Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

32. Примките на Сатана – Великата борба – Елена Вайт – (Елън Уайт)

32. Примките на Сатана – Великата борба – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Голямата борба между Христос и Сатана, продължаваща вече почти шест
хиляди години, скоро ще приключи. Затова и нечестивият удвоява усилията
си да осуети Христовото дело в полза на човека и да оплете душите в
своите примки. Да държи хората в тъмнина и без покаяние, докато
посредническата служба на Спасителя като жертва за грях приключи – това
е целта, която се стреми да постигне.
Когато не се полагат специални усилия, за да се противостои на неговата
сила, когато равнодушието залива църквата и света, тогава е спокоен;
няма опасност да загуби пленените и водените от него според волята му.
Но когато вниманието бъде насочено към вечните неща и хората започнат
да питат: “…що трябва да сторя, за да се спася?” (Деяния 16:30),
опитва се да противопостави своята сила на Христовата и да попречи на
влиянието на Светия Дух.
Свещеното писание заявява, че когато веднъж Божиите ангели отишли да се
представят пред Бога, с тях отишъл и Сатана (Йов 1:6), но не да се
поклони на вечния Цар, а да наклевети злобно праведните. Със същата цел
винаги присъства там, където се събират хора за поклонение към Бога.
Макар и скрит от очите, действа старателно, за да превземе умовете на
молещите се. Като опитен генерал съставя предварително плановете си.
Види ли Божият вестител да изследва Писанието, за да представи на
хората определен предмет, отбелязва си го и прилага цялото си умение и
хитрост така да овладее обстоятелствата, че вестта да не стигне до
онези, които иска да заблуди именно по този въпрос. Най-много
нуждаещият се от предупреждението точно тогава ще бъде въвлечен в
някакъв бизнес, сделка, или пък нещо друго ще му попречи да чуе думите,
които биха могли да се окажат за него “ухания от живот за живот”.
Сатана вижда също Господните служители обременени поради духовната
тъмнина, обхванала народа. Чува сериозните им молитви за Божествена
благодат и сила, с които се опитват да строшат веригите на
безразличието. И с подновено усърдие продължава да сипе хитрости. Като
изкушава хората да се отдават на лакомия или на друг вид
себезадоволяване, така притъпява чувствителността им, че те пропускат
да чуят точно важните за тях неща.
Добре знае, че ако подведените от неговите атаки пренебрегнат молитвата
и изучаването на Писанията, ще бъдат победени. Затова изобретява
всевъзможни средства, за да завладее умовете. Винаги е имало една група
хора, изповядващи, че живеят благочестиво. Издигат за своя религия
търсенето на грешки в характера или заблуди във вярата на онези, с
които са съгласни, вместо да напредват в познаването на истината. Те са
главните помощници на Сатана – неговата дясна ръка. Намират се доста
клеветници на братята си, които са най-активни винаги, когато Бог
действа и когато Неговите служители Му отдават истинска почит. Те ще
придават фалшиво значение на думите и постъпките на верните и
послушните. Ще представят за измамени или измамници най-сериозните,
най-ревностните и самопожертвователни служители на Христос. Главната им
задача е да обясняват погрешно подбудите за всяко стойностно и
благородно дело, да разпространяват непочтени намеци и да възбуждат
подозрение в умовете на неопитните. Всячески се стремят чистото и
праведното да бъде показано порочно и измамно.
Но никой да не се лъже. Лесно може да се види чии чада са тези
злодумци, чий пример следват и за чие дело работят. “От плодовете им ще
ги познаете” (Матей 7:16). Поведението им прилича на поведението на
Сатана, отровния клеветник, “клеветникът на нашите братя” (Откр. 12:10).
Големият измамник има много служители, готови да представят всякакви
заблуди, за да впримчат душите – ереси, приспособени към различните
вкусове и особености на жертвите. Негов е планът да довежда в църквата
неискрени, необновени хора, които ще подстрекават съмнението и
неверието и ще пречат на желаещите да видят напредъка на Божието дело и
да участват в него. Много без искрена вяра в Бога и в Неговото Слово се
съгласяват с някои принципи на истината и минават за християни. Така
своите заблуди могат да прокарат като библейски учения.
