Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

42. Краят на борбата – Великата борба – Елена Вайт – (Елън Уайт)

42. Краят на борбата – Великата борба – Елена Вайт – (Елън Уайт)

В края на хилядата години Христос отново се завръща на земята.
Придружават Го множеството на изкупените и безброй ангели. Слиза със
страшно величие и заповядва на нечестивите мъртви да възкръснат за съд
- толкова много, че могат да се сравнят с морския пясък. Какъв контраст
с възкръсналите при първото възкресение! Праведните се появиха в
безсмъртна младост и красота. А безбожните носеха следите на болести и
смърт.
Всички очи в това огромно човешко стълпотворение са обърнати към Божия
Син и съзерцава Неговата слава. Всички възкликват в един глас:
“Благословен, Който иде в Господнето име!” Този възглас е вдъхновен не
от любов към Исус. Си-лата на истината принуждава устните да произнесат
думи, които не желаят. Непра-ведните излизат от гробовете такива,
каквито са влезли в тях – със същата вражда към Христос и със същия
бунтовен дух. Те няма да имат ново благодатно време, за да поправят
грешките на миналия си живот. А и да го имаха, никога не би се
променила. Цял един живот на престъпления не е омекотил сърцата им.
Дори да им се дадеше второ благодатно време, биха го изживели както
първото – в незачитане на Божиите изисквания и в бунт срещу Бога.
Христос слиза на Елеонския хълм, откъдето се възнесе на небето след
възкресението Си и където ангелите повториха обещанието за Неговото
завръщане. Пророкът казва: “Господ мой Бог ще дойде и всички свети
ангели с Тебе.” “…нозете Му ще застанат на Елеонския хълм, който е
срещу Ерусалим на изток; и Елеонският хълм ще се разцепи през
средата…, така че ще се образува твърде голям дол”. “И Господ ще бъде
цар върху целия свят. В оня ден Господ ще бъде един и името Му едно”
(Захария 14:5,4,9). Новият Ерусалим слиза от небето в ослепителен
блясък, установява се на очистеното и приготвено да го приеме място и
Христос с народа Си и ангелите влизат в светия град.
Сега Сатана се приготвя за последната мощна битка за върховенство.
Докато бе лишен от силата си и отделен от измамното си дело, князът на
злото бе нещастен и сломен. Но когато нечестивите мъртви биват
възкресени и той ги вижда застанали на негова страна, надеждата му се
съживява отново и решава да не се отказва от голямата битка. Ще призове
под знамето си армиите на изгубените и ще се опита чрез тях да прокара
плановете си. Това са пленниците на Сатана. Отхвърляйки Христос, те са
признали владичеството на водача на бунта. Готови са да приемат
неговите внушения и да изпълняват заповедите му. Верен на предишното си
лукавство, Сатана не разкрива истината за себе си. Представя се за
княза, законен собственик на света, чието наследство му е било
незаконно отнето. На обезумелите си поданици се представя като
изкупител, уверявайки ги, че неговата сила ги е извела от гробовете им
и че сега ще ги освободи от най-жестоката тирания. След като Христос се
е отдръпнал, Сатана върши чудеса, за да осъществи домогванията си.
Прави слабите силни и вдъхновява всички със своя дух и енергия.
Предлага им да ги поведе срещу лагера на светиите и дружно да завземат
Божия град. С демонско ликуване посочва неизброимите възкръснали от
мъртвите и заявява, че като техен водач е в състояние да превземе града
и да си възвърне трона и царството.
Сред огромното множество има много от дълголетниците на човешкия род
отпреди потопа; хора, едри на ръст, с гигантски интелект, които, като
са се поддавали на контрола на паднали ангели, са посвещавали всичките
си способности и знания за себевъзвеличаване. Хора, които заради
удивителните си дела са карали света да боготвори способностите им, но
чиято жестокост и зли изобретения, оскверняващи земята и унищожаващи
Божия образ в хората, бяха накарали Бога да ги заличи в своето
творение. Там има царе и генерали, завладявали цели народи, храбри
мъже, които никога не са изгубвали битка, горди, амбициозни воини,
чието приближаване е карало царствата да треперят. Смъртта не ги е
променила. След като излизат от гроба, възстановяват мислите си точно
там, където са били прекъснати. Движени са от същия стремеж за
завоевания, владеел ги и тогава, преди да паднат на бойното поле.
