Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

39. “Време на скръб” – Великата борба – Елена Вайт – (Елън Уайт)

39. “Време на скръб” – Великата борба – Елена Вайт – (Елън Уайт)

“И в онова време ще се повдигне Михаил великият княз, стоящият откъм
синовете на твоите люде; и ще бъде време на скръб, каквато никога не е
бивала, откакто е народ станал до онова време; и в онова време ще се
отърват твоите люде, всеки, който се намери писан в книгата” (Даниил
12:1 – ЦП.).
Когато третата ангелска вест приключи, благодатта не се застъпва повече
за виновните жители на земята. Божият народ е свършил делото си.
Получил е “късния дъжд”, “освежителните времена от лицето на Господа” и
е подготвен за часа на изпитанието, който е точно пред него. Ангели
забързано летят между земята и небето. Един ангел, завръщащ се от
земята, съобщава, че е приключил делото си; последната проба над света
е направена и верните на Божествените предписания са получили “печата
на Живия Бог”. Тогава Исус преустановява ходатайствената служба в
небесното светилище. Вдига ръце и казва с висок глас: “Свърши се!”.
Цялото множество ангели свалят короните си, когато обявява тържествено:
“Който е нечист, нека бъде и занапред нечист; и праведният нека върши и
занапред правда, и светият нека бъде и занапред свят” (Откр. 22:11).
Всеки случай е разгледан и решен за живот или за смърт. Христос е
извършил изкуплението на Своя народ и е заличил греховете му. Броят на
поданиците Му е попълнен; “царството и владичеството и величието на
царствата, които са под цялото небе”, скоро ще бъдат дадени на
наследниците на спасението и Исус ще царува като Цар на царете и Господ
на господарите.
Когато Исус напуска светилището, тъмнина покрива жителите на земята.
През това ужасно време праведните трябва да живеят без застъпник пред
очите на един свят Бог. Силата, задържала досега влиянието на Сатана
над непокаяните, е отстранена и злият ги завладява окончателно. Божието
дълготърпение е свършило. Светът е отблъснал Неговата милост,
пренебрегнал е Неговата любов и е потъпкал закона Му. Неправедните са
преминали границите на своето благодатно време; Божият Дух, на Когото
постоянно са се съпротивлявали, най-после се е оттеглил от тях.
Незакриляни повече от Божествената благодат, те са без защита пред
лукавия враг. Тогава Сатана ще тласне жителите на земята в последна
голяма скръб. Когато Божиите ангели спрат да обуздават свирепите
ветрове на човешките страсти, всички елементи на борба ще бъдат пуснати
на свобода. Целият свят ще бъде въвлечен в гибел, много по-страшна от
сполетялата древния Ерусалим.
Един-единствен ангел погуби всички египетски първородни и страната се
изпълни със скръб и ридания. Когато Давид съгреши срещу Бога, като
изброи народа, един ангел причини ужасното опустошение – наказание за
неговия грях. Същата разрушителна сила, която е възможно да бъде
приложена от светите ангели по Божията заповед, ще бъде приложена и от
злите ангели, когато Той допусне това. Сега силите са в готовност и
чакат само Божието позволение, за да започнат повсеместно опустошение.
Почитащите Божия закон са обвинени, че са предизвикали нещастията в
света, че са причина за ужасните конвулсии, разтърсващи природата, и за
борбите и кръвопролитията сред хората, изпълващи земята със страдания.
Силата, придружаваща последното предупреждение, е вбесила неправедните.
Пламналият им гняв е насочен срещу всички, приели вестта, и Сатана ще
възбуди духа на омраза и преследване с още по-голяма сила.
Нито народ, нито свещеници узнаха, когато Божието присъствие се оттегли
от еврейската нация. Макар че се намираха под властта на Сатана и бяха
управлявани от най-ужасни и отвратителни страсти, все още се смятаха за
Божии избраници. Службите в храма продължаваха; жертвите се принасяха
върху осквернените олтари; Божественото благословение се призоваваше
ежедневно за народ, виновен за кръвта на скъпия Божи Син; кроеше се
погубването на Неговите служители и апостоли. Така и, когато в
светилището бъде произнесено неотменимото решение и участта на света
бъде определена завинаги, жителите на земята няма да знаят. Народ, от
когото Божият Дух се е оттеглил окончателно, ще продължава да спазва
религиозните форми; и сатанинската страст, с която князът на този свят
го вдъхновява да изпълнява неговите злобни и гибелни намерения, ще се
оприличава на ревностна дейност за Бога.
Тъй като съботата е станала специален предмет на спор и борба в цялото
християнство и религиозните и светските власти са се обединили в
налагане на неделята, упоритото неподчинение на едно нищожно малцинство
ще стане повод за всеобщо проклятие и ненавист. Ще се подчертава, че
застаналите малцина срещу нареждането на църквата и на държавата не
трябва повече да бъдат толерирани; че е по-добре да пострадат те,
отколкото цели нации да бъдат тласнати към смут и беззаконие. Същият
аргумент бе представен преди хиляда и осемстотин години и срещу Христос
от управляващите по Негово време “началници народни”. “…за вас е по-
добре – бе казал хитрият Каяф – един човек да умре за людете, а не да
загине целият народ” (Йоан 11:50). Този довод ще изглежда решаващ и
накрая ще бъде издаден указ срещу всички, освещаващи съботата според
четвъртата заповед. Указът постановява най-строгото им наказание и дава
на народа свободата да ги убива след известно време. Както е постъпвал
католицизмът в Стария свят, така ще постъпва и отстъпилият
протестантизъм в Новия свят спрямо изпълняващите всичките Божии
заповеди.