Твърдението, че не била важна вярата, е една от най-успешните измами на
Сатана. Той знае, че приетата с любов истина освещава душата, затова
постоянно се стреми да я замества с измислени теории, басни и други
“евангелия”. Още от самото начало Божиите служители се бореха с фалшиви
учители, проявяващи се не само като порочни хора, но и като
разпространители на заблуди, фатални за душите. Илия, Еремия, Павел,
твърдо и смело се противопоставяха на онези, които отклоняваха народа
от Словото Божие. Свободомислието, определящо като маловажна правилната
религиозна вяра, се отричаше от тези свети защитници на истината.
Празните, пресилени тълкувания на Божието слово и многото, ширещи се в
християнския свят днес противоречащи си възгледи за религиозната вяра,
са дело на големия ни противник с цел да обърква умовете, та да не
различават истината. А несъгласието и разединенията в църквите на
днешното християнство се дължат до голяма степен на преобладаващия
обичай да се изопачава Свещеното писание с цел да се поддържа някаква
любима теория. Вместо да изучават Божието слово внимателно, със смирено
сърце, за да познаят Неговата воля, много хора само търсят да открият
там нещо странно и оригинално.
За да подкрепят лъжливите учения и нехристиянски обичаи, някои взимат
текстове от Писанията, отделени от контекста, понякога дори, за да
докажат твърдението си, цитират половината от даден стих. А всъщност
останалата част, нецитираната, показва, че значението е точно
противоположното. С хитростта на змията се обосновават чрез несвързани
помежду си изрази, подредени така, че да подхождат на плътските им
желания. Други, с богата фантазия, тълкуват образите и символите от
Свещеното писание, без да се съобразяват с истината, че то самото
тълкува себе си, а после представят приумиците си като учения на
Библията.
Винаги когато Свещеното писание започва да се изучава без дух на
молитва, смирение и готовност да се възприеме, както най-простите и
ясните, така и най-трудните пасажи ще бъдат преиначавани. Водачите на
папството избират такива части от Писанието, които служат най-добре на
целите им, тълкуват ги според интересите си и след това ги представят
на хората, като им отнемат правото сами да го изучават и да разбират
светите му истини. Библията трябва да бъде дадена на народа така, както
буквално гласи. По-добре ученията на Свещеното писание да нямат никакво
библейско напътствие, отколкото да се фалшифицират така грубо.
Библията бе предназначена да бъде водач на всички, желаещи да се
запознаят с волята на своя Творец. Бог даде на човека сигурното
пророческо слово; ангели и дори сам Христос дойдоха, за да открият на
Даниил и на Йоан неща, които трябваше да се случат. Важните въпроси на
собственото ни спасение, не бяха забулени в тайна. Не бяха разкрити
така, че да объркат и подведат честно търсещия истината. Чрез пророк
Авакум Господ каза: “Напиши видението и изложи го ясно…, за да може
да се чете бърже” (Авакум 2:2). Божието слово се разбира от всички,
изучаващи го с молещи се сърца. Истината ще огрее всеки искрен човек.
“Виделина се сее за праведния…” (Пс. 97:11). И никоя църква не може
да напредва в святост, ако членовете й не търсят истината сериозно,
като скрито съкровище.
Докато призивът “Свобода!” заслепява хората за плановете на техния
враг, той не престава да работи, за да постигне целта си. Когато успее
да замести Библията с човешки спекулации, Божият закон бива отстранен и
църквите попадат под робството на греха, макар да претендират, че са
свободни.
За много хора научните изследвания са се превърнали в проклятие. Чрез
откритията в знанието и изкуството Бог е дал да се излее над света цял
поток от светлина. Не ръководени в научните си изследвания, даже и най-
талантливите умове се объркват в опитите си да разберат отношението
между познание и Откровение.
Човешкото познание е непълно и в материалните, и в духовните неща.