Сатана се съветва с ангелите си, а след това и с царете завоеватели,
истински силните мъже. Те разглеждат насъбралите се и преценяват, че
множеството е на тяхна страна, че армията вътре в града е малка в
сравнение с тяхната и може да бъде победена. Правят планове за
завладяване на богатствата и славата на новия Ерусалим. Всички
незабавно започват да се приготвят за битката. Способни техници
конструират военни съоръжения. Армейски пълководци, прочути с успехите
си, подреждат в полкове и дивизии военните мъже.
Най-сетне се дава заповед за настъпление и неизброимото множество
настъпва – армия, каквато никога не е била свиквана от земни
завоеватели, с която не биха могли да се сравнят дори съединените сили
на всички векове, откакто са започнали войните на земята. Сатана, най-
силният воин, предвожда авангарда и неговите ангели обединяват силите
си за последната битка. Царе и пълководци последват Сатана, а тълпите
подире им са групирани в огромни военни съединения със свой
предводител. С военна точност стегнатите редици напредват към Божия
град по напуканата и неравна земна повърхност. По заповед на Исус
портите на новия Ерусалим се затварят; армиите на Сатана обграждат
града и се приготвят за нападение.
Сега Христос още веднъж се явява пред Своите неприятели. Високо над
града, върху основа от блестящо злато се издига величествен престол. На
него седи Божият Син, заобиколен от поданиците на царството Си. Човек
не може да опише мощта и величието Му. Славата на вечния Баща обкръжава
Сина. Блясъкът на присъствието Му изпълва Божия град и преминава отвъд
портите, заливайки цялата земя със сиянието си.
Най-близо до престола са онези, които някога прилежно са провеждали
делата на Сатана, но, изтръгнати като главни от огън, са последвали
своя Спасител с дълбоко, горещо посвещение. До тях са сред лъжата и
неверието съвършени християнски черти на характерите на тези, които са
почитали Божия закон, когато целият християнски свят го е обявявал за
невалиден, и милионите от всички векове, убити мъченически заради
вярата си. Непосредствено зад тях е “голямо множество, което никой не
можеше да изброи, от всеки народ и от всичките племена, люде и езици,
стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови
клони в ръцете си” (Откр. 7:9). Борбата им е свършена, победата -
спечелена. Извоювали са първенството и са получили наградата. Палмовата
клонка в ръката им е символ на тяхната победа, бялата дреха – знак на
непорочната Христова правда, станала сега тяхна.
Изкупените запяват хвалебствена песен, която отеква в небесните
сводове: “Спасение на нашия Бог, който седи на престола, и на Агнето!”
И ангели, и серафими се присъединяват към песента на преклонение към
Бога. Изкупените познават властта и злобата на Сатана и съзнават, както
никога дотогава, че никаква друга сила освен Христос не би могла да ги
направи победители. В цялото блестящо множество няма нито един, който
може да каже, че е победил сам чрез сила и доброта. Нищо не се говори
за онова, което са извършили или изстрадали; но съдържанието на всяка
песен, основният тон на всеки химн е: спасението е от нашия Бог и от
Агнето.
В присъствието на жителите на земята и на небето се извършва
окончателното коронясване на Божия Син. И сега, облечен с върховно
величие и мощ, Царят на царете произнася присъда над бунтовниците срещу
Неговото управление и отдава справедливост над престъпвалите Неговия
закон и потискалите народа Му. Божият пророк казва: “След това видях
един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от Чието лице
побягнаха земята и небето, че не се намери място за тях. Видях и
мъртвите големи и малки, стоящи пред престола; и едни книги се
разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и
мъртвите бидоха съдени според делата си по написаното в книгите” (Откр.
20:11, 12).