Тогава Божият народ ще бъде подложен на мъка и страдание, сцени,
описани от пророка като времето на Якововата скръб. “Защото така казва
Господ: чухме шум на треперене; страх има, а не мир… и лицата на
всичките пребледнели. Горко! Защото велик е оня ден. Подобен нему не е
бивал; именно той е време на утеснението на Якова*. Но ще бъде избавен
от него” (Еремия 30:5-7).
Якововата нощ на агония, когато се бореше в молитва да бъде избавен от
ръката на Исав (Битие 32:24-30), представлява преживяването на Божия
народ по времето на скръбта. За да спаси живота си, Яков избяга,
изплашен от смъртните заплахи на брат си, защото с измама поиска да си
осигури благословението, предназначено за Исав. След много години в
изгнание тръгна по Божия заповед обратно за родината с жените, децата и
стадата. При границите на страната се ужаси от новината, че Исав
приближава начело на орда войници, без съмнение, завладени от желание
за мъст. Невъоръжената и беззащитна група на Яков изглеждаше, че ще
стане безпомощна жертва на насилието и клането. А към безпокойството и
страха се прибавяше и угнетяващото съзнанието бреме за вина; защото
точно личният му грях бе довел до тази опасност. Единствената му
надежда беше в Божията благодат; единствената му защита – в молитвата.
И все пак не пренебрегна нищо, което можеше да направи, за да бъде
умилостивен за извършената неправда и да отклони връхлитащата го
опасност. Така и Христовите последователи в навечерието на скръбта
трябва да полагат усилия да бъдат приети от хората в истинската им
светлина, да се преборват с предразсъдъците и да отстраняват
опасността, застрашаваща свободата на съвестта.
След като отпраща семейството си, та да не види мъката му, Яков остава
сам да моли Бога. Изповядва греха си и с благодарност признава Божията
милост. С дълбоко смирение се позовава на направения с отците му завет
и на обещанията, дадени му в нощното видение във Ветил и в страната на
неговото изгнание. Кризата в живота му е настъпила; всичко е поставено
на карта. В тъмнината и
•В религиозната литература е добил гражданственост изразът
“Яковова скръб”.
усамотението продължава да се моли и да се смирява пред Бога. Внезапно
ръка се поставя на рамото му. Мисли, че враг иска да погуби живота му и
с всичката сила на отчаянието си се бори с нападателя. На зазоряване
чужденецът показва свръхчовешката си сила; само от докосването му якият
мъж изглежда като парализиран. Този безпомощен, плачещ молител увисва
на врата на тайнствения противник. Яков вече знае, че се е борил с
Ангела на завета. Макар уморен и омаломощен от силната болка, не се
отказва от намерението си. Дълго е понасял тревога, угризения,
страдания за греха си и сега иска да получи уверението, че е простен.
Божественият посетител като че си тръгва; но Яков се е вкопчил в него и
го моли за благословение. Ангелът настоява: “Пусни ме да си отида…”,
но патриархът възкликва: “Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме
благословиш”. Какво доверие, каква решителност, каква издръжливост! Ако
в искането бе проявено високомерие, Яков незабавно щеше да бъде
унищожен, но той го изказа със самочувствието на слаб и недостоен и
въпреки това уповаващ се на милостта на пазещия зевета Бог.
“Да! Бори се с ангел и преодоля!” (Осия 12:4). Чрез смирение, разкаяние
и себеотдаване този грешен, заблуден смъртен победи. С трепереща ръка
се хвана за Божиите обещания и сърцето на безкрайната Любов не можа да
отхвърли молбата на грешника. Като доказателство за неговия триумф и
като кураж за други да последват примера му, името му бе променено от
напомнящо греха му в изразяващо триумфа му. Победата в молитвата към
Бога бе уверение, че Яков ще победи и при хората. Той вече не се
страхуваше да посрещне гнева на своя брат; защото Господ му бе защита.
Сатана бе обвинил Яков пред Божиите ангели, предявявайки правото си да
го погуби поради греха му; бе подбудил Исав да тръгне срещу него. И,
докато патриархът се бореше в дългата нощ, Сатана се стараеше да му
внуши чувство на вина, което да го обезкуражи и да прекъсне връзката му
с Бога. Яков бе доведен почти до отчаяние, но знаеше, че без помощ от
небето ще загине. Искрено се бе разкаял за големия си грях и молеше за
Божията милост. Не искаше да бъде отклонен от целта си, а държеше
здраво ангела и продължаваше да настоява в молбата си – сериозно, с
ридание, докато победи.
Както Сатана повлия на Исав да тръгне срещу Яков, така и по времето на
скръбта ще подбуди неправедните да унищожат Божия народ. И както
обвиняваше Яков, така ще трупа обвинения и срещу Божия народ. Сатана
смята жителите на земята за свои поданици, но върховенството му среща
съпротивата на малката групичка, пазеща Божиите заповеди. Ако можеше да
заличи тези вярващи от земята, победата му би била пълна. Вижда
покровителството на свети ангели и разбира, че греховете им са
простени, без да знае, че в небесното светилище има вече решение за
тях. Лукавият познава съвсем точно греховете, които ги е изкушил да
извършат, и ги представя на Бога възможно най-преувеличено. Настоява за
справедливост – тези хора да бъдат лишени от Божието благоволение,
както бе лишен той, защото в същата степен го заслужават. Заявява, че
Господ няма да бъде справедлив, ако им прости греха, а унищожи него и
ангелите му. Претендира за тях като за своя плячка и изисква да му
бъдат предадени, за да ги унищожи.