Затова много хора не са в състояние да съгласуват научните си възгледи
с изявленията на Библията. Приемат голи теории и предположения за
научни факти и мислят, че Божието слово трябва да бъде изпитвано според
“скверните празнословия и противоречия на кривонареченото знание” (1
Тимотей 6:20). Творецът и Неговите дела надхвърлят ума им и понеже не
могат да ги обяснят чрез природните закони, отричат верността на
библейската история. Съмняващите се в истинността на Стария и Новия
завет твърде често отиват и още крачка напред – усъмняват се в
съществуването на Бога и приписват на природата безкрайна мощ. След
като са се откъснали от своята котва, те са оставени да се лутат и
блъскат в скалите на неверието.
Така някои се заблуждават, отклоняват се от вярата и биват съблазнени
от дявола. Много хора са се опитвали да бъдат по-мъдри от своя
Създател; човешката философия се е мъчела да изследва и обясни тайни,
които никога не ще бъдат разкрити, даже и през вечността. Ако хората
само пожелаеха да изследват и да разберат онова, което Бог е открил за
Себе Си и за Своите планове, щяха да получат такъв поглед върху
славата, величието и мощта на Йехова, че биха осъзнали собствената си
нищожност и биха се задоволили само с откритото на тях и на децата им.
Най-голямото постижение на сатанинските измами е да държи умовете на
хората постоянно устремени към изследване и разгадаване на неща, които
Бог не е разкрил и не желае да бъдат разбрани. Така Луцифер загуби
мястото си в Небето. Почувства се недоволен, че не са му поверени
всички тайни на Божиите планове, а съвсем пренебрегна разкритото в
областта на собственото дело във високия му пост. Същото недоволство
възбуждаше у подчинените си ангели и стана причина за тяхното падение.
Сега се стреми и в умовете на хората да всее същия дух и да ги накара
да пренебрегнат преките Божии заповеди.
Онези, които не са съгласни да приемат ясните, категорични истини на
Библията, постоянно търсят приятни басни, успокояващи съвестта им.
Колкото по-бедни откъм духовност, по-малко самоотвержени и неизискващи
смирение са представяните доктрини, толкова по-благосклонно се приемат.
Такива хора удовлетворяват плътските си желания за сметка на
интелектуалните си сили. Смятат се за твърде мъдри, за да изследват
Писанието с разкаяно сърце и със сериозна молитва за Божествено
ръководство и затова нямат никаква защита срещу заблудата. Сатана е
готов с измами веднага да задоволи желанието на сърцето и да измести
истината. Така папството завладя умовете на хората, а протестантите,
отхвърляйки истината, понеже тя включва един кръст, следват по неговия
път. Всички, които пренебрегват Божието слово и се насочват към
удобства и политика, за да не се различават от света, ще бъдат оставени
да приемат за религиозни истини достойни за осъждане ереси. Съзнателно
отхвърлящите истината ще се съгласяват с всяка възможна форма на
заблуда. Ужасяващите се от някоя измама, ще възприемат с готовност
друга. Апостол Павел, говорейки за една група хора, които “не приеха да
обичат истината, за да се спасят”, заявява: “И затова Бог праща заблуда
да действа между тях, за да повярват лъжа, та да бъдат осъдени всички,
които не са повярвали истината, а са имали благоволение към неправдата”
(2 Сол. 2:10-12). Като имаме това предупреждение, трябва да бъдем много
предпазливи, когато приемаме доктрини.
Към най-успешните методи на великия измамник спадат лъжливите учения и
чудеса на спиритизма. Маскиран като светъл ангел той хвърля мрежите си
там, където най-малко го подозират. Ако хората изследваха Божията книга
със сериозната молитва нямаше да останат в тъмнина, та да приемат
фалшиви учения. Но отхвърляйки истината, стават жертва на измамата.
Друга опасна заблуда е учението, отричащо Божеството Христос и Неговото
съществуване преди да дойде на Земята. Теорията се приема благосклонно
от много хора, изповядващи вяра в Библията, но пряко противоречи на
най-ясните изявления на нашия Спасител за връзката и родството Му с Бог
Отец, за Неговия Божествен характер и предвечно съществуване. Тя не
може да се поддържа, без да се изкривяват най-произволно Писанията.
