеще. Сатана ще направи музиката примка чрез начина, по който ще се употребява. Бог призовава народа Си, който има светлината от Словото и свидетелствата, да чете, да размишлява и да внимава. Дадени са му ясни и определени наставления, за да могат всички да ги разберат. Но “сърбящото” желание за нещо ново ще има за резултат появяването на странни учения и до голяма степен ще унищожава влиянието на хора, които биха били сила за добро, ако поддържаха твърдо доверието си в истината, такава, каквато им е дадена от Господа в началото.
“Затова ние сме длъжни да внимаваме повече на това, което сме чули, да не би да го загубим някога; защото, ако Словото, изговорено от ангели, стана твърдо и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата, то как ще избегнем ние, ако пренебрегваме такова велико спасение, което, отначало прогласено от Господа, се потвърди между нас от тези, които го бяха чули” (Евреи 2:1-3). “Внимавайте, братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог. Но увещавайте се един друг всеки ден, докле е още “днес”, да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха; защото ние участваме в Христа, ако удържим твърдо докрай първоначалната си увереност (Евреите 3:12-14).
… Трябва да облечем всяка част от “всеоръжието”, като направим всичко, за да застанем твърдо. Поставени сме за защитници на евангелието и трябва да бъдем част от великата армия на Господа в настъпателна битка. Истината трябва да бъде представена в ясна и категорична форма чрез верните Господни посланици. Много от онова, което днес някои наричат “изпитваща истина”, е само празнословие, водещо до съпротива срещу Светия Дух…
Неправилно представяне на Светия Дух
Много нещо се казва за имитирането на Светия Дух, а някои Го представят и по начин, вреден за църквите. Вечният живот се състои в приемане на живите основи, съдържащи се в Писанията, и в изпълнението на Божията воля. Това означава да се “яде плътта и да се пие кръвта” на Божия Син. За онези, които вършат това, животът и безсмъртието биват изяснени чрез Евангелието, защото Божието слово е истина, дух и живот. Привилегия на всички, които вярват в Исус Христос като в свой личен Спасител, е да се хранят с Божието слово. Влиянието на Светия Дух прави Библията безсмъртна истина, придаваща духовни “сетива” и “мускули” на всеки, който я изследва с молитва.
“Вие изследвате Писанията ­ заявява Христос, ­ понеже мислите, че в тях имате вечен живот; и те са, които свидетелстват за Мене” (Йоан 5:39). Копаещите дълбоко под повърхността откриват скритите бисери на истината. Сериозният изследовател усеща присъствието на Светия Дух. Божията светлина огрява Словото и запечатва истината в ума с нова сила. Представя нейната важност в нов и свеж вид. Изследователят бива изпълнен с чувство на мир и радост, които никога не могат да бъдат отнети. Скъпоценната истина започва да се разбира както никога преди. Нова небесна светлина блясва от Словото, огрявайки го така, като че всяка буква е позлатена. Сам Бог говори на ума и сърцето, правейки Словото Си дух и живот.
Всеки искрен изследовател на Свещеното писание въздига сърцето си към Бога в молитва за помощта на Духа. И скоро открива онова, което го издига над фалшивите изяви на лъжеучителите, чиито слаби и колебливи теории не се подкрепят от Словото на живия Бог. Тези теории са измислени от човеци, не научили най-първия и най-великия урок, че Божият Дух и Божият живот са в словото на Бога. Ако бяха приели в сърцето си вечния елемент, съдържащ се в Словото, щяха да видят колко напразни и безплодни са всичките им усилия за нови неща, предизвикващи сензации. Те имат нужда да разберат основите на Божието слово. Чак тогава ще са в състояние да го проповядват на хората, които незабавно ще различат “плявата от житото”. Исус е оставил това обещание на учениците Си (Писмо 32, 1900)