Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

36. Предстоящата борба – Великата борба – Елена Вайт – (Елън Уайт)

36. Предстоящата борба – Великата борба – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Още от самото начало на големия спор, започнал в небето, целта на
Сатана е да унищожи Божия закон. За да постигне това, той се разбунтува
срещу Твореца и, въпреки че бе изхвърлен от небето, продължи борбата на
земята. Да измами хората, за да престъпят Божия закон – това е целта му
и я преследва неотлъчно. Дали ще бъде постигната чрез пълно премахване
на закона или чрез отхвърляне на едно от неговите предписания,
резултатът ще бъде еднакъв. Онзи, който наруши “едно нещо”, презира
целия закон; влиянието и примерът му показват, че подкрепя
престъплението и следователно е престъпник; “бива виновен във всичко”
(виж Яков 2:10).
В стремежа си да предизвика презрение към Божия закон и да го
омаловажи, Сатана е изкривявал доктрините на Библията и така различни
заблуди са ставали част от вярата на хиляди, изповядващи, че вярват в
писанията. Последният голям конфликт между истината и заблудата е само
финалната битка от толкова дълго продължаващия спор върху Божия закон.
Точно в тази борба навлизаме сега – битка между човешките закони и
предписанията на Йехова, между религията на Библията и религията на
басните и традицията.
В момента силите, които ще се обединят в борбата срещу истината и
правдата, действат много активно. Божието свято слово, дадено в ръцете
ни с цената на толкова страдания и кръв, се цени твърде малко. Днес
Библията е достъпна за всички, но малко са онези, които наистина я
приемат като водач в живота си. Неверието е придобило застрашителни
размери и преобладава не само в светските отношения, но и в църквата.
Много хора са стигнали дотам, че отричат учения, които всъщност са
стълбовете на християнската вяра. Великите факти на сътворението, на
грехопадението, на изкуплението и вечната валидност на Божия закон,
както са представени от боговдъхновените писатели, са практически
отхвърлени напълно или отчасти от една голяма група хора от така
наречения християнски свят. Хиляди, горди със своята мъдрост и
независимост, смятат за слабост да вярват в Библията безусловно.
Дребнавите възражения срещу Писанието, както и прекаленото му духовно
обяснение са за тях доказателства за превъзходство и интелигентност. Но
с това обезсилват и пренебрегват най-важните му истини. Много
проповедници проповядват в своите църкви и много професори и учители
наставляват студентите си, че Божият закон е променен или
недействителен. А онези, които вярват, че изискванията му са все още
валидни и че трябва да бъдат буквално изпълнявани, са обект на присмех
и презрение.
Като отхвърлят истината, хората отхвърлят всъщност нейния автор. Пре-
небрегвайки Божия закон, в действителност отричат авторитета на
Законодателя. Да се изгради идол от измамни учения и теории може да
бъде точно толкова лесно, както да се направи образ на идол от дърво
или камък. Сатана представя погрешно Божиите качества и заблуждава
хората в представата им за Божия характер. Много от тях на определения
за Йехова трон са поставили някой философски идол, а живият Бог така,
както е разкрит в Словото, в Христос и в делата на творението, е
почитан от малцина. Хиляди хора обожествяват природата, а отричат Бога
на природата. Идолопоклонството, макар и в по-различна форма, и днес в
християнския свят е толкова реално, колкото и в дните на Илия и в
древния Израил. Богът на много смятащи се за умни мъже, философи,
поети, политици, богът на рафинираните финансови кръгове, на училища и
университети, даже на някои богословски институти не е много по-добър
от Ваал – богът слънце на финикийците.
Никоя от приетите от християнския свят заблуди не подрива така дръзко
авторитета на Небето, не се противопоставя така пряко на заповедите на
разума, няма по-гибелни последици, както съвременната утвърждаваща се
доктрина, че Божият закон вече не е задължителен за човека. Всяка
страна има своите закони, постановяващи респект и послушание; няма
управление, което да съществува без тях. А как можем да си представим,
че Творецът на небето и земята няма закон за управляване на съществата,
които е създал? Представете си видни държавници да учат публично, че
законите, управляващи страната им и защитаващи правата на гражданите не
са задължителни, че само ограничават свободите на хората и затова не
трябва да бъдат спазвани. Колко време, мислите, че биха останали такива
люде на постовете си? Но нима незачитането на държавните и националните
закони е по-тежко престъпление от пренебрегването на Божествените
предписания, съставляващи основата на всяко управление?