Когато Сатана обвинява Божия народ в грехове, Господ му позволява да
изпита до краен предел доверието им в Бога, вярата и издръжливостта им.
Погледнат ли на миналото, надеждите им потъват, защото в целия си живот
откриват съвсем малко добро. Те напълно съзнават своята слабост и
недостойнство. Сатана се стреми да ги ужаси с мисълта, че техните
случаи са безнадеждни, че петното на безчестието им не може да бъде
измито никога. Надява се да унищожи вярата им, за да отстъпят пред
изкушенията му и да се откажат от верността си към Бога.
Божият народ ще бъде заобиколен от врагове, които ще искат унищожението
му. И все пак агонията, дето ще изживее, няма да бъде страх от
преследване заради истината. Божиите деца ще се страхуват от
вероятността да не са се разкаяли за всеки грях и да не би поради някоя
своя грешка да не се осъществи по отношение на тях обещанието на
Спасителя: “…Аз ще опазя тебе от времето на изпитанието, което ще
дойде върху цялата вселена…” (Откр. 3:10). Ако можеха да имат
уверението, че са простени, не биха трепнали нито пред мъчения, нито
пред смърт. Но ако се окажеха недостойни и загубеха живота си поради
слабости в характера, тогава щеше да бъде накърнено Божието свято име.
От всички страни чуват за предателски заговори и са свидетели на
активността на съпротивата; душата им силно желае да се прикрият
отстъпничеството и нечестието на безбожните. Но докато молят Бога да
възпре делото на съпротивата, все по-остро се упрекват, че силата им да
се противопоставят и да отблъскват мощната вълна на злото се изчерпва
катастрофално. Разбират, че ако винаги дотогава се бяха отдавали
напълно в служба на Христос, преминавайки от сила в сила, Сатана щеше
да има по-малка мощ над тях.
Божиите избраници измъчват душите си пред Господа, като посочват, че са
се разкаяли за многото си грехове в миналото и се осланят на обещанието
на Спасителя: “…нека се хване за силата Ми, за да се примири с Мене!
Да! Нека се примири с Мене” (Исая 27:5). Тяхната вяра не се
разколебава, когато не се отговаря моментално на молитвите им. Макар че
се намират в най-силно безпокойство, ужас и страдание, продължават да
се молят. Хващат се за Божията сила, както Яков се бе хванал за ангела,
и душата им говори: “Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме
благословиш!”
Ако преди това Яков не се бе разкаял за греха си – да получи
първородството чрез измама, по-късно Бог не би послушал молитвата му и
не би запазил милостиво живота му. Така и по времето на скръбта: ако
Божиите чеда имат неизповядани грехове, появили се в съзнанието им,
когато са изтерзани от страх и мъка, биха били победени; отчаянието би
ги отделило от вярата им и не биха имали повече доверие в борбата с
Бога за избавление. Но макар да съзнават дълбокото си недостойнство, те
нямат вече скрити грешки, които да разкриват. Преди това греховете им
са били изнесени в съда, били са заличени и не си ги спомнят.
Сатана подвежда много хора да вярват, че Бог не обръща особено внимание
на грешките в дребните неща от живота. Но Господ показва чрез
отношението
си към Яков, че в никакъв случай няма да одобрява или да толерира
злото. Всички, които се стремят да извинят или да укрият греховете си и
ги оставят неизповядани и непростени в небесните книги, ще бъдат
победени от Сатана. Колкото по-
силно подчертават религиозността и колкото по-високопоставени са,
толкова по-ниско ще бъде оценено тяхното поведение от Бога и толкова
по-сигурна
е победата на големия им противник. Всички, отлагащи приготовлението
си за Божия ден, няма да успеят да го сторят нито във времето на
скръбта, нито когато и да било. Краят на всички такива хора е
безнадежден.
Изповядващите се за християни, които навлизат неподготвени в последния
ужасен конфликт, в отчаянието си ще изповядват греховете си в изгаряща
агония, а неправедните ще ликуват над страданието им. Тези изповеди
приличат на изповедите на Исав и Юда – оплакват се последиците от
престъплението, а не вината. Тези, които ги изричат, не чувстват
истинско разкаяние, нито отвращение от злото. Признават греха си от
страх пред наказанието, но както фараонът в миналото, премахнат ли се
наказанията, отново биха се върнали към открито неподчинение на Небето.
Историята на Яков е също уверение, че Бог не желае да отхвърли
измамените, изкушените и подведените да съгрешат, но обърнали се с
истинско разкаяние към Него. Докато Сатана се опитва да ги унищожи, Бог
ще изпраща ангелите Си да ги утешават и закрилят. Сатана напада бурно и
решително, измамите му са страшни, но окото на Господа бди над Неговите
верни и ушите Му слушат техните викове. Скръбта им е голяма, пламъците
на огнената пещ още малко и ще ги погълнат; но Този, Който пречиства,
ще ги извади от огъня като чисто злато. Божията любов през периода на
най-тежкото им изпитание е също така силна и нежна, както и в дните на
най-слънчевото им благополучие. Но е нужно да бъдат поставени в
огнената пещ, земното в тях трябва да бъде изгорено, за да могат да
отразяват съвършено Христовия образ.