Щом книгите с докладите бъдат отворени и Исус погледне нечестивите, те
си спомнят всеки свой грях. Виждат точно къде нозете им са се отклонили
от пътеката на чистотата и светостта, къде точно ги е отвела тяхната
гордост и бунт при нарушаването на Божия закон. Съблазнителните
изкушения, които са поддържали, отдавайки се на греха, благословенията,
с които са злоупотребили, Божиите пратеници, които са презирали,
отхвърлените предупреждения, вълните на милост, отблъсквани от
упоритото им непокаяно сърце – всичко това се изписва пред тях с огнени
букви…
Над престола се появява кръстът; сцените на изкушението и падането на
Адам и следващите стъпки от великия план на изкуплението минават една
след друга. Скромното рождение на Спасителя; първите години от живота
Му, прекарани в простота и послушание; кръщението Му в Йордан; постът и
изкушението в пустинята; публичната Му служба, която разкри на хората
най-скъпите благословения на Небето; дните, изпълнени с дела на любов и
милост; нощите на молитва и бдение в усамотението на планините;
заговорите, изпълнени със завист, омраза и злоба като отплата за
Неговите благодеяния; ужасната тайнствена агония в Гетсимания под
смазващата тежест на греховете на целия свят; предателството, хвърлило
Го в ръцете на жадната за кръв тълпа; страшните събития в онази нощ -
смиреният Затворник, изоставен от най-любимите Си ученици, грубо влачен
по улиците на Ерусалим; Божият Син, предаден сред ликуващи викове на
Ана, призован на съд в палата на първосвещеника, в съдилището на Пилат,
пред страхливия и жесток Ирод, подиграван, оскърбяван, измъчван и
осъден на смърт – всичко това е представено живо и ясно.
Пред треперещото множество се разкриват последните сцени – търпеливият
Страдалец, вървящ по пътя към Голгота; небесният Принц, увиснал на
кръста; надутите свещеници и хулещата тълпа, осмиваща Неговата
предсмъртна агония; свръхестествената тъмнина; разтърсването на земята,
раздробените скали, отворените гробове, отбелязали момента, когато
Изкупителят на света предаде живота Си.
Ужасната драма се явява точно такава, каквато е била. Сатана, неговите
ангели и поданици нямат сила да отклонят очите си от картината на
собствените си дела. Всеки участник в драмата си спомня своята роля.
Ирод, който закла невинните дечица във Витлеем, за да погуби израилевия
Цар; скверната Иродиада, на чиято душа тежи вината за кръвта на Йоан
Кръстител; слабият, колеблив и действащ според времето и
обстоятелствата Пилат; подиграващите се войници; свещениците,
управниците и побеснялата тълпа, която викаше: “Кръвта Му да бъде на
нас и на чадата ни!” – всички виждат огромната си вина. Напразно се
опитват да се скрият от Божественото величие на Неговото лице, което по
блясък надминава слънцето, а изкупените слагат короните си в нозете на
Спасителя с възклицанието: “Той умря за мен!”
Сред множеството на изкупените са Христовите апостоли, храбрият Павел,
пламенният Петър, любимият и любещ Йоан и верните им братя. Заедно с
тях са и огромен брой мъченици, а извън стените, където всичко е долно
и нечисто, се намират онези, от които са били преследвани, затваряни и
избивани. Там е Нерон – това чудовище на жестокостта и порока,
наблюдаващ радостта и ликуването на онези, които някога е измъчвал и в
най-страшната агония на които е намирал сатанинска наслада; там е и
майка му, за да види резултатите от своето дело; да види как лошите
черти на характера, предала на сина си, страстите, поощрявани и
развивани чрез влиянието и примера й, са дали плодовете си -
престъпления, карали света да потръпва.
Там има папски свещеници и прелати, претендирали, че са Христови
посланици, а в същото време си служили с клади, тъмници и мъченически
колове, за да владеят съвестта на Божиите чада. Там са гордите папи,
възвишавали се над Бога и възнамерявали да променят закона на
Всевишния. Тези мними църковни отци имат да дават пред Бога сметка, от
която биха искали да се освободят. Твърде късно виждат, че Вездесъщият
ревнува за Своя закон и по никой начин няма да премахне вината. Сега
узнават, че Христос уеднаквява интереса Си с този на Неговия страдащ
народ; и разбират силата на собствените Му думи: “Понеже сте направили
това на един от тия най-скромни мои братя, на Мене сте го направили”
(Матей 25:40).
