Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

37. Нашата единствена защитa – Великата борба – Елена Вайт – (Елън Уайт)

37. Нашата единствена защитa – Великата борба – Елена Вайт – (Елън Уайт)

“Нека прибегнат при закона и при свидетелството! Ако не говорят според
това слово, наистина няма зазоряване за тях” (Исая 8:20). На Божия
народ е дадено наставлението Свещеното писание да му бъде защита срещу
влиянието на фалшивите учители и срещу измамната сила на духовете на
тъмнината. Сатана използва всяка възможна хитрина, за да попречи на
хората да получат познание върху Библията, защото ясните й изрази
разкриват неговите измами. При всяко съживяване на Божието дело князът
на злото започва да действа още по-усилено. Сега полага най-големи
усилия за последната борба срещу Христос и последователите Му.
Последната голяма измама скоро ще ни се открие. Антихристът ще върши
удивителните си дела пред собствените ни очи. Фалшивото ще прилича
толкова много на истинското, че ще бъде невъзможно да се разграничат
едно от друго, освен чрез Свещеното писание. Чрез свидетелството му
трябва да се проверява всяко твърдение и всяко чудо.
Онези, които се стремят да бъдат послушни на Божиите заповеди, ще
понесат съпротива и присмех. Те ще могат да устоят единствено с Божията
сила. За да издържат предстоящото изпитание, трябва да разбират Божията
воля така, както е разкрита в Неговото Слово. Могат да Го почитат, само
ако имат правилно разбиране за Божия характер и управление и за
Неговите планове и да постъпват в съгласие с тях. Само укрепените с
библейските истини умове ще могат да устоят в последния голям конфликт.
Всяка душа ще се срещне с решителния въпрос: “Бога ли да слушам повече,
или хората?” Решителният час е вече настъпил. Здраво ли стоим на
скалата на непроменимото Божие слово? Готови ли сме да защитим твърдо
Божиите заповеди и вярата Исусова?
Преди Своето разпятие Спасителят обясни на учениците, че трябва да бъде
погубен и да възкръсне от гроба. Там присъстваха и ангели, за да внушат
и запечатат думите Му дълбоко в умовете и сърцата. Но учениците
очакваха буквалното освобождаване от римско иго и не можеха да понесат
мисълта, че Христос, център на всичките им надежди, трябва да претърпи
позорна смърт. Думите, които трябваше да помнят, изчезнаха от паметта
им и времето на изпитанието ги завари неподготвени. Смъртта Му като че
ли никога не им я бе предсказал, сломи напълно надеждите им. За нас
пророчествата на бъдещето са също така ясно разкрити. Събитията,
свързани с края на благодатното време и с подготовката за времето на
скръбта, са ни очертани ясно. Но по-голямата част от хората днес
дълбоко разбират тези важни истини толкова, колкото биха ги разбирали,
ако никога не им бяха открити. Сатана бди, за да отклони всяко влияние,
което би ги умъдрило, та времето на скръбта да ги завари неподготвени
за спасение.
Когато Бог изпраща на хората такива важни предупреждения, прогласявани
от летящи посред небето свети ангели, означава, че иска всяко разумно
същество да обърне внимание на вестта. Страшните присъди, изречени
срещу поклонението на звяра и неговия образ (Откр. 14:9-11), трябва да
предизвикат у всички желание за старателно изследване на пророчествата.
Така те ще научат какво означава белегът на звяра и как могат да го
избягнат. Но повечето запушват ушите си за истината и се обръщат към
басните. С поглед към последните дни от човешката история апостол Павел
заявява: “Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение”
(2 Тимотей 4:3). Това време е вече дошло. Множествата не искат
библейската истина, защото се противопоставя на греховното, пленено от
света сърце; и Сатана им предоставя измамите, които обичат.
Но Бог желае да има на земята народ, поддържащ Библията и само Библията
като мерило за всички учения и основа за всяка реформа. Мненията на
учени мъже, заключенията на науката, вярванията на църковните събори,
многобройни и различни като църквите, които представляват, гласът на
мнозинството – нито едно от тях не трябва да се взима като
доказателство за или против коя да е точка от религиозната вяра. Преди
да приемем някое учение или предписание трябва да го потвърдим с
ясното: “Така казва Господ”.
Сатана постоянно се стреми да насочва вниманието към човека вместо към
Бога. Той подвежда хората да гледат на епископи, пастири, професори по
богословие като на свои духовни водачи, вместо да изследват Писанието,
за да узнаят дълга си. Завладява умовете на водачите и така влияе на
множествата.