Предстоящото време на скръб и мъка ще изисква вяра, с която да се
издържа умора, изтощение, глад, вяра, която няма да се разклати, макар
да бъде тежко изпитана. Благодатното време се дава на всички да се
приготвят за този период. Яков победи, защото беше издръжлив и
решителен. Неговата победа е доказателство за силата на настойчивата
молитва. Всички, хванати за Божиите обещания като него, така сериозни и
издръжливи като него, ще успеят, както той успя. Онези, които не желаят
да се отрекат от собственото си “аз”, да застанат пред Бога в
предсмъртната борба и да се молят дълго и задълбочено за благословение,
няма да го получат. Да се бориш с Бога – колко малко хора знаят какво
означава това! Колко малко хора са оставали дълго време насаме с
Господа, вглъбени със силното желание да получат Неговото
благословение! Колко малко хора вярват непоклатимо в Божиите обещания,
когато вълните на неописуемото с човешки език отчаяние връхлетят върху
молещия се!
Сега хората, изпълнени с малко вяра, са най-застрашени от сатанинските
измами и от насилствената заповед над съвестта. А даже и да издържат
изпитанието, по времето на скръбта ще затънат в още по-дълбоки нещастия
и предсмъртни мъки, защото не са си изработили навика да се уповават на
Бога. Под ужасяващия натиск на страха ще бъдат принудени да научат
пренебрегнатите уроци на вяра.
Сега трябва да се запознаем с Бога, като изследваме обещанията Му.
Ангели изпитват всяка сериозна и искрена молитва. Трябва да престанем
по-скоро да удовлетворяваме собственото си “аз” за сметка на общуването
с Бога. И най-дълбоката бедност, и най-решителното себепожертвувание,
щом са одобрени от Него, са по-добри от богатства, почести, удобства и
приятелства без одобрението. Трябва да си отделяме време за молитва.
Ако позволим умовете ни да бъдат погълнати от светски интереси, Господ
може да ни даде време като отнеме идолите ни от злато, къщи или
плодородни земи.
Младежите не биха били съблазнявани да съгрешават, ако биха отказали да
вървят по друг път освен по пътя, в който биха могли да измолят Божието
благословение. Ако вестителите на последната тържествена вест в света
се биха молили за Божието благословение без студенина, равнодушие,
ленивост, а пламенно и с вяра, както се молеше Яков, щяха да имат много
случаи, когато биха могли да кажат: “Видях Бога лице с лице и животът
ми биде опазен” (Битие 32:30). Те биха били смятани от Небето за князе,
достатъчно силни да побеждават.
Скоро над нас ще настане “време на скръб, каквато никога не е бивала”.
Нуждаем се от духовен опит, който сега нямаме, но някои няма да успеят
да го постигнат, защото са твърде лениви. Често се случва очакваната
скръб да е по-голяма, отколкото се оказва в действителност; но това
няма да е вярно за предстоящата криза. И най-живото въображение не може
да си представи силата на изпитанието, когато всяка душа ще застане
сама пред Бога. Макар Ной, Даниил и Йов да бяха в земята, “заклевам се
в живота Си, казва Господ Йехова…, те не щяха да избавят нито син,
нито дъщеря, но щяха да избавят само своите си души чрез правдата си”
(Езекиил 14:20).
Сега, докато великият Първосвещеник извършва умилостивение за нас, ние
трябва да се стремим към съвършенството на Христос. Нашият Спасител не
отстъпи на изкушението даже и в мисълта си. Сатана намира места в
човешките сърца, където може да стъпи и да се закрепи. Това е например
поддържането на някоя греховна наклонност, чрез която изкушенията му
могат да ни завладеят. Но Христос заяви за Себе Си: “…иде князът на
този свят. Той няма нищо в Мене” (Йоан 14:30). Сатана не можа да намери
в Божия Син нищо, което да му даде възможност да го победи. Той бе
опазил заповедите на Своя Отец и нямаше нито един грях, от който Сатана
да се възползва. Това трябва да бъде състоянието на онези, които ще
устоят във времето на скръбта.
Още в този живот трябва да се освободим от греха чрез вяра в
изкупителната кръв на Христос. Нашият скъп Спасител ни кани да се слеем
с Него, нашата слабост да свържем с Неговата сила, нашето невежество -
с Неговата мъдрост, нашето недостойнство – с Неговите заслуги. Божието
провидение е училището, в което трябва да се научим на кротостта и
смирението на Исус. Господ винаги поставя пред нас не пътя, който ние
бихме искали да изберем и който ни изглежда по-лек и по-приятен, а
истинските цели на живота. За оформянето на нашите характери според
Божествения образец ни е предоставено да действаме заедно с небесните
сили. Никой не може да пренебрегне или да отложи това дело, без да бъде
застрашен.
Апостол Йоан чу във видение силен глас от небето, който викаше:
“…горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много
разярен, понеже знае, че му остава малко време” (Откр. 12:12). Ужасни
са сцените, които предизвикват това възклицание на небесния глас.
Яростта на Сатана нараства със скъсяването на неговото време и
измамното му и разрушително дело ще достигне кулминационната си точка
по времето на скръбта.
Небето ще открие страшни гледки със свръхестествен характер като знак
за вършещата чудеса сила на демоните. Дяволските духове ще отиват при
царете на земята и по целия свят, за да ги държат здраво в измамата и
да ги подтикват да се съединят със Сатана в последната му битка срещу
небесното управление.