Нечестивите са събрани на подсъдимата скамейка пред Бога, обвинени в
най-голямата измяна спрямо Небесното управление. Не могат да пледират в
защита на своя случай; нямат извинение; и присъдата на вечната смърт се
произнася над тях
Сега на всички става ясно, че отплатата за греха не е благородна
независимост и вечен живот, а робство, поквара и смърт. Виждат какво са
изгубили чрез бунтовния си живот. Била е презряна далеч по-превъзходна
и вечна тежина от слава; а колко желана им изглежда тя сега! “Всичко
това – стене изгубената душа – бих могла да имам; но аз го отблъснах.
О, странно безумие! Разменила съм мира, щастието и почитта за мъка,
позор и отчаяние!” Всички виждат, че отстраняването им от небето е
справедливо. Чрез живота си са заявили: “Не желаем този Исус да царува
над нас!”
Безбожните гледат като омаяни коронясването на Божия Син. В ръцете Му
са плочите на Божия закон, постановленията, които са презирали и
престъпвали. Забелязват удивлението, възхищението и поклонението на
спасените. Докато вълните на мелодията се носят над множеството вън от
града, всички възкликват в един глас: “Велики и чудесни са Твоите дела,
Господи Боже всемогъщи; праведни и истинни са Твоите пътища, Царю на
царете “ (Откр. 15:3); падат на земята и се покланят на Княза на
живота.
Сатана е като парализиран от славата и величието на Христос.
Осеняващият някога херувим си спомня откъде е паднал. Блестящ серафим,
“син на зората”, колко се е променил, как е деградирал! Изключен е
завинаги от небесния съвет, където някога бе толкова почитан. Сега
вижда друг да стои до Отец и да прикрива славата Му. Вижда ангел с
благородна фигура и величествен вид да поставя короната на Христовата
глава. Високото положение на ангела можеше да бъде негово.
Спомня си родината, където бе невинен и чист, мира и задоволството в
себе си, преди да зароптае срещу Бога и да завиди на Христос. Неговите
обвинения и бунт, измамите му, за да спечели симпатията и подкрепата на
ангелите,
упорството срещу усилията за възвръщане, когато Бог би му простил,
всичко това се явява живо пред очите му. Поглежда назад към резултатите
от работата си сред хората – вражда на човек към човек и страшно
разорение, издигане и пропадане на царства, сгромолясване на тронове,
дълга поредица от бунтове, войни и въстания. Спомня си постоянните
усилия да се противопоставя на Христовото дело и да натиска хората все
по-ниско и по-ниско. Вижда, че демонските му нападки са били безсилни
да унищожат закрепилите доверието си в Исус. Гледайки своето царство и
последиците от труда си, не вижда друго освен неуспех и разруха.
Заблудил е множествата да повярват, че Божият град може да стане лесна
плячка, но знае, че това е лъжа. Много и много пъти е бил побеждаван в
хода на великата борба и е бил принуждаван да отстъпва. И много добре
познава силата и величието на Вечния.
Целта на големия бунтовник винаги е била да оправдае себе си и да
докаже, че Божието управление е виновно за бунта. За тази цел е
мобилизирал цялата мощ на огромния си интелект. Работил е преднамерено
и с удивителен успех, подбуждайки огромни групи да приемат неговия
възглед за великата борба, която се води от толкова дълго време. В
продължение на хиляди години този водач на всяко съзаклятие е поставял
заблудата на мястото на истината. Но сега вече е дошло времето, когато
бунтът най-сетне трябва да бъде потушен и историята и характерът на
Сатана – напълно разкрити. В последното голямо усилие да детронира
Христос, да унищожи народа Му и да завладее Божия град архиизмамникът е
демаскиран изцяло. Свързалите се с него виждат пълното поражение на
делото му, а Христовите последователи и верните ангели – обхвата, на
неговите машинации срещу Божието управление. Сатана става обект на
всеобщо отвращение.
Сам вижда, че самоволният му бунт го е направил негоден за небето.
Упражнявал е силите си за война срещу Бога; чистотата, мирът и
хармонията в небето биха били за него върховно мъчение. Сега обаче
всичките му обвинения срещу Божията милост и справедливост са смълчани.