Далеч по-логично и приемливо би било държавите да премахнат законите си
и да позволят на хората да правят каквото си искат, отколкото
Господарят на вселената да обяви Своя закон за недействителен и да
остави света без мерило за осъждане на виновните и оправдаване на
невинните. Познаваме ли последиците от премахването на Божия закон?
Това бе вече експериментирано. Ужасни бяха сцените, разразили се във
Франция, когато атеизмът стана главната контролираща сила. Тогава
светът видя, че отхвърлянето на Божиите ограничения означава да се
приеме властта на най-жестоките тирани. Отстрани ли се единицата мярка
за справедливост, се отваря пътят на княза на злото да установи власт
над земята.
Навсякъде, където се отхвърлят Божествените предписания, грехът
престава да изглежда престъпен и правдата – желана. Отказалите да се
подчинят на Божието управление, са напълно негодни да се управляват
сами. Чрез вредните им и гибелни учения в сърцата на децата и
младежите, неподатливи по природа на контрол, се насажда дух на
неподчинение и бунт. И резултатите са: беззаконие и разпуснатост в
обществото. Много хора се подиграват с доверчивостта на подчиняващите
се на Божиите изисквания и жадно поглъщат измамите на Сатана. Те
отпускат юздите на желанията и страстите си и се отдават на грехове,
предизвиквали възмездие над езичниците.
Онези, които учат хората да гледат лековато на Божиите заповеди, сеят
непо-слушание и жънат непослушание. Отхвърлят ли се наложените от тях
ограничения, съвсем скоро и човешките закони няма да се зачитат. Понеже
Бог забранява нечестните постъпки, лъжата и измамата, хората са готови
да пренебрегнат Неговите закони, защото пречат на светското им
благополучие. Но резултатите ще бъдат такива, каквито не са и очаквали.
Ако законът не е задължителен, защо някой трябва да се страхува да го
престъпва? Тогава не би била сигурна никаква лична собственост. Хората
биха присвоявали насилствено притежанията на ближните си и най-силните
биха станали най-богати. Животът не би имал никаква стойност. Брачната
клетва не би била вече свещена крепост в защита на семейството. Пожелае
ли, имащият власт и сила би отнел с насилие жената на ближния си. И
петата заповед би била отхвърлена заедно с четвъртата. Децата не биха
се посвенили да отнемат живота на родителите си, ако това би
удовлетворило желанието на покварените им сърца. Цивилизованият свят би
се превърнал в орда разбойници и убийци, а мирът, спокойствието и
щастието биха изчезнали от земята.
Учението, че хората са освободени от послушанието към Божиите
изисквания, вече е намалило силата на моралните задължения и е
разтворило портите за нахлуване на порой от нечестия. Беззаконие,
разпуснатост, поквара ни връхлитат подобно на вълна, помитаща всичко
пред себе си. Сатана работи усилено и в семейството. Знамето му се
развява дори над християнските домакинства. Там съществува завист, лоши
помисли, лицемерие, отчуждение, съперничество, борби, предаване на
свято повереното, отдаване на страстите. Цялата система от религиозни
принципи и учения, която трябва да образува основата и скелета на
обществения живот, изглежда като една клатушкаща се грамада, готова да
се срути и превърне в развалини. Най-долните престъпници, хвърлени в
тъмница заради престъпленията си, често пъти са ограждани с почести и
внимание, като че са постигнали отличие, достойно за завиждане. На
характера и престъпленията им се дава широка гласност. Пресата
публикува възмутителни подробности за човешките пороци и така събужда у
други желания за извършване на измами, грабежи, убийства. А Сатана
ликува от успеха на пъклените си планове. Увлечението по порока,
безотговорното отнемане на живот, ужасното нарастване на
невъздържанието и нечестието от всякакъв вид и степен, трябва да
накарат всички, боящи се от Бога, да се запитат какво биха могли да
сторят, за да се спре вълната на злото.
Съдилищата са покварени. Управниците се ръководят от желанието за
печалба и любов към чувствени удоволствия. Невъздържанието е замъглило
способностите на много хора, така че Сатана почти напълно ги
контролира. Юристите стават жертва на поквара, подкупи и измами.
Пиянство и разгулен живот, страсти, завист, безчестие от всякакъв вид
се ширят сред онези, които прилагат законите. “…правосъдието отстъпи
назад и правдата стои далеч; защото истината падна на площада и
правотата не може да влезе” (Исая 59:14).