Чрез чудотворните сили ще бъдат измамвани както управляващите, така и
поданиците. Ще се появяват личности, претендиращи, че са самият
Христос, и ще изискват титлата и почитта, принадлежащи на Изкупителя на
света. Те ще извършват удивителни чудеса на лекувания и ще изповядват,
че имат откровения от Небето, които обаче ще противоречат на
свидетелството на Свещеното писание.
Венецът на най-драматичната измама ще бъде, когато сам Сатана се
представи за Христос. Църквата отдавна изповядва, че очаква идването на
Спасителя като осъществяване на нейните надежди. И великият измамник ще
наподоби това идване. В различни части на земята той ще се разкрие пред
хората като величествено същество с ослепителен блясък, приличащо на
даденото от Йоан описание за Божия Син (Откр. 1:13-15). Обкръжаващата
го слава е ненадмината. Смъртни очи не са виждали подобна. Във въздуха
отеква тържествуващият вик: “Христос е дошъл! Христос е дошъл!” Хората
падат на земята да му се поклонят, а той вдига ръце и ги благословя,
както Христос благославяше учениците Си, когато живееше на земята.
Гласът му е тих и мек и в същото време много благозвучен. С благ,
състрадателен тон представя някои от благодатните небесни истини,
изречени от Спасителя; лекува болестите на хората, после, копирайки
Христовия характер, заявява, че е заменил съботата с неделята и
заповядва на всички да освещават деня, благословен от него. Сатана
заявява, че упоритите в свято пазене на седмия ден оскверняват името
му, защото отказват да слушат ангелите, които им изпраща със светлина и
истина. Това е много силна, почти побеждаваща измама. Множествата, от
най-малкия до най-големия, признават магьосничествата като самаряните,
които бяха измамени от Симон магьосника и казват: “Това е “велика Божия
сила”. (Деяния 8:10).
Но Божият народ няма да бъде заблуден. Ученията на фалшивия Христос не
са в съгласие с Писанието. Благословението му е произнесено над
поклонниците на звяра и неговия образ – над същата класа хора, над
които, заявява Библията, ще се излее “неразводнения” Божи гняв.
А и нещо повече, на Сатана няма да бъде позволено да фалшифицира начина
на Христовото идване. Спасителят е предупредил Своя народ срещу тази
измама и е предсказал ясно как ще стане то. “…ще се появят лъжехристи
и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така щото да
заблудят, ако е възможно, и избраните… Прочее, ако ви кажат: Ето, Той
е в пустинята, не излизайте; или: Ето, Той е във вътрешните стаи, не
вярвайте. Защото, както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до
запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син” (Матей 24:24-27, 31,
25:31; Откр. 1:7; 1 Сол.4:16, 17). Такова идване не може да бъде
подправено. То ще бъде всеизвестно – наблюдавано от целия свят.
Само прилежно изучавалите писанията и приелите любовта на Истината ще
бъдат защитени от мощната измама, запленила света. Чрез свидетелството
на Библията те ще открият измамника в прикритието му. Времето на
изпитанието ще връхлети над всички. Истинският християнин ще се открие
именно чрез пресява-нето, предизвикано от изкушението. Достатъчно силно
ли се уповава Божият народ на Словото, за да не се поддаде на
доказателството на сетивата си? Ще се придържа ли във време на криза
към Библията и само към Библията? Сатана ще се опита
да попречи на Божиите деца да се справят с приготовлението, което ще им
помогне да устоят в онзи ден. Така ще нарежда нещата, че да прегражда
пътя им, да ги оплита в земни съкровища, да ги товари с тежко
изтощително бреме, за да се пренатоварят сърцата им с житейските грижи
и изпитанието да ги връхлети като крадец.
Тъй като указът, издаден от различните християнски власти срещу
пазителите на Божиите заповеди, ще изключи закрилата на правителството
и ще ги остави в ръцете на желаещите унищожението им, Божият народ ще
бяга от градовете и селата и ще се събере на групички, в най-
усамотените и пусти места. Много от християните ще намерят убежище в
непристъпни планински местности. И те като християните от пиемонтските
долини ще направят високите места по земята свои светилища и ще
благодарят на Бога за “защитата” на “канарите” (Исая 33:16). Но много
хора от всички нации и всички класи, висши и низши, богати и бедни,
черни и бели ще бъдат хвърлени в най-несправедливо и жестоко робство.
Божиите възлюбени ще преживеят тежки дни, завързани с вериги, затворени
зад тъмничните решетки, осъдени на смърт, някои явно оставени да умрат
от глад в мрачни и отвратителни зандани. Няма да има човешко ухо,
отворено да чуе стенанията им; няма да има човешка ръка, готова да се
протегне за помощ.
Ще забрави ли Господ Своя народ в този час на изпитание? Забрави ли Той
верния Ной, когато наказанията заляха предпотопния свят? Забрави ли
Лот, когато от небето падна огън, за да изгори градовете в равнината?
Забрави ли Йосиф, когато бе обкръжен от идолопоклонници в Египет?
Забрави ли Илия, когато клетвата на Йезавел го заплашваше с участта на
Вааловите пророци? Забрави ли тримата славни младежи в огнената пещ?
Или Даниил в рова на лъвовете?
“Но Сион рече: Йехова ме е оставил и Господ ме е забравил. Може ли жена
да забрави сучещото си дете, та да се не смили за чадото на утробата
си? Обаче те, ако и да забравят, Аз все пак няма да те забравя. Ето, на
дланите Си Съм те врязал” (Исая 49:14-16). Господ на силите каза:
“…който докача вас, докача зеницата на окото Му” (Захария 2:8).