Укорът, който се стараеше да хвърли върху Йехова, пада изцяло върху
него самия. И Сатана се прекланя пред Бога и признава справедливостта
на присъдата си.
“Кой няма да се бои от името Ти, Господи, и да го прослави? Защото само
Ти си свет; понеже всичките народи ще дойдат и ще се поклонят пред
Тебе, защото се явиха Твоите праведни съдби” (Откр. 15:4). Всеки въпрос
относно истината и заблудата сега е изяснен. Резултатите от бунта,
плодовете от отстраняването на Божествените предписания са показани
пред очите на всички разумни създания. Управлението на Сатана в
контраст с Божието управление е представено ясно пред цялата вселена.
Той е осъден от собствените си действия. Божията мъдрост, справедливост
и доброта са защитени. Става ясно, че всички Божии постъпки във
великата борба са били извършени в името на вечното благо на Неговия
народ и за доброто на сътворените от Него светове. “Всичките Твои
творения ще Те хвалят, Господи, и Твоите светии ще Те благославят” (Пс.
145:10). През цялата вечност историята на греха ще остане свидетелство,
че щастието на сътворените от Бога същества е свързано със
съществуването на Неговия закон. Имайки пред очите си всички факти на
великата борба, цялата вселена, както верните, така и непокорните,
единогласно ще заяви: “Праведни и истинни са Твоите пътища, Царю на
вековете”.
Пред вселената е била ясно показана великата жертва, направена от Отца
и от Сина за човека. Дошъл е часът, когато Христос заема положението,
което Му принадлежи по право и бива прославен над власти и сили и над
всяко име. Точно за тази радост, която Му бе представена – че може да
доведе много синове в слава, Той претърпя кръста и презря срама. И
колкото и невъобразимо големи да бяха скръбта и срамът, все пак над тях
са радостта и славата. Поглежда изкупените, обновени по Неговия образ.
Всяко сърце носи съвършения отпечатък на Божественото, всяко лице
отразява образа на Царя. Христос вижда в изкупените резултата от труда
на душата Си и е напълно задоволен. Тогава с глас, достигащ до
събраните множества – праведни и неправедни, заявява: “Вижте откупа на
Моята кръв! За тях страдах Аз; за тях умрях, за да живеят вечно в Моето
присъствие!” И хвалебна песен се възнася от облечените в бели дрехи
около престола: “Достойно е Агнето, което е било заклано, да приеме
сила и богатство, премъдрост и могъщество, почит, слава и
благословение” (Откр. 5:12).
Макар че е бил принуден да признае Божията справедливост и да се
преклони пред върховенството на Христос, характерът на Сатана си остава
непроменен. Духът на бунт избликва отново като мощен поток. Разярен,
той решава да не се отказва от великата борба. Последната отчаяна битка
с Царя на небето настава. Втурва се между последователите си, опитва се
да ги настърви за незабавна ожесточена битка. Но от неизброимите
милиони, подведени към бунт, сега няма нито един, признаващ неговото
върховенство. Властта му е приключила. Неправедните изживяват същата
омраза към Бога, но разбират, че положението им е безнадеждно, че не
могат да устоят срещу Йехова. Гневът им пламва срещу Сатана и срещу
всички, измамили ги в качеството си на негови инструменти. С демонски
бяс се надигат те срещу тях.
Господ казва: “Понеже си поставил сърцето си като че е Божие сърце,
затова ето, ще докарам против тебе чужденци, страшните между народите;
и ще изтеглят саблите си против красивите произведения на твоята
мъдрост и ще помрачат блясъка ти; ще те смъкнат в ямата… и те
изтребих отсред огнените камъни,херувиме засеняващи!… Аз те хвърлих
на земята, изложих те пред царете, за да те гледат… и те обърнах на
пепел по земята пред очите на всички, които те гледат… ужас си станал
и не ще те има до века” (Езекиил 28:6-8, 16-19).