Така познанията на човека за делото на изкуплението не само се
омаловажават, но се подкопава и вярата в Библията като Божие
откровение. Макар това да я прави твърде опасна, в същото време много
по-трудно е да й се противостои. Ако някои отхвърлят свидетелството на
вдъхновените от Бога Писания за Божествеността на Христос, безсмислено
е да се спори с тях, защото никакъв колкото и основателен да е
аргумент, не би могъл да ги убеди. “Но естественият човек не побира
това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го
разбере, понеже то се изпитва духовно” (1 Кор. 2:14). Никой, поддържащ
тази заблуда, не може да разбере истински характера или мисията на
Христос или пък великия Божи план за изкуплението на човека.
Друга много хитра и вредна заблуда е бързо разпространяващата се вяра,
че Сатана не съществува като личност; името се употребявало в Писанията
просто, за да се представят лошите човешки мисли и желания.
Широко разпространеното из популярните амвони учение, че второто
Христово пришествие се състояло в идването Му при всяка личност в
момента на смъртта, е също изобретение, отклоняващо умовете на хората
от Неговото лично идване на небесните облаци. Така в продължение на
години Сатана е казвал: “Ето, Той е във вътрешните стаи” (виж Матей
24:23-26); и много души са били изгубени, понеже са възприели измамата.
Също и светската мъдрост учи, че молитвата не била важно нещо. Учени
мъже твърдят, че тя не можела да получи действителен отговор; това би
нарушило природните закони, би било чудо, а пък чудеса не съществували.
Вселената, казват, се управлява от твърдо установени закони и сам
Господ не върши нищо против тях. Така представят Бога, обвързан от
собствените Си закони – като че ли действието на Божествените закони
изключва действието на Божествената свобода. Подобно учение противоречи
на библейското свидетелство. Нямаше ли чудеса, извършени от Христос и
Неговите апостоли? Същият състрадателен Спасител живее и днес и е точно
толкова готов да послуша изречената с вяра молитва, както тогава,
когато видимо ходеше сред хората. Естественото действа заедно със
свръхестественото. Част от Божия план е в отговор на молитвата с вяра
да ни дари онова, което не би ни подарил, без да сме Го помолили.
Неизброими са погрешните учения и чудатите идеи на различни християнски
църкви. Невъзможно е да се преценят лошите последствия от премахването
само на един от граничните камъни, положени от Божието слово. Много
малко от осмелилите се да направят това спират до отхвърлянето само на
една-единствена истина. Повечето продължават да изоставят принцип след
принцип на истината, докато всъщност станат невярващи.
Заблудите на общоприетото богословие са тласнали много хора към
скептицизъм. А иначе биха останали вярващи в Свещеното писание. Те не
могат да приемат учения, насилващи чувството им за справедливост,
милост и доброта; и тъй като биват представени като учения на Библията,
отказват да я приемат като Божие слово.
Точно тази цел Сатана се стреми да постигне. Нищо не желае така много,
както да унищожи доверието в Бога и в Неговото Слово. Оглавява
огромната армия от съмняващи се и действа с всички сили да привлича още
души в редовете си. Станало е модерно човек да се съмнява. Има голяма
група хора, които се отнасят с такова недоверие към Божието слово, с
каквото се отнасят и към Неговия автор – защото то не одобрява, а
осъжда греха. Нежелаещите да се вслушат в неговите изисквания се
стремят да разрушат авторитета му. Четат Библията или слушат ученията й
от амвона, колкото да намерят някаква грешка. Някои стават невярващи,
за да се оправдаят или извинят за пренебрегнатия дълг. Други пък от
гордост и леност стават скептични. Твърде много обичащи удобството, за
да извършат нещо достойно за уважение, изискващо усилие или
себеотрицание, се стремят, посочвайки слабости на Библията, да си
осигурят име на хора с висок ум. В нея има много неща, които
ограниченият, непросветеният от Божествена мъдрост ум е безсилен да
схване – затова си намира повод за критика. Има и такива хора, които
изглежда смятат, че е добродетел да вземат страната на неверието и
съмнението. Но под външната искреност ще се открие всъщност, че
действат от самонадеяност и гордост. А и доста хора изпитват
удоволствие да намират в Писанията неща, които объркват умовете на
другите. Отначало някои критикуват и спорят, застанали на страната на
неправдата просто от любов към споровете. Не разбират, че така сами се
вплитат в примката на ловеца. Но веднъж изразили открито неверие,
смятат, че трябва да продължават да поддържат позицията си. Така се
присъединяват към безбожните и си затварят вратите на рая.