Нечестието и духовната тъмнина, преобладаващи под върховенството на
Рим, бяха неизбежен резултат от потъпкването на Свещеното писание. Но
къде е причината за широко разпространеното безбожие, за отхвърлянето
на Божия закон и за последвалата от това поквара под пълния блясък на
евангелската светлина в епохата на религиозна свобода? Днес, когато
Сатана не може да властва над света, като отнема Писанието, за да
постигне целта си, прибягва до други средства. Унищожаването на
доверието в Библията служи на намеренията му точно така, както и
унищожаването на самата Библия. Внушава вярването, че Божият закон не е
задължителен и кара хората да го престъпват, последиците от което са
същите, каквито биха били, ако съвсем не познаваха неговите
предписания.
Сега, както и в предишните векове, за да постигне целите си, той работи
чрез църквата. Религиозните общества днес отказват да обърнат внимание
на непопулярните истини, ясно изложени в Свещеното писание. Борят се
срещу тях и приемат тълкувания и позиции, чрез които са разпръснали
надлъж и шир семената на неверието и скептицизма. Придържайки се здраво
към папската заблуда за естественото безсмъртие и за запазването на
човешкото съзнание след смъртта, те са отхвърлили единствената защита
срещу измамите на спиритизма. Учението за вечните мъки е накарало много
хора да не вярват в Библията. И когато им се обяснява четвъртата
заповед, когато се подчертават изискванията й, се открива, че
спазването на седмия ден – съботата, е задължително и като единствен
начин да се освободят от задължение, което не желаят да изпълнят,
учителите на народа заявяват, че Божият закон вече не е задължителен.
Така заедно със съботата отхвърлят и закона. Когато съботната реформа
се разпространи, отхвърлянето на Божия закон с цел да се избягнат
изискванията на четвъртата заповед ще стане почти всеобщо. Учението на
религиозните водачи е открило път към неверието и атеизма, към
спиритизма и презрението към Божия свят закон. На тях лежи страшната
отговорност за нечестието сред християнския свят.
И въпреки това, тъкмо те поддържат твърдението, че бързо
разпространяващата се поквара се дължи до голяма степен на незачитането
на така наречената “християнска събота” (както наричат неделята) и че
нейното спазване щяло да подобри значително морала на обществото. Това
твърдение се шири особено в Америка, където учението за истинската
събота е било проповядвано най-силно и най-изчерпателно. Там и
въздържателното дело, една от най-известните и важни нравствени
реформи, често се свързва с неделното движение. Защитниците му се
представят като хора, осъществили най-висшите интереси на обществото, а
отказалите да се присъединят към тях биват заклеймявани като врагове на
въздържанието и на реформата. Но фактът, че движение, стремящо се да
установи една заблуда, е свързано с добро само по себе си дело, не е
аргумент в полза на заблудата. Ние можем да замаскираме отровата, като
я смесим с много здравословна храна, но така не променяме естеството й.
Напротив, тя става още по-опасна, тъй като в този си вид има по-голяма
вероятност да бъде погълната незабелязано. Един от хитрите похвати на
Сатана е да смесва лъжата с достатъчно истина, за да изглежда
правдоподобна и приемлива. Водачите на неделното движение поддържат и
се борят за реформи, от които народът наистина се нуждае, и за принципи
в хармония с Библията. Но заедно с тях има и едно изискване, което
противоречи на Божия закон и Неговите служители не могат да се
присъединят. Нищо не може да ги оправдае за това, че премахват Божиите
заповеди заради човешки предписания.
Чрез двете големи заблуди – безсмъртието на душата и светостта на
неделния ден, Сатана ще подчини народа на измамите си. Докато първата
заблуда е основа на спиритизма, втората изразява съгласие с Рим.
Протестантите от Съединените щати ще бъдат първите, които ще прострат
ръце над пропастта да сграбчат ръката на спиритизма; ще се протегнат
над бездната, за да се хванат за римската мощ. И под влиянието на този
троен съюз страната ще последва Рим в погазване на правата на съвестта.
Тъй като спиритизмът имитира много сполучливо днешното християнство
по име, силата му да измамва и впримчва е по-голяма. Самият Сатана се е
променил и се е нагодил към съвременния ред на нещата. Той ще се явява
с образа и характера на ангел на светлината. Чрез посредничеството на
спиритизма ще се вършат чудеса, ще бъдат лекувани болни и извършвани
много неопровержими свръхестествени неща. И тъй като духовете ще
изповядват вяра в Библията и ще почитат нарежданията на църквата,
делото им ще бъде приемано като проява на Божествена сила.
