42. СЪВЕТИОТНОСНО БРАКОВЕ МЕЖДУ РАЗЛИЧНИ РАСИ*– Избрани вести том 2 – Елена Вайт – (Елън Уайт)

42. СЪВЕТИОТНОСНО БРАКОВЕ МЕЖДУ РАЗЛИЧНИ РАСИ*

Ние сме братя в едно семейство. Независимо какво печелим или губим, трябва да се държим благородно и доблестно пред очите на Бога и пред нашия Спасител. Нека като християни, които приемат, че всички хора ­ и бели, и черни ­ са свободни и равни, да се придържаме към този принцип и да не бъдем лицемери пред света и пред небесните интелигентни същества. Трябва да се отнасяме към цветнокожите хора точно толкова почтително, колкото и към белите. Тогава ще можем с пример и с учение да помогнем и на други да постъпват по същия начин.
Има обаче едно възражение срещу брака между бели и черни. Всеки трябва да разбере, че няма право да поставя потомството си в неизгодно положение. Няма право да излага децата си още от рождението им на живот в унижение. Децата от тези смесени бракове запазват чувство на огорчение спрямо родителите си, които са им оставили такова наследство за цял живот. По тази причина ­ дори да нямаше друга ­ не трябва да има смесени бракове между лица от бялата и от цветната раса (Ръкопис 7, 1896 г.).
Отговор на запитване
СКЪПИ ПРИЯТЕЛЮ,
В отговор на запитването ти по отношение целесъобразността на смесените бракове между млади християни от бялата и черната раса, искам да ти кажа, че този въпрос ми бе представен и в по-предишната ми опитност. И светлината, дадена ми от Бога, бе, че такава стъпка не трябва да бъде предприемана, защото със сигурност ще създаде проблеми и смущение. Винаги съм давала същия съвет. Не трябва да се насърчават по никакъв начин бракове от този род между нашите хора. Нека цветнокожият брат се ожени за цветнокожа сестра, която е достойна, която обича Бога и пази Неговите заповеди. Нека бялата сестра, която замисля да се свърже в брак с цветнокож брат, се откаже от тази стъпка, защото не Господ е, Който я води в тази насока.
Времето е твърде ценно, за да бъде губено в спорове, които ще възникват по този въпрос. Нека не се позволява такива неща да отклоняват нашите проповедници от тяхната работа. Предприемането на такава стъпка ще създаде смущения и пречки. Това не ще бъде за напредъка на делото, нито за Божия прослава (Писмо 36, 1912 г.).

Господ се отнася с милост към всички Свои създания, независимо към каква раса принадлежат. Той “е направил от една кръв всичките народи да живеят по цялото лице на земята”… Говорейки на учениците Си, Спасителят каза: “Всички вие сте братя”. Бог е нашият общ Баща и всеки от нас е страж на брата си” (“Ривю енд херълд”, 21 януари 1896 г.).