Бог е дал в Словото Си достатъчно доказателства за неговия Божествен
характер. Великите истини за нашето изкупление са ясно изложени. С
помощта на Светия Дух, обещан на всички молещи се искрено, човек може
да ги разбере. Бог е дал на хората здрава основа, върху която да градят
вярата си.
Но ограничените им умове не могат да обхванат напълно плановете и
целите на Безкрайния. Никога не можем да открием Бога чрез изследване.
Не трябва да се опитваме да вдигаме с дръзка ръка завесата, зад която
Той прикрива Своето величие. Апостолът възкликва: “О, колко дълбоко е
богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими
Неговите съдби и неизследими пътищата Му!” (Римл. 11:33). Но можем още
сега дотолкова да схванем отношението Му към нас и подбудите Му на
действие, че да различим една безкрайна любов и милост, свързани с
безпределна мощ. Нашият Небесен баща подрежда всичко с мъдрост и със
справедливост и ние не бива да бъдем недоволни и недоверчиви, а да се
поклоним в почтително покорство. Той ще ни разкрие точно толкова от
намеренията Си, колкото е нужно да знаем за наше добро, а за останалото
трябва да се доверяваме на всемогъщата Ръка и на пълното с любов Сърце.
Като дава изобилни доказателства за вярата, Бог никога не премахва
всичко, което би послужило за извинение на неверието. Търсещите
кукички, за да закачат съмненията си, ще ги намерят. А отказващите да
послушат Божието слово, докато не бъде отстранено всяко възражение -
повод за съмнение, никога няма да стигнат до светлината.
Неверието към Бога е естествена издънка на необновеното, враждуващо с
Него сърце. Но вярата се вдъхновява от Светия Дух и ще процъфтява само
тогава, когато бъде подхранвана. Никой не може да укрепне в нея без
решителни усилия. Неверието се задълбочава, когато бъде насърчавано. И
ако хората вместо да се занимават с дадените от Бога доказателства за
поддържане на вярата им, си позволяват да оспорват, да се съмняват и да
критикуват, ще откриват, че съмненията им стават все по-основателни.
А съмняващите се в Божиите обещания и невярващи в свидетелството на
Неговата благодат, Го обезславят. Влиянието им вместо да привлича други
към Христос по-скоро ги отблъсква. Те са безплодни дървета, които
простират сухи клони и хвърлят сянка надлъж и шир, лишават другите
растения от слънчева светлина и те увяхват и умират под студената им
сянка. Животът на тези хора ще бъде като постоянно свидетелство срещу
самите тях. Посетите семена на съмнение и скептицизъм ще дадат сигурна
жетва.
Има само един път искрено желаещите да се освободят от подозренията.
Вместо да се съмняват и да възразяват срещу това, което не разбират,
нека обърнат внимание на вече огрялата ги светлина и ще получат по-
голяма. Нека изпълняват всеки ясно разбран дълг и тогава ще бъдат в
състояние да разбират и изпълняват и задълженията, за които сега се
съмняват.
Сатана е способен да представи нещо фалшиво така да заприлича на
истината, че да измами желаещите да бъдат измамени, да избягнат
изискващите се себеотрицание и жертва. Но не може да задържи във
властта си и една-единствена душа, искрено жадуваща да познае истината
на каквато и да било цена. Христос е Истината и “истинната виделина,
която осветлява всекиго человека, що иде на света” (Йоан 1:9 – ЦП).
Духът на истината е изпратен, за да води хората във всяка правда. А с
авторитета на Божия Син е заявено “искайте и ще ви се даде”. “Ако иска
някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога…”
(Матей 7:7; Йоан 7:17).