В днешно време разграничителната линия между външно изповядващите
християнството и безбожниците е едва различима. Църковните членове
обичат онова, което и светът обича, и са готови да се приобщят към
него. Сатана е решил да ги обедини в едно тяло и така да засили делото
си, като тласне всички в редиците на спиритизма. Католиците, които се
гордеят и хвалят с чудесата и ги смятат за знак на истинската църква,
ще бъдат лесно измамени. Измамени ще бъдат и протестантите, отхвърлили
щита на истината. И католици, и протестанти, и светски хора ще приемат
външната форма на благочестието, без да притежават неговата сила, и ще
виждат в обединението едно велико движение за обръщането на света към
Бога и водещо до настъпването на дългоочакваното хилядагодишно царство
- милениума.
Чрез спиритизма Сатана се явява като благодетел на човечеството,
лекуващ болестите и изразител на нова и по-възвишена религия, а в
същото време действа като рушител. Неговите изкушения довеждат
множествата до гибел. Невъздържанието детронира разума и в резултат
следва отдаване на чувствени удоволствия, борби и кръвопролития. Сатана
изпитва удоволствие от войната, защото тя възбужда най-лошите и долните
страсти на душата, а след това помита във вечността опиянените от кръв
и пороци жертви. Целта му е да подстрекава народите да воюват един
срещу друг. По този начин отклонява мислите на хората от подготовката
им да устоят в Божия ден.
Сатана действа и чрез природните стихии, за да прибере своята жетва от
неприготвени души. Изучавал е тайните на природната лаборатория и влага
цялата си сила да овладее, доколкото Бог позволява, природните
елементи. Когато му бе позволено да съсипе Йов, колко бързо бяха
пометени и стада, и добитък, и слуги, и къщи, и деца – в миг едно
нещастие следваше друго. Бог е, Който закриля Своите творения, обгражда
ги срещу злото и ги запазва от властта и силата на унищожителя. Но
християнският свят е презрял закона на Йехова. Затова Господ ще
осъществи обещанието Си: ще оттегли благословенията от земята и
закрилящата грижа от тези, които се бунтуват срещу Неговия закон и учат
и принуждават и други да вършат същото. Всички, които не са закриляни
особено от Бога, са контролирани от Сатана. Той ще облагодетелства
някои, за да постигне собствените си намерения, а други ще обремени с
трудности и ще ги принуждава да вярват, че Бог ги изтезава.
Пред човешките чеда се явява като велик лекар, способен да излекува
всичките им болести, а в същото време ще предизвиква болести и бедствия
дотогава, докато гъсто населени градове бъдат превърнати в развалини и
пустини. Точно сега той работи. В нещастни случаи и бедствия по море и
суша, в големи пожари, в страхотни урагани и ужасни градушки, в бури,
наводнения, циклони, вихрушки, морски приливи и земетресения, на всяко
място, под различна форма и по хиляди начини той прилага своята мощ.
Покосява зреещото зърно и следват глад и страдание. Заразява
смъртоносно въздуха и хиляди загиват от епидемии. Тези действия на
Сатана ще стават все по-чести и по-гибелни. Унищожавани ще бъдат както
хора, така и животни. “Земята жалее и повяхва… високопоставените…
са изнемощели. Земята тоже е осквернена под жителите си, защото
пристъпиха законите, незачитаха повелението, нарушиха вечния завет”
(Исая 24:4, 5).
Големият измамник и тогава ще убеждава, че Божиите служители са
предизвикали нещастията. Тази група хора, докарала всъщност
негодуванието на Небето, ще обвинява за всички нещастия онези, чието
послушание спрямо Божиите заповеди е постоянен упрек срещу тях. Ще се
заявява, че някои хора оскърбяват Бога, като нарушават новата събота -
неделята, и че точно този грях е причинил бедствията и те няма да
престанат, докато не бъдат принудени да се придържат строго към
неделята. Всички, които подкрепят изискванията на четвъртата заповед и
с това смущават почитането на неделята, биват смятани за създаващи
трудности на народа и пречещи му да си възстанови Божието благоволение
и земното благополучие. Така ще се повтори повдиганото в древността
обвинение срещу Божия служител, и то по същите причини: “А като видя
Илия, Ахав му рече: Ти ли си, смутителю на Израиля? А той отговори: Не
смущавам аз Израиля, но ти и твоят бащин дом; защото вие оставихте
Господните заповеди и ти последва ваалимите” (3 Царе 18:17, 18). Когато
лъжливите обвинения възбудят гнева на хората, поведението им към
Божиите посланици ще заприлича много на поведението на отстъпилия
Израил към Илия.