“Защото всяко оръжие на ратуващия с метеж и облекло, валяно в кръв, ще
бъде за изгаряне и вещество за огън” (ЦП). “Защото Господ негодува
спрямо всичките народи и пламенно се гневи на всичките им множества;
обрекъл ги е на изтребление, предал ги е на клане.” “Над нечестивите ще
навали примки; огън и сяра, и горещ вятър ще бъдат съдържанието на
чашата им” (Исая 9:5, 34:2; Пс.11:6). Огън пада от небето. Земята се
разцепва. Скритите в нейните дълбини оръжия излизат. От всички зейнали
бездни избухват пояждащи пламъци. Скалите горят. Сега е денят, за който
се е знаело, че ще пламти като пещ. Нажежените елементи се стопяват и
всички постижения на земята изгарят. (Малахия 4:1; 2 Петрово 3:10).
Земната повърхност изглежда като разтопена маса – огромно, кипящо
огнено езеро. Това е времето на съда и загиването на безбожните хора -
“ден на отмъщение Господне, година на въздаяния за съда на Сион” (Исая
34:8 ЦП).
Неправедните получават наградата си (Пр. 11:31). Те “ще бъдат плява. И
тоя ден, който иде, ще ги изгори, казва Господ на силите…” (Малахия
4:1). Някои са унищожени за миг, а други се измъчват с дни. Всички са
наказани “според делата им”. Тъй като греховете на праведните са
прехвърлени на Сатана, той ще страда
не само заради собствения си бунт, но и за всички грехове, за които е
подбудил Божия народ. Неговото наказание трябва да бъде далеч по-голямо
от наказанието на онези, които е заблудил. След като всички, попаднали
в неговите лъжи, загинат, той ще продължи да живее и да страда. Накрая
нечестивите биват унищожени в очистващия огън – и корен, и клонки:
Сатана е коренът, а последователите му – клонките. Пълното наказание е
наложено от закона; изискванията на правдата са удовлетворени; и като
виждат това, и небе, и земя, признават справедливостта на Йехова.
Разрушителното дело на Сатана е приключило завинаги. Шест хиляди години
е действал според волята си, сеейки на земята нещастие и причинявайки
скръб във вселената. Създанието целокупно е въздишало и се е мъчило.
Сега Божиите творения са напълно освободени от присъствието и
изкушенията му. “Цялата земя се успокои и утихна; [праведните]
възклицават с песни” (Исая 14:7). И глас на хвала и триумф се възнася
от цялата вярна вселена. “Глас от много народи, като глас от много
води, и като глас от силни гърмежи” се чува, който казва: “Алилуя,
защото се възцари Господ Бог Вседържител” (Откр. 19:6 – ЦП).
Докато земята гори в унищожителен огън, праведните са в безопасност в
Божия град. Над участващите в първото възкресение втората смърт няма
власт. Докато за нечестивите Бог е огън пояждащ, за своя народ Той е
слънце и щит (Откр. 20:6; Пс. 84:11).
“И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя
преминаха” (Откр. 21:1). Огънят, поглъщащ безбожните, очиства земята.
Всяка следа от проклятието е заличена. Никакъв вечно горящ ад не ще
напомня на изкупените ужасните последици от греха.
Само един спомен остава: нашият Изкупител ще носи вечно белезите на
Своето разпятие. Наранената Му глава, ребрата, ръцете и нозете Му пазят
единствените белези от жестокото дело на греха. Пророкът, гледайки
Христос в Неговата слава, казва: “Лъчи се издаваха от страната Му; и
там бе скривалището на силата Му” (Авакум 3:4). В прободеното тяло,
откъдето изтече кървавата струя, примирила човека с Бога, се намира
славата на Спасителя, там е “скривалището на силата Му”. Той е “мощен
да спасява” чрез жертвата на изкуплението и затова е силен да въздаде
правда на презрелите Неговата милост. А белезите на Христовото смирение
са Неговата най-висша почит; през вечните векове раните от Голгота ще
бъдат израз на хвалата за Него и за Неговата мощ.