Макар врагът да хвърля Божиите деца в тъмници, тъмничните стени не
могат да попречат на душите им да общуват с Христос. Този, Който вижда
всяка тяхна слабост, Който познава всяко изпитание, стои над всички
земни власти; и ангели ще дойдат при тях в самотните им килии, носещи
им светлина и мир от небето. Затворът ще се превърне в палат, защото
там ще обитават богатите с вяра. Мрачните стени ще бъдат огрени от
небесна светлина, както когато Павел и Сила се молеха и пееха хвалебни
песни във Филипинската тъмница.
Стремящите се да угнетяват и погубват народа Му ще бъдат спохождани от
Божиите наказания. Неправедните не разбират дълготърпението на Господа
и стават дръзки в престъплението, но присъдата им е не по-малко сигурна
и ужасна, въпреки че е отлагана. “Защото Господ ще стане както на хълма
Ферасим, ще се разгневи както в долината Гаваон, за да извърши работата
Си, пречудната Си работа, и да изпълни делото Си, удивителното Си дело”
(Исая 28:21). За нашия милостив Бог наказанието е “странно” дело, чуждо
за Него. “Заклевам се в живота Си, казва Господ Йехова, не благоволя в
смъртта на нечестивия…” (Езекиил 33:11). Господ е “жалостив и
милосерд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност…,
прощава беззаконие,престъпление и грях”. Макар че “никак не обезвинява
виновния”. “Господ е дълготърпелив и велик в сила и никак няма да
обезвини нечестивия” (Изход 34:6, 7; Наум 1:3). Чрез страшни, но
справедливи дела Той ще защити и възстанови авторитета на Своя потъпкан
закон. За строгостта на отплатата, очакваща престъпника, може да се
съди по това, че Господ не желае и не бърза да изпълни справедливата
присъда. Нацията, към която проявява такова дълготърпение и която не
иска да порази, докато не е превишила мярката на нечестие в очите на
Бога, най-сетне ще изпие чашата на гнева без милост.
Когато Христос преустанови Своята посредническа служба в светилището,
над онези, които се покланят на звяра и на неговия образ (Откр. 14:9,
10), ще се изсипе обилен гняв. Язвите, поразили Египет при
освобождаването на Израил, бяха подобни по естество на по-ужасните и
по-широко разпространени наказания над света непосредствено преди
окончателното освобождаване на Божия народ. Описвайки страшните бичове,
писателят на “Откровение” казва: “И появи се лоша и люта рана на ония
човеци, които носеха белега на звяра и които се покланяха на неговия
образ”. Морето “стана кръв като на мъртвец и всяка жива твар в морето
умря”. И водата на “реките и… водните извори… стана кръв”. Колкото
и да са страшни наказанията, Божията справедливост е оправдана напълно.
Божият ангел заявява: “Праведен Си Ти, Пресвети…, понеже те проляха
кръв на светии и на пророци, то и Ти Си им дал да пият кръв. Те
заслужават това” (Откр. 16:2-6). Като са осъдили Божия народ на смърт,
враговете му наистина са си навлекли вината за неговата кръв – все
едно, че са я пролели със собствените си ръце. По същия начин Христос
обяви древните евреи за виновни за кръвта на всички светии от дните на
Авел; защото те притежаваха същия дух и се стремяха да извършат същото,
което сториха убийците на пророците.
В следващата язва на слънцето се дава сила “да гори човеците с огън” и
те “се опекоха… от голяма жега” (Откр. 16:8, 9). Ето как описват
пророците състоянието на земята в това ужасно време: “…жалее земята,
защото се загуби житото… всичките полски дървета изсъхнаха и радостта
изчезна измежду човешките чада… Семената изсъхнаха под буците си,
житниците запустяха… Как пъшка добитъкът! Скитат се чердите говеда,
защото нямат пасбище… пресъхнаха водните потоци и огън изпояде
пасбищата на целината.” “И в оня ден, казва Господ Йехова, храмовите
песни ще бъдат виения, защото труповете ще бъдат много; навсякъде ще ги
изхвърлят мълчешком” (Йоил 1:10-12, 17-20; Амос 8:3).
Язвите не са всеобщи, иначе жителите на земята биха били съвършено
унищожени. И все пак те ще бъдат най-страшните бедствия, познати някога
на смъртни хора. Във всички наказания, сполетявали човеците преди
приключването на благодатното време, е имало и милост. Умоляващата кръв
на Христос е пазела грешника от наказание, съответстващо на вината му;
но при последния съд гневът ще се излее чист, без пощада.
В онзи ден множествата ще пожелаят закрилата на така дълго презираната
Божия милост. “Ето, идат дни, казва Господ Йехова, когато ще изпратя
глад на земята, не глад за хляб, нито жажда за вода, но за слушане
думите Господни. Те ще се скитат от море до море да търсят словото
Господне и ще обикалят от север до изток, но няма да го намерят” (Амос
8:11, 12).