Христовите последователи трудно разбират заговорите и интригите на
Сатана и неговите пълчища срещу тях. Но Този, Който живее в Небето, ще
осуети всичките им кроежи и ще ги обърне в полза на дълбоките Си
намерения. Господ позволява чедата Му да попаднат в огнената проба на
изкушението, не защото Му е приятно да страдат и да се измъчват, а
защото процесът е жизнено важен за тяхната крайна победа. Ако иска да
остане верен на принципите на Своята слава, Бог не може да ги предпази
от изкушението, защото целта на изпитанието е да ги подготви да
устояват на всички съблазни на дявола.
Нито зли хора, нито зли ангели могат да попречат на Божието дело или
пък да лишат Божия народ от Неговото присъствие, ако той изповяда
греховете си със смирено, съкрушено сърце, ако ги изостави и с вяра се
уповае на обещанията Му. Всяко изкушение, всяко противно влияние,
независимо дали е явно или тайно, може да бъде отблъснато успешно “не
чрез сила, нито чрез мощ, но чрез Духа Ми, казва Господ на силите”
(Захария 4:6).
“Защото очите на Господа са върху праведните и ушите Му – към тяхната
молитва… И кой ще ви стори зло, ако сте ревностни за доброто?” (1
Петрово 3:12-13). Когато Валаам, съблазнен от обещанието за богата
награда, упражни магьосничеството си против Израил и чрез
жертвоприношения на Господа искаше да прокълне Неговия народ, Божият
Дух попречи да бъде изговорено така желаното зло. Той бе принуден да
възкликне: “Как да прокълна, когото Бог не проклина? Или как да хвърля
презрение, върху когото Господ не хвърля?… Дано умра както умират
праведните и сетнините ми да бъдат както техните!” Когато повторно бе
принесена жертва, безбожният пророк заяви: “Ето, аз получих заповед да
благославям и Той като благослови, аз не мога да го отменя. Не гледа
беззаконие в Якова, нито вижда извратеност в Израиля, Господ Бог негов
с него е… Наистина няма чародейство против Якова и няма врачуване
против Израиля, на времето си ще се говори за Якова и за Израиля: що е
извършил Бог!” И все пак за трети път бяха издигнати олтари и Валаам
отново се опита да изговори проклятие. Но с негодуващите устни на
пророка, които съвсем нямаше да произнесат това, Божият Дух обяви
благополучието на Своите избрани и укори глупостта и злобата на
враговете им: “Благословен, който те благославя и проклет, който те
проклина!” (Числа 23:8, 10, 20-21, 23; 24:9).
По това време израилевият народ бе верен на Бога. Докато бе послушен на
Неговия закон никаква земна или пъклена сила не би могла да му навреди.
Валаам не можа да произнесе проклятието, но все пак накрая успя да
хвърли позор върху израилтяните, отвеждайки ги в грях. Когато
престъпиха Божиите заповеди, те се отделиха от Бога и бяха оставени да
почувстват властта на погубителя.
Сатана добре съзнава, че и най-крехката, пребъдваща в Христос душа, е
по-силна от множествата на мрака и че, ако явно се обяви срещу нея, ще
бъде посрещнат и отблъснат. Затова се стреми да отвлече войните на
кръста, от силната им крепост, като в същото време стои в засада със
своите сили, готов да унищожи всички, дръзнали да излязат и стъпят на
неговата територия. Ние можем да бъдем сигурни само, когато смирено се
уповаваме на Бога и сме послушни на всичките Му заповеди.
Никой човек не може да бъде сигурен нито един ден, нито един час без
молитва. Особено трябва да молим Господа за мъдрост да разбираме
Неговото слово. Там са разкрити примките на изкусителя и начините, чрез
които може да бъде отблъснат успешно. Сатана е специалист по цитиране
на текстове от писанията, като им дава свое тълкувание. Така се надява
да ни доведе до падение. Трябва да изследваме Библията със смирено
сърце, като внимаваме никога да не изгубим зависимостта Си от Бога.
Докато сме постоянно нащрек срещу примките на Сатана, трябва да се
молим непрекъснато с вяра: “Не ни въвеждай в изкушение!”