“И ти, крепост на стадото, укрепление на сионовата дъщеря, в тебе ще се
върне предишната власт” (Михей 4:8). Този е моментът, към който святи
мъже са гледали с копнеж още от времето, когато пламенният меч прегради
достъпа на първата човешка двойка към Едем – времето, когато трябва да
“бъде изкупено притежанието на Бога” (Ефес. 1:14). Земята, дадена
първоначално на човека като негово царство, предадена от човека в
ръцете на Сатана и държана тъй дълго във властта на мощния враг, е
върната обратно чрез великия изкупителен план. Всичко, загубено поради
греха, сега е възстановено. “Защото така казва Господ…, Който създаде
земята, направи я и я утвърди; Който не я сътвори пустиня, но я създаде
да се населява” (Исая 45:18). Когато земята бъде превърната във вечно
жилище на изкупените, ще се осъществи Божието първоначално намерение
при сътворението й. “Праведните ще наследят земята и ще живеят на нея
довека” (Пс. 37:29).
Страхът, че бъдещото наследство може да се представи така, че да
изглежда твърде материално, е накарал мнозина да одухотворяват тъкмо
тези истини, които ни го откриват като наш дом. Христос увери учениците
Си, че отива да им приготви жилища в дома на Отца. Тези, които приемат
Божието слово, ще бъдат осведомени за небесния ни дом. И все пак, око
не е видяло и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е дохождало всичко,
което Бог е приготвил за тия, които Го любят (по 1 Кор. 2:9). Човешкият
език не е в състояние да опише наградата на праведните. Тя ще бъде
разбрана само от онези, които я видят. Ограниченият смъртен ум не може
да схване славата на Божия рай.
Наследството на светиите е наречено в Библията отечество (Евр. 11:14-
16). Там небесният Пастир води стадото Си при извори на жива вода.
Дървото на живота дава плодовете си всеки месец, а листата му служат за
изцеряване на народите. Там вечно течащите потоци са бистри като
кристал, а люлеещи се дървета край тях хвърлят сенките си над пътищата,
приготвени за изкупените на Господа. Там пространните долини преливат в
красиви хълмове, а Божиите планини издигат величествените си върхове.
По тези мирни равнини, край живите реки Божият народ, бил тъй дълго
странник и скитник, ще намери своята родина.
“И Моите люде ще обитават в мирно заселище, в утвърдени жилища и в тихи
успокоителни места.” “Няма вече да се чува насилие в земята ти,
опустошение и разорение в пределите ти; а ще наречеш стените си
Спасение и портите си Хвала.” “Те ще построят къщи и ще живеят в тях;
ще насадят лозя и ще ядат плода им. Няма те да построят, а друг да
живее там; няма те да насадят, а друг да яде… И избраните Ми за дълго
ще се наслаждават на делото на ръцете си” (Исая 32:18,60:18, 65:21,22).
Там “пустото и безводното място ще се развеселят и пустинята ще се
възрадва и ще цъфне като крем.” “Вместо драка ще израсте елха, вместо
трън ще израсте мирта” (Исая 35:1, 55:13).”Вълкът ще живее с агнето,
рисът ще си почива с ярето… и малко дете ще ги води… Те не ще
повреждат нито погубват в цялата Ми света планина” (Исая 11:6,9), казва
Господ.
В тази небесна атмосфера няма да съществува болка. Няма да има повече
нито сълзи, нито погребални процесии, нито някакви белези на печал.
“…смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач…; първото
премина” (Откр. 21:4). “И жителят няма да рече: Болен съм; на людете,
които живеят в него, ще се прости беззаконието им” (Исая 33:24).
Там е новият Ерусалим, столицата на прославената нова земя, “славен
венец в ръката Господня” (Исая 62:3) “…Божествена слава… светеше,
както свети някой много скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като
кристал… И народите ще ходят по Неговата светлина; земните царе ще
донасят в него своите славни неща” (Откр. 21:11,24). Господ казва: “Аз
ще се радвам на Ерусалим и ще се веселя за людете Си…” (Исая 65:19).
“…скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат
Негови люде и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях” (Откр. 21:3).
В Божия град “нощ не ще има”. Никой няма да има нужда от почивка, нито
пък ще иска да почива. Никой няма да се уморява да върши Божията воля и
да принася хвала на името Му. Винаги ще чувстваме свежестта на утрото и
то никога няма да свърши. “И не ще имат нужда от светене на светило или
от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветява” (Откр. 22:5).