Божият народ също няма да бъде освободен от изпитания. Но макар
преслед-ван и измъчван, макар в лишения и в страдание от липса на
храна, няма да загине. Същият Бог, погрижил се за Илия, няма да отмине
нито едно от Своите добровол-но пожертвали се деца. Знае броя на
космите по главите им и ще се грижи за тях – през времето на бедствие и
глад ще бъдат задоволени. Докато неправедните умират от глад и
епидемии, ангели закрилят праведните и задоволяват нуждите им. На този,
“който ходи праведно”, е обещано: “Хлябът му ще му се даде, водата му
няма да липсва”. “Когато сиромасите и немотните потърсят вода, а няма,
и езикът им съхне от жажда, Аз, Господ, ще ги послушам, Аз, израилевият
Бог, няма да ги оставя” (Исая 33:15, 16, 41:17).
“…ако и да не цъфти смоковницата, нито да има плод по лозите, трудът
на маслината да се осуети и нивите да не дадат храна, стадото да се
отсече от оградата и да няма говеда в оборите”, пак боящите се от Него,
ще се веселят и радват “в Бога на спасението си” (Авакум 3:17, 18).
“Господ ти е пазач; Господ е твой покров отдясно ти. Слънцето няма да
те повреди денем, нито луната нощем. Господ ще те пази от всяко зло; ще
пази душата ти.” “…Той ще те избави от примката на ловеца и от
гибелен мор. С перата Си ще те покрива; и под крилата Му ще прибегнеш;
Неговата вярност е щит и закрила. Няма да се боиш от нощен страх, от
стрелата, която лети денем, от мор, който ходи в тъмнина, от погибел,
която опустошава всред пладне. Хиляда души ще падат от страната ти и
десет хиляди до десницата ти, но до тебе няма да се приближи. Само с
очите си ще гледаш и ще видиш възмездието на нечестивите. Понеже ти си
казал: Господ е прибежище мое, и си направил Всевишния обиталището си,
затова няма да те сполети никакво зло, нито ще се приближи язва до
шатъра ти” (Пс. 121:5-7, 91:3-10).
И все пак, според човешката преценка ще изглежда, че Божият народ скоро
ще запечата свидетелството си с кръв, както стана с мъчениците от
миналото. Децата на Бога започват да се страхуват, че Господ ги е
оставил да загинат в ръцете на неприятелите. Това е време на ужасна
агония. Ден и нощ те викат към Бога за освобождение. Неправедните
ликуват и се чува хулният вик: “Къде е сега вашата вяра? Защо Бог не ви
освободи от ръцете ни, ако наистина сте Негов народ?” Но очакващите си
спомнят как Исус умря на Голготския кръст и как свещениците и
управниците викаха подигравателно: “Други е избавил, а пък Себе Си не
може да избави!” (Матей 27:42). И те като Яков се борят с Бога. Лицата
им изразяват вътрешна борба. Бледност е покрила всяко от тях. Но
продължават сериозната си молитва.
Ако хората можеха да проникнат в Небето, биха видели групи ангели с
неограничена сила, обкръжили онези, които са опазили словото на
Христовото търпение. С нежност и съчувствие гледат мъките им и слушат
молитвите им. Чакат само дума от своя Повелител, за да ги изтръгнат от
опасността. Но трябва да почакат още малко. Божиите чеда трябва да
изпият чашата на страданието и да се кръстят с кръщението. Толкова
мъчителното за тях отлагане на ангелската намеса, е най-добрият отговор
на молитвите им. В старанието си да чакат с доверие и упование Господ
да подейства, те изявяват своята вяра, надежда и търпение, толкова
малко практикувани в религиозния им живот. И все пак, заради избраните
времето на скръбта ще бъде съкратено. “А Бог няма ли да отдаде правото
на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ…? Казвам ви, че ще
им отдаде правото скоро” (Лука 18:7, 8). Краят ще дойде много по-бързо,
отколкото хората очакват. Житото за Божиите житници ще бъде събрано и
вързано на снопи; плевелите ще бъдат вързани на връзки за огъня.
Верните на дълга си небесни стражи продължават да пазят. Въпреки че
всеобщ указ ще определи точното време за умъртвяване на пазителите на
заповедите, техните неприятели в някои случаи ще го изпреварят и ще се
опитат да отнемат живота им преди определеното време. Но никой не ще
може да премине през мощните стражи, заобиколили всяка вярна душа.
Някои биват нападнати при бягството им от градовете и селата, но
издигнатите срещу тях мечове се чупят като сламки и безпомощно падат.
Други са защитавани от ангели, преобразени като войници.
През всички векове Бог е действал чрез свети ангели, за да подкрепя и
освобождава Своя народ. Небесни същества са участвали активно в живота
и работата на хората. Явявали са се с дрехи, блестящи като светкавица;
идвали са като хора, с дрехи на странници. Ангели, приели човешки
образ, са се явявали на Божии мъже. Почивали са си по пладне под
дъбовете, сякаш са изморени. Приемали са гостоприемството на човешки
домове. Служили са като водачи на закъснели нощем пътници. Със
собствените си ръце са запалвали огъня на олтаря. Отваряли са врати на
затвори и са освобождавали Господните служители. Облечени с небесни
доспехи дойдоха да отместят камъка от гроба на Спасителя.
В човешки образ ангелите често присъстват на събранията на праведните,
но посещават и събиранията на неправедните. Така отидоха в Содом, за да
направят доклад за делата на жителите му и да определят дали са
прекрачили границата на Божието дълготърпение. Драго е на Господа да
проявява милост. Заради малцината служещи Му истински Той задържа
настъпването на бедствията и продължава спокойствието на множествата.
Грешащите спрямо Бога почти не съзнават, че дължат живота си на малкото
верни, които потискат и осмиват, за да се забавляват.
Управниците на този свят не знаят, че често ангели са били говорители
на събранията им. Човешки очи са ги гледали; човешки уши са слушали
апелите им; човешки устни са се противопоставяли на техните предложения
и са осмивали съветите им; човешки ръце са ги посрещали с оскърбления и
са ги малтретирали. В заседателни зали и съдилища небесните пратеници
са показвали точно познаване на човешката история: оказвали са се по-
добри застъпници за каузата на потиснатите, отколкото най-способните и
красноречивите им защитници. Осуетявали са намерения и са задържали зли
дела, които твърде много биха забавили напредъка на Божието дело и биха
причинили големи страдания на Неговия народ. В часа на опасност и
бедствие “ангелът на Господа се опълчва около ония, които Му се боят, и
ги избавя” (Пс. 34:7).
Със сериозен копнеж Божиите чада очакват знаците на своя идващ Цар.
Когато стражите биват запитани: “…колко е часът на нощта?”, сигурният
отговор е: “Утрото иде, още и нощта!” (Исая 21:11, 12). Светлината
проблясва през облаците над планинските върхове. Скоро славата на Царя
ще се открие. Слънцето на правдата скоро ще изгрее. Утрото и нощта са
съвсем близо, при вратата са и двете – безкраен ден ще се открие за
праведните и вечна нощ ще падне за нечестивите.
Докато борещите се продължават да се молят усърдно на Бога, отделящата
ги от невидимия свят завеса сякаш напълно се отваря. Небесата
запламтяват от зазоряването на вечния ден и подобно на благозвучен
ангелски хор до ушите стигат думите: “Стойте твърди във верността си!
Помощта иде!” Христос, всемогъщият Победител, подава на Своите уморени
борци корона на безсмъртна слава; от полуотворените порти прозвучава
гласът Му: “Ето, Аз Съм с вас. Не се страхувайте. Познавам всичките ви
мъки, понесъл Съм ги. Не се борите срещу непобедими врагове. Аз съм
извоювал победата заради вас и в Моето име вие сте повече от
победители”.
Скъпият Спасител ще изпрати помощ точно тогава, когато се нуждаем от
нея. Пътят към небето е осветен от стъпките Му. Всеки трън, нараняващ
нозете ни, е наранил Неговите. Всеки кръст, който сме призвани да
носим, е бил носен преди това от Него. Времето на скръбта е страшно
изпитание за Божия народ, но всеки истински вярващ може да погледне и
да види с вяра, че дъгата на обещанието го обкръжава.
“Изкупените от Господа ще се върнат и ще дойдат с възклицание в Сион.
Вечно веселие ще бъде на главата им; ще придобият радост и веселие, а
скръб и въздишане ще побегнат. Аз, Аз Съм, Който ви утешавам; кой си
ти, та се боиш от смъртен човек и от човешки син, който ще стане като
трева; а си забравил Господа Създателя си… и непрестанно… се боиш
от яростта на притеснителя, като че се приготвяше да изтреби? И где е
сега яростта на притеснителя? Вързаният в заточение скоро ще бъде
развързан и няма да умре в ямата, нито ще се лиши от хляба си. Защото
Аз Съм Господ, твоят Бог, Който уталожвам морето, когато бучат вълните
му; Господ на силите е името Ми. Турих словата си в устата ти и те
покрих в сянката на ръката Си…” (Исая 51:11-16).
“Прочее, слушай сега това, ти наскърбена и пияна, но не с вино. Така
казва твоят Господ Йехова, твоят Бог, Който защитава делото на людете
Си: Ето, взех от ръката ти чашата на омайването, дори до дъно чашата на
яростта Си. Ти няма вече да я пиеш. А ще я туря в ръката на
притеснителите ти, които рекоха на душата ти: Падни ничком, за да минем
над тебе; и ти си сложила гърба си като земя и като път за ония, които
минават” (Исая 51:21-23).
Божието око, наблюдаващо вековете, е насочено към кризата, която
Божиите люде трябва да преживеят, когато земните сили се опълчат срещу
тях. Като пленени затворници те ще се страхуват от гладна смърт или от
насилие. Но Светият, разделил Червеното море пред Израил, ще открие
Своята мощ и ще ги освободи от пленничеството. “Тия ще бъдат Мои, казва
Господ на силите. Да! Избрана скъпоценност в деня, който определям. И
ще бъда благосклонен към тях, както е благосклонен човек към сина,
който му работи” (Малахия 3:17). Ако в това време кръвта на верните
Христови последователи се пролееше както кръвта на мъчениците, тя не би
могла да бъде семе, от което да узрее жетва за Бога. Верността им не би
била свидетелство за убеждаване на други в истината. Защото
закоравялото сърце е отблъсквало вълните на милостта, докато те повече
никога няма да се върнат. Ако праведните бяха оставени сега за плячка
на неприятелите си, това би било победа за княза на тъмнината.
Псалмистът пее: “Защото в зъл ден ще ме скрие под покрова Си, ще ме
покрие в скривалището на шатъра Си…” (Пс. 27:5). Христос е казал:
“Дойдете, люде мои, влезте в скришните си стаи и затворете вратите след
себе си; скрийте се за един малък миг, догдето премине гневът. Защото
ето, Господ излиза от мястото Си, за да накаже жителите на земята за
беззаконието им” (Исая 26:20, 21). Славно ще бъде освобождаването на
очаквалите търпеливо Неговото идване, чиито имена са записани в Книгата
на живота.