Когато Христос дойде на земята да говори думи на живот, хората Го
слушаха с жар и много от тях, дори от свещениците и управниците,
повярваха в Него. Но водачите на свещеничеството и на нацията бяха
решили да отблъснат и да осъдят ученията Му. Въпреки че в старанията си
не успяха да намерят обвинения срещу Него, въпреки че не можаха да не
се почувстват повлияни от Божествената мощ и мъдрост на словото Му,
останаха оковани от предразсъдъците. Отхвърлиха най-ясното
доказателство за делото Му на Месия, да не би да бъдат принудени да
станат Негови ученици. Противниците на Исус бяха хора, които народът бе
поучаван да почита още от детинство и на чийто авторитет бе навикнал да
се прекланя безусловно. “Защо – питаха – нашите управници и учени
книжници не вярват в Исус? Благочестивите мъже не биха ли Го приели,
ако наистина е Христос?” Точно влиянието на тези учители бе причина
еврейската нация да отхвърли своя Изкупител.
Духът, който движеше свещениците и управниците, се проявява и днес в
мнозина, гордеещи се с благочестието си. Те отказват да изследват
свидетелството на Писанието за особените и специални истини на днешното
време. Посочват своята многочисленост, богатство и популярност и се
отнасят с пренебрежение към защитниците на истината, защото са малко на
брой, бедни и непопулярни, с вяра, отделяща ги от света.
Христос предвиждаше, че неподобаващото присвояване на авторитет от
страна на книжниците и фарисеите няма да престане с разпръсването на
евреите. Той имаше пророчески поглед върху възвишаването на човешкия
авторитет за покоряване на съвестта, станало ужасно проклятие за
църквата през всички векове. И страшните Му присъди над книжниците и
фарисеите, и предупрежденията Му към народа да не следва слепите водачи
бяха записани в Писанието като едно напомняне и увещание за бъдещите
поколения.
Римокатолическата църква ограничава правото на тълкуване на Писанията
само за духовенството. С твърдението, че духовниците били единствените,
компетентни да обясняват Божието слово, тя лишава обикновените хора от
Библията. Макар че с Реформацията Свещеното писание стана достъпно за
всички, все пак принципът, поддържан от Рим, пречи на много хора от
протестантските църкви лично да изучават и изследват Библията.
Поучавани са да приемат ученията й според тълкуването на църквата. Ето
защо има хиляди хора, които не се осмеляват да приемат каквато и да е
истина, колкото и ясно да е открита в Писанията, щом противоречи на
вероизповеданието им или на установените от църквата учения.
Въпреки че Библията е изпълнена с предупреждения срещу фалшиви учите-
ли, все пак има много хора, готови да поверят душите си на грижата на
духовенството. Днес хиляди изповядват, че са религиозни, но не могат да
посочат никакво друго основание за вярата си, освен че така са били
научени от своите религиозни водачи. Те не обръщат почти никакво
внимание на ученията на Спасителя и се доверяват неограничено на думите
на проповедниците. Но дали проповедниците
са непогрешими? Как да поверим душите си на ръководството им, ако не
сме сигурни от Божието слово, че са носители на светлина? Липсата на
кураж да се отклонят от утъпкания път на света кара много хора да
следват стъпките на учени мъже; и като не желаят да подложат себе си на
преценка, биват безнадеждно задържани във веригите на заблудата.
Виждат, че истината за съответното време е ясно изложена в Библията, и
чувстват, че силата на Светия Дух придружава прогласяването й. Въпреки
това позволяват на духовенството да ги отклонява от светлината. Макар
разумът и съвестта им да са убедени, тези заслепени души не смеят да
мислят по-различно от проповедника и така заради неверието, гордостта и
предразсъдъците на други жертват участта и вечните си интереси.
Много са начините, с които Сатана чрез човешко влияние обвързва
пленниците си. Той си осигурява цели множества, подчинявайки ги чрез
копринените нишки на обич и привързаност на хора, неприятели на
Христовия кръст. Каквато и да е връзката – родители, деца, съпрузи или
приятели – резултатът е един: противниците на истината завладяват с
мощта си съвестта и държаните във властта им души нямат достатъчно
кураж или независимост да послушат гласа на дълга.
Истината и почитането на Бога са неотделими едно от друго. Щом имаме
Библията в ръка, не е възможно да почитаме Бога с погрешни възгледи.
Много хора твърдят, че няма значение в какво вярва човек, стига животът
му да е праведен. Но животът се оформя от вярата. Ако истината е на
разположение, а ние пренебрегваме възможността да я чуем и видим,
всъщност я отхвърляме; предпочитаме да изберем тъмнината пред
светлината.
“Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към
смърт” (Пр. 16:25). Незнанието не е извинение за заблудата или греха,
ако са налице възможности да узнае Божията воля. Човек пътува и стига
до място, където пътят се разклонява в няколко посоки, а на табелка е
посочено накъде води всяка от тях. Ако не прочете указанията и тръгне
по път, който му изглежда прав, то колкото и искрен да е, съществува
вероятността да се озове на погрешен.