Светлината на слънцето ще бъде засенчена от блясък, който не е
болезнено ослепителен, но неизмеримо надминава светлината на обедното
слънце. Славата на Бога и на Агнето залива Светия град с никога
неотслабваща светлина. Изкупените ще ходят в безслънчевата слава на
вечен ден.
“И храм не видях в него, защото неговият храм е Господ Бог Всемогъщият
и Агнето” (Откр. 21:22). Божият народ има привилегията да общува
свободно с Отец и със Сина. “…сега виждаме… неясно като в
огледало…” (1 Коринт.13:12). Гледаме Божия образ отразен като в
огледало в делата на природата и в отношенията на Бога с хората; но
тогава ще го виждаме лице с лице, без забулващ воал помежду ни. Ще
стоим в Неговото присъствие и ще гледаме славата Му.
Там изкупените ще “познават”, както те са “познати”. Любовта и
съчувствието, вселени в душата от самия Бог ще намират най-истински
нежен израз. Чистото и свято общуване с небесни същества, хармоничният
съвместен живот с блажените ангели и с верните от всички векове,
изпрали дрехите си и избелили ги в кръвта на Агнето, светите връзки,
които свързват заедно “всеки род на небесата и на земята” (Ефес. 3:15)
- всичко това ще допринесе за щастието на изкупените.
Там безсмъртни умове ще съзерцават с никога непреставащо възхищение
чудесата на творческата сила, тайните на изкупителната любов. Няма да
има лукав, жесток неприятел, който да изкушава хората да забравят Бога.
Всяка дарба ще бъде развита, способностите ще се увеличават.
Постиженията на знанието няма да уморяват ума, нито ще изтощават
силите. Ще се провеждат и най-големите начинания, ще се осъществяват
най-възвишените стремежи, ще се постигат най-висшите амбиции. И все
пак, постоянно ще възникват все нови и нови височини за изкачване, ще
се явяват все нови и нови чудеса за възхищение, нови истини за
разбиране, нови предмети, които да развиват все повече и повече
възможностите на ума, душата и тялото.
Всички съкровища на вселената ще бъдат открити за изучаване от Божиите
изкупени. Освободени от връзките на смъртта, чрез неуморно летене, те
достигат до далечни светове, изтръпвали, изпълвали се със скръб при
гледката на човешкото нещастие и избухвали в радостни песни при вестта
за една спасена душа. С неизразимо блаженство децата на земята ще
навлизат в радостта и мъдростта на непадналите светове. Ще споделят
съкровищата на знанието и мъдростта, постигнати през безкрайните
векове, като разглеждат делата на Божията десница. С непомрачен поглед
ще гледат славата на творението – как всички слънца, звезди и системи,
кръжат в определения им ред около трона на Божеството. На всички неща,
от най-малките до най-големите, е написано името на Твореца и във
всички се изявява богатството на Неговата мощ.
А отлитащите във вечността години ще донасят все по-богати и все по-
славни откровения за Бога и за Христос. Както ще расте познанието, така
ще се увеличава и любовта, преклонението и щастието. Колкото повече
опознават Бога, толкова по-голямо ще бъде възхищението на хората от
Неговия характер. Когато Исус им разкрие богатството на изкуплението и
удивителните постижения във великата борба със Сатана, сърцата на
изкупените ще се изпълват с още по-пламенна почит. С още по-пленителна
радост засвирват те на златните си арфи; и хиляди по хиляди и десетки
хиляди по десетки хиляди гласове се присъединяват към мощния хвалебен
хор.
“И всяко създание, което е на небето, на земята и под земята и по
морето и всичко, що има в тях, чух да казват: На Този, Който седи на
престола, и на Агнето да бъде благословение и почит, слава и господство
до вечни векове.” (Откр. 5:13).
Великата борба е свършена. Няма повече грях и грешници. Цялата вселена
е чиста. Необятното творение бие в един пулс на хармония и радост. От
Този, Който е сътворил всичко, се излъчва живот, светлина и радост по
всички царства на безбрежното пространство. От най-мъничкия атом до
най-големия свят, всички неща, одушевени или неодушевени, в непомрачена
красота и съвършена радост заявяват: БОГ Е ЛЮБОВ!