Вършещата чудеса сила на спиритизма ще действа върху всички, избрали да
бъдат послушни по-скоро на Бога, отколкото на хората. Духове ще
заявяват, че са изпратени от Бога да ги убедят в заблудата им и да
потвърдят, че законите на страната трябва да се спазват като Божии. Ще
оплакват голямото безбожие в света и ще подкрепят проповедта на
религиозните учители, че състоянието на морален упадък е причинено от
неосвещаването на неделята. Голямо ще бъде негодуванието, което ще се
повдигне срещу отказващите да приемат свидетелството им.
Политиката на Сатана спрямо Божия народ в последния конфликт ще бъде
същата като в началото, когато започна големия спор в небето.
Заявяваше, че се стреми да помогне за укрепването на Божието
управление, а всъщност тайно правеше всичко възможно срещу него. И
тъкмо делото и целта си приписваше на верните ангели и ги обвиняваше в
онова, което вършеше. Същата измамна политика характеризира и историята
на римската църква. Тя винаги е изповядвала, че действа като
заместничка на Небето, а в същото време се е стремяла да се възвиши над
Бога и да промени закона Му. Убиваните при управлението на Рим заради
верността си към евангелието биваха обявявани за злодеи, за съюзници на
Сатана. Използваха се всички възможни средства, за да бъдат позорени
като най-долни престъпници не само в очите на хората, но и в
собствените си очи. Така ще бъде и сега. Стремейки се да премахне
почитателите на Божия закон, Сатана ще ги обвини за закононарушители,
за хора, които безчестят Бога и предизвикват Неговите наказания над
света.
Бог никога не насилва волята или съвестта на човека. Сатана, напротив,
постоянно прибягва до насилие чрез жестокост, за да спечели онези,
които не могат да бъдат съблазнени по друг начин. Чрез страх или
насилие се стреми да завладее съвестта и да си осигури уважение и
поклонение. За да ги постигне, работи както чрез светските, така и чрез
религиозните власти, като ги подбужда да налагат закони в разрез с
Божествените.
Почитащите библейската събота ще бъдат оклеветявани като врагове на
закона и реда, като хора, които разкъсват моралните ограничения на
обществото, причиняват анархия и поквара и предизвикват Божиите
наказания върху земята. Принципите, определящи собствената им съвест,
ще бъдат обявявани за съпротива, упорство и незачитане на властта. Ще
бъдат обвинявани в дейност срещу властите. Отричащите задължителността
на Божия закон проповедници, ще проповядват от амвона задължителното
подчиняване на гражданските власти като поставени от Бога. Сред
законодателите и в съдилищата пазителите на Божиите заповеди ще бъдат
представяни лъжливо и осъждани. Думите им ще бъдат изопачавани,
подбудите им – тълкувани възможно най-зле.
Когато протестантските църкви отхвърлят ясните аргументи от Писанието,
защищаващи Божия закон, ще смълчат принудително християните, чиято вяра
не могат да победят чрез доводи от Библията. Макар че затварят очите си
за това, сега възприемат поведение, което ще доведе до преследване на
отказващите по съвест да вършат деянията на останалия християнски свят
и да признават изискванията на папската събота, т.е. неделята.
Сановниците на църквата и държавата ще се съюзят в подкупването,
убеждаването или принуждаването на хората да почитат неделята.
Божественият авторитет ще бъде заменен с налагане на законови
разпоредби. Политическата поквара унищожава любовта към справедливостта
и истината. Даже в свободна Америка, за да си осигурят общественото
одобрение, управниците и законодателите ще отстъпят пред всеобщото
искане за спазване на неделята чрез закон. Свободата на съвестта,
коствала такива големи жертви, няма да бъде зачитана повече. В
настъпващия съвсем скоро конфликт ще имаме възможност да видим
изпълнението на думите на пророка: “Тогава змеят се разяри против
жената, та отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които
пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса” (Откр. 12:17).