Бог ни е дал Своето Слово, за да се запознаем с Неговите учения и да
разберем какво изисква от нас. Когато законникът дойде при Исус с
въпроса: “…какво да сторя, за да наследя вечен живот?”, Спасителят го
насочи към писанията, и му каза: “Какво е писано в закона, как четеш?”
Незнанието не може да извини нито млад, нито стар, нито да ги освободи
от наказанието – последица от престъпването на Божия закон. Защото са
имали в ръцете си пълното и точно представяне на закона и неговите
принципи и изисквания. Не е достатъчно да имаме само добри намерения,
не е достатъчно само да правим онова, което даден човек смята, или
проповедникът казва, че е право. Спасението на душата е съдбоносен
въпрос и затова всеки сам трябва да изследва Писанията. Колкото и
твърдо да е неговото убеждение, колкото и силно да вярва, че
проповедникът познава истината – това не е сигурна основа. Той
притежава пътна карта, която посочва всяко погрешно отклонение в
пътуването му към небето и не се налага сам да гадае.
Първият и най-висш дълг на всяко разумно същество е да научи от
Писанията що е истина, да живее в получената светлина и подтиква и
други да следват примера му. Библията трябва да изучаваме старателно
ден след ден, като внимателно преценяваме всяка мисъл и сравняваме
текст с текст. Сами с Божествена помощ трябва да оформяме мненията си,
защото сами ще отговаряме пред Бога.
Учени мъже са примесвали със съмнение и тъмнина и най-ясно разкритите в
Библията истини. С претенцията си за голяма мъдрост учат, че Свещените
писания имат тайнствено, духовно значение, което не може да се разбере
ясно поради използвания език. Те са фалшиви учители. Точно за такава
група хора Исус заявява: “Не за това ли се заблуждавате, понеже не
знаете писанията нито Божията сила?” (Марко 12:24). Езикът на Библията
трябва да се обяснява според явното му значение, освен ако е употребен
символ или образ. Христос е дал обещанието: “Ако иска някой да върши
Неговата воля, ще познае… учението…” (Йоан 7:17). О, ако хората
биха поискали да приемат Библията така, както гласи, ако нямаше лъжливи
учители, подвеждащи, заблуждаващи и объркващи умовете им, тогава би се
извършило дело, което ще зарадва ангелите и ще доведе в Христовата
кошара хиляди и хиляди, бродещи сега в заблуда и мрак.
При изучаването на Библията трябва да напрягаме всичките си умствени
сили, да мобилизираме целия си разум, за да схванем дълбоките Божии
неща, доколкото е възможно това за смъртни същества. И все пак не
трябва да забравяме, че предразположеността към ръководство и
поучаване, както и покорният дух на дете – това е истинското чувство
при изучаване на Библията. Трудните места в нея никога не могат да
бъдат овладени с методите за преодоляване на философските проблеми. Не
трябва да се залавяме за изучаване на Библията със самоувереността, с
каквато много хора пристъпват към овладяването на науката, а с молитва
и с искрено доверие в Бога, с чувство на зависимост от Него, както и с
искрено желание да научим волята Му. Трябва да пристъпваме със смирен и
възприемчив дух и с желанието да бъдем поучавани, за да получим
познание от великия Аз Съм. Иначе зли ангели ще помрачат умовете ни, ще
вкоравят сърцата ни и истината няма да ни направи никакво впечатление.
Много части от Писанието, обявени от учени мъже за тайна или отминавани
като маловажни, са пълни с утеха и съвет за учениците в Христовото
училище. Много богослови не разбират твърде ясно Божието слово, защото
си затварят очите за истините, които не желаят да прилагат в живота си.
Библейските истини се разбират не толкова с интелект, необходим при
изследването, колкото с искреността на порива, със сериозния копнеж за
правда.
Библията не трябва да се изучава без молитва. Единствен Светият Дух
може да ни предразположи да почувстваме важността на лесните за
разбиране неща и да ни предпази от изопачаване на трудните за разбиране
истини. Службата на небесните ангели се състои точно в това – сърцето
да бъде подготвено така, че да разбере, да бъде очаровано от красотата
на Божието слово, да бъде поучено от предупрежденията или укрепено от
обещанията му. Молбата на псалмопевеца: “Отвори очите ми, за да гледам
чудесни неща в Твоя закон”, трябва да стане и наша. Изкушенията често
изглеждат непобедими, защото сме занемарили молитвата и изучаването на
Библията и не можем веднага да си спомним Божиите обещания и да
посрещнем Сатана с Библейските оръжия. Желаещите да бъдат научени на
Божествените неща са обкръжени от ангели и във време на голяма нужда те
ще им припомнят точно истините, от които се нуждаят. Така, “когато
врагът нападне като река, духът Господен ще издигне знаме над него”
(Исая 59:19, стар превод).
Исус обеща на учениците Си: “А Утешителят, Светият Дух, Когото Отец ще
изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко,
което Съм ви казал” (Йоан 14:26). Но ученията на Христос трябва
предварително да са складирани в ума, та Светият Дух да ги припомни във
време на опасност. “В сърцето си упазих Твоето Слово – каза Давид, – за
да не Ти съгрешавам” (Пс. 119:11).
Всички, които ценят вечните си интереси, трябва да бъдат будни за
съмнението и скептицизма. Ще бъдат нападнати самите стълбове на
истината. Невъзможно е да останем незасегнати от подигравките, сарказма
и извъртанията, от опасните, коварни и гибелни учения на съвременното
неверие. Сатана приспособява изкушенията си към всички класи.
Необразованите напада с подигравки, присмех, жлъчни забележки, а
образованите – с научни възражения и философски доводи и разсъждения.
Всичките атаки са добре измислени и планирани и имат за цел да възбудят
недоверие или презрение към Писанията. Даже младежта, която има толкова
малък опит, се осмелява да хвърля съмнение върху основните принципи на
християнството. Младежкото неверие влияе, колкото и повърхностно да е.
Много хора биват подвеждани да се подиграват на вярата на бащите си и
да оскърбяват Духа на благодатта (Евреи 10:29). Животът на много хора,
обещавал да бъде чест за Бога и благословение за света, е бивал
съсипван от отровата на неверието. Всички, които се доверяват на
самохвалните заключения на човешкия разум, и си въобразяват, че могат
да обясняват Божествените тайни, които смятат че могат да стигнат до
истината без подкрепата на Божествената мъдрост, се оплитат в примките
на Сатана.
Живеем в най-тържествения период от историята на света. Участта на
лутащите се човешки маси, населяващи земята, е пред непосредствено
разрешение. Нашето бъдещо благополучие, а и спасението на другите,
зависят от посоката, в която вървим сега. Имаме нужда да бъдем водени
от Духа на истината. Всеки последовател на Христос трябва сериозно да
се запита: “Господи, какво искаш да направя?” Имаме нужда да се
смиряваме пред Господа с пост и молитва и да разсъждаваме много върху
Неговото Слово, особено върху сцените на съда. Сега трябва да търсим
по-дълбока и по-жива връзка с Божествените неща. Нямаме нито миг за
губене. Около нас се развиват събития от най-голяма важност; намираме
се на омагьосана от Сатана почва. Не спете, Божии стражи; врагът бди
отблизо, готов във всеки момент да скочи върху вас и да ви направи своя
плячка, ако се отпуснете и задремете.
Много хора се мамят по отношение на истинското си състояние пред Бога.
Те са доволни, че не вършат лоши неща, а забравят, че Бог изисква от
тях добри и благородни дела, които не са извършили. Не е достатъчно
само, че са дървета в Божията градина. Трябва да отговарят на Неговите
изисквания и да дават плод. Отговорни са за доброто, което са
пропуснали, но биха могли да извършат чрез Неговата подкрепяща
благодат. В книгите на небето са отбелязани като хора, само
обременяващи земята. И все пак, случаите даже и на такива хора не са
напълно безнадеждни. Сърцето на дълготърпеливата Любов все още се
застъпва за онези, които не са обръщали внимание на Божията милост и
благодат. “Затова казва: Стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите,
и ще те осветли Христос. И тъй, внимавайте добре как се обхождате…,
като изкупвате благовремието, защото дните са лоши” (Еф. 5:14-16).
Когато дойде времето на изпитанието, ще се открият всички направили
Божието слово правило в живота си. През лятото няма забележима разлика
между вечно зелените дървета и другите; но когато настъпят зимните
бури, вечно зелените си остават непроменени, докато другите смъкват
листната си украса.
Така и християнинът по име с неискрено сърце не се различава на вид от
истинския християнин, но точно пред нас е времето, когато разликата ще
се открои. Нека само се появи съпротива, нека фанатизмът, тесногръдието
и нетърпимостта отново вземат надмощие, нека се развихри преследване -
и полусърдечните и лицемерните ще се разколебаят и ще отстъпят от
вярата си; истинският християнин обаче ще застане и ще устои твърд като
скала, с по-силна вяра и с по-светла надежда, отколкото в дните на
благополучието.
Псалмистът казва: “По-разумен съм…, защото се поучавам от Твоите
свидетелства… Чрез твоите правила станах разумен; затова мразя всеки
лъжлив път” (Пс. 119:99, 104).
“Блажен оня човек, който е намерил мъдрост…” …”ще бъде като дърво,
насадено при вода, което разпростира корените си при потока, и няма да
се бои, когато настане пекът, но листът му ще се зеленее и не ще има
грижа в година на бездъждие, нито ще престане да дава плод” (Пр. 3:13;
Еремия 17:8).