Търсене по ключови думи в книги от библиотеката
32. ПОДХОДЯЩА ПОЗА ПРИ МОЛИТВА*– Избрани вести том 2 – Елена Вайт – (Елън Уайт)
32. ПОДХОДЯЩА ПОЗА ПРИ МОЛИТВА*
Получавам писма, в които ме питат за подходящата поза, когато човек се моли на Владетеля на вселената. Откъде са придобили братята идеята, че трябва да стоят прави, когато се молят на Бога? Един от тях, който бе учил в продължение на пет години в Батъл Крийк, бе помолен да води молитвата преди сестра Уайт да говори. Но както го гледах застанал прав на крака, докато устните му вече щяха да се отворят да се помолят на Бога, душата ми се разбунтува вътре в мене и аз му отправих открит укор. Призовавайки го по име, казах: “Коленичи!” Това винаги е правилната поза!
“След това Той се отдели от тях колкото на един хвърлей камък и, като коленичи, започна да се моли” (Лука 22:41).
“А Петър изкара всички навън, коленичи, та се помоли, и се обърна към тялото и рече: Тавито, стани! И тя отвори очите си и, като видя Петра, седна” (Деяния 9:40).
“И хвърляха камъни върху Стефан, който се молеше, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми! И, като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай този грях! И, като рече това, заспа” (Деяния 7:59, 60).
“И, като изговори всичко това, коленичи и се помоли с всички тях” (Деяния 20:36).
“Когато прекарахме тия дни, излязохме и отивахме си, и те всички с жените и децата си ни изпратиха до отвън града; и, коленичили на брега, помолихме се” (Деяния 21:5).
“А във време на вечерната жертва станах от унижението си и с раздраната си дреха и мантия преклоних колене и като прострях ръцете си към Господа, моя Бог, рекох: Боже мой, срамувам се и червя си да повдигна лицето си към Тебе, о, Боже мой! Защото нашите беззакония превишиха главите ни и престъпленията ни прораснаха до небесата” (Ездра 9:5,6).
“Дойдете, да се поклоним и да припаднем, да коленичим пред Господа, нашия Създател” (Псалм 95:6).
“Затова прекланям коленете си пред Отца” (Ефесяни 3:14). Всички споменати текстове предлагат скъпоценни уроци, които можем да научим, ако сърцето ни е податливо.
Да коленичиш, когато се молиш на Бога, това е правилната поза, която трябва да се заема. Този акт на поклонение се изискваше от тримата еврейски пленници във Вавилон. Такъв акт на почит обаче трябва да бъде отдаван единствено на Бога Владетеля на света, Управителя на Вселената. Онези трима младежи отказаха да отдадат подобна почит на какъвто и да било идол, макар и направен от чисто злато. В противен случай биха се поклонили на практика на вавилонския цар. Те отказаха да изпълнят заповедта му и претърпяха наказанието бяха хвърлени в пламтящата огнена пещ. Христос обаче дойде лично и беше заедно с тях в огъня. И те излязоха оттам невредими.
Както при публично, така и при частно преклонение наш дълг е да падаме на колене пред Бога, когато принасяме молитвите си. Този акт изразява нашата зависимост от Него.
При посвещението на храма Соломон застана с лице пред олтара. В дворовете на храма имаше медна платформа. Като се качи на нея, той коленичи и вдигна ръце към небето, благославяйки огромното множество на Израил…
“Соломон беше направил медна платформа, пет лакти дълга, пет лакти широка и пет лакти висока, която беше положил сред двора; и като застана на нея, падна на коленете си пред цялото израилево общество и простря ръцете си към небето” (2Летописи 6:13).
Дългата молитва, която той произнесе тогава, бе подходяща за случая. Беше вдъхновена от Бога и излъчваше възвишено благочестие заедно с най-дълбоко смирение.
Растяща разпуснатост
Представям като доказателство следните текстове и питам: “Къде е получил брат Х. своето образование?” В Батъл Крийк! Възможно ли е със светлината, която Господ е дал на народа Си по въпроса за богопочитанието, проповедниците, директорите и учителите в нашите училища чрез пример и правило да учат младежите да стоят изправени, когато се покланят на Бога, подобно на фарисеите? Трябва ли да считаме това за израз на тяхното самодоволство и важност? Ще стават ли все по-явни тези черти на характера?
“И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни и презираха другите, каза и тази притча: Двама души влязоха в храма да се помолят единият фарисей, а другият бирник. Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като този бирник; постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, що придобия” (Лука 18:9-12). Забележете, че именно самооправдаващият се фарисей не беше в позата на смирение и почит пред Бога, но се бе изправил в гордото си самодоволство и изброяваше на Господа добрите си дела. “Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така…” (Лука 18:11). Но молитвата му се издигаше не по-високо от самия него.
“А бирникът, като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да повдигне към небето; но удряше се в гърдите и казваше: Боже, бъди милостив към мене, грешника! Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири; а който смирява себе си, ще се възвиши” (Лука 18:13,14).
Надяваме се, че нашите братя не ще проявяват по-малка почтителност и смирение, когато се приближават към единствения истинен и жив Бог, отколкото езичниците към своите божества и идоли. В противен случай тези хора ще ги осъдят в последния ден. Бих искала да кажа на всички учители в нашите училища: “Мъже и жени, не обезславяйте Бога чрез своята непочтителност и надутост! Не стойте прави в своята фарисейщина, когато поднасяте молитвите си пред Бога! Не се доверявайте на собствената си сила. Не се поставяйте в зависимост от нея, но често прекланяйте колене пред Бога и Го почитайте!”
На колене
А когато се събирате, за да се покланяте на Бога, старайте се да коленичите пред Него. Нека този акт свидетелства, че цялата ви душа, тяло и дух са в подчинение на Духа на истината. Кой е изследвал Словото внимателно, за да намери примери и наставления по този въпрос? На кого можем да се доверим като на учители в нашите училища тук, в Америка, а и в чуждите страни? Дали след години обучение студентите не ще се завърнат в своите страни с извратени идеи по отношение на почитта и поклонението, което трябва да бъде отдавано на Бога? Дали ще се чувстват задължени да почитат дори хората с побелели коси и с опит избраните Божии служители, посветили на Божието дело почти всичките години на живота си? Съветвам всички, които посещават училищата в Америка или на друго място, да не се заразяват от този дух на непочтителност. Гледайте да разберете за себе си от какъв вид обучение се нуждаете, за да можете да помагате и на други да придобият правилен характер, способен да устои на изпитанието, очакващо всички жители на земята. Дружете с истински християни. Не си избирайте високомерни наставници или ученици, но такива, които показват дълбоко благочестие и притежават дух на разбиране на Божествените неща.
Живеем в опасни времена. Адвентистите от седмия ден изповядват, че са пазещия Божиите заповеди народ. Но те губят своя дух на посвещение. Духът на почтителност към Бога учи хората как да се приближават към своя Създател с чувство за святост и благоговение чрез вяра и то не сами, а чрез един Спасител и Посредник. Така човекът остава твърд при каквито и обстоятелства да е поставен. Човек трябва да пада на колене, необходимо е да прекланя колене като поданик на благодатта, като молител в подножието на трона на благодатта. И винаги когато получава ежедневно незаслужено подарените му милости от Божията ръка, трябва да съхранява благодарност в сърцето си и да дава израз на тази благодарност чрез думи и хваления. Ангели са пазили пътя му през целия му живот и той е бил освобождаван от много примки, които не е забелязвал. За това ръководство и бдение на Очи, които никога не се уморяват и не заспиват, той трябва във всяка молитва да благодари на Бога.
Всички трябва да се облягат на Всевишния в своята безпомощност и ежедневни нужди. Трябва да бъдат смирени, бдителни и в молитвено състояние. Хвалата и благодарността трябва да бликат в признателност и искрена любов към Бога. В събранието на праведните и в църквата нека да хвалят всевишния Бог. Всички, които притежават чувството за жива връзка с Бога, трябва да застанат пред Него като Негови свидетели, давайки израз на любовта, милостта и добротата Му. Нека се произнасят искрени, прости, сериозни, разумни думи със сърце, горящо от Божията любов, с устни, осветени от Неговата слава. И не само за разгласяване на Неговите милости всред събранието на светиите, но и за свидетелство на всяко място. Жителите на земята трябва да познаят, че Той е Бог единственият истинен и жив Бог.
Трябва да съществува интелигентно разбиране за това, как да идваме пред Бога с почитание и благочестив страх, с предана любов. Съществува постоянно растяща липса на почтителност към Създателя, растящо незачитане на Неговото величие и възвишеност. Но Бог ни говори в тези последни дни. Чуваме Неговия глас в бурята, в гърма и светкавицата. Чуваме за бедствията, които Той допуска при земетресения, за наводнения и за разрушителни сили, помитащи всичко по пътя си. Чуваме за кораби, потънали в бурни океани. Понякога Бог говори на семейства, отказващи да Го признаят, чрез циклона или чрез бурята, а понякога и лице в лице, както говореше с Мойсей. Той шепне за Своята любов и на малкото доверяващо се дете, и на побелелия старец в неговото второ детство. И земната мъдрост носи в себе си мъдростта, която вижда невидимото.
Чуе ли се слабият и тих глас, който следва силните и бурни ветрове, трошащи скалите, нека всички покрият лице, защото Бог е много близо. Нека се скрият в Исус Христос; защото Той е тяхното прибежище. Със собствената Си прободена ръка Той е закрил “цепнатината на скалата”, където Неговия скромен последовател е скрит, очаквайки на колене да чуе какво казва Господ на Своя служител (Ръкопис 84б, 1897 г.)
Няма неподходящо място за молитва
Няма време нито място, което да не е подходящо да се произнесе молитва пред Бога… Всред тълпите по улицата, посред деловите си ангажименти ние можем да изпращаме молитви към Бога и да търсим Божествено ръководство както Неемия, когато отправи молитвата си пред цар Артаксеркс (“Пътят към Христа”).
Можем да говорим с Исус, докато ходим по пътя. Той ни казва: “Аз Съм отдясно ти”. Можем да общуваме с Него в сърцата си; можем да живеем заедно с Бога. Когато сме ангажирани с ежедневната си работа, можем да изразим сърдечното си желание, без то да бъде чуто от човешко ухо. Такива думи няма да замрат в мълчание, нито ще се изгубят. Нищо не може да заглуши желанието на душата. То се въздига над уличната врява, над шума на машините. Бог е, на Когото говорим, и нашата молитва е чута (“Евангелски работници”, стр.258).
Не винаги е необходимо да се прекланяме на колене, за да се молим. Развийте си навика да говорите със Спасителя, когато сте сами, когато ходите и когато сте заети с ежедневната си работа (“По стъпките на Великия Лекар”, стр. 